Р Е Ш Е Н И Е № 380 София, 03 октомври 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1228/2013 година. Производството е образувано по искане на осъдения Г. Й. А., в момента в затвора във Варна, по чл. 423, ал. 1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 48 от 01.02.2012год. по нохд № 3660/2011год. на РС-Варна, поради ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане. Иска се отмяна на атакуваната присъда по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането с довода, че липсват данни кога осъденият е узнал за влязлата в сила присъда, респ. спазен ли е срокът по чл. 423 от НПК. Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от него и от служебния му защитник адв. С. Д. от САК. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 48 от 01.02.2012год. по нохд № 3660/2011год. на Варненския районен съд Г. Й. А. е признат за виновен за извършено на 19.01.2011год. в [населено място], при условията на опасен рецидив, престъпление по чл. 211, пр. 2, във вр. чл. 209, ал. 1 от НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор. Производството пред Районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.”а” от НК. Постановената присъда не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 17.02.2012год. В искането си за възобновяване на делото осъденият навежда оплакване за ограничаване правото му на лично участие по делото, тъй като в хода на воденото наказателно производство той се е намирал вън от пределите на страната, което е причината да не бъде открит и уведомен за проведеното срещу него наказателно преследване. За да се произнесе по допустимостта на искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело, настоящият съдебен състав съобрази следното: След влизане на присъдата по нохд № 3660/2011год. в сила, прокурор от РП-Варна е постановил Европейска заповед за арест на осъдения, но не във връзка с изпълнението й, а за изпълнение на друга влязла в сила присъда по нохд № 1034/2011год. на РС-Разград, с която А. е бил осъден на лишаване от свобода/пр. преписка № 68/2012год. по описа на РП-Варна/. В цитираната заповед присъдата по нохд № 3660/2011год. не е предмет на искането за задържане и екстрадиция, като за нея, друга Европейска заповед за арест по отношение на Г. А. не е издавана. Въз основа на Европейската заповед за арест, А. е задържан на 08.11.2012год. в Република Германия и с решение от 18.12.2012год. на Върховния областен съд /населено място/ екстрадицията му за Република България е обявена за допустима. При липсата на други данни, установяващи по категоричен начин датата, на която осъденият е узнал за присъдата по нохд № 3660/2011год. на Варненския районен съд, за меродавна следва да се приеме тази, на която осъденият е подал искането си за възобновяване на наказателното дело чрез администрацията на затвора-Варна, и на която е регистрирано под № 852 от 21.05.2013год. Следователно, искането на А. е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от осъден, имащ право на такова искане и има за предмет присъда, постановена при проведено задочно производство спрямо него, непроверена от въззивна или касационна инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: Наказателното производство е образувано с постановление на прокурор от РП-Варна от 01.03.2011год. срещу неизвестен извършител за това, че на 19.01.2011год. в същия град , с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Д. Д. П. и с това причинил на „Консорциум Реми груп“ АД имотна вреда в размер на 522.00лв.-престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. В хода на разследването са били събрани данни, че автор на деянието е лицето Г. Й. А., както и обстоятелството че той е напуснал пределите на страната на 12.03.2011год. през ГКПП /населено място/ и няма данни за завръщането му в Р.България. Поради това на А. не е бил провеждан разпит от разследващ орган, не му е било лично предявявано обвинение - за престъплението по чл. 211, пр. 2, във вр. чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като не е бил открит на известния му адрес в страната, нито след щателно издирване е открит на друг адрес, в арестите или в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. С телеграма № 14385/13.04.2011год. на ГД „КП“, Г. Й. А. е обявен за общодържавно издирване. Досъдебното производство приключило на 01.06.2011год. с мнение за предаване на А. на съд, а впоследствие и съдебното производство пред Районния съд е протекло в негово отсъствие, при условията съответно на чл. 206, във вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б.”а” от НК, респ.- чл. 269, ал. 3, т. 4, б.”а” от НК, поради което А. не е бил привлечен като обвиняем, не е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК и не му е бил връчен обвинителен акт. Изложеното и фактите по делото сочат, че осъденият не е знаел за образуваното и водено срещу него наказателно дело за престъплението, по което е осъден и да са налице данни, че се е укривал от правозащитните органи с цел да не понесе отговорност за деянието си. Правото на лично участие на обвиненото лице в наказателното производство е едно от основните му права, като преодоляването му от правоприлагащите органи е допустимо само при категорични данни, че то не желае да се възползва от това си право и се укрива с цел да избегне реализиране на наказателна отговорност. В случая, такива данни не се установяват и само на основание чл. 423, ал. 1 от НПК присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство на Варненския районен прокурор с оглед функциите му предоставени по чл. 46 от НПК. На основание чл. 423, ал. 4 НПК, Върховният касационен съд се занима с въпроса за мярката за неотклонение на осъдения Г. Й. А. и счита, че за обезпечаване явяването му по делото и с цел препятстване укриването и бягството му от правосъдните органи, е необходимо да остане задържан в местата за лишаване от свобода, като му бъде постановена мярка за неотклонение „задържане под стража". Поради изложените съображения и на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в сила присъда № 48 от 01.02.2012год. по нохд № 3660/2011год. на РС-Варна и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора от стадия на досъдебното производство. На основание чл. 423, ал. 4 от НПК ПОСТАНОВЯВА спрямо Г. Й. А., в момента в затвора-гр. Варна, мярка за неотклонение "Задържане под стража". За постановената мярка за неотклонение да се уведоми осъдения Г. Й. А., Началника на затвора-Варна за сведение и изпълнение, с копие до административния ръководител на РП-Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: