Р Е Ш Е Н И Е
Nо 62
София, 20.07.2017 г.
Върховен касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия , в открито заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
При участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладвано от съдията БАЛЕВСКА
Гр.д. Nо 4283 /2016 год. , образувано по описа на ВКС-II г.о.
и за да се произнесе взе предвид :
Производство по чл. 290-293 ГПК.
С. С. К. от С., чрез адв. А. Д.- САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение No 2984 от 13.04.2016 год. по гр. възз. д. Nо 10530/2014 год. на Софийския градски съд. Поддържа се, че обжалваното решение е недопустимо поради незачитане силата на пресъдено нещо между страните по гр.д.No 399/2008 год. на СРС-32с., респ. е неправилно, поради нарушение на материалния закон- неправилно приложена разпоредбата на чл. 17 ал.2 ЗЗД, процесуалните правила за преценка на доказателствата по делото и е необосновано.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 ал.1 и 2 ГПК по въпроса „допустимо ли е при преценка на доказателствата по делото решаващият респ. проверяващият съд да се позове на чл. 17 ал.2 ЗЗД по отношения на последния приобретател на спорния имот , за който имот , предходна прехвърлителна сделка е обявена за нищожна поради противоречие с чл. 152 ЗЗД ? приемайки , че е налице противоречиво разрешения от съдилищата, в разрез и с практика по чл. 290 ГПК, видно от представените Решение No 530 от 22. 10. 2015 год. по гр.В.д. No 669/2015 год. на ОС-Велико Търново и Решение No 69/ 15.01.1969 год. по гр.д. No2060/1968 год. на ВС, I г.о., Решение No 788 от 04. 01. 2011 година по гр.д. No 1741/2011 год.на ВКС, ГК- I отд. Както и по въпроса може ли последващ собственик на недвижим имот да противопостави на първия собственик с потвърдени от съда права последващ титул за собственост, който няма вещно транслативен ефект? Каква е правната последица на обявяване на нищожността на сделка по прехвърляне на недвижим имот , предвид на застъпената теза по Решение от 23.01.2013 година по гр.в.д No 450/2012 година на ОС-Ямбол и тези по Решение No 132 от 15.05.2003 го. по гр.д. No 43/2002 год. на ВКС- IV г.о. и по Решение No 788 от 04. 01. 2011 година по гр.д. No 1741/2011 год.на ВКС, ГК- I отд. , с което е възприета по различна теза от тази по цитираното решение и сочи на промяна на виждането на съдилищата , че в хипотезите на сключен договор с който се уговоря начин на удовлетворяване на кредитора различен от предвидения в закона , този договор е нищожен на основания чл. 26 ал.1 ЗЗД.
В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация [фирма] , не се явява представител и и не взема становище в откритото съдебно заседание.
Състав на ВКС- второ отделение , като съобрази изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира :
С обжалваното решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК , е отменил решението на районния съд , с което са били уважени обективно съединените искове на С. С. К. срещу [фирма] С. по чл. 108 ЗС - да се признае за установено, че първият е собственик на основание Договор за покупко-продажба по НА No 84/2004 година на апартамент в [населено място],[жк] като се осъди ответника да му предаде владението на имота и по чл. 59 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за ползата от която е бил лишен като собственик за времето 27. 07.2007 година – 13.07.2012 година и е постановил ново решение , с което исковете са отхвърлени като неоснователни.
По довода за процесуална недопустимост
Поставеният въпрос относно задължението на решаващият спора съд за съобрази решението си си с влязло в сила предходно решение по въпрос, решен между същите страни - както с диспозитива , така и мотивите на съдебния акт , дори и при позитивен отговор не винаги може да обуслови недопустимост на производството и/или на постановения от възивния съд съдебен акт, на основание чл. 299 ал.1 ГПК. Предложената за съпоставка от касатора съдебна практика в случая е неотносима, защото незачитането на силата на пресъдено нещо по настоящото дело е въз основа на извода на съда за непротивопоставимост на придобити права от ответника, макар и от несобственик , по време преди вписване на исковата молба за прогласяване нищожността на сделката от 29.12.2004 година. С отговорът на въпроса за субективните пределите на действие на влязлото в сила решение по представената съдебна практика, касационният съд е посочил, че същото може да има обвързваща сила спрямо трети лица само и доколкото същите не противопоставят собствени права, какъвто не е настоящия случай.
