Р Е Ш Е Н И Е № 16 С о ф и я, 26 януари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 я н у а р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 2918/2011 година. Производството е по касационна жалба от повереника на частните обвинители М. П. И. и И. С. И. адв.А.К. от АК-Ямбол и има за предмет решение № 191 от 27.10.2011 г. по ВНОХД № 191/2011 г., постановено от Бургаския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касаторите, редовно призовани, не вземат участие в касационното производство, като не се явява и процесуалният им представител адв.К.. Подсъдимият М. В., чрез защитника си адв.Св.П. от АК-Сливен моли жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 82 от 23.06.2011 г., постановена по НОХД № 243/2011 г. на окръжен съд-Ямбол подсъдимият М. И. В. от С. е признат за виновен в това, че на 05.10.2010 г. по пътя от С. за [населено място], област Ямбол, при управляване на МПС – лек автомобил “Рено Е.” с рег.№ СН-91-12-АА, в пияно състояние-след употреба на алкохол с концентрация 1,30 промила в кръвта му е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на 18-годишната С. И. И. от С. и две средни телесни повреди на Б. Т. Т., като след деянието е избягал от местопроизшествието и на основание чл.343, ал.4, вр.ал.3, пр.1-во и последно, б.”б”, пр.1-во, вр.ал.1, вр.чл.342, ал.1 от НК, при условията на чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, получено след намаляване на определеното му наказание лишаване от свобода в размер на 3 години и 6 месеца, но намалено с 1/3, което същият да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като е признат за невинен и оправдан престъплението да е извършил и заради нарушение на чл.5, т.1 от ЗДвП. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия В. с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание заради отказа на съда да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК с искане за изменяването й с намаляване на размера на наложеното му наказание и отлагане на изпълнението му. Тя е била обжалвана и от повереника на частните обвинители адв.К. с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, но с искане за завишаването му. С въззивното решение обжалваната присъда е потвърдена изцяло. В касационната жалба от името на частните обвинители повереникът им адв.А.К. поддържа наново оплакването им за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като се прави искане за изменяне на обжалваното решение и „определяне на по-тежко наказание” на подс.В. от касационната инстанция. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационната жалба за допустима, подадена в законния срок и от лица, имащи право на жалба, срещу подлежащо на касационна проверка въззивно решение, но по съществото си за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Наведеното в жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК се подкрепя с доводи, преповтарящи тези, изложени и пред въззивния съд, обяснимо с компютърното възпроизвеждане на въззивната жалба, като не е съобразен характерът на касационната проверка и правомощията на настоящата инстанция. При условията на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК, подкрепеното от доказателствената основа самопризнание на подс.В. правилно е поставено в основата на осъдителната му присъда, като фактите от кръга на чл.102 от НПК с основание са приети да са изпълнили с нужното съдържание състава на престъплението по чл.343, ал.4, вр.ал.3, предл.1-во и последно, б.”б”, пр.1-во, вр.чл.342 ал.1 от НК. Спор относно правно релевантните факти и по приложението на материалния закон не възниква. ВКС намира, че възражението за несправедливо осъждане на подс.В. е неоснователно. Повереникът на частното обвинение счита мотивите на обжалваното решение за незаконосъобразни заради съображенията на съда да приеме смекчаващи отговорността му обстоятелства, свързано с изключително високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, с пияното му състояние при извършване на деянието и бягството от местопроизшествието, с причинения тежък вредоносен резултат от загубата на детето им, настоявайки наказанието да бъде определено, и то от ВКС, при превес на отегчаващите обстоятелства. В случая, от съществено значение за извода на съда за размера на наложеното на подсъдимия наказание и за необходимостта от ефективното му изтърпяване са тежестта на допуснатите от него нарушения на правилата за движение и формата на вината му. Случилото се е логична последица от самонадеяността му да управлява автомобила без каквато и да е квалификация, след употреба на значително количество алкохол и в тъмната част от денонощието. Не без значение е тежкият резултат от причиняване смъртта на младо момиче, както и две средни телесни повреди на водача на другия участващ в ПТП автомобил, като и двата автомобила са били тотално увредени. Законосъобразно съдът е отчел и обстоятелствата, повече от необходимото за тежката квалификация на деянието по ал.3 вр.ал.4 на чл.343 от НК. На този фон „стандартните” смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства с основание не са приети нито за изключителни, нито за многобройни и правилно съдът е приел да определи наказанието му при условията на чл.58а, ал.1 от НК близко до законовия минимум за престъплението и което намалил с 1/3 поради протеклата процедура на съкратено съдебно следствие по глава 27 от НПК. Не се оспорва и изводът му, че така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно за постигане както целите на специалната, така и на генералната превенция. Настояването на частните обвинители за по-високо по размер наказание обяснимо е емоционално подплатено от мъката им по нелепо загиналата им дъщеря, но както и повереникът им отбелязва, то не бива да се възприема като „възмездие”, а е подчинено на целите, които следва да се постигнат в конкретния случай съобразно законовите критерии за справедливост. Именно с тях са съобразени изводите на съда както да определи наказанието на подс.В. близко до законовия минимум, но без да слиза под него, така и да приложи законовия „бонус” заради заявеното от него признание на фактите и изразена критичност за допуснатото ПТП. Правилно са оценени от въззивния съд всички онези обстоятелства, обуславящи наложеното наказание да бъде в размер от 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, както и да бъде изтърпяно ефективно и ВКС е съгласен с тях, поради което не може да бъде уважено искането на жалбоподателите за завишаването му, което би могло да стане единствено от въззивната инстанция, без в случая да е налично основание за това. Обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба на повереника на частните обвинители следва да бъде оставена без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 191 от 27.10.2011 г. по ВНОХД № 191/2011 г., постановено от Бургаския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :