Р Е Ш Е Н И Е
№ 180 София, 04 април 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при участието на секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 458 по описа за 2013 година.
Постъпило е искане от осъдения З. К. Д. за възобновяване на нохд № 1774/11 г. на Районния съд-гр.Ямбол, като се твърди, че са налице всички основания по чл.348, ал.1 НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС молителят, редовно призован, не се явява. Защитата му – адв.Х., поддържа искането.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело.
За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:
С присъда по нохд № 1631/09 г. ЯРС осъдил подс.Д. на основание чл.198, ал.1 и чл.54 НК на три години лишаване от свобода, условно за срок от четири години, като го оправдал по първоначалното обвинение – да е отнел вещи на обща стойност 289 лева (мобилен телефон и сим карта), респ. за сумата над 1600 лева.
С решение по внохд № 70/10 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд-гр.Ямбол отменил посочената присъда в частта, с която подс.Д. е признат за виновен по чл.198, ал.1 НК и вместо нея постановил нова присъда, с която го оправдал по това обвинение. ЯОС отменил същата присъда и в частта по разноските, а в останалата част потвърдил присъдата на ЯРС.
С решение по кд № 430/10 г., образувано по протест на прокурора с оплаквания за наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и искане за осъждане на подсъдимия, ВКС, трето наказателно отделение отменил присъдата по нохд № 70/10 г. на ЯОС в отменителната й част и върнал делото за ново разглеждане на същия съд от стадия на съдебното заседание, при съображения за констатирани съществени нарушения на процесуалните правила по съответността на мотивите на изискванията на чл.305, ал.3 НПК и по оценката на събраните по делото доказателства.
С решение по внохд № 38/11 г. ЯОС потвърдил присъдата на ЯРС, постановена по нохд № 1631/09 г.
С решение по кд № 2501/11 г., образувано по искане на осъдения Д. за възобновяване на наказателното дело, ВКС, второ наказателно отделение възобновил нохд № 1631/09 г. на ЯРС, отменил присъдата, постановена по него и потвърдена с решение по внохд № 38/11 г. на ЯОС и върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
С присъда по нохд № 1774/11 г. ЯРС осъдил подсъдимия на основание чл.198, ал.1 и чл.54 НК на три години лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от четири години, като го оправдал по първоначалното обвинение за отнемането на вещи на обща стойност 289 лева, респ. за разликата над 1600 лева. Съдът присъдил направените по делото разноски, като ги възложил на подс.Д..
С решение № 123 от 17.07.2012 г. по внохд № 255/12 г. ЯОС, по жалба на подсъдимия, потвърдил последно посочената присъда.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи:
Пределите на настоящата проверка са ограничени до осъждането на молителя на основание чл.198, ал.1 и чл.54 НК. Видно от очертаното по-горе процесуално развитие на делото, присъдата по нохд № 1631/ 09 г. на ЯРС, в частта, с която подсъдимият е бил оправдан за разликата над 1600 лева, респ. за отнемането на вещи на обща стойност 289 лева, е в сила от момента на постановяване на въззивното решение по внохд №70/10 г., тъй като добре е видно, че с решението си по кд № 430/10 г. ВКС, трето наказателно отделение, не е засегнал тази част на последно посоченото решение на ЯОС. Отделно от това молителят не оспорва същата част на съдебния акт, подлежащ на проверка в настоящото производство.
Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно.
І. По възраженията за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
На тази плоскост са наведени следните данни: въззивното решение е постановено от незаконен състав; нарушени са изискванията на чл.чл.284,305, ал.3, 327 и 339, ал.2 от НПК, а оценката на събраните по делото доказателства се основава на избирателност.
Оплакванията не намират опора в данните по делото.
1.Твърди се, че съдебният състав е определен при грубо погазване на правилата за случайно разпределение на делата; делото е разгледано от състав на гражданското отделение на ЯОС; че разпореждането за образуване и разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание са подписани от едно лице, без към този момент да е определен съдебен състав.
Вътрешните правила за случайно разпределение на делата в ОС-гр.Ямбол, публикувани на е-страницата на същия съд, не са нарушени.
Възражението свързано с гражданското отделение на ЯОС не държи сметка не само за посоченото по-горе процесуално развитие на делото, довело до изчерпване на възможностите на наказателното отделение, но и на това, че нормативната уредба на дейността на съдилищата – Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт, не ограничават компетентността на съдиите, по заявения, от защитата на осъдения, начин.
Разпореждането за образуване на въззивното наказателно от общ характер дело под № 255 по описа за 2012 г. е от 22.06.2012 г. на зам.председателя на наказателното отделение Д. Ф., а разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание от 29.06.2012 г. е от докладчика по делото – зам.председателя на гражданското отделение на ЯОС М. Г., надлежно избрана с протокол от 28.06.2012 г. – виж л. 59, 61,72, 73.
2. Не е допуснато нарушение на чл.284 НПК.