По изведените правни въпроси
Нищожни правни сделки не пораждат желаните от страните по сделката и определени от закона , правни последици. Нищожната правна сделка за прехвърляне право на собственост няма вещно-правен ефект и не е годно основание по см. на чл. 77 ЗС за транслиране респ. придобиване правото на собственост.
С Решение No 788 от 04. 01. 2011 година по гр.д. No 1741/2011 год. на ВКС, ГК- I отд. е прието , че договор, с който се прехвърлят вещни права „ е нищожен, като сключен с цел удовлетворяване вземането на кредитора- заемодател по начин различен от този предвиден в закона“. Изводът на решаващият съд почива на разпоредбата на чл. 152 ЗЗД респ. чл. 209 ЗЗД, като законовия термин „недействителна сделка „ е тълкуван в контекста на нищожност по см. на чл. 26 ал.1 ЗЗД. В тази аспект за решаващият състав на ВКС няма колебания , че „нищожният договор не поражда целените правни последици, поради което и не прехвърля права върху имота в патримониума на праводателя на ищцата. Сключеният от последната договор за покупко-продажба не транслира вещни права , тъй като продавачът не е носител на такива права и не се легитимира като собственик на имота“.
С цитираното съдебно решения, изцяло споделено като правни изводи от настоящия състав, е направено разграничението между основанията за недействителността на привидните съглашения по чл. 17 ал.1 ЗЗД , при които порокът на волята е израз на липсата на съгласие / воля с обратен знак/ относно настъпване на правните последици на договора, като действителната / прикрита/ воля е обективирана с фактическия състав на друга сделка , чиито правни последици са желаните, и тази за недействителността на споразумение по чл. 152 ЗЗД , която е резултат на конкретно съглашение между страни - кредитор и длъжник по друго облигационно правоотношение , за удовлетворяване на кредитора за вземането му по начин , различен от този установен със закона, т.е. на уговорка, противоречаща на императивно формулиран правен регламент.
С Решение No 530 от 22. 10. 2015 год. по гр.В.д. No 669/2015 год. на ОС-Велико Търново , решаващият съд е приел за нищожен , на основание чл. 152 ЗЗД във вр. с чл. 26 ал.1 ЗЗД договор за продажба на недвижим имот , с който купувачът е обезпечил удовлетворяването на вземането си по сключен договор за заем т.е. уговорен е начин за удовлетворяване на кредитора , различен от предвидения в закона. По делото не може да се твърди противоречие по въпроса за съпоставката на недействителността по чл. 17 ал.1 ЗЗД и тази по чл. 152 ЗЗД , тъй като изрично в мотивите на съда е прието, че доколкото в исковата молба е посочено , че „договорът привидно е прехвърлил право на собственост , без страните да са целяли това“ , не се касае до твърдение на страната , което да сочи и на заявен иск с правно основание чл. 17 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 26 ал.2 ЗЗД, а до липса а настъпил вещно-правен ефект. Изложените правни съображения са в насоката на посочената задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК и следва да се приемат за правилни.
С Решение No 69/ 15.01.1969 год. по гр.д. No 2060/1968 год. на ВС, I г.о., са изложени съображения относно правните последици при покупко-продажба на имот чрез подставено лице в смисъл, че приобретателят не може да се ползва от разпоредбата на чл. 17 ал.1 ЗЗД , ако е знаел , че съконтрахентът му е само формален , но не и действителен собственик на имота. „Когато прикритата сделка е нищожна като противоречаща на норма от публичния ред , формалният собственик по симулативната сделка не е придобил никакви права върху имота , предмет на симулативната сделка, и не може валидно да прехвърля такива“ , извод , който изцяло следва да бъде споделен и който най-точно визира спорните по делото правоотношения и дава отговор на поставените правни въпроси..
В хипотези на обективно съединяване на иска за разкриване на симулация по чл. 17 ал.1 ЗЗД , при която прикритата сделка е нищожна по чл. 152 ЗЗД , за да разреши спора за правото на собственост , решаващият съд следва да разкрие и анализира цялата поредица на правоотношения между страните с цел да се установи наличието или липсата на вещно-правен ефект от сключените сделки.
Даденото разрешение по Решение No 132 от 15.05.2003 го. по гр.д. No 43/2002 год. на IV г.о. с което решаващият състав , че „когато с договор за продажба на недвижим имот се прикрива съглашение за удовлетворяване на кредитора за вземането т.е. по начин различен от предвидения в закона , привидността обуславя абсолютна симулация на продажбената сделка, поради недействителността на прикритото с нея съглашение за обезпечаване на дълга на продавача“, не съставлява задължителна съдебна практика , съгласно дадените в т.2 на ТР 1/2009 год.на ОСГТК на ВКС разяснения , в който смисъл би могло да се приеме , че постановените по реда на чл. 290 ГПК решени , възприемат тезата , изложена по-горе с Решение No 788 от 04. 01. 2011 година по гр.д. No 1741/2011 год.на ВКС, ГК- I отд. , а именно , че в хипотезите на сключен договор с който се уговоря начин на удовлетворяване на кредитора различен от предвидения в закона ,недействителността на сделката не се свързва с виждането за абсолютна симулация , а се приема, че договорът в тези хипотези е нищожен на основания чл. 26 ал.1 ЗЗД.
По основателността на касационната жалба
Предвид на изложените съображения по изведените правни въпроси, настоящият състав на касационният съд намира касационната жалба за основателна.
Съдебното исково производство е образувано по исковете на С. С. К. срещу дружество [фирма] С. по чл. 108 ЗС с искане да се признае за установено, че е собственик на основание Договор за покупко-продажба по НА No 84/2004 година на апартамент в [населено място],[жк] и се осъди ответника да му предаде владението на имота, в който се намира без основание и по чл. 59 ЗЗД с искане да му се заплати обезщетение за ползата от която е бил лишен като собственик за времето 27. 07.2007 година – 13.07.2012 година , в размер общо на сумата 10 000 лв.
За да отмени решението на първата инстанция , с което двата иска са уважени, въззивният съд е приел исковете за неоснователни, тъй влязлото в сила решение по чл. 152 ЗЗД, постановено по гр.д. No 399/2008 год. на СРС 32 с-в , с което е прогласена нищожността на сделката покупко-продажба по НА No 13/2004 година, включително и срещу [фирма] , е непротивопоставимо на правата , придобити от това ответното дружество по сделката по НА No 162/ 10. 05. 2007 година и въвод в имота от 27.07.2007 година. Прието е, че вещното право на собственост е придобито от дружеството ответник преди датата на вписване на исковата молба по посоченото гражданско дело за прогласяване нищожността на първата разпоредителна сделка от 29. 12. 2004 год., позовавайки се на разпоредбата на чл. 17 ал.2 ЗЗД и защитното действие на вписването, предвидено с чл. 112 ЗС.
От фактическа страна не е спорно , че С. С. К. е закупил с Договор за покупко-продажба по НА No 84/2004 година на апартамент в [населено място],[жк], No 81 на бл. 220 вх.“Г“, първи етаж, състоящ се от една стая, дневна ,кухня и обслужващи помещения на площ от 65.48 кв.м., ведно с избено помещение No 1 и прилежащите 1.711 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на дата 22.10.2004 година от К. А..
С НА No 13/2004 от 29.12.2004 година С. К. е продал на А. А. процесния апартамент, обезпечавайки заемно правоотношение на прехвърлителя с трето лице- Н. С. при договорка за обратно изкупуване. В последствие процесният апартамент е предмет на нови разпореждания – по НА No 34/2004 год. и по НА No 29/2006 година .С Договор за покупко- продажба по НА No 162/2007 година , от дата 10. 05. 2007 година процесният апартамент е закупен от ответника [фирма] [населено място] .
От правна страна неправилни и необосновани са изводите на решаващия въззивен съд , че с Договорът за покупко-продажба НА No 162/2007 година ответното търговско дружество е придобило вещни права – правото на собственост на процесния недвижим имот и като добросъвестен приобретател от приобретателя по привидно съглашение и на основание чл. 17 ал.2 ЗЗД може да противопостави своето придобивно основание и запази придобити вещни права върху недвижимия имот, тъй като сделката е сключена преди вписване на исковата молба за разкриване на симулацията.
По хипотезиса на чл. 17 ал.2 ЗЗД са подведени факти, чиито правни последици не могат да са тези, установени от фактическия състав на закона.
