Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 328

Гр. София, 22.07.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.дело № 2128/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 1190 от 27.01.2021 г., уточнена и конкретизирана с молба вх. № 1226 от 28.01.2021 г., подадена от „ГКПГ“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 2819 от 18.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 3744/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав, с което е оставена без разглеждане като просрочена частна жалба с вх. № 76046 от 28.07.2020 г. срещу определение № 24 от 26.02.2020 г. по гр.д. № С-25/2020 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е допуснато обезпечение, чрез налагане на запор върху финансова операция, наредена от „ГКПГ“ ЕООД, по реда на ЗМИП.
В частната жалба се излагат подробни доводи за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение, въз основа на които се претендира неговата отмяна. Сочи се, че дружеството – частен жалбоподател не е било уведомено надлежно по предвидения в ГПК ред за наложената обезпечителна мярка, че не са били налице предпоставките за приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК относно връчването, както и че не е напуснало посочения в ТРРЮЛНЦ адрес. С частната жалба се представя нотариален акт относно придобиване правото на собственост върху офиса, представляващ адрес на управление, от едноличния собственик на капитала на частния жалбоподател – „ГКП 2007“ ЕООД, както и договор за наем от 13.04.2020 г. относно същия офис и наемател - физическо лице.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид материалите по делото и становището на жалбоподателя, на основание чл. 278 ГПК приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд.
За да върне като просрочена подадената частна жалба, съставът на Апелативен съд – София е приел, че производството е обезпечително по реда на ГПК, срокът за обжалване на определението на СГС е едноседмичен и е правилно определен и указан на страната, която е юридическо лице – търговец, по отношение на което е приложима разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК за връчване на съобщения по дела. Съобразно тази приложима разпоредба, мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК ясно постулира, че, ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Въззивният съдебен състав е посочил, че, видно от доказателствата по делото, а и от служебно извършена справка, през целия процесен период адресът на управление на жалбоподателя не е променян и е в [населено място], р-н „Л.“, [улица], ет. партер, офис № 1. Именно на този адрес длъжностно лице по призоваването ясно и категорично е изложило в удостоверяването си върху приложеното по делото съобщение за наложения на частния жалбоподател запор, включващо и указания за обжалването на същия с препис от издадената срещу дружеството обезпечителна заповед, установените от него обстоятелства, че: дружеството-жалбоподател е напуснало адреса си на управление, вписан в ТРРЮЛНЦ по см. на чл. 50, ал. 1 ГПК, преди около една година, считано от опита за връчване на 10.05.2020 г.; помещението е заключено и празно, като тази информация е получена от портиера. Така оформеното от длъжностното лице по призоваването съобщение, доколкото съставлява удостоверяване, извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред, съставлява официален свидетелстващ документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила относно изявленията пред изготвилото го длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия, включително тези по призоваването. При тези обстоятелства, съставът на въззивния съд е приел за безспорно осъществяването на хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК, при което срокът за обжалване на определението на СГС е започнал да тече от деня, следващ удостоверяването, и е изтекъл далеч преди депозирането на жалбата на 28.07.2020 г. Допълнително е аргументирал, че този извод не се променя от обстоятелството, че удостовереният от длъжностното лице по призоваването опит за връчване е в неделя – почивен ден, защото удостовереното от призовкаря не е, че не е намерил в канцеларията на търговеца негови работници или служители по см. на чл. 50, ал. 3 ГПК, на които да връчи призовката, а че по сведения на портиера дружеството е напуснало адреса си на управление, вписан в ТРРЮЛНЦ по см. на чл. 50, ал. 1 ГПК преди около една година, помещението е заключено и празно – все факти, на редовността на установяването на които не се отразява обстоятелството, че длъжностното лице по призоваването ги е установило в неприсъствен ден, щом е посочен точен източник и начин на това установяване. Въззивният съд е изложил и мотиви в подкрепа на извода си за просрочие на частната жалба, черпени от чл. 3, т. 1 ЗМДВИП във вр. с раздел II, т. 4 от Приложение за производства и дела, по които сроковете не спират да текат, а именно, че настоящото производство е обезпечително и като такова не е обхваното от спирането на течението на сроковете, предвидено със ЗМДВИП, а дори да се приеме обратното – сезиращата жалба е подадена на 28.07.2020 г. – много след изтичането на едноседмичния срок за обжалване от всеки възможен момент, от който срокът би продължил да тече след отмяната на извънредното положение.
