Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 828

София, 04.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр.д.№ 2026 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. Е. Б., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат С. Д., против въззивно решение № 17 от 14.01.2019 г. по в.гр.д. № 616/ 2018 г. на Окръжен съд – Перник, с което е отменено Решение № 70/09.08.2018г., постановено по гр.дело № 265/2017 г. по описа на Районен съд-Брезник, в частта му, в която е отхвърлен предявения от ЗКПУ „Вихър-96“ в ликвидация иск по чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на И. Е. Б., че същият дължи на ЗКПУ „Вихър-96“ в ликвидация сумата от 5 322.92 лв., представляваща неплатен наем за едноетажна масивна постройка – телчарник, изграден в имот № 052008 по картата на възстановената собственост на [населено място], общ.Б. по договор за наем от 07.08.2012 г., за периода от м.04.2015 г. до 25.03.2017 г., сумата от 624.99 лева, представляваща изтекла лихва върху главницата за периода от 10.04.2015 г. до 10.04.2017 г., както и в частта, в която е отхвърлено искането на ЗКПУ „Вихър-96“ в ликвидация за присъждане на разноски, направени в заповедното и исково производство, както и в частта, в която ЗКПУ „Вихър-96“-в ликвидация е осъдено да заплати на И. Е. Б. сумата от 614.11 лева разноски по делото, като вместо него е постановено решение, с което е признал за установено по иска по чл. 422 ГПК, предявен от ЗКПУ „Вихър-96“в ликвидация против И. Е. Б., че И. Е. Б. дължи на ЗКПУ „Вихър-96“ в ликвидация сумата от 5 322.92 лева, представляваща неплатен наем за едноетажна масивна постройка – телчарник, изграден в имот № 052008 по картата на възстановената собственост на [населено място], общ.Б. по договор за наем от 07.08.2012 г. за периода от м.04.2015 г. до 25.03.2017 г., както и сумата от 624.99 лева, представляваща изтекла лихва върху главницата за периода от 10.04.2015 г. до 10.04.2017 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 127/16.05.2017 г., по ч.гр.дело № 133/2017 г. по описа на Районен съд - Брезник.
Касаторът счита решението за неправилно, поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. В представеното към касационната жалба изложение, като се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът поставя следния въпрос: допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на изключен съгласно чл. 183, предл. второ ГПК препис от документ, ако документът не бъде приобщен към доказателствата по делото по съответния процесуален ред?
Счита, че по поставения въпрос е налице противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС (основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) и сочи постановени решения на ВКС: решение № 263/01.07.2011 г. по гр. д. № 561/2010 г. на IV г.о., решение № 265/10.09.2012 г. по гр. д. № 703/2011 г. на IV г.о., решение № 81/08.07.2014 г. по гр. д. № 5665/2013 г. на III г.о. и решение № 113/20.01.2016 г. по т.д. № 955/2014 г. на II т.о.
В касационната жалба е формулирано и твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответника ЗКПУ „Вихър-96“ в ликвидация, чрез процесуалния му представител адв. Ц. З., в който се излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, взе предвид следното:
Решаващите мотиви на въззивния съд, за да постанови решението си, са, че в исковия период – м.04.2015 г. до 25.03.2017 г. между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, основано на сключен на 07.08.2012 г. договор за наем. Този извод съдът е обосновал, като е посочил, че не е било налице основание представеният като заверено ксерокопие договор за наем от 07.08.2012 г. да бъде изключен от доказателствата по делото, което районният съд е сторил с определението си от 01.03.2018 г. По искане на ответника районният съд е задължил ищеца да представи оригинал или официално заверено копие на договора за наем, без да определи срок за неговото представяне и без да предупреди страната за неблагоприятните последици от непредставянето му. Приел е, че изключването на документ като доказателство по делото е неблагоприятната последица, която страната търпи в резултат на неизпълнението на указанието на съда да представи оригинала на представен от нея като ксерокопие документ, но само ако бъде предупредена за тази последица. Сочи, че след като липсва предупреждение от съда, то и последиците на чл.183 ГПК не могат да се приложат. С оглед така изложеното е приел, че няма основание представеният от ищеца договор за наем да не бъде ценен като доказателство по делото и че същият доказва наличието на облигационно правоотношение между страните при параметрите, посочени в него. Приел е, че по този договор ответникът в производството е неизправна страна, доколкото не се е установило по делото да е заплатил дължащия се наем, който е преизчислил на основание чл. 162 ГПК и на база данните на съдебно-икономическата експертиза като възлизащ на сумата от 5 958.33 лева. За останалата част от исковия период – 26.03.2017 г. до м. 04.2017 г. и от м.04.2017 г. до 24.07.2017г. е приел, че между страните не е бил налице действащ договор за наем, поради което за този период от време ищецът няма вземане спрямо ответника за неплатена наемна цена, с оглед което е стигнал до извода, че и искането в тази част следва да се отхвърли.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставения от касатора въпрос дали е допустимо въззивният съд да основе решението си на изключен съгласно чл. 183, предл. второ ГПК препис от документ, ако документът не бъде приобщен към доказателствата по делото по съответния процесуален ред. Същият, освен че е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, т.е. отговаря на изискването за общо основание за допустимост, още е и разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, т.е. е налице и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно посоченото от касатора решение по гр. д. № 5665/2013 г. на III г.о. на ВКС, постановено по поставения въпрос, „съдът може да преценява само доказателства, които са събрани в производството по делото, или в производство за обезпечаване на доказателства, а единственото изключение от това правило е уредено в чл. 232 ГПК при оттегляне на иска. Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. На изключен съгласно чл. 183, предл. второ ГПК препис от документ въззивният съд не може да основе решението си, ако документът не бъде приобщен към доказателствата по делото по съответния процесуален ред, с определение по чл. 157 ГПК в хода на съдебното производство. Установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона доказателствени средства, а доказателствата се приобщават към дело по установен с императивни процесуални норми ред.“ В този смисъл са и останалите посочени от касатора решения на ВКС.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 75,23 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
С оглед гореизложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 17 от 14.01.2019 г. по в.гр.д. № 616/ 2018 г. на Окръжен съд – Перник.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 75,23 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ : 1.




2.