Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
София, 18.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 22 януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 4976 /2017 година
Производството е по чл. 290 ГПК
С определение № 392 от 17.07.2018 г.. по касационни жалби на Н. Й. П. и К. К. Н.-М. е допуснато касационно обжалване на решение № 5030 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 14121/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решение 14.12.2009г. по гр.д.№ 2122/2008 г. на Софийски РС, в частта, с която е извършена делбата, като допуснатия до делба недвижим имот, съставляващ УПИ №...., с площ от 248.50 кв. м., в кв. ...., м. ...., по плана на [населено място], а по скица имот пл. № ...., в кв. ...., местността „З....”, заедно с построената в него паянтова едноетажна жилищна сграда е изнесен на публична продан, и е указано тя да се извърши по реда на чл. 374 и сл. ГПК отм. като от получената сума съсобствениците да получат паричната равностойност на дяловете си, Отхвърлени са претенциите на Н. Й. П. и К. К. Н. по чл. 288, ал. 3 ГПК отм.
В касационната жалба на Н. П. се навеждат оплаквания за неправилно приложение на процесуалните правила и конкретно на чл. 288, ал.3 ГПК /отм/, тъй като е преценявано съвместното живеене на заявилият претенцията с общия наследодател, а не с прекия му наследодател, в който смисъл е задължителната съдебна практика. По същество моли да му се възложи имота.
Ответницата по касация К. Н. е подала отговор, в който оспорва правото на възлагане на Н. П. с довод, че има жилище, с което се е разпоредил в хода на делбата, а ако съдът прецени, че е налице конкуренция между двамата, - защото е дала по-висока цена.
Останалите ответници не вземат становище по тази жалба.
К. Н. също е подала касационна жалба, допусната до разглеждане по същество само относно извършването на делбата. Тя също прави оплакване за неправилно приложение на правилото на чл. 288, ал.3 ГПК /отм/, тъй като е следвало да се преценява съвместното живеене в имота с прекия й наследодател, а не с общия на страните.
К. Б. К. и Н.\ Й. П. оспорват тази жалба. К. К. счита, че имота следва да се изнесе на публична продан. Останалите съделители не вземат становище.
Н. П. иска претенцията му за възлагане на процесния имот на основание чл. 288, ал.3 ГПК да бъде уважена, тъй като другата съделителка, заявила претенция К. Н.-М. е починала след подаване на касационната жалба, а правоприемникът и на основание завет няма качествата на наследник.
След подаване на касационната жалба, К. К. Н. М. почина на 30.08.2016 г. като вдовица, без деца и живи родители и братя и сестри. Нейни наследници по закон са роднините й от четвърти ред, съгласно чл. 8, ал.4 ЗН включващ тези от трета до шеста степен по съребрена линия и от страна майката и от страна на бащата, като по-близките по степен изключват по-далечните. СГС с определение от 03.08.2017 г. е конституирал всички роднини от трета до шеста степен по съребрена линия както следва: К. И. М. /дъщеря на чичото на починалата И./, Н. Й. П., Ц. К. С., В. Н. Н., М. М. Г., В. Г. К., Д. Б. Д., М. Б. К., Р. А. К., К. А. К., В. И. П., Е. И. Н. и К. В. Н.. Същите не са заявили, въпреки изпратените им съобщения дали подържат подадената от наследодателката си касационна жалба.
С определение от 20.09.2017 г. е конституиран и Б. К. Ш., като правопиемник по саморъчно завещание, оставено от К. Н.. Представя с дата от 16.06.2016 г., с което тя му е завещала своите 2/5 ид.ч. от процесния имот безусловно с всички нейни права на наследник.
