9 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
гр. София, 17.06.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от единадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 795/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Б. Н. В., Н. Б. В. и М. Б. В. срещу решение № 10365 от 12.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 3079/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд за потвърждаване на решение № 4377 от 23.08.2016 год., постановено по гр.д.№ 515/2011 год. по описа на Окръжен съд-Благоевград, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 2663 от 15.05.2017 г. на ОС - Благоевград по гр. д. № 515/2011 г.,в частта му, с която: 1. е отхвърлен искът с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от М. Б. В. и Н. Б. В. против [община] и Музеен комплекс [населено място] за признаване право на собственост върху поземлен имот с идентификатор ....., с административен адрес [населено място] , пл. „Н. В.“, № 9 по КК и кадастралните регистри одобрени със заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АК с площ от 406 кв. м. при съседи на поземления имот: ....., ....., ..... ......,с № по предходен план 914 кв. .... парцел първи, ведно с построените в този имот сгради с идентификатори ..... с площ на сградата от 130 кв. м. брой етажи 2 и сграда с идентификатор ..... с площ от 132 кв. м. брой етажи 2,който поземлен имот е идентичен с имот пл.№ ..... кв.67 по плана на [населено място] от 1958 г. в размер на 3/12 ид.ч. за първата и 1/12 ид.ч. за втория и предаване на фактическата власт; 2. е отхвърлен искът, предявен от Б. Н. В. против [община] за предаване фактическата власт върху описания имот; 3. са отхвърлени исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД на Б. Н. В., Н. Б. В. и М. Б. В.,предявени против [община] и Музеен комплекс [населено място] за заплащане на обезщетение за лишаване от ползите от описания имот, както следва: за Б. Н. В. частичен иск в размер на 26 128 лв. главница и лихва по чл. 86 ЗЗД от 6 485 лв., представляваща частичен иск за периода от 20.08.2003 г.до 20.08.2011 г.; за М. Б. В. главница от 10000 лв.- частичен иск от 312 580 лв. и сумата 1 лв.,частичен иск от сумата 138 484.99 лв.,представляваща лихва за периода от 20.08.2003 г. до 20.08.2011 г. и за Н. Б. В. главница от 52 500 лв. - частичен иск от сумата 240 841 лв.и частичен иск в размер на 1 лв. от сумата 106 701.94 лв.,представляваща лихва за периода от 20.08.2003 г. до 20.08.2011 г.
Касаторите поддържат неправилност на въззивното решение в обжалваните му части като постановено при нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и заради необоснованост - касационни основания по чл.281, т. 3 ГПК. Молят то да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество от ВКС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят следния правен въпрос: „Дали при иск за неоснователно обогатяване и при липса на данни за размера на наема при отдаване под наем на музейни помещения в страната, съдът може сам да определи размера на обезщетението?“. По този въпрос се поддържа основанието по чл. 280 ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне на съда в противоречие с практиката на ВКС, а именно решение № 107/ 08.10.2015 г. по търг.д. № 2226/2014г. на ВКС, II-ро т.о.; определение № 952/22.07.2014г. по гр.д. № 2858/2014 г. на ВКС, III-то г.о.
Постъпила е касационна жалба от Музеен комплекс [населено място] против решение № 10365 от 12.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 3079/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд за потвърждаване на решение № 4377 от 23.08.2016 год., постановено по гр.д.№ 515/2011 год. по описа на Окръжен съд-Благоевград в частта му, с която е признато за установено по отношение на Музеен комплекс [населено място], че Б. Н. В. е собственик на 1/4 ид.ч. от следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 02676.501.3242,с административен адрес [населено място], пл. „Н. В.“, № 9 по КК и кадастралните регистри одобрени със заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АК с площ от 406 кв. м. при съседи на поземления имот: ....., ....., ....., .....,с № по предходен план 914 кв. .... парцел първи, ведно с построените в този имот сгради с идентификатори ..... с площ на сградата от 130 кв. м. брой етажи-2 и сграда с идентификатор .... с площ от 132 кв. м. брой етажи-2,който поземлен имот е идентичен с имот пл.№ .... кв.67 по плана на [населено място] от 1958г на основание дарение,извършено с нот.акт № 128/2007 г. на Нотариус М. и е осъден Музеен комплекс [населено място] да предаде на Б. Н. В. фактическата власт върху целия имот.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на постановеното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.281, т. 3 ГПК. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Музеен комплекс [населено място], чрез адвокат К. Д., с подадения отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Б. Н. В., Н. Б. В. и М. Б. В..
Няма постъпил отговор от [община] по двете касационни жалби.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Като подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащо на обжалване решение на въззивен съд, касационните жалби са допустими.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел от фактическа страна следното :
С решение № 6210/28.12.1998г., постановено по адм.д. № 3722/98 по описа на ВАС, по жалба на В. В., М. В. и Н. Б. В. е отменен мълчаливият отказ на кмета на [община] да отмени отчуждаването на имот пл.№ ..... в кв.67 по плана на [населено място] относно незастроената част от дворното място, на масивната двуетажна жилищна сграда в него и на старата масивна жилищна сграда, извършено през 1952 г. и през 1982 г.
С констативен нотариален акт № 165/2003 г. по описа на Нотариус М., съставен въз основа на решението на ВАС, В. В., М. В., Н. Б. В., М. Безродная и Е. Н. са признати за собственици на незастроено дворно място от 228 кв.м. и масивна двуетажна жилищна сграда, построена в него, с площ от 178 кв.м. На 10.03.2003г. М. Б. и Е. Н. са продали на ищеца Н. Б. В. 1 /2 ид.ч. от описания имот, а през 2007г. Н. Б. В. е дарил на сина си Б. В. 2/3 идеални части от ПИ ..... с площ от 406 кв.м., включен в образуването на УПИ 1-ви, както и такава част от сградата. Всички нотариални актове са придружени с нотариален акт за поправка на нотариален акт относно площта на сградата в смисъл, че тя е 242 кв.м.
С влязло в сила решение, постановено по гр.д.118/2008 год. на РС Разлог по иск, предявен от Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството е признато за установено по отношение на М. Б. В., че Държавата е собственик на 1/4 ид ч. от незастроената част от дворно място с площ от 228 кв.м., представляващо част от УПИ І, кв. .... идентичен с имот пл.№ .... от кв.67 по плана на [населено място] от 1958 г. и масивната двуетажна жилищна сграда в него със застроена площ от 178 кв.м., идентичен с имот пл. № ....., кв.67 по сега действащия план на [населено място], а предявеният против Н. Б. В. иск за признаване за установено, че Държавата е собственик на 1/4 ид. ч. част от имота е отхвърлен.
От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че имот пл.№ ...., кв.67 по плана от 1958 г. е идентичен с имот пл.№ ...., кв.67 по сега действащия план на [населено място]. По Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], процесният имот е с идентификатор ...., с площ 406 кв.м., с начин на трайно ползване „За обект комплекс за култура и изкуство". В кадастралната карта в имота са отразени две сгради, които условно вещото лице е разделило на нова и стара сграда. Едната е с идентификатор ....., със застроена площ 130 кв.м., на 2 етажа, представляваща старата къща на музея с предназначение „Сграда за култура и изкуство" и сграда с идентификатор....., със застроена площ 132 кв.м., на 2 етажа, представляваща новата част на къщата музей с предназначение „Сграда за култура и изкуство". Двете сгради се различават по вида на конструкцията, по височината и по застроената площ. Между тях има лека фуга, което сочи, че едната е строена на по-късен етап, но не може да установи кога.
Въз основа на представените по делото документи във връзка с отчуждаването на имота, вкл. и приложените оценителни протоколи, вещото лице е направило извод, че отчуждаването на имота на Й. и Е. В. е станало на два етапа. През 1952 г. са отчуждени 178 кв.м. от къщата, която представяла сбор от 130 кв.м. от старата къща с идентификатор 1 и 48 кв.м. от сградата, която е съществувала в източната част на имота или общо 178 кв.м., ведно с площта, която се намира под тези 178 кв.м. През 1982 г. е отчуждена останалата част от имота и 50 кв.м. от втората сграда.
Въззивният съд, въз основа на събраните доказателства, е направил извод, че с отчуждаването, извършено през 1952 г. и 1982 г., са отчуждени и двете сгради, намиращи се в спорния имот, като не може да се приеме, че сградата с идентификатор 2 представлява ново строителство, тъй като по реституционната съдебна процедура е възприето, че в сградата музей „Н. В.” не е извършвано ново строителство, а само реконструкция. За ново строителство на сграда с идентификатор №2 не са били издавани строителни книжа.
Въз основа на представените по делото влезли в сила решения на ВАС и на РС – Разлог, както и приемайки, че за останалите наследници - Безродная и Е. Н., които не са поискали отмяна на отчуждаването, не са възникнали собственически права, поради което и сделката, с която те са продали на Н. Б. В. 1/2 ид.ч. от имота не може да произведе транслативен ефект, както и съобразявайки, че преди образуване на гр.д.№118/2008г. на РС Разлог Н. Б. В. е дарил на сина си Б. В. 2/3 идеални части от ПИ .... с площ от 406 кв.м., включен в образуването на УПИ 1-ви, както и такава част от сградата, съдът е направил извод, че само Б. В. се легитимира като собственик на 1/4 ид. ч. от имота. Изложени са мотиви, че съдът е обвързан от влязлото в сила съдебно решение на ВАС за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. , като всички релевирани от ответниците възражения за липса на титул за собственост, поради отказ от него, не могат да бъдат разгледани в настоящето производство, а е следвало да бъдат предявени в административното производство. В случай, че се твърди, че за тях е узнато на по-късен етап, то процесуалният ред е отмяна на влязло в сила решение по реда на извънредните способи за отмяна, но не ревизия на влязъл в сила съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо.
За да уважи предявения от Б. В. против Музеен комплекс - Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС в осъдителната му част, съдът е приел, че имотът се ползва от ответника, но не е доказано на какво право основание се осъществява това ползване. За неоснователни са счетени доводите на този ответник, че се ползва от закрилата на Закона за културното наследство. Посочено е, че обстоятелството, че Музеен комплекс Б. е създаден специално да стопанисва къщата музей „Н. В.“ не променя извода на съда досежно необходимостта от надлежно учредено субективно право на ползване. Прието е, че доводите на ответника Музеен комплекс, че е недопустимо уважаването на ревандикация по отношение на него, позовавайки се на чл.4, ал.3 от ЗЗКН са неоснователни, защото тази разпоредба регламентира задължението на общинската или областната администрация да предостави друг равностоен имот, в случай на възстановено право на собственост, но не въвежда забрана за ревандикация.
Исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД , предявени от М. В. и Н. В. са отхвърлени, защото не е установено те да притежават права на собственост върху имота и следователно не могат да претендират обезщетение.
По предявения от Б. В. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е прието, че фактическата власт върху имота е упражнявана от Музеен комплекс-Б., която фактическа власт е била без правно основание, ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и дължи обезщетение в размер на реалната средна пазарна наемна цена на имота. Имотът е ползван за музейна експозиция, а изготвените заключения от вещите лица са за пазарен наем на имот, първият етаж от който би се ползвал за търговски цели, а вторият като жилищен. Другият вариант е целият имот да се ползва като жилищен.С оглед начина на ползване на имота не е установено какви разходи е спестил ответникът за заплащане на реалната средна цена, на която такъв имот се отдава под наем. Вещото лице е заявило, че не може да приложи метода на пазарния аналог, защото не е открило други имоти с подобно предназначение, т.е. не е установено обезщетението в размера на граждански плодове, които могат да се събират от процесния имот. В заключение съдът е направил извод, че искът следва да се отхвърли като недоказан.
При тези мотиви на въззивният съд по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд , намира следното :
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решението в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС , предявени от Н. Б. В. и М. Б. В., както и за отхвърляне на предявения от Б. Н. В. против [община] иск по чл. 108 ЗС в осъдителната му част – за осъждане на ответника да предаде фактическата власт върху спорния имот. В изложението към касационната жалба на Б. Н. В., Н. Б. В. и М. Б. В. не е формулиран правен въпрос (материален или процесуален) като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК на решението в посочените му части. Съгласно приетото в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде поставен правен въпрос. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. К. съд има правомощие да квалифицира и конкретизира, но не и да извежда правния въпрос от доводите в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението в частта му за отхвърляне на предявените от Н. Б. В. и М. Б. В. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, защото формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК правен въпрос не е от обуславящо значение за извода на съда за неоснователност на исковете им. Съдът е отхвърлил исковете им, защото не е установено те да притежават право на собственост върху имота, а не поради недоказаност по размер на исковата им претенция. По поставения правен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на решението и относно отхвърлената искова претенция по чл. 59 ЗЗД на Б. Н. В. против [община]. Съдът е приел, че имотът се ползва само от другия ответник и съответно няма изложени мотиви, че искът е неоснователен, тъй като липсват данни за размера на обезщетението.
Касационно обжалване следва да се допусне на решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Б. Н. В. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД против Музеен комплекс [населено място] по поставения от касатора правен въпрос, конкретизиран от съда съгласно разясненията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, както следва: "Как се определя размерът на обезщетението, когато искът е доказан по своето основание?“. Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на изводите на съда с практиката на ВКС, вкл. и цитираното от касатора решение на ВКС, според която при наличие на доказателства за основателност на иска съдът е длъжен да определи размера по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК.
Следва да се допусне касационно обжалване на решението и по касационната жалба на Музеен комплекс – Б. по правния въпрос за задължението на съда да се произнесе по направените с въззивната жалба доказателствени искания. Непроизнасянето по направени с въззивната жалба доказателствени искания е в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за решаващите изводи на съда, предвид на което и Върховният касационен съд намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по жалбите на Б. Н. В. и Музеен комплекс – Б. на въззивно решение № 10365 от 12.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 3079/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, в частта му с което е потвърдено решение № 4377 от 23.08.2016 год., постановено по гр.д.№ 515/2011 год. по описа на Окръжен съд-Благоевград, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 2663 от 15.05.2017 г. на ОС - Благоевград по гр. д. № 515/2011 г., с което е признато за установено по отношение на Музеен комплекс [населено място], че Б. Н. В. е собственик на 1/4 ид.ч. от следния недвижим имот: ПИ с идентификатор .....,с административен адрес [населено място], пл. „Н. В.“, № 9 по КК и кадастралните регистри одобрени със заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АК с площ от 406 кв. м. при съседи на поземления имот: ....., ....., .....,.....,с № по предходен план 914 кв. .... парцел първи, ведно с построените в този имот сгради с идентификатори ..... с площ на сградата от 130 кв. м. брой етажи-2 и сграда с идентификатор ..... с площ от 132 кв. м. брой етажи-2,който поземлен имот е идентичен с имот пл.№ ..... кв.67 по плана на [населено място] от 1958г. на основание дарение,извършено с нот.акт № ...../2007 г. на Нотариус М. и е осъден Музеен комплекс [населено място] да предаде на Б. Н. В. фактическата власт върху целия имот, КАКТО и в частта му, с която са отхвърлени предявените от Б. Н. В. частични искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД против Музеен комплекс [населено място] за заплащане на обезщетение за лишаване от ползите от описания имот в размер на 26 128 лв.главница и лихва по чл. 86 ЗЗД от 6 485 лв. за периода от 20.08.2003 г.до 20.08.2011 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10365 от 12.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 3079/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 4377 от 23.08.2016 год., постановено по гр.д.№ 515/2011 год. по описа на Окръжен съд-Благоевград, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 2663 от 15.05.2017 г. на ОС - Благоевград по гр. д. № 515/2011 г. , с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от М. Б. В. и Н. Б. В. против [община] и Музеен комплекс [населено място] за признаване право на собственост върху поземлен имот с идентификатор .....,с административен адрес [населено място] , пл. „Н. В.“, № 9 по КК и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АК с площ от 406 кв. м. при съседи на поземления имот: ....., ....., ....., .....,с № по предходен план 914 кв. .... парцел първи, ведно с построените в този имот сгради с идентификатори .... с площ на сградата от 130 кв. м. брой етажи-2 и сграда с идентификатор..... с площ от 132 кв. м. брой етажи-2,който поземлен имот е идентичен с имот пл.№ ..... кв.67 по плана на [населено място] от 1958 г.в размер на 3/12 ид.ч. за първата и 1/12 ид.ч. за втория и предаване на фактическата власт върху имота; 2. е отхвърлен искът, предявен от Б. Н. В. против [община] за предаване фактическата власт върху описания имот; 3. са отхвърлени исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД на Н. Б. В. и М. Б. В.,предявени против [община] и Музеен комплекс [населено място] за заплащане на обезщетение за лишаване от ползите от описания имот, както следва: за М. Б. В. главница от 10 000 лв.- частичен иск от 312 580 лв. и сумата 1 лв., частичен иск от сумата 138 484.99 лв.,представляваща лихва за периода от 20.08.2003 г. до 20.08.2011 г. и за Н. Б. В. главница от 52 500 лв. - частичен иск от сумата 240 841 лв.и частичен иск в размер на 1 лв. от сумата 106 701.94 лв.,представляващ лихва за периода от 20.08.2003 г.до 20.08.2011 г. и са отхвърлени предявените от Б. Н. В. частични искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД против [община] за заплащане на обезщетение за лишаване от ползите от описания имот в размер на 26 128 лв.главница и лихва по чл. 86 ЗЗД от 6 485 лв. за периода от 20.08.2003 г.до 20.08.2011 г.
ДАВА едноседмичен срок на касатора Б. Н. В. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 652,56 лева.
ДАВА едноседмичен срок на касатора Музеен комплекс [населено място] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 975,23 лева.
УКАЗВА на касаторите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|