С Решение от 27.05.2009 година по гр.д. No 399/2008 година на СРС , влязло в сила на 05.07.2012 година Договорът за покупко-продажба НА No 13/2004 година е обявен за нищожен на основание чл. 26 ал.2 предл. 5 ЗЗД като привиден, прикриващ също нищожна –противоречаща на закона сделка- чл. 26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 152 ЗЗД.Или , с вляло в сила решение е прието, че по силата на НА No 13/2004 година няма прехвърляне на права от патримониума на С. К. в патримониума на първия от веригата приобретатели на имота А. А.. Търговското дружество [фирма] е било страна-ответник в това исково производство като правна квалификация на влялото в сила решение се ползва със силата на пресъдено нещо, а мотивите са задължителни за двете страни. Или въпросът , че сделката по НА No 13/2004 от 29.12.2004 година , с което С. К. е продал на А. А. процесния апартамент, обезпечавайки заемно правоотношение на прехвърлителя с трето лице- Н. С. при договорка за обратно изкупуване, не поражда правните последици на договора за покупко-продажба и не прехвърля вещни права , е без всякакво съмнение.
Горното налага извода , че без съмнение и неподлежащ на пререшаване е въпроса, че т.н. прикрита сделка, чиито правни последици се прилагат в хипотезите на иск чл. 17 ал.1 ЗЗД за разкриване на симулативна сделка , също не поражда вещно - правни последици и с нея не е прехвърлено правото на собственост , тъй като това съглашение е нищожно, като противоречащо на публичния правен ред.
За да се приложи разпоредбата на чл. 17 ал.2 ЗЗД и „добросъвестното трето лице“ да може да запази правата си на собственост, следва същото да е придобило вещните права 1./ от приобретателя по привидното съглашение и 2./ това да е станало преди вписване на исковата молба , с което се иска установяване на привидността.
Ако се приеме , че [фирма] е добросъвестно трето лице , то първо условие на закона не е налице: [фирма] не е договарял, т.е. не той е сключил сделка с приобретателя по привидното съглашение т.е. с купувача А. А.. Приобретателят – купувач на процесния имот по НА 34/2005 година , който е бил в договорни отношения с „приобретателя по привидното съглашение“ А. А. , е лицето / купувач/ Н. С. – заемодателя на С. К..
Н. С., като приобретател на приобретателя по привидното съглашение , не може да бъде приет за “добросъвестен приобретател“ при данните по делото, че нищожността на привидната продажба по НА 13/2004 година произтича от целта на сключения договор , обективиран с цитирания нотариален акт , а именно за удовлетворяването му като кредитор- заемодател при неизпълнение на задължението за връщане на дадения заем от заемателя С. К. по начин , различен от този установен в закона т.е. за обезпечаване на изпълнението на договора за заем от страна на заемателя С. К..
Доколкото би се стигнало до хипотезата да се приеме/ което виждане настоящият състав не споделя / , че всяко последващо лице –купувач на имота , предмет на нищожната привидна сделка , има качеството на „приобретел“ на приобретателя по привидното съглашение по см. на чл. 17 ал.2 ЗЗД , както е прието , макар и без мотиви , от въззивния съд, то не може безусловно установената недобросъвестността на първия приобретател – в случая на Н. С. , да се трансформира в добросъвестност на последващите приобретатели на имота : по НА 29/ 2006 година Б. А. и по НА 162/2007 година – [фирма], за да се приеме безрезервно и безмотивно наличие на предпоставките на чл. 17 ал.2 ЗЗД , както е приел с крайния извод въззивния съд .
Въззивното решение е неправилно, тъй като неправилно е прието, както бе изтъкнато в мотивите по-горе , че може да има надлежно транслиране на вещни права по нищожна правна сделка . Основен принцип на правото е , че „Nemo plus juris ad alium transferre potest , quam ipse habet“ - не може да се транслира в патримониума на едно лице , било чрез универсално или частно правоприемство нещо, което праводателят не притежава. При наличието Решение от 27.05.2009 година по гр.д. No 399/2008 година на СРС , влязло в сила на 05.07.2012 година , с което договорът за покупко-продажба НА No 13/2004 година обявен за нищожен на основание чл. 26 ал.2 предл.5 ЗЗД като привиден, прикриващ също нищожна –противоречаща на закона сделка- чл. 25 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 152 ЗЗД, по което дело страна ответник е било и търговското дружество [фирма], не може да се приеме , че има транслиране на вещни права в патримониума на дружеството по сделката по НА 162/2007 година, само защото е налице обстоятелството , че сделката е сключена преди завеждане на иска за прогласяване привидността на сделката. Нищожните сделки не пораждат права , не са годно основание да транслират права, поради което сделката по НА 162/2007 година макар и действителна не е проявила вещно-правен ефект по посочената причина , че купувачът по привидното съглашение не е придобил вещни права, защото и прикритото съглашение е нищожно, поради което няма правоприемство на правото на собственост от последващите приобретатели на имота. Правото на собственост не е преминало от патримониума на С. С. К. нито в патримониума на А. А., нито на последващите приобретаели. Ответникът [фирма] не е придобил вещни права , които да се защитават от по-късния момент на вписване на иска за прогласяване привидността на сделката по см. на чл. 17 ал.2 ЗЗД.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, като се постанови ново по съществото на спора за собственост и се приеме , че искът на С. С. К. за собственост на процесният недвижим имот , като основателен и доказан следва да бъде уважен както в установителната , така и в осъдителната му част поради безспорно установения факт , че имотът е във владение на ответното търговско дружество от датата на въвода -27.07.2007 година, ведно със законните последици.