Б. Ш. подържа подадената от К. Н. касационна жалба и претенцията й за възлагане, като счита, че процесния имот следва да му бъде възложен на основание чл. 288, ал.3 ГПК /отм/, тъй като праводателката му е заявила възлагателна претенция и ако се прецени, че конкурира заедно с другия съделител, заявил същата претенция, то да се съобрази, че тя е предложила по-висока цена, а предпоставките за възлагане следва да се преценяват спрямо нея.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: дали съделителят, заявил претенция за възлагане, следва да е живял в имота при откриване на наследството на прекия му наследодател, от който черпи права, или в този имот следва да е живял неговия наследодател, към момента на откриване на наследството от общия наследодател, с който няма пряка наследствена връзка.
Съгласно чл. 288, ал.3 ГПК / отм/ в редакция ДВ бр. 64/1999 г. /сега чл. 349, ал.2 ГПК/, ако допуснатият до делба имот е неподеляем и е жилище, всеки съделител, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище може да иска да му бъде възложен в дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят в пари. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т.9 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, когато делбеният имот е предмет на две и повече последователни наследявания, всеки съделител, който има качествата на пряк наследник или е наследник по право на заместване и е живял в неподеляемият делбен имот, съсобствен на основание наследяване, формално отговаря на изискването на чл. 288, ал.3 ГПК /отм/, ако е живял в имота към момента на откриване на наследството на прекия си наследодател, от който черпи права. Не е необходимо да е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството на общия наследодател назад във времето, когато той все още би могло да не е роден. Законът признава правото на възлагане на всеки наследник, който е живял в имота при откриване на наследството и не определя кое наследство. При откриване на няколко поредни наследства не могат да бъдат изключени от правото на възлагане наследниците, които са родени след откриване на наследството на общия наследодател. Затова са дадени разяснения, че всеки наследник, който е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството на прекия си наследодател може да претендира възлагане. При конкуренция между правоимащите, изречение второ на чл. 288, ал.3 ГПК/ отм/, сега на чл. 349, ал.2 ГПК определя обективен критерий, по който тя се разрешава.
По касационната жалба в допуснатата до разглеждане част за извършване на делбата.
По делото е безспорно, а е установено и от приетата и неоспорена СТЕ, че допуснатият до делба имот – дворно место с паянтова жилищна сграда в него е неподеляемо. За всеки от съделителите, между които е допусната делба, квотата е придобита на основание наследяване, включително и за К. Н., която придобива от баща си по наследство 2/5 ид.ч. Видно от решението по допускане на делбата, той е придобил 1/5 ид.ч. по наследство от баща си и 1/5 му е прехвърлена от брат му И.. За К. Н. обаче идеалната част от 2/5 е придобита по наследство. Претенция за възлагане на основание чл. 288, ал.3 ГПК са заявили двамата касатори Н. Й. П. и К. К. Н.. Всеки от двамата е декларирал, че не притежава друг имот, след като и двамата са се разпоредили с притежаваните от тях имоти и части от такива в хода на делбеното производство. По делото е било спорно дали са живели в делбения имот към момента на откриване на наследството. Съдилищата по същество са приели, че релевантният момент за възлагането е откриване на наследството на общия наследодател Н. И. Д., починал 1941 г., когато и двамата заявили претенция за възлагане не са били родени. Като е приел, че не е налице тази предпоставка за възлагане и съобразявайки, че имота е неподеялем, РС е извършил делбата чрез изнасяне на дворното място с къщата на публична продан.
Въззивната инстанция е възприела същото разрешение. СГС се е мотивирал с това, че към 1941 г. и двамата заявили претенции не са живели в делбения имот, поради което е оставила в сила решението на РС, с което имота е изнесен на публична продан и претенциите за възлагане на основание чл. 288, ал.3 ГПК / отм/ са отхвърлени.
Изложените мотиви от съдилищата по същество са неправилни предвид отговорът на поставеният въпрос и даденото тълкуване на текста в задължителната съдебна практика. Това решение следва да се отвени, като делбата се извърши отново ведно с произтичащите от това последици.
