Ключови фрази
Измама по чл. 209 ал. 1 и 2 и чл. 210 в особено големи размери * нарушено право на участие на подсъдимия във въззивното производство * процесуално поведение на подсъдим * право на защита * указания на касационната инстанция * неявяване пред съд по уважителни или неуважителни причини


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 549

гр. София, 22 декември 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова
ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова
Николай Дърмонски


при секретар Даниела Околийска и
в присъствие на прокурора Мадлена Велинова,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 2324/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения Р. Л. Н., чрез защитника му адв. В. от АК – [населено място], за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение № 99 от 17 юни 2011 година на Видинския окръжен съд, по внохд № 373/2010 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 337 от 26 май 2009 година на Видинския районен съд, постановена по нохд № 1645/2008 година по описа на този съд.
В искането е релевирано като основание за възобновяване на делото единствено допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото пред този съд, свързано с осигуряване участието на подсъдимия и неговия защитник в процеса, а това ангажира отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Претендира се отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд.
В съдебно заседание пред ВКС осъденият Н. участва лично и със защитника си адв. П. от АК – [населено място], който поддържа искането при заявеното в него основание за възобновяване на делото и претендирана отмяна на въззивното решение. Осъденият лично представя и писмени бележки в подкрепа на искането.
Гражданският ищец Е. Х. А. не участва лично в заседанието и не се представлява. Не е изпратил писмено становище по искането на осъдения Н. за възобновяване на делото.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:
Настоящата проверка на делото по реда на Глава ХХХІІІ от НПК е втора поред, след възобновяването му с решение № 292 от 18 юни 2010 година на ВКС, ІІ н. о., по нд № 193/2010 година, с което е отменено решението на въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане на този съд за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните правила и с указания за правилно приложение на закона.
При новото разглеждане на делото е постановено решението, атакувано сега по същия ред, с което е потвърдена първоинстанционната присъда, ангажираща наказателната отговорност на осъдения Р. Л. Н. за това, че в началото на м. ноември 2007 година, в [населено място], при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Е. Х. Арсенов за доставка от Република Ч. на товарен автомобил „И.” и продажбата му на договорена цена, и поддържал заблуждението до средата на м. ноември с. г., с което му е причинил имотна вреда в размер на 2795. 83 лева (равностойността на 1000 евро и 840 лева), поради което и на основание чл. 211, предл. 3 във вр. чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим.
Осъден е да заплати на пострадалия и граждански ищец по делото Е. Арсенов обезщетение за причинените му от деянието имуществени вреди в размер на 2 795. 83 лева, заедно със законните последици, както и дължимата държавна такса върху тази сума и направените по делото разноски.
В производство по жалба на подсъдимия Н., е постановено атакуваното сега по извънредния способ за проверка на наказателните дела решение, с което присъдата е потвърдена изцяло.
Решението на въззивния съд не подлежи на касационен контрол.
Искането на осъдения Н. е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, то е неоснователно.
Единственото възражение в искането касае разглеждането на делото в последното съдебно заседание на въззивния съд от 02. 06. 2011 година без участие на подсъдимия и неговия защитник, което, според искателя, е ограничило процесуалните му права, в частност правото му да реализира защитата си в пълен обем, поради което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е безусловно основание за отмяна на съдебния акт на въззивния съд. Така направеното оспорване очертава и рамката на настоящата проверка, на която по принцип служебното начало е неприсъщо.
Заявеното в искането на осъдения Н. основание за възобновяване на делото не е налице.
Правата на страните в процеса са тези и толкова, които законът посочва и чрез различните процесуални институти гарантира тяхното реализиране. Правото на обвиняемия/подсъдимия да участва в наказателното производство, при спазване на законовия регламент за това, несъмнено е едно от основните и гарантирани от закона права, чието осъществяване в пълен обем съдът е длъжен да осигури.
В случая, правото на осъдения на участие в провежданото срещу него производство, не е нарушено. Заявеното в искането ограничаване на това негово право в производството пред въззивния съд, вероятно се дължи на не съвсем коректен прочит на доказателствата по делото и на закона.
При повторната въззивна проверка на присъдата съдът е съобразил всички направени от подсъдимия Н. и неговата защита доказателствени и процедурни искания, както и констатациите и указанията в отменителното решение на ВКС.
В заседанието по чл. 327 от НПК, проведено на 29. 06. 2010 година, съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14. 09. с. г., с призоваване на страните по делото. Не се е произнесъл по допускане на доказателства, а и с въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
С две последователни молби от 10 и от 13 септември 2010 година подсъдимият е поискал отлагане на делото поради отсъствие на ангажирания от него защитник от страната (въпреки че преди това и по негово искане съдът е направил необходимото за посочване на негов служебен защитник – адв. М.) и поради лични здравословни проблеми. Съдът е отложил делото за 12. 10. с. г. – период, изрично посочен от подсъдимия като възможен в молбите му за отлагане на делото. С молба от 11. 10. 2010 година, придружена с нарочно медицинско удостоверение за възможността за явяване пред органите на съдебната власт, подсъдимият Н. отново е заявил невъзможност за него и защитника му за явяване пред съда поради заболяване. Впрочем, в удостоверението медицинският екип не се е ангажирал със становище за това позволява ли или не заболяването на подсъдимия да се яви пред тези органи (л. 29 от въззивното дело). Съдът е отложил делото за 09. 11. 2010 година. С молба от 08. 11. 2010 година, защитникът на подсъдимия е поискал отлагане на делото поради негово, на защитника, внезапно заболяване – периодът на домашно лечение е пет дни, а заболяването е посочено като „общо”. Съдът е отложил делото за 09. 12. 2010 година. Последвало е ново отлагане на делото за 25. 01. 2011 година поради заболяване на подсъдимия Н..
Едва в това заседание съдът всъщност е решил въпросите, по които би могъл да се произнесе в заседанието по чл. 327 от НПК. Направени са доказателствени искания от новия защитник на подсъдимия Н. за допускане на гласни доказателствени средства, които искания са уважени. Това кореспондира и с направените в отменителното решение на ВКС констатации относно дефекти в доказателствената дейност на въззивния съд при предходната въззивна проверка.
В следващото съдебно заседание на 22. 02. 2011 година и при участие на подсъдимия и неговия защитник са разпитани двамата явили се свидетели, от общо тримата допуснати до разпит. По искане на защитата на подсъдимия делото е отложено за разпит на неявилия се свидетел.
Следват четири последователни отложени съдебни заседания по делото поради влошеното здравословно състояние на подсъдимия Н., като диагнозата е „радикулит”, а периодите на влошаване са винаги около датите на тези заседания (17. 03., 31. 03., 14. 04., 05. 05.).
За съдебното заседание на 02. 06. 2011 година подсъдимият е бил редовно призован. С писмена молба от 01. 06. с. г. е поискал ново отлагане на делото и е изразил желанието си за лично участие. Приложил е болничен лист от 30. 05. 2011 година, със същата диагноза и седемдневен период на временна неработоспособност – до 06. 06. с. г. В графата „Бележки” е отразена необходимост от „постелен режим”. Не е представено „Медицинско удостоверение” по образец, със становище за невъзможност подсъдимият да се яви пред органите на съдебната власт, според изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (ДВ, бр. 36 от 14. 05. 2010 година). Приложени са медицинско направление и амбулаторен лист. В заседанието не се е явил и защитникът на подсъдимия – адв. В., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, без да е посочил причините за това. Съдът е дал ход на делото с мотивирано определение, обявил го е за изяснено и е дал ход по същество.
Така проследено, процесуалното развитие на делото пред въззивната инстанция показва несъстоятелността на твърдението на осъдения Н. и неговата защита за накърняване на правото му на участие в процеса. За времето от 14 септември 2010 година до 02 юни 2011 година осъденият и неговата защита единадесет пъти са се позовали на различни заболявания и други причини (като отсъствие от страната) в искания за отлагане на делото, като периодите на лечение по правило съвпадат с датите на съдебните заседания. Компетентният лекар, удостоверявал заболяванията на подсъдимия, нито веднъж не се е ангажирал със становище, че те не позволяват явяването му пред органите на съдебната власт, макар да е бил определян домашно-амбулаторен режим на лечение. Въззивният съд, в заседанието си на 02. 06. 2011 година, правилно е приел, че процесуалното поведение на подсъдимия сочи на недобросъвестно упражняване на правата му по НПК, както и че отсъствието му не прегражда пътя за развитие и приключване на процеса. Посочените от него и защитата му доказателствени средства са били събрани и проверени с тяхно участие и по надлежния ред, а нови такива не са посочени. Съдът е съобразил изцяло и констатациите в решението на ВКС от 18. 06. 2010 година. Единствено свидетелят Д. не е разпитан пред въззивния съд, въпреки положените от съда усилия да бъде намерен. Показанията на останалите двама свидетели за идентични обстоятелства (Б. и Ц.) са надлежно обсъдени от съда в неговото решение (л. 97 от въззивното дело). За неявяването си в това съдебно заседание защитникът на подсъдимия не е посочил каквито и да било причини, за да може съдът да прецени тяхната уважителност.
Обобщено, процесуалните действия на въззивния съд са съобразени с разпоредбите на НПК, вкл. и тази на чл. 329, ал. 2 за реда на въззивното производство и съответстват на установения стандарт за разглеждане на делата в разумен срок.
Същественото в случая обаче е не толкова формалното спазване на процесуалните правила, а това дали и доколко действията на съда са гарантирали на подсъдимия Н. упражняването на правото му на защита в пълен обем, обсъдено съобразно задължението на съда за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. При изложените фактически и правни съображения ВКС намира, че в конкретния случай това несъмнено е сторено. Известно е, че правото на защита включва комплекс от гарантирани от закона възможности за защита срещу предявеното обвинение, но от носителя на това право зависи в какъв обем ще ги упражни.
Поради това, ВКС преценява направеното от осъдения Н. искане за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на атакувания съдебен акт за неоснователно и като такова следва бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Л. Н. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на решение № 99 от 17 юни 2011 година на Видинския окръжен съд, по внохд № 373/2010 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 337 от 26 май 2009 година на Видинския районен съд, постановена по нохд № 1645/2008 година по описа на този съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.