Р Е Ш Е Н И Е № 66 гр.София, 18 фефвуари 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 2360/2013 г. на ВКС , трето наказателно отделение и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Производството е образувано по касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура гр.София срещу присъда от 29.10.2013 год., постановена по внохд №918/2013 г. на Софийския апелативен съд, с която е отменена присъда № 196 от 10.06.2013г. по нохд №4969/2012 г. на СГС в частта, относно признаването на подсъдимия М. А. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а ал.1, пр. 5 НК и е оправдан по това обвинение. Касационните основания са по чл. 348, ал. 1,т. т. 1 и 3 НПК. В протеста се изтъква, че съставът на САС е постановил неправилна присъда като е отменил присъдата по нохд№4963/12 год. на Софийски градски съд в осъдителната й част и е оправдал подсъдимия по второто обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НПК. Касационното основание неправилно приложение на закона е декларирано, без посочване на каквито и да било доводи в негова подкрепа. От съдържанието на протеста се извежда недоволство от игнорираните показания на свидетелите на обвинението П., Д., З. и на протокола за обиск на свид.А. С.. Основанието явна несправедливост на наказанието е безпредметно, поради оправдателния характер на атакувания съдебен акт. Иска се отмяна на новата въззивна присъда и връщане делото за ново разглеждане от САС, в друг състав. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста. Новата присъда е правилна и е постановена при обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Протестът не съдържа никакви доводи за неправилно приложение на закона, респ. за неправилна оценка на доказателствата. Подсъдимият М. С. се явява лично и със защитата си адвокат П. от САК. Според защитата протестът е неоснователен и следва да се остави без уважение. В своя лична защита и при упражняване правото на последна дума подсъдимият поддържа становище за оставяне в сила на присъдата. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО , СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО : Протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН. С присъда № 196/ от 10.06.2013 год. по НОХД № 4969/2013 год. по описа на СГС, НО, 6- ти състав, подсъдимият М. А. С., ЕГН: [ЕГН] е признат за виновен в това, че на 05.06.2012 г., около 16:00 часа, в [населено място],[жк]пред блок 105, вх."г", без надлежно разрешително е разпространил, като продал на А. К. С. високорискови наркотични вещества - коноп / марихуана с нето тегло 1,09 грама, с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол - 6%, при цена за грам 6,00 лева на стойност 6,54 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т.1 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца и на глоба в размер на 5 000 лева, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен по обвинението в това, че на 05.06.2012 г., около 14:30 часа, в [населено място],[жк]пред блок 105, вх."г" без надлежно разрешително да е разпространил, като продал на И. Г. М. високорискови наркотични вещества - коноп / марихуана, с нето тегло 0,27 грама с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол - 5%, при цена за грам 6,00 лева, на стойност 1,62 лева, както и че деянието е било извършено при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал.1 НК. Съгласно чл. 354а, ал. 6 НК са отнети в полза на държавата иззетите по делото веществени доказателства - високорискови наркотични вещества, предадени на съхранение с приемателно - предавателен протокол № 25260 от 02.10.2012 г. По чл. 189, ал. 3 НПК на подсъдимия са възложени разноските по делото в размер на 331 лева, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК пет / 5,00/ лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист. В оправдателната част присъдата не е атакувана от прокуратурата, поради което, по отношение на първото обвинение тя е влязла в сила. По жалба от защитата на подсъдимия срещу осъдителната част на присъдата на първостепенния съд е образувано внохд№ 918/13 год. на Софийския апелативен съд, по което с нова въззивна присъдата №41 от 29.10.2013 год. е отменена присъда № 196 от 10.06.2013г. по нохд №4969/2012 г. на СГС в частта, с която М. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а ал.1 пр.5 от НК за разпространение на наркотични вещества без надлежно разрешение по отношение на А. К. С. - коноп / марихуана с нето тегло 1,09 грама, с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол - 6%, при цена за грам 6,00 лева на стойност 6,54 лева и е оправдан по това обвинение, както и е отменена в частта, в която е бил осъден да заплати разноските по делото. В останалата част присъдата е потвърдена. Проверката от състава на ВКС показа, че не е допуснато нарушение на закона. При въззивното разглеждане на делото, съгласно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, САС е подложил на нова проверка и оценка събраните по делото доказателствени източници и е стигнал до нови фактически констатации. При спазване правилата за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и като се е ръководил от закона, съставът на САС е приел, че не е установено по несъмнен начин инкриминираното в обвинителния акт деяние и авторството му от подсъдимия. На проверка и анализ са поставени както обвинителните , така и оправдателните доказателствени източници. От тях е изведено поведението на подсъдимия на инкриминираната дата и място. Не е било спорно по делото, че свидетелят А. С. заедно със свид. Д. са спряли с автомобил пред блока в[жк], където живее подсъдимият и са се срещнали с него. Не е спорно, че поведението на подсъдимия и свидетелите е било наблюдавано от свидетелите -полицаи П., Д. и З. от разстояние 20-30 метра като са видяли "да си подават нещо". Техните показания са проверени с данните от показанията на свид. С. и обясненията на подсъдимия С., които са отрекли първият да е закупил наркотично вещество от подсъдимия. Относно намерената в свид.