Р Е Ш Е Н И Е № 98 гр.София , 14 юни 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Петя Маринова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 360/2022 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Окръжна прокуратура- Благоевград, срещу въззивна присъда №2 от 21.01.2022 г., постановена по внохд №693/2021 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград. В касационният протест и допълнението към него са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свърза с твърдение за: 1. липса на мотиви към постановената въззивна присъда; 2. неизпълнение на задълженията от страна на въззивната инстанция за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Посочва се, че окръжният съд не е извършил обективен и всестранен анализ на цялостния доказателствения материал, като на решение №2065 от 09.11.2021 г., постановено по адм.д. №688/2021 г. на Административен съд- Благоевград е придал значение, каквото то не може да има. Акцентира се на това, че към датата на извършване на деянието коментираното решение на административния съд не е било факт, а същевременно е било налице предписание, подлежащо на предварително изпълнение, с което подсъдимият е следвало да съобрази поведението си. Прокурорът счита за необосновано възприетото от съда, че веднъж прогласена нищожността на даден индивидуален административен акт, то тя влече обективна несъставомерност на инкриминираното по настоящото дело престъпление. В заключение твърди, че допуснатите пороци при формиране на вътрешното убеждение у проверявания съд е довело до неправилно приложение на материалния закон. Моли присъдата на Благоевградски окръжен съд да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане за отстраняване на нарушенията на процесуалния и материален закон при постановяването на оправдателната присъда. От защитника на подсъдимия Е. Б.- адв.Л. са постъпили две възражения по протеста на прокуратурата, като във второто детайлно са били развити оспорващите аргументи, наведени още с първоначалното възражение. Адв.Л. посочва, че в протеста не са идентифицирани кои доказателства не са били обективно оценени, както и кои конкретни правни изводи са формирани в нарушение на закона. Защитникът счита, че окръжният съд е изпълнил задължението си да анализира събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като направените от него фактически и правни изводи намира за правилни. Поставя акцент на обстоятелството, че след като е бил реализиран съдебен контрол върху индивидуален административен акт по реда на АПК пред административен съд и с влязлото в сила решение съдът е прогласил нищожността му, Благоевградски окръжен съд е бил длъжен да се съобрази с него, както е и сторил. В противен случай подсъдимият би бил признат за виновен за извършване на нарушение на незаконосъобразен акт, което е недопустимо. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, като отмяната на административния акт има действие по отношение на всички, в т.ч. и досежно наказателния съд. В заключение моли да бъде потвърдена въззивната присъда. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста на прокурора от Окръжна прокуратура –Благоевград. Счита, че с отмяната по съдебен ред на предписанията на РЗИ-София е отпаднало правното основание, на базата на което е търсена наказателна отговорност на подсъдимия Е. Б., поради което намира постановената въззивна присъда за законосъобразна. Моли протестът да бъде оставен без уважение. Подсъдимият Е. С. Б. и защитника му адв.А. Л., редовно призовани не се явяват пред ВКС. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите, релевирани в касационния протест и допълнението към него, изготвените възражения от защитника на подсъдимия, становището на явилите се страни, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: С присъда №8124 от 21.06.2021 г., постановена по нохд №167/2020 г., Районен съд- Гоце Делчев е признал подсъдимия Е. С. Б. за виновен в това, че на 29.03.2020 г. в [населено място], е нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората- т.6 от Заповед №РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Р.България, издадена на основание чл.63 от Закона за здравето и чл.29 от Наредба №21/2005 г. по реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на Ковид 19 на територията на страната, като след като е бил поставен под карантина с предписание за поставяне под карантина изх.№616/28.03.2020 г. на СРЗИ-София, не е изпълнил задължението да не напуска дома си или мястото на настаняване, в което е посочил, че ще пребивава в посочения в предписанието срок, като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случай, обявено върху територията на Р.България, считано от 13.03.2020 г. с решение на Народното събрание от същата дата, поради което и на основание чл.355 ал.2 пр.3 във вр.с ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност на явяване два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото- 200 часа в рамките на една година. На основание чл.55 ал.3 от НК съдът не е наложил предвиденото за престъплението по чл.355 ал.2 от НК наказание глоба. С присъдата в тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски. По въззивна жалба, депозирана от защитника на подсъдимия, пред Благоевградски окръжен съд е било образувано внохд №693/2021 г., приключило с въззивна присъда №2 от 21.01.2022 г., с която първоинстанционната присъда е била отменена и вместо нея подсъдимият Е. С. Б. е бил признат за невиновен в това, че на 29.03.2020 г. в [населено място], е нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората- т.6 от Заповед №РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Р.България, издадена на основание чл.63 от Закона за здравето и чл.29 от Наредба №21/2005 г. по реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на Ковид 19 на територията на страната, като след като е бил поставен под карантина с предписание за поставяне под карантина изх.