1 Р Е Ш Е Н И Е № 58 гр. София, 06.07.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Е. В. А. Б. при участието на секретаря С. С. като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 2859 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от ответника и ищец по обратния иск [фирма], [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 167 от 16.11.2007г. по т. дело № 240/2007г. на Апелативен съд В. /потвърдено с решение № 574 от 26.08.2008г. по т. дело № 191/2008г. на ВКС/ в частта, с която след като е отменил частично решение № 236 от 25.10.2006г. по т. дело № 64/2005г. на Окръжен съд Добрич въззивният съд е отхвърлил обратния иск на [фирма] срещу третото лице помагач [фирма] за сумата 40 666,67 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2005г. до окончателното плащане. В депозирано по делото становище ответникът и ищец по обратния иск [фирма] изрично е уточнил, че не иска отмяна на влязлото в сила решение № 186 от 14.11.2008г. по т. дело № 357/2008г. на Апелативен съд В., с което е оставено в сила решение № 236 от 25.10.2006г. по т. дело № 64/2005г. на Окръжен съд Добрич по главния иск на [фирма] срещу [фирма], с което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 60 866,67 лв., представляваща дължимо обезщетение за неизпълнение на гаранционно задължение от праводателя му [фирма], със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на сумата, а моли за отмяна на решение № 167 от 16.11.2007г. по т. дело № 240/2007г. на Апелативен съд В. в частта по обратния иск. Молителят поддържа становище, че решението следва да бъде отменено поради откриване на нови обстоятелства и нови доказателства, които не са му били известни при решаване на делото, поради което не ги е посочил. Твърди, че е установил, че производителят на трите цистерни [фирма], за да извърши вътрешното покритие на двете от тях, е сключил договор с подизпълнител – [фирма], [населено място], за което обстоятелство молителят не е знаел във въззивното производство, тъй като този факт е прикриван от третото лице помагач и ответник по обратния иск [фирма]. Молителят сочи, че К. Р. – зам. директор по производствени въпроси на [фирма] е открил в архива си приемо-предавателен протокол от 22.02.2002г., подписан между него и П. И. – зам. директор ТВ на [фирма], за приемане на покритието и гаранционен срок минимум 5 години, и му го изпратил на 18.05.2015г. Молителят се позовава на декларация от [фирма], Антикорозионни покрития, [населено място] и сертификат на самото полиестерно покритие, които били открити случайно при проверка на документацията на дружеството след получаването на писмото от К. Р.. Молителят представя и писмо изх. № РО.02827 от 29.03.2002г. от [фирма], [населено място] до [фирма], [населено място], установяващо какви материали са ползвани на територията на молителя от [фирма]. Поддържа, че тези разходи за довършване на двете цистерни е следвало да се направят в [населено място] съгласно сключения договор, но са направени в [населено място], тъй като срокът на изпълнение се е забавил. Направено е искане за отмяна на решение № 167 от 16.11.2007г. по т. дело № 240/2007г. на Апелативен съд В., потвърдено с решение № 574 от 26.08.2008г. по т. дело № 191/2008г. на ВКС, в частта по обратния иск, и за присъждане на направените разноски. Ответникът по обратния иск [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Ч. оспорва молбата за отмяна и поддържа становище, че представените с молбата „нови“ писмени доказателства са неотносими, съответно не са от съществено значение за делото, тъй като е без значение кой е изпълнил вътрешното покритие на цистерните и дали е ползван подизпълнител, както и доказателствата са могли да бъдат известни на страната, ако е положила необходимата грижа да узнае за тяхното съществуване. Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ оспорва молбата за отмяна преди уточнението на решението, което се иска да бъде отменено по подробни съображения, изложени в писмена защита. Ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не изразяват становище по молбата за отмяна. Върховен касационен съд на РБ, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, намира за установено следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу влязло в сила решение в срока по чл. 305, т. 1 ГПК и в нея са изложени обстоятелства, които могат да се квалифицират като основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна започва да тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. С молбата за отмяна на влязлото в сила решение са представени няколко писмени доказателства, част от които не се намират по делото и които са предадени на [фирма], [населено място] от К. Р. с писмо от 13.05.2015г. Въз основа на посочените фактически обстоятелства, отчитайки датата на подаване на молбата за отмяна – 02.06.2015г., настоящият съдебен състав счита, че същата е подадена в преклузивния тримесечен срок съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. За да бъде уважена молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо да бъдат открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването на спора или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тези обстоятелства и доказателства следва да имат съществено значение за изхода на спора от фактическа и правна страна. Представеното писмо изх. № РО.02827 от 29.03.2002г. от [фирма], [населено място] до [фирма], [населено място] не е новосъздадено, нововъзникнало или новооткрито писмено доказателство, тъй като е съществувало към момента на разглеждане на делото още в първоинстанционното производство и влизане в сила на решението. Посоченото писмо е прието като доказателство по гр. дело № 64/2005г. на Окръжен съд Добрич /лист 185 от посоченото дело/ и по този начин е приобщено към доказателствения материал по т. дело № 240/2007г. на Апелативен съд В. и е обсъдено от въззивната инстанция в решение № 167/16.11.2007г. – предмет на настоящата молба за отмяна. По отношение на приемо-предавателния протокол от 22.02.2002г., подписан между К. Р. – зам. директор ПД на [фирма] и П. И. – зам. директор ТВ на [фирма], декларацията от [фирма], Антикорозионни покрития, [населено място] и сертификата на полиестерното покритие настоящият съдебен състав приема, че също не отговарят на изискванията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – не са новосъздадени и нововъзникнали доказателства. На [фирма], [населено място] е бил известен фактът, че отстраняването на получените дефекти по покритието и металните части на една от цистерните е извършено от [фирма], видно от представеното по гр. дело № 64/2005г. на Окръжен съд Добрич официално становище до [фирма] изх. № РД 01-291/25.03.2003г. относно рекламация по договор № 1128825/17.07.2001г. /лист 40 от посоченото дело/, който факт е обсъден от въззивната инстанция. Посочените доказателства не отговарят на изискването да са новооткрити, тъй като ако К. Р. е бил зам. директор по производствени въпроси на [фирма] или на неговия праводател [фирма], то дружеството е имало възможност да ги представи по делото. Молителят е могъл да се снабди своевременно с тях при полагане на дължимата грижа и да се позове на тях, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство при първото разглеждане на делото в Апелативен съд В., тъй като е знаел, че [фирма] е отстранило получените дефекти по покритието и металните части на една от цистерните. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не представлява средство за отстраняване на пропуск на страната, резултат на собственото й бездействие, във връзка със събиране на доказателствата и извличане на доводи от тях. От друга страна, приемо-предавателният протокол, декларацията и сертификата не биха били от съществено значение за спора, тъй като същите са в подкрепа на извода на въззивната инстанция, че не е доказано, че [фирма], респективно неговите правоприемници са ангажирали [фирма] да извърши ремонта. От тези доказателства не се установява възникнало правоотношение между [фирма] и [фирма], поради което същите не са от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от молителя основания за отмяна на решение № 167 от 16.11.2007г. по т. дело № 240/2007г. на Апелативен съд В., потвърдено с решение № 574 от 26.08.2008г. по т. дело № 191/2008г. на ВКС, в частта, с която след частична отмяна на решение № 236 от 25.10.2006г. по т. дело № 64/2005г. на Окръжен съд Добрич е отхвърлен обратния иск на [фирма] срещу третото лице помагач [фирма] за сумата 40 666,67 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2005г. до окончателното плащане. Следователно молбата за отмяна трябва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора разноски на молителя не се дължат. Молителят следва да бъде осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата в размер 2 196 лв. – направени разноски за настоящото производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 167 от 16.11.2007г. по т. дело № 240/2007г. на Апелативен съд В., потвърдено с решение № 574 от 26.08.2008г. по т. дело № 191/2008г. на ВКС, в частта, с която след частична отмяна на решение № 236 от 25.10.2006г. по т. дело № 64/2005г. на Окръжен съд Добрич е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу третото лице помагач [фирма], [населено място] обратен иск за сумата 40 666,67 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2005г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица]сумата 2 196 лв. /две хиляди сто деветдесет и шест лева/ - разноски за настоящото производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.