До делба е допуснато дворно место, ведно с построената в него стара паянтова жилищна сграда. В срока по чл. 288, ал. 5 ГПК отм. искане за възлагане на имота на основание чл. 288, ал. 3 ГПК отм. са направили Н. Й. П. и К. К. Н.-М.. Предпоставките за възлагане на това основание са делбеният имот да е неподеляемо жилище, да е съсобствен между съделителите само на основание наследяване, съделителя, на който се възложи да няма друго жилище и да е живял в делбеното при откриване на наследството на наследодателя, от когото черпи пряко права, т.е. на прекия си наследодател.
Делбеният имот – дворно место с едноетажна паянтова къща в него е неподеляем, съгласно приетата неоспорена техническа експертиза. Видно от решение от 19.01.2001 г. по гр.д.№ 2122/88 г., влязло в сила на 15.06.2005 г., всеки от съделителите е придобил идеалната си част от делбения имот на основание наследяване, включително и К. Н., която е наследник на баща си К. Н., от когото е наследила 2/5 ид.ч.
Прекият наследодател на Н. Й. П. е Й. П. Н., починал 1979 г., а К. К. Н. е наследник на К. Н., починал 1983 г. От показанията на свидетелите Н., разпитан и от двете инстанции и С., доведени от всеки от двамата съделители се установява, че в имота освен Н. живеела и К. поне до 1990 г. Н. П. е бил настанен под наем в общинско жилище, но по-късно - през 2001 г. К. е живяла в жилището и към момента на смъртта на майка си,т.е. през 1995 г. според показанията на св. Я.. От показанията на тези свидетели се установява, че къщата е била със няколко входа и различни части от нея са ползвани за жилищни нужди и от двамата съделители, заявили претенции за възлагане. Не се установява към момента на откриване на наследството на преките им наследодатели, те да са имали други жилища и да са живели в тях. Затова съдът приема, че тази предпоставка е налице за всеки от двамата.
Тъй като и двамата съделители, заявили претенция за възлагане на основание чл. 288, ал.3 ГПК /отм/, отговарят на предпоставките по този текст, е без значение, че и двамата в хода на производството са се разпоредили с притежаваните от тях недвижими имоти – Н. П. е продал купения апартамент, в който е бил настанен, на сина си на 15.12.2006 г., а К. Н. се е разпоредила с притежаваната от нея част от дворно место с къща в [населено място] на 26.04.2006 г. Извършените разпореждания не съставляват злоупотреба с право, тъй като създаденото отрицателно условие за възлагане не влияе на преценката на кой от двамата да бъде възложен имота /в този смисъл виж разясненията по т. 7 в ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС./ Мотивите, изразени във въззивното решение в този смисъл противоречат на нормата на чл. 288, ал.3, изр.2 ГПК и на цитираната задължителна съдебна практика.
В съдебно заседание на 01.10.2007 г. Н. П. е предложил 121 000 лв. / л. 155 от т.2 гр.д.№ 2122/1988 г./, а в съдебно заседание на 09.10.2007 г., К. Н. е предложила 149 000 лв. / л. 157 т.2 гр.д.№ 2122/88 г./ в затворени пликове. Определената от СТЕ пазарна цена е под тези стойности – 80 800 лв. Съобразно предложените суми от всеки от двамата съделители, на основание чл. 288, ал.3, изр.2 ГПК /отм/, неподеляемият наследствен делбен имот следва да се възложи на К. Н..
След подаване на касационната жалба, К. К. Н. М. е починала на 30.08.2016 г. Съгласно чл. 229, ал.1 т.2 ГПК на нейно место са конституирани наследниците й по закон от четвърти ред. СГС е конституирал всички наследници от четвърти ред от трета до шеста съребрена линия, като не е преценявал, че по-близките по степен роднини изместват по-далечните и, че в четвърти ред не се наследява по право на заместване./ТР № 3-1994 г./ В случая наследник по закон се явява само К. И. М. – дъщеря на И. Н. - чичо на К., която е наследник от четвърта степен по съребрена линия и измества всички наследници от пета степен по съребрена линия. Към момента на смъртта на К. Н. няма живи наследници от трета степен по съребрена линия /чичовци и лели/, а по право на заместване не се наследява в този ред. К. не е оспорила завещанието и не взема становище по извършването на делбата.
Конституиран е от СГС и Б. К. Ш., който се позовава на оставено в негова полза саморъчно завещание от 06.06.2016 г. от К. Н.. С него тя му завещава своите 2/5 ид.ч. от делбения имот безусловно с всички нейни права на собственик. По своето съдържание, това завещание, с което се прави разпореждане с идеална част от конкретна вещ от наследството представлява завет по смисъла на чл. 16, ал.2 ЗН и придава качеството на частен правоприемник на ползващото се от него лице. Тъй като завещаните 2/5 ид.ч. са предмет на завет, който не бе оспорен от наследник по закон и предвид субсидиарния характер на наследяването по закон по отношение на наследяването по завещание, заветникът измества наследникът по закон. Така правоприемник на правото на собственост върху завещаните 2/5 ид.ч. е Б. Ш.. Той е страна по вещното правоотношение с предмет завещаните 2/5 ид.ч. и замества починалата съделителка и в процесуалното правоотношение такова, каквото е било към момента на откриване на наследството. Ш. не е наследник на К. Н., но е неин частен правоприемник и се ползва от заявената от нея възлагателна претенция. Възможността тя да се наследява се признава в съдебната практика / виж мотивите към т.8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС/. След като материалното право на собственост върху останалите в наследство 2/5 ид.ч. са завещани на Ш. и наследникът по закон К. И. М. не придобиват правото на собственост, тя не може да подържа претенцията за възлагане - тя не става съсобсктвеник. Претенцията за възлагане се подържа от заветника Ш..
Тъй като конкуренцията между двамата заявили претенциии Н. П. и К. Н. следва да се разреши по правилото на чл. 288, ал.3 изр.2 ГПК – имота да се възложи на този от тях, който е предложил в производството пред РС по-висока цена, то делбения имот следва да се възложи на правоприемника на К. Н. – Б. Ш.. Както вече се посочи, предпоставките за възлагане се преценяват по отношение на нея, а той, като правоприемник на материалното право на собственост, е правоприемник и по заявената претенция за възлагане, поради което е без значение, че е заветник, а не наследник. На основание чл. 288, ал.3 ГПК, на него следва да се възложи процесния имот при предложената от праводателката му цена 149 000 лв., като той бъде осъден да заплати на останалите съделители стойността на притежаваната от тях идеална част при отчитане и на придобитите по наследство части в хода на производството по втората фаза, както следва: Н. Й. П. притежава на лично основание 1/30 ид.ч. и наследява от М. Х. П. още 1/30 ид.ч. За общо притежаваната от него 1/15 ид.ч. следва да получи от Ш. 9933 лв. Ц. К. С. притежава 1/30 ид. ч. и следва да получи 4976 лв. Н. И. Б. и К. Б. К. наследяват по 1/60 ид. ч., като наследници на починалия на 27.11.2002 г. Б. К. Б. и следва да получат сума в размер по 2483 лв. всеки по отделно. Н. Г. М. притежава 1/45 ид.ч. и следва да получи 3311 лв. П. Н. П. е починал на 05.04.2000 г. и неговата 1/45 ид.ч., се наследява от В. Н. Н., която заедно с притежаната от нея 1/45 ид.ч. на лично основание по решението по допускане на делбата придобива общо 2/45 ид.ч. и следва да получи 6622 лв.
Съделителката И. Г. Н., притежаваща 1/45 ид.ч. е починала на 04.12.2007 г. и е оставила свои наследници Ц. Н. С. и А. Н. Н., всеки от които придобива по 1/90 ид.ч. М. И. Н., притежаваща 1/15 ид.ч. почива на 25.01.2008 г. и по право на заместване, нейната квота се наследява по коляно от низходящите на Н. И. Н., починал 1996 г.: Ц. Н. С. и А. Н. А., всеки от които придобива по 1/60 ид.ч. и от сина на В. И. Н., починал на 03.10.2006 г. – К. В. Н., който получава 1/30 ид.ч.
Като се прибави към квотата, която Ц. Н. С. притежава на лично основание – 1/45 ид.ч., придобита от М. И. по наследство 1/60 ид.ч. и по наследство от И. Г. – 1/90 ид.ч., квотата й е равна на 1/20 ид.ч. Такава е и квота по същите мотиви на А. Н. Н.. Всеки от двамата следва да получи от Ш. по 7450 лв. К. В. наследява квотата на баща си В. – 1/15 ид.ч. и 1/30 от М. И., т.е. общо квотата му е 3/30 ид.ч., т.е. 1/10 ид.ч. и има право да получи сума в размер на 14 900 лв.
Л. Д. К., която притежава 1/15 ид.ч. почива на 09.06.2005 г. и е наследена по право на заместване от низходящите на сина си А. Г. К., починал на 08.09.2001 г. - Л. А. К. и Д. А. К., които придобиват по 1/60 ид.ч. и от сина си В. Г. К., който придобива 1/30 ид.ч. Първите двама следва да получат по 2483 лв., а последния – 4967 лв.
М. М. Г. /съгласно решението за поправка на очевидна фактическа грешка от 04.12.2009 г. по гр.д.№ 2122/88 г. на СРС/ и В. Д. К. притежават по 1/15 ид. ч. и следва да получат по 9933 лв.
Посочените суми следва да се изплатят в шестмесечен срок от постановяване на настоящото решение, ведно със законната лихва, която в случая е компенсаторна, съгласно чл. 288, ал.7 ГПК /отм/, като Ш., на който се възлага имота, става негов собственик едва след изплащане на посочените суми в шестмесечен срок, ведно със законната лихва. При неизпълнение на това парично задължение, решението се обезсилва по право Частта на К. К. Н. - 2/5 ид. ч. на стойност 59 600 лв. се наследява от Б. Ш. по завещание и предвид настъпилото сливане при възлагането, за нея той не дължи суми за уравнение.
По изложените съображения, следва да се отхвърли претенцията за възлагане, заявена от Н. Й. П.. Той отговаря на условията за възлагане по чл. 288, ал.3 ГПК/отм/, но поради възникналата конкуренция на права и поради това, че е предложил по-малка сума – 121 000 лв., неподеляемият делбен имот не може да му бъде възложен.
Районният съд при извършване на делбата е осъдил съделителите да платят съответна на стойността на дела си държавна такса при пазарна цена 80 800 лв. Съгласно чл. 293а /ГПК отм/, сега 355 ГПК, следва да се определят отново дължимите държавни такси, съгласно стойността на дяловете на съделителите, като решението на СГС и потвърденото с него решение на РС в частта за присъдените държавни такси следва да се отмени като последица от новото извършване на делбата.
Б. Ш. дължи държавна такса в размер на 2384 лв. К. В. Н. дължи държавна такса в размер на 596 лв. Н. Й. П., М. М. Г. и В. Д. К. дължат държавна такса за извършване на делбата по 397,33 лв. всеки по отделно. Ц. Н. С. и А. Н. Н. дължат държавна такса в размер по 299,32 лв. В. Н. Н. дължи държавна такса в размер на 264,88 лв. Ц. К. С. и В. Г. К. дължат държавна такса в размер на 199 лв. Н. Г. М. и В. Н. Н. дължат по 132,44 лв. Н. И. Б., К. Б. К., Л. А. К. и Д. А. К. дължат по 99,32 лв.
За касационното обжалване разноски претендират и двамата жалбоподатели. Н. П. претендира и доказва разноски в размер на 687 лв., а Б. Ш. – 1046 лв. Тъй като и двете касационни жалби са основателни относно неправилно избрания способ за извършване на делбата, разноски се дължат и на двамата съделители. Поради това обаче, че никой от останалите съделители не са станали причина за неправилно избрания способ за извършване на делбата, съдът не осъжда останалите съделители – ответници по касация и по двете жалби. Двамата касатори спорят по това кому следва да се възложи имота. До колкото съдът уважава претенцията на Ш. и отхвърля претенцията на Н. П., той отговаря за разноски пред другия касатор. При определяне на размера обаче следва да се присъди само сумата, платена като адвокатски хонорар – 400 лв., тъй като в частта за платената държавна такса за обжалване на решението по извършване на делбата, основателни са и двете касационни жалби.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 5030 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 14121/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решение 14.12.2009г. по гр.д.№ 2122/2008 г. на Софийски РС, в частта, с която е извършена делбата, като допуснатият до делба недвижим имот, съставляващ УПИ № ...., с площ от 248.50 кв. м., в кв. 160, м. Центъра, по плана на [населено място], а по скица имот пл. № ...., в кв. ...., местност „З....”, заедно с построената в него паянтова едноетажна жилищна сграда, е изнесен на публична продан и в частта, в която са определени дължимите от съделителите държавни такси за извършване на делбата и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗЛАГА на основание чл. 288, ал.3, изр.2 ГПК на Б. К. Ш. ЕГН-[ЕГН] допуснатия до делба недвижим имот: УПИ № ...., с площ от 248.50 кв. м., в кв. ...., м. ...., по плана на [населено място], а по скица имот пл. № ...., в кв. ...., местността „З....”, заедно с построената в него паянтова едноетажна жилищна сграда при граници: [улица], наследници на М. Т., наследници на Г. Б. и наследници на М. Ж. при предложена по-висока цена 149 000 лв. /сто четиридесет и девет хиляди лева/.
ОСЪЖДА Б. К. Ш. ЕГН-[ЕГН] да заплати за уравнение дяловете на останалите съделители в шестмесечен срок от постановяване на настоящото решение, ведно със законната лихва следните суми: на К. В. Н. сумата 14 900 лв.
на Н. Й. П., М. М. Г. и В. Д. К. – по 9933 лв. на всеки по отделно,
на Ц. Н. С. и А. Н. Н. – по 7450 лв.на всеки от тях по отделно
на В. Н. Н. – 6622 лв.
на Ц. К. С. и В. Г. К. – по 4967 лв. на всеки по отделно,
на Н. Г. М. – 3311 лв.
на Н. И. Б., К. Б. К., Л. А. К. и Д. А. К. – по 2483 лв. на всеки по отделно.
Б. К. Ш. придобива собствеността върху възложеният му имот след заплащане на посочените суми на посочените съделители в шестмесечен срок, ведно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в посочения срок, решението се обезсилва по право.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Н. Й. П. за възлагане на описания по-горе имот, заявена на осн. чл. 288, ал. 3 ГПК отм.
Осъжда съделителите да заплатят държавна такса за извършване на делбата съобразно стойността на дяловете им както следва: Б. Ш. да плати държавна такса в размер на 2384 лв. К. В. Н. да плати държавна такса в размер на 596 лв. Н. Й. П., М. М. Г. и В. Д. К. да платят държавна такса по 397,33 лв. Ц. Н. С. и А. Н. Н. да платят държавна такса в размер по 299,32 лв. всеки, В. Н. Н. да плати държавна такса в размер на 264,88 лв. Ц. К. С. и В. Г. К. да платят държавна такса в размер на 199 лв. Н. Г. М. да плати държавна такса в размер на 132,44 лв. Н. И. Б., К. Б. К., Л. А. К. и Д. А. К. да платят държавна такса по 99,32 лв. всеки по отделно.
Осъжда Н. Й. П. да заплати на Б. К. Ш. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 400 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|