В приложението към обвинителния акт, не са описани веществени доказателства, но с писмо №3246 от 05.11.2009 г. Районна прокуратура-гр.Ямбол е изпратила на ЯРС веществено доказателство – червена мъжка фланела, предадена от подс.Д. в хода на досъдебното производство с протокол от 22.10.2008 г. (л.69 от дос.производство и л.6 от нохд №1631/09 г. на ЯРС).
С присъдата по нохд № 1631/09 г. ЯРС постановил това веществено доказателство да бъде върнато на подс.Д., което е станало с протокол на 13.05.2011 г. (л.70 от делото).
По-нататъшното разглеждане на делото е продължило без това и каквото и да било друго веществено доказателство.
3. Не се установява нарушение на чл.305, ал.3 НПК.
Посоченото процесуално правило има своето значение за присъдата на първостепенния съд и за новата присъда на въззивния съд (чл.339, ал.3 НПК), каквато в случая на е налице.
Мотивите на първоинстанционната присъда не указват на пренебрежение към правилото на чл.305, ал.3 НПК. Тук е мястото да се каже, че лаконичността в мотивите на съдебния акт, не означава непременно нарушение на коментираното правило, щом от изложените съображения е ясна волята на съда по оценката на събраните по делото доказателства, в това число и на противоречивите такива, по фактите и по приложимото право. ЯОС не е установил, нито е имал основание да приеме, че първостепенния съд е допуснал нарушение на посочените изисквания на закона относно съдържанието на мотивите на присъдата.
4.Възраженията, поставени на вниманието на въззивния съд, с жалба на подсъдимия и допълнението към нея, против присъдата по нохд № 1774/11 г., не са игнорирани. След внимателен анализ и преценка, са отхвърлени като неоснователни, като в мотивите на решението са изложени основанията, предопределили това (виж л.л.4-7). Иначе казано, не е допуснато нарушение на чл.339, ал.2 НПК.
5. Нарушението на чл.327 НПК не е от категорията на абсолютните нарушения, очертани в чл.348, ал.3, т.2-4 НПК. То може да съставлява съществено нарушение на процесуални правила, само когато е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия или другите страни по делото и не е било отстранено - чл.348, ал.3, т.1 НПК.
С въззивната жалба и допълнението към нея, подсъдимият и защитата му не са заявили доказателствени искания, а въззивният съд служебно не е достигнал до положителен извод относно необходимостта от повторен разпит на подсъдимия и свидетели, разпитани в първоинстанционния съд.
При така констатираното не следва извод процесуалните права на подсъдимия да са били ограничени с непровеждането на разпоредителното заседание, по реда на чл.327 НПК, поради което и няма как да се приеме, че е допуснато нарушение по смисъла на чл.348, ал.2, във връзка с ал.3, т.1 НПК.
Отделен е въпросът, че доказателствени искания не са направени и в хода на съдебното разглеждане на делото, по реда на чл.330 НПК.
6.Възражението свързано с оценката на доказателствата е неоснователно.
Тук е мястото да се каже, че с посоченото по-горе решение по кд № 430/10 г. на ВКС, трето наказателно отделение са дадени указания за отстраняване на констатираното от него съществено нарушение на процесуалните правила по оценката на доказателствата, като тези задължителни указания (чл.355, ал.1, т.3 НПК), са изпълнени.
Същото решение е задължително за всички, в това число и за настоящия съдебен състав на ВКС.
При тези констатации и с оглед на мотивите на оспорения въззивен съдебен акт, не се установяват основания за критично отношение към дейността на ЯОС по оценката на доказателствената съвкупност. Липсват данни отделни елементи на същата съвкупност да са игнорирани или ценени неадекватно на обективното им значение. Изводите по оценката на противоречивите доказателства са правилни и съответни на закона и правилата на формалната логика. Съдът не е имал основание да даде вяра на показанията на св.М.С., М.И. (в частта относно намирането на инкриминираната вещ), обясненията на подсъдимия (относно броя на ударите, нанесени върху пострадалия). Що се отнася до субективната страна на извършеното тя поначало се разкрива не от обясненията на дееца, а от обективираното от него поведение, пренебрегнало нарочните искания на св.К..
ІІ. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК.
В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен, като отговорността на осъдения е ангажирана за престъпление по чл.198, ал.1 НК.
Липсват предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 НК, в която връзка настоящият състав на ВКС изцяло възприема доводите на въззивния съд, изложени на л.7 от мотивите на решението, при което не е наложително, нито необходимо преповтарянето им тук.
ІІІ. Наложеното наказание не е явно несправедливо.
При отсъствието на условията на института на смекчената наказателна отговорност, правилно наказанието на Д. е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. Данните по делото не сочат наличието нито на многобройни, нито на изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Наложеното наказание лишаване от свобода в размер на минимума от предвиденото в закона не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК.
При изложеното ВКС не установи основания за възобновяване на наказателното дело.
Водим от това на основание чл.424, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения З. К. Д. за възобновяване на внохд № 255/12 г. на Окръжен съд – гр. Ямбол и нохд № 1774/11 г. по описа на Районен съд – гр. Ямбол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|