Определението е правилно.
По въпроса за предпоставките, при наличието на които се прилага законовата фикция на чл. 50, ал. 2 ГПК, е налице практика на състави на ВКС – решение № 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г., IV г.о., решение № 279 от 24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г., III г.о., определение № 706 от 21.10.2013 г. по ч. т. д. № 3595/2013 г., I т.о. и други, която се споделя и от настоящия състав, в която е прието, че, когато връчителят посещава адреса на търговското дружество, той следва да установи има ли там фирмена табела или наименование на ЮЛ, да положи усилия да събере сведения познат ли е на това място такъв търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови представители или служители на това място и по възможност кога, като събраните сведения следва да отрази в разписката към съобщението, освен констатациите, че лицето е посетено на адреса, но не е намерено.
Видно от удостоверяването на гърба на съобщение с изх. № 13175/11.03.2020 г. до „ГКПГ“ ЕООД за наложената обезпечителна мярка, връчителят е посетил вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на седалище и управление на дружеството на 10.05.2020 г., като е отбелязал, че по сведения на портиера, дружеството е напуснало адреса преди около една година. Посочил е още, че помещението е заключено и празно. Отбелязани са и предходните дати на посещение на длъжностното лице – 04.04. и 28.04.2020 г. /съответно вторник и петък/. Следователно, налице са били предпоставките за приложение на законовата фикция на чл. 50, ал. 2 ГПК. Връчителят е направил опити за връчване на съобщението на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на дружеството, установил е, че помещението не се ползва, събрал е и информация от портиера, че дружеството е напуснало адреса преди около една година, като всички тези обстоятелства са надлежно отразени на гърба на съобщението. Направеното по този начин удостоверяване е официален свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила обвързва съда и не е опровергана от жалбоподателя с ангажираните от него доказателства. Договорът за наем от 13.04.2020 г. е сключен от друго дружество, макар и едноличен собственик на капитала на частния жалбоподател, и според него офисът е изцяло предоставен за ползване на физическо лице. Това обстоятелство съвсем не изключва приложението на фикцията по чл. 50, ал. 2 ГПК, напротив, намира се в негова подкрепа. Не са ангажирани писмени доказателства, че на адреса се намира обект на дружеството, в който работят негови служители, не са посочени и имена на такива лица, за да бъде установено присъствието, респ. отсъствието им по уважителни причини, към релевантния период: м.април – м.май 2020 г., посредством гласни доказателства, не се прави и искане за разпит на длъжностното лице по връчване на съдебни книжа.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 6 от 08.06.2015 г. по тълк. дело № 6/2014 г. на ОСНК на ВКС, запазило принципното си значение и при действието на ЗМИП от 2018 г., първоинстанционните определения, с които се налагат обезпечителни мерки – запор и възбрана по ЗМИП, подлежат на обжалване по реда на чл. 396 ГПК. Съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК срокът за обжалване на определението за наложената обезпечителна мярка е едноседмичен и в настоящия случай, съобразно вида на наложената обезпечителна мярка по чл. 73, ал. 3 ЗМИП, тече от деня, в който на страната е връчено съобщение за налагането на същата от съдебния изпълнител, вкл. при фингирано връчване в хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК. Тъй като депозираната на 28.07.2020 г. частна жалба е подадена много след изтичането на срока, в който страната е следвало да упражни процесуалното си право на обжалване, то, като е върнал частната жалба като просрочена, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2819 от 18.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 3744/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.