№616/28.03.2020 г. на СРЗИ-София, не е изпълнил задължението да не напуска дома си или мястото на настаняване, в което е посочил, че ще пребивава в посочения в предписанието срок, като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случай, обявено върху територията на Р.България, считано от 13.03.2020 г. с решение на Народното събрание от същата дата, поради което го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.355 ал.2 пр.3 във вр.с ал.1 от НК. На основание чл.190 НПК, съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. ВКС намира за неоснователно оплакването за допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила, намерило израз в липса на мотиви към постановената от нея нова въззивна присъда. Мотивите, изготвени от Благоевградски окръжен съд отговарят на стандарта, заложен от законодателя в нормата на чл.305 от НПК, към която препраща чл.339 ал.3 от НПК относно съдържанието на постановената от въззивната инстанция нова присъда. Контролираният съд е описал в мотивите си възприетата от него фактическа обстановка и доказателствената й обезпеченост. Обърнал е внимание на представеното за първи път пред него решение №2065 от 26.11.2021 г. по а.д. №688/2021 г. по описа на Административен съд- Благоевград и подробно е изложил правните си аргументи за взетото решение. При това положение не е налице дефицит на мотиви, което да налага отмяна на протестираната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане. На следващо място, лишен от основание се явява и упрекът отправен от Благоевградската окръжна прокуратура в протеста, че въззивната инстанция е нарушила изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, като извършената от нея оценка на доказателствената съвкупност е неправилна. В тази връзка е необходимо да се посочи, че в протеста не се посочва кои доказателства и доказателствени източници са били анализирани и оценени в разрез със закона, нито пък кои от тях не са били обсъдени всестранно или задълбочено, за да може конкретно касационната инстанция да вземе отношение по тях. В случая по-важното е, че приетите от въззивната инстанция фактически обстоятелства са идентични с описаните в обвинителния акт, като единствено правната им оценка е различна от тази, предложена от прокуратурата. По-нататък, правните изводи на Благоевградски окръжен съд, изведени въз основа на възприетата от него фактическа обстановка, са верни и се споделят изцяло от настоящия касационен състав. Съставът на престъплението по чл.355 ал.1 от НК изисква от обективна страна активно поведение на дееца, с което нарушава наредба, правила или мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората. По настоящото дело, на подсъдимия са били инкриминирани като запълващи бланкета на чл.355 ал.1 от НК нарушения на мерките по т.6 от Заповед №РД-01-130 от 17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Р.България. Тази заповед от своя страна е била издадена въз основа на разпоредби от нормативни актове- чл.29 от Наредба №21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразни болести и чл.63 от Закона за здравето. Съгласно т.1 от Заповед №РД-01-130 от 17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, всички български граждани и граждани на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства, пристигащи от посочените в същата точка държави, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния здравен контрол. На подсъдимият Е. Б., като лице, пристигащо в страната от Великобритания, на 28.03.2020 г. е било връчено предписание с изх. №616/28.03.2020 г. за поставянето му под карантина. Това предписание притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК. Същото е било обявено за нищожно с решение №2065 от 26.11.2021 г. на Административен съд-Благоевград, влязло в законна сила на 29.12.2021 г. „Влязлото в сила съдебно решение, с което е обявена нищожността на предписанието е задължително за страните и техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в Р.България….. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, те не могат да бъдат санирани….. След като нищожния акт не поражда валидни правни последици, той не би могъл да породи и валидни правни задължения…..“ /ТР №3 от 16.04.2013 г.на ВАС/. Предвид изложеното е напълно несъстоятелно твърдението, отразено в протеста, че към датата на инкриминираното деяние, нищожността на индивидуалния административен акт не е била прогласена, поради което издаденото предписание е подлежало да предварително изпълнение и подсъдимият е следвало да съобрази поведението си с него. В подкрепа на извода за неправилно тълкуване на разрешенията, дадени в цитираното по-горе ТР от страна на прокуратурата, е и разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК, която дава възможност за сезиране на съда с искане за прогласяване на нищожност безсрочно. Ето защо, изводът на въззивната инстанция, че нищожността на предписанието, констатирана при пряк съдебен контрол от компетентния за това съд, води до отпадане с обратна сила на неговата изпълняемост и задължителност, е законосъобразен. След като предписанието за поставяне под карантина е обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение, то подсъдимият не е нарушил посочените в него предписания да не напуска дома си или мястото за настаняване, в което е посочил, че ще пребивава за срока, посочен в индивидуалния административен акт. Ето защо, обективната страна на инкриминираното престъпление не е налице /извод, направен и от въззивния съд/ и това обстоятелство води до единствено възможния резултат, а именно постановяване на оправдателна присъда спрямо подсъдимия Е. Б.. При това положение, проверяваният въззивен съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Изложените дотук съображения, мотивират касационния състав да приеме, че протеста, инициирал настоящото производство, е неоснователен, поради което следва да бъде оставен без уважение, а атакувания съдебен акт- в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №2 от 21.01.2022 г., постановена по внохд №693/2021 г. по описа на Благоевградски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/