С. при опороченото следствено действие - обиск един грам марихуана, той е посочил, че я закупил преди това, "от някакъв човек" на пресечка на [улица], но това не бил подсъдимият . Установил е, че наркотичното вещество е държал в чорапа си и го е предал доброволно на полицейските служители, след като са го запитали дали има в себе си забранени вещества. Тези показания основателно са проверени и с изложените от свид.С. показания на досъдебното производство, приобщени от СГС по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал.1 от НПК. Макар и свид.С. да е заявил в досъдебната фаза друго - че е имал среща с лице, известно му като „Б.“, в[жк], пред 101 училище, от което е закупил един грам „трева“, и непосредствено след това е задържан от полицейските служители, той е отрекъл това лице да е подсъдимият. Противоречието в показанията на този свидетел е относно мястото на закупуване на наркотика и относно неизвестното лице, от което го е придобил. Но и в двата протокола за разпит дадените от него показания не сочат подсъдимия като извършител на продажбата на наркотика. Следователно, фактите за начина на придобиването на намерената в свидетеля марихуана не водят до изясняване авторството на инкриминираното деяние от подсъдимия. Показанията на свидетелите - полицаи Д. и П., че пред тях свид.С. бил признал за закупуване на наркотичното вещество от подсъдимия не срещат подкрепа в показанията на свид.С.. Преразказаното от тях не е плод на непосредствени възприятия, а на интерпретация на факти, която не намира потвърждение от източника им. При тези данни, основателно съставът на САС не е дал вяра на показанията на тези свидетели в тази им част, поради опосредения характер на възпроизведените от тях обстоятелства, които се явяват непроверяеми от първоизточника им. Възприятията на тези свидетели са кредитирани докалкото от показанията им е установено, че между подсъдимия и свид. С. е имало размяна на „нещо“, но самите свидетели не могат да установят предмета на размяната. Показанията на свид.С. относно намереният в него наркотик също не сочат на извършителя на деянието. Съдът се е мотивирал по реда на чл. 339, ал. 3,вр. чл. 305, ал. 3 НПК защо е приел за достоверни обясненията на подсъдимия С. и показанията на свид.С.,че са се срещнали по повод издължаване на паричен заем към С.. Нещо повече, правилата на НПК при изготвянето на протокола за обиск на свид. А. С. са били опорочени, тъй като соченият в протокола като поемно лице свидетел Ц. К. е заявил в показанията си ( спр. л.131-132 от протокол от с.з. на 10.06.2013 год. по нохд№4969/12г. на СГС), че не е присъствал при извършването на обиска, в който протокол е описано,че в лицето е намерен полиетиленов плик, свит на топка, съдържащ наркотично вещество марихуана с тегло 1,09гр. Другото поемно лице Г. Милски, посочено в същия протокол, в качеството му на свидетел по делото е отрекъл да е участвал при извършването на обиска. При положение, че нито един от свидетелите, сочени като поемни лица в протокола за обиск свид. С. не е присъствал на това процесуално-следствено действие, изводите на САС, че то е било извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 164, ал.2 от НПК са верни. Вън от това, фактът на намирането на вещественото доказателство,у свид.С. е установен от показанията на самият свидетел, който доброволно е заявил, че в него има топче с наркотично вещество, което е равносилно на неговото доброволно предаване. Изложеното правилно е наложило извода, че посоченият протокол не отразява действителното положение, тъй като вещественото доказателство не е било намерено при обиск на лице, а е предадено доброволно от лицето. При тези данни основателно съставът на САС е прецизирал изводите си като е изключил протокола за обиск от доказателствената съвкупност. Поставено е под съмнение обстоятелството дали в резултат на опороченото изземване на това веществено доказателство, то се явява действителният предмет на престъплението, който е бил и обект на изследване от съдебно-химическата и съдебно-оценителната експертизи. Веществените доказателства, какъвто в случаят е белия найлонов плик, свит на топка, съдържащ зелена тревна маса, придобиват това качество само, ако са събрани и приобщени по предвидения в НПК ред, който ред изисква тяхното описване в съответен протокол. След като последният е негоден, не може да се направи заключение, че описаният в него предмет е именно този, чието съдържание е било изследвано от експертите, изготвили физико-химическата експертиза. При тези данни фактът на разпространението на намерения у свидетеля наркотик не е персонифициран и авторството на деянието не е установено по начин, който да не буди никакво съмнение. По делото не са налице доказателства, потвърждаващи обстоятелствата на обвинението, от които да се направи безспорният извод, че на посочената дата и място именно подс. С. да е разпространил процесното наркотично вещество от посочения вид и количество. Въззивният съд е спазил императивното правило на чл. 303 НПК, че присъдата не може да почива на предположения, тъй като съдът признава подсъдимия за виновен, само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Не е установено по несъмнен начин, че деянието е извършено от подсъдимия и с оправдаването му по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал.1 НК не е нарушен материалният закон. При тези данни липсва касационно основание за отмяна на постановената въззивна присъда. Съгласно чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК ВКС, трето наказателно отделение, в настоящият съдебен състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА № 41 от 29.10.2013 год., постановена по ВНОХД №918/2013 г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: