Р Е Ш Е Н И Е № 60075 София, 23.06.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при секретаря Лилия Златкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1797/2020 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕНЕРГО ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ ЕАД, [населено място] срещу решение № 142 от 14.07.2020 г. по в.т.д. № 42/2020 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1020 от 18.11.2019 г. по т. дело № 124/2019 г. на Окръжен съд - Варна за уважаване на предявения от РУМЕНС ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е признато за установено, че ищцовото дружество не дължи на ответното енергийно дружество сума в размер на 54 490,98 лв., представляваща коригирана стойност при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия по фактура № 0415196577/23.01.2019 г. за периода от 06.09.2018 г. до 04.12.2018 г., за обект – Завод за безалкохолни напитки, клиентски № 6000015484 и абонатен № 32Z410001372182W, находящ се в [населено място], ЗПЗ. С определение № 85 от 23.02.2021 г. е допуснато касационно обжалване по конкретизиран от ВКС правен въпрос: Налице ли е правно основание за корекция в сметката на потребител за минал период при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия, след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г., т.е. след отмяна на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. в ДВ бр.98 от 12.11.2013 г. и преди приемане на действащите ПИКЕЕ – обн. в ДВ бр.35/30.04.2019 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Изразява се несъгласие с изводите на въззивния съд, че претендираното количество електрическа енергия не е реално доставено до абоната, както и, че не е налице законова възможност за корекция на електрическа енергия за минал период, при неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване или при безспорно неотчетено количество доставена електрическа енергия, към датата на извършената проверка. Развитите в жалбата доводи се поддържат от процесуалния пълномощник на касатора в проведеното на 18.05.2021 г. публично съдебно заседание. Твърди се, че е налице реално доставена електрическа енергия и отчетена в т.нар. скрит регистър, при наличие на метрологично годно СТИ. Касационният жалбоподател счита, че решаващият състав не е преценил всички въведени възражения и доводи, в резултат на което е достигнал до незаконосъобразен и необоснован извод за недължимост на сумата по процесната фактура. В депозиран по делото писмен отговор от ответника по касационната жалба - РУМЕНС ЕООД е изразено подробно мотивирано становище за правилност на атакувания въззивен съдебен акт, с искане за оставянето му в сила и присъждане на разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на атакувания съдебен акт, приема следното: За да постанови обжалвания краен резултат, решаващият състав на Апелативен съд – Варна е счел за безспорно, че страните са валидно обвързани от срочен договор за комбинирани услуги № ПКСП-1808000307/09.08.2018 г. за покупко- продажба на електрическа енергия, включващ участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, който по своето съдържание попада в предметния обхват на чл.11., т.10 от ПТЕЕ; по силата на договора ответникът се е задължил, в качеството му на търговец на електрическа енергия, снабден с лицензия, да доставя и продава на ищеца количества нетна активна електрическа енергия, съгласно предоставените от мрежовия оператор стойности от СТИ, срещу уговорена цена, която купувачът е длъжен да заплати въз основа на издадена от доставчика фактура; въз основа на съставен констативен протокол от 04.12.2018 г. ответникът е издал процесната фактура за обща сума в размер на 54 490.98 лв. Въззивният състав е приел, че по силата на чл.7, ал.4 от Рамков договор за заплащане на мрежови услуги за клиенти на търговец на електрическа енергия, сключен на 26. 01. 2016 г. между ЕНЕРГО - ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ ЕООД, като търговец на електрическа енергия, и ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ АД, като мрежов оператор, е уговорено при установено неизмерване, непълно или неточно измерване, мрежовият оператор да предоставя съответната информация на търговеца на електроенергия за дължимата сума от съответния клиент, на база коригираните количества електроенергия. Позовавайки се на така създадената от рамковото споразумение възможност, на констатациите в приложения по делото протокол № 5100277/04.12.2018 г., безспорно съставен при извършена на същата дата проверка по електромер, фабричен № 1114090935660590, за обект „Завод за безалкохолни напитки“, [населено място] - безусловно подписан и от представител и на потребителя на електрическа енергия, както и на заключението на изслушаната съдебно - техническа експертиза, които е обсъдил в тяхната съвкупност, въззивният съд е счел за установено твърдяното от ответника нерегламентирано вмешателство в измервателната схема на СТИ, чрез монтиране на допълнителни елементи (проводници), позволяващи дистанционно въздействие върху функцията му и неотчитане на част от консумираната енергия. Независимо от това, апелативният съд е счел за недоказано, че фактурираното допълнително количеството електрическа енергия е реално доставено на ищеца. Изграденият правен извод е аргументиран с изрично отразеното от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, че към момента на разглеждане на спора не съществува техническа възможност за установяване точното количество неотчетена електрическа енергия за минал период. Прието е, че начислената на ищеца допълнителна електрическа енергия не е реално доставената и потребена, а коригираната от оператора на електрически мрежи не го обвързва, т.к. рамковият договор е непротивопоставим на ищцовото дружество. В допълнение, апелативният съд се е позовал и на липсата на създадена от законодателя възможност за извършване на съответна корекция за минал период при констатирано неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, неизмерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, която е била допустима от нормите на чл.47 - 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр.98/2013 г., приети от ДКЕВР, на основание чл.21, ал.1, т.9 във вр. с чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, но до отмяната им с влезлите в сила решения на ВАС: № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. и № 2315 от 21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. Обстоятелството, че новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия( ПИКЕЕ) са обнародвани на 30.04.2019 г., са мотивирали извод за липса на регламентирано от закона право и създаден за упражняването му ред, позволяващи на електроразпределителните дружества, респ. на ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ АД, да коригират едностранно доставено на потребител количество електрическа енергия за минал период, вкл. и визираният в исковата молба - 06.09.2018 г.- 04.12.2018 г. По тези съображения е изведен краен правен извод, че ответникът не установява фактурираната от него сума да е дължима от ищеца. Решението е валидно и процесуално допустимо. По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав споделя изцяло практиката на ВКС, послужила като основание за достъп до касационен контрол - решение по гр.д. № 2991/2018 г., III г.о. и решение по гр.д. № 50417/2016 г., I г.о. В посочените съдебни актове е прието, че от правилото на чл.183 ЗЗД, респ. на чл.318 и сл. ТЗ, следва, че когато е било доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащането й, като дори и при липса на специална уредба, този извод произтича както от общото законово правило, че купувачът следва да заплати цената на доставената стока, така и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Отговор в горния смисъл е даден и в постановено, след допускането на касационно обжалване по настоящото дело, решение № 46 от 31.05.2021 г. по гр.д.1561/2020 г. на ВКС, IV г.о. Постановилият го съдебен състав е изтъкнал, че специалната регламентация на договора за продажба на ел.енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия, както и, че исковете за заплащане на реално потребена ел.енергия при грешки в отчитането й, вкл. и при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, не могат да се отхвърлят от гражданските съдилища само поради липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на действително ползвана ел.енергия. Прието е още, че: при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя на ел.енергия, той дължи заплащане на реално потребената енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, а неправилно отчетеното количество на доставената електрическа енергия не поражда имуществена отговорност на крайния клиент за виновно причинени имуществени вреди по реда на чл.79, ал.2, вр. чл.82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за съответния период. Дадените разрешения в горния смисъл, съставляват отговор на поставения правен въпрос по настоящото дело и са приложими и за периода след изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г. и след отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. от Върховния административен съд, с влезли в сила на 14.07.2017 г. и на 23.11.2018 г. решения, като отмяната на посочените Правила няма обратно действие. С оглед отговора на поставения правен въпрос, атакуваното въззивно решение е неправилно. По делото е безспорно установено, че при извършена на 04.12.2018 г., от служители на „Електроразпределение Север“ АД, проверка на електромер № 1114090935660590, на обект Завод за безалкохолни напитки в [населено място], е установено наличието на неправомерно въздействие върху функцията на СТИ – свързани допълнителни проводници към вторичните връзки на първа, втора и трета токова система, като проводниците влизат в съседна сграда /парова централа/, чийто край е свързан към чужди на схемата релета. В документираната, в констативен протокол № 5100277, проверка на посочения електромер е отразено, че по този начин се въздейства върху функцията на СТИ, като част от консумираната електрическа енергия не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща. Съгласно заключението на съдебната електротехническа експертиза, в периода от 06.09.2018 г. до 04.12.2018 г. измервателната система на посочения електромер не е отчела цялото доставено и потребено количество електроенергия в процесния обект. Вещото лице категорично е посочило, че в този период през процесното СТИ тип МТ 830, с фабричен № 1114090935660590, е преминала цялата доставена и потребена от ползвателя електроенергия, но на дисплея не е отчетено действително консумираното количество ел.енергия. В заключението е отразено също, че причина за неизмерване и неточно отчитане на потребената ел.енергия са монтираните чужди елементи /релета/. При приемане на посоченото заключение, вещото лице Л. Б. е конкретизирало, че корекцията е изчислена на база на чл.38, ал.2 от Общите условия на „Енерго Про Мрежи“ АД. Възраженията на дружеството – ищец във връзка с приложимите ОУ, които се поддържат и в отговора на касационната жалба, не са доказани. Въз основа на неоспорената техническа експертиза в тази й част, която обаче не е съобразена от въззивния съдебен състав, следва да се приеме, че е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ на преминала през захранващия кабел, към абоната, ел.енергия. Именно върху данните от скрития, невизуализиран на дисплея на СТИ, регистър, отчитащ преминалата електрическа енергия към абоната, която не е отчетена, е акцентирано от процесуалния пълномощник на касатора в проведеното пред ВКС открито съдебно заседание, като тези доводи съответстват на констатациите на техническата експертиза. Ищецът, сега ответник по касация, не е възразил срещу експертизата в горепосочената част, а оспорената автентичност на констативния протокол не може да се приеме за доказана чрез показанията на ангажираните от ищеца свидетели, подписали протокола, преценени съобразно правилото на чл.172 ГПК. Необходимо е да се отрази, че на търговското дружество – ищец е връчено копие от протокола, с което е надлежно уведомено за констатациите и резултатите от проверката на измервателната система на обекта, което е сторено с писмо от 06.12.2018 г. /два дни след проверката/. Констатациите на експерта за невъзможност, към настоящия момент, да се установи точен размер на количеството неотчетена енергия за минал период, очевидно касаят периода на съхранение на данните за преминалата и доставена, но неотчетена електроенергия. Тези констатации не биха могли да се възприемат като обуславящи, с оглед договорните отношения между страните и експертизата в останалата й, посочена по-горе, част. Предвид изложените съображения и с оглед отговора на обуславящия правен въпрос, настоящият състав на ВКС приема, че процесната сума се дължи на договорно основание – чл.7, ал.1, вр. с чл.12, ал.1, вр. с чл.11, ал.3, б.“б“ от сключения между страните на 09.08.2018 г. договор за комбинирани услуги за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги. Действително, самото установяване на неточното измерване на потребена ел.енергия е осъществено от мрежовия оператор по реда, предвиден в чл.7, ал.4 от Рамков договор за заплащане на мрежови услуги за клиенти от търговец на електрическа енергия /чл.7,ал.6 и чл.8, ал.2,т.1, съгл. Допълнително споразумение № 2 от 04.01.2017 г./, сключени между „Енерго-Про Мрежи“ АД, в качеството му на мрежови оператор, и „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД, търговец. Следва да се има предвид обаче, че „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, в качеството му на продавач и координатор по сключения с „Руменс“ ЕООД договор, дължи издаване на електронна фактура за съответния отчетен период, след получаване на измерените и утвърдени стойности от мрежовия оператор, съгл. чл. 11, ал.2 от комбинирания договор между страните, а в случай на установено неизмерване/непълно измерване, дължи издаване на данъчно дебитно известие, като купувачът доплаща дължимите суми / чл.11, ал.3, б.“б“/. Посочените по-горе договорни клаузи, би следвало да обосноват извод, че възраженията на ищеца относно корекционната процедура, вкл. и стойността на начислената, реално потребена ел.енергия, са релевантни към договорни отношения между „Руменс“ ЕООД и мрежовия оператор – „Електроразпределение Север“ АД, каквито доводи са поддържани в депозирания допълнителен отговор на исковата молба, но не са обсъдени от апелативния съд. Независимо от горните съображения, следва да се има предвид, че извършената корекционна процедура обхваща период, през значителна част от който /от 06.09.2018 г. до 28.11.2018 г./ са действали ПИКЕЕ от 2013 г., което, наред с възприетия отговор на правния въпрос, сочи на незаконосъобразност и необоснованост на самостоятелния извод на апелативния съд за недължимост, от страна на ищеца, на коригираната стойност за ползвана ел.енергия в размер на 54 490.98 лв. Поради изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на отмяна и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на вече извършени такива, настоящият състав на ВКС дължи постановяване на решение по същество за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 54 490.98 лева. При този изход на делото, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за всички инстанции в общ размер на 18 201.64 лева. Възражението на ответника по касация за прекомерност на адвокатското възнаграждение, не е основано на визираните в чл.78, ал.5 ГПК предпоставки, поради което не се дължи разглеждането му по същество. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 142 от 14.07.2020 г. по в.т.д. № 42/2020 г. на Апелативен съд – Варна, като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Руменс“ ЕООД срещу „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че „Руменс“ ЕООД не дължи сумата от 54 490.98 лв., представляваща коригирана стойност на потребена ел.енергия за периода от 06.09.2018 г. до 04.12.2018 г., по фактура № 0415196577/23.01.2019 г., за обект, находящ се в [населено място], ЗПЗ, Завод за безалкохолни напитки, клиентски номер 6000015484. ОСЪЖДА „Руменс“ ЕООД да заплати на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД разноски по делото в общ размер на 18201.64 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: