Р Е Ш Е Н И Е № 111 София, 17 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Юлиана Петкова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 125/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК е образувано по искане на осъдения А. А. А. за възобновяване на внохд № 267/2012 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. Съдържанието на саморъчно изготвеното от осъдения искане (озаглавено „заявление”) сочи на твърдения за наличието на касационно основание само по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - бил подведен от защитника си да се съгласи делото да се разгледа по реда на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК и така е нарушено правото му на защита, което е довело и до несправедливото му осъждане, тъй като „не съм правил нищо на сила” – което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява становище, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. В него не са посочени конкретни основания, за да се приеме наличие на касационни предпоставки за възобновяване на делото. Гражданският ищец Т. В. В., който се явява лично, по същество на искането предоставя на преценката на съда. Адвокат В., назначена в качеството на служебен защитник на осъдения, поддържа саморъчно изготвеното му искане за възобновяване, като изразява становище, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като са нарушени разпоредбите на чл. 17 и чл. 107 НПК. Осъденият А. моли за уважаване на искането му, тъй като не бил разпитван. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е подадено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С присъда № 32 от 15.05.2012 г., постановена по нохд №528/2012г., РС – Ловеч е признал подсъдимия А. А. А. за виновен за това, че на 25.11.2011 г. в затвора - Ловеч, килия № 101, в съучастие като съизвършител с О. Ю. А., извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - друг лишен от свобода - Т. В. В., като за това употребили сила - нанасяне на побой от А. - удари с ръце, обвити с бинт, в областта на главата, кръста и корема на В. и заплашване, че боят ще продължи, поради което и на основание чл. 157, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК го е осъдил на три години и девет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 58а, ал. 1 НК, така определеното наказание е намалено с 1/3, като подсъдимият А. А. А. следва да изтърпи наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 27, ал. 1 НК, съдът е присъединил към неизтърпяната част на наложеното на подсъдимия А. А. А. наказание по присъда по нохд №1112/2011 г. по описа на РС - Велико Търново, с начало на изтърпяване на наказанието 10.09.2011 г., наказанието по нохд № 528/2012 г. на РС – Ловеч. С въззивно решение № 88 от 16.07.2012 г., постановено по внохд № 267/2012 г., ОС – Ловеч е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Първоинстанционният РС - Ловеч е насрочил нохд № 528/2012 г. за разглеждане по общия ред, като е включил в списъка на лицата за призоваване посочените в обвинителния акт свидетели. На първото и единствено съдебно заседание на 15.05.2012 г., в присъствието на служебно назначените на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК от РС – Ловеч защитници, представлявали двамата подсъдими и на досъдебното производство, последните са заявили желанието си делото да бъде проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Задължителната защита при разглеждането на делото по диференцираната процедура е гаранция за спазването на процесуалните норми. В двете съдебни инстанции, както и при досъдебното производство, осъденият А. е имал един служебен защитник (адв.К.) и не е правил възражения за начина, по който тя е изпълнявала задълженията си по осигуряване на адвокатска защита. Също така, първоинстанционният съд е разяснил на А. процедурата по чл. 370 и сл. НПК. В съдебния протокол са отразени изявления на защитника относно това, че е разговарял с подсъдимия и той е изявил желание делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие. Отразено е и заявеното от самия А., чрез неговия защитник и лично, а именно: „Ние също желаем делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК – по чл. 371, т. 2 НПК...Запознат съм с правата си по чл. 372 от НПК”. Хронологията на действията на съдията-докладчик и съда, сочат на законосъобразно проведена диференцирана процедура по Глава двадесет и седем от НПК, при която не са били нарушени както процесуалните правила, така и правата на подсъдимия. Същият е бил надлежно уведомен за пълния обем права, които има в това производство, както и за характера и особеностите на самата процедура. Твърденията в искането за опороченост на проведеното съкратено съдебно следствие, тъй като подсъдимият А. не е знаел за правата си в тази процедура, са неоснователни. Така, първоинстанционното наказателно производство пред РС – Ловеч е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК, при който двамата подсъдими А. А. А. и О. Ю. А. са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и са се съгласили да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълни задължението си по чл. 372, ал. 4 НПК (л. 35 от делото), като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В рамките на направените самопризнания, въззивният съд е възприел за правилни правните изводи на първата инстанция, а именно, че А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 157, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Твърденията в искането на осъдения А. освен на възражения за процесуална опороченост на диференцираната процедура, сочат и на оспорване на признатите факти. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка. Също така, следи за спазване регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, както и относно спазване изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК при постановяване на присъдата. При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение от въззивния съд по реализиране на процедурата по Глава двадесет и седма от НПК. Съгласно цитираната задължителна съдебна практика, изявленията на подсъдимите по чл. 371, т. 2 НПК не могат да бъдат оттегляни след постановяване на определението по чл. 372, ал. 4 НПК. В обобщение може да се каже, че първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да разясни правата на подсъдимия по чл. 371 НПК. Съдът е дал разяснения за процедурата при провеждане на съкратено съдебно следствие и правните последици от него. Подсъдимият А. изрично е заявил, че разбира обвинението, направеното разяснение и е съгласен делото да се разгледа по диференцираната процедура. Горното обуславя извод за законосъобразно разглеждане на първоинстанционното производство при съкратено съдебно следствие - факт, който е констатиран и от въззивния съд, поради което не е налице касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. С горното се изчерпват възраженията, които се релевират в искането. Доводи и аргументи за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието не се правят, поради което по тези въпроси не се дължи произнасяне от касационната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. А. за възобновяване на производството по внохд № 267/2012 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.