При изложените съображения, основателен се явява искът на С. К. за заплащане на обезщетение за времето от 27.07.2007 година , когато е изваден от имота при осъществения от [фирма] въвод във владение до датата на завеждане на настоящия иск- 13.07.20012 година, на основание чл. 59 ЗЗД. Налице е неоснователно разместване на блага , като собственика на недвижимия имот- апартамент в [населено място] е лишен от правото си на ползване на имота .Доколкото за посочения период от време , както се установи по делото , без основание , имотът е ползван от ответника, то последният дължи да възмезди настъпилите вреди съгласно чл. 59 ЗЗД до размера на обедняването на ищеца. Съгласно неоспореното , прието по надлежния процесуален ред ,експертно становище, паричния еквивалент на вредата , изчислена на база среден пазарен наем за аналогични недвижими имота, възлиза на сумата 18 306 лв. . Искът по чл. 59 ЗЗД е заявен за сумата от 10 000 лв., поради което следва да бъде уважен именно за тази сума, ведно с лихви от датата на завеждане на иска и разноски по делото.
По искането за разноски по делото- искането е основателно , съгласно чл. 78 ал.1 ГПК. Исковете са уважени изцяло, поради което и разноските следва да бъдат присъдени в пълния доказан по делото размер- а именно за сумата 8 544.12 лв. / осем хиляди петстотин четиридесет и четири 0.12 лв./ за защита и заплатени такси за трите инстанции.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА и з ц я л о въззивно Решение No 2984 от 13.04.2016 год. по гр. възз. д. Nо 10530/2014 год. на Софийския градски съд и вместо него п о с т а н о в я в а :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на С. С. К. от [населено място] , [улица]No 1 ЕГН [ЕГН] на основание чл. 108 ЗС по отношение на [фирма] [населено място], със седалище и адрес на управление С. ,[жк]бл. 43 вх.В ап. 58 ЕИК[ЕИК], че С. С. К. е собственик на следния недвижим имот- Апартамент в [населено място],[жк], No 81 на бл. 220 вх.“Г“, първи етаж, състоящ се от една стая, дневна ,кухня и обслужващи помещения на площ от 65.48 кв.м., ведно с избено помещение No 1 и прилежащите 1.711 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж , придобит на 22.10.2004 година по силата на Договор за покупко-продажба , обективиран с НА No 84/2004 година от К. А. и
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], със седалище и адрес нас управление С. ,[жк]бл. 43 вх.В ап. 58 ЕИК[ЕИК] , с Управител С. А. Ж. да предаде владението на описания по горе недвижим имот.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], със седалище и адрес нас управление С. ,[жк]бл. 43 вх.В ап. 58 ЕИК[ЕИК] , с Управител С. А. Ж. да заплати на С. С. К. от [населено място] , ул.“Б. р.“ No 1 ЕГН [ЕГН] сумата 10 000 лв. / десет хиляди лева/, обезщетение за вреди на основание чл. 59 ЗЗД , съставляващи паричен еквивалент на ползата, от която е лишен за времето 27.07.2007 година до 13.07.2012 година , ведно със законната лихва , считано от 13.07.2012 година до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], със седалище и адрес на управление С. ,[жк]бл. 43 вх.В ап. 58 ЕИК[ЕИК] , с Управител С. А. Ж. да заплати на С. С. К. от [населено място] , [улица]No 1 ЕГН [ЕГН] сумата 8 544.12 лв. / осем хиляди петстотин четиридесет и четири 0.12 лв./, на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК за заплатена защита и платени такси за трите инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: