Р Е Ш Е Н И Е № 60129 гр. София, 27.09.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора К. Иванов като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 543/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. И. С. – повереник на частните тъжители В. И. К. и М. Н. Н. срещу определение от 15.03.2021 г. на окръжен съд – София, постановено по ВНЧХД № 610/2019 г. С жалбата се иска отмяна на атакуваното определение, а делото да бъде върнато на окръжен съд – София за продължаване на съдебното производство. По същество в сезиращия Върховния касационен съд документ не се спори, че е изтекла предвидената в закона абсолютна давност за престъпленията по чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 130, ал. 2 НК, за които с цитирания акт на въззивния съд наказателното производство срещу подсъдимия е било прекратено. Излагат се аргументи, че защитниците на подсъдимия и самият той са шиканирали процеса. Претендира се, че следва да бъде изслушана и приета допуснатата съдебномедицинска експертиза, след което делото да бъде прекратено и изпратено на Районна прокуратура – Ботевград за продължаване на процесуалните действия за извършено престъпление от общ характер. В съдебно заседание процесуалният представител на частните тъжители поддържа жалбата и наведените в нея доводи. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен и пледира да бъде оставен в сила. Защитниците и подс. И. Т. Д. претендират за оставяне в сила на определението на окръжния съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Предмет на касационна проверка е съдебен акт, с който въззивната инстанция е прекратила наказателното производство по делото. С Постановление от 08.08.2016 г. на прокурор от районна прокуратура – Ботевград е било прекратено досъдебното производство, водено срещу неизвестен извършител за това, че на 27.11.2015 г. в [населено място] е причинил средна телесна повреда на В. Иванов К. за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК поради липса на престъпление от общ характер. С Постановление от 30.12.2016 г. на прокурор от окръжна прокуратура – София жалбата на адв. С. – „упълномощен защитник“ на В. И. К. и М. Н. Н. срещу постановлението на РП – Ботевград е оставена без разглеждане. С разпореждане от 15.05.2017 г. на председателя на районен съд -Ботевград въз основа на частна тъжба на В. И. К. и М. Н. Н. в Ботевградския районен съд е образувано НЧХД № 177/2017 г. против И. Д. Т. по обвинения за извършени от него престъпления на 27.11.2015 г. по чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК спрямо К. и по чл. 130, ал. 2 НК спрямо Н.. С присъда № 1 от 14.01.2019 г. на районен съд – Ботевград по НЧХД № 177/2017 г. подсъдимият И. Д. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК спрямо В. И. К., като подсъдимият е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. Със същата присъда подс. И. Д. Т. е осъден да заплати на В. И. К. обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението в размер на 3000 лв. ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното им изплащате, както и деловодни разноски в размер на 928,07 лв. като гражданският иск за горницата до 8000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимият Т. е осъден да заплати 120 лв. държавна такса върху уважената част от гражданския иск. С цитираната присъда подс. И. Д. Т. е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл. 130, ал. 2 НК спрямо М. Н. Н.. Отхвърлен е предявеният от частния тъжител и граждански ищец Н. срещу подс. Т. граждански иск. На частния тъжител М. Н. съразмерно са възложени направени по делото разноски – адвокатски хонорар и разноски за разпит на свидетели. Така постановената присъда била атакувана пред Софийски окръжен съд от всички страни. В хода на провежданото въззивно съдебно следствие на 21.12.2020 г. подс. И. Т. подал нарочна молба до съда, в която изразявал изричното си желание да прекратяване на воденото срещу него наказателно производство поради изтекла абсолютна давност. В съдебно заседание на 08.02.2021 г. подс. Т. се явил лично пред състава на окръжен съд – София и изрично потвърдил становището си за прекратяване на „делото поради изтичане срока на давност“. С определение от 15.03.2021 г. Софийският окръжен съд на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК отменил присъдата на Ботевградския районен съд и прекратил наказателното производство по ВНЧХД № 610/2019 г.. Извършеният от касационната инстанция контрол на законосъобразността на постановеното прекратяване на наказателното производство от въззивния съд сочи на извод на неоснователност на касационната жалба на повереника на частните тъжители В. И. К. и М. Н. Н.. С оглед на правната квалификация на инкриминираните деяния, такива по чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 130, ал. 2 НК, предвиденият в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК давностен срок за наказателното им преследване е три години. Съгласно чл. 81, ал. 3 НК независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80 НК. Това означава, че абсолютния давностен срок и за двете деяния е в размер на четири години и шест месеца. Той започва да тече от датата на деянията – 27.11.2015 г. и е изтекъл на 27.05.2020 г. В този смисъл, предвид изминалите над пет години от датата на деянията и изричното искане на подсъдимия да бъде прекратено воденото срещу него наказателно производство, окръжният съд е нямал друг законосъобразен процесуален ход освен да прекрати производството на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, както е и сторил. Затова касационната инстанция намери, че въззивният съд в постановения съдебен акт не е допуснал нарушение на материалния закон, поради което и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е налице. Не могат да бъдат предмет на обсъждане и преценка в настоящото производство доводите, че подсъдимият и защитниците му шиканирали процеса и превратно упражнявали правата си. Не би могло да се обсъжда допуснатата от окръжния съд комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, защото не са налице основанията за разглеждане на делото по същество. Предвид изтеклата абсолютна давност няма как да бъде постигнат търсеният от повереника на частните обвинители резултат - отмяна на атакуваното определение за прекратяване и връщане на делото на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА определение от 15.03.2021 г. на окръжен съд – София, постановено по ВНЧХД № 610/2019 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.