Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 195                                    гр. София, 14 април 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети април през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА    при секретаря Румяна Виденова       и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова         изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 705 по описа за 2009 г   Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 23.12.2009 г, за възобновяване на НОХД № 695/09 по описа на Районен съд, Кърджали, по което е постановена присъда от 21.08.2009 г, влязла в сила на 29.08.2009 г, с която осъденият О. И. А. е признат за виновен в това, че на 6.08.2009 г, в гр. К., е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда: 2, 16 на хиляда, установено по надлежния ред, с оглед на което и на основание чл. 343 б, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, е осъден на „пробация”, включваща „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от една година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година, и „безвъзмезден труд в полза на обществото” от 150 часа годишно в рамките на две последователни години. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че с присъдата е пропуснато определянето на периодичност на мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с което е нарушено императивното изискването на чл. 42 б, ал. 1 НК / ДВ, бр. 27/09 /. Иска се да бъде отменена присъдата, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Осъденият участва в производството пред ВКС , но не взема становище по основателността на искането.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, в законоустановения срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Налице е нарушение на материалния закон, тъй като съдът е пропуснал да определи периодичност на мярката по чл. 42 а, ал. 2, т. 1 НК, в разрез с изискването на чл. 42 б, ал. 1 НК / ДВ, бр. 27/09 /, действал към момента на постановяване на присъдата. За отстраняване на нарушението обаче не се налага да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като пропускът може да бъде поправен от настоящата инстанция, по реда на чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, чрез определяне на минимално възможната периодичност по чл. 42 б, ал. 1 НК, а именно: два пъти седмично, което е в полза на осъдения. В такъв смисъл следва да бъде изменен съдебният акт. По тези съображения, искането се явява основателно и като такова следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, присъда № 14 от 21.08.2009 г на Кърджалийски районен съд, по НОХД № 695/09, като ОПРЕДЕЛЯ периодичност на мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес” ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: