Ключови фрази
застраховка "гражданска отговорност" * Пряк иск на увредения спрямо застрахователя * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * регресен иск

Р Е Ш Е Н И Е

 Р Е Ш Е Н И Е

 

48

 

София, 30.04.2009 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България,  първо търговско отделение в съдебно заседание на 13.04  две хиляди и девета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

                ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РАЙКОВСКА

 ДАРИЯ ПРОДАНОВА

 

при участието на секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията)  Л.Илиева

т.дело №677/2008  година

Производството по делото е образувано по реда на чл.290-293 ГПК по повод подадени касационни жалби и от двете страни против решение №142 от 12.06.2008 год. по гр.д. №1803/2007 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, с което частично е отменено решение №54/04.07.2007 год. по гр.д. №1083/2006 год. на Софийския окръжен съд и по реда на чл.208, ал.1, ГПК, отм. е отхвърлен предявеният от ЗПАД”Б” , гр. С. против ответницата Р. Г. Б. от гр. Г. обратен иск с правно основание чл.407, ал.2, изр.второ, ТЗ, отм., чл.81 ЗЗ,отм., и чл.19 ал.1, т.2 от Наредба за задължителното застраховане, отм. за заплащане на изплатеното от застрахователя обезщетение на третото увредено лице за разликата над 20 000 лв. до 20 120 лв. и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава от датата на плащане на обезщетението- 02.11.2004 год. до завеждане на исковата молба-06.01.2006 год. за разликата над 1 633.05 лв. до 2 912.21 лв. Софийският окръжен съд е уважил така предявените обективно съединени искове в пълния им размер, като е приел, че са налице предпоставките на чл.81 ЗЗ, отм. във вр. с чл.19, ал.1,т.2 Наредба за задължителното застраховане, отм., включително и наличието на валиден договор за застраховане, доказан с представеното копие от застрахователна полица по задължителна застраховка “гражданска отговорност”, сключен от Ж. П. Т. , собственик на лек автомобил “Б” с Д. К. № С* управляван от ответницата Р. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е оставил в сила решението на Софийския окръжен съд в частта, с която предявения от ЗПАД”Б” , гр. С. против Р. Б. иск на основание чл.407, ал.2, изр.второ, ТЗ, отм., чл.81 ЗЗ,отм., и чл.19 ал.1, т.2 от Наредба за задължителното застраховане, отм. е уважен за сумата 20 000 лв., представляваща изплатеното от застрахователя обезщетение на третото увредено лице, както и в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 633.05 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение. За да отхвърли иска за главницата с посоченото по-горе правно основание за сумата над 20 000 лв., Софийският апелативен съд е приел, че застрахователят няма право с регресния си иск срещу виновния водач за настъпване на ПТП, употребил алкохол, да претендира и разноските по застрахователното производство/в случая изплатен хонорар на вещо лице/. Искът за претендираното обезщетението за забава е отхвърлен частично, защото въззивният съд е счел, че отговорността на водача по регресния иск не произтича от непозволено увреждане, той не изпада в забава с плащането от застрахователя на увреденото лице, а след изтичане на срока, даден от застрахователя на застрахования в отправената до него покана за плащане.

Касаторът ЗПАД”Б“ обжалва решението в частта, с която е отхвърлен акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 1 633 лв. до пълния предявен размер от 2 912.21 лв., като твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Подържа, че отговорността на застрахования е на деликтно основание, а регресното и суброгационното право на застрахователя възникват със заплащане на обезщетението, поради което вземането става изискуемо от този момент.

Касаторът Р. Б. обжалва решението, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, в частта, с която е осъдена да заплати сумата 20 000 лв., изплатено от застрахователя обезщетение за причинените на третото лице неимуществени вреди и както и сумата 1 633.05 лв.- обезщетение за забава. Навежда всичките отменителни основания на чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

С определение №27 от 14.01.2009 год. по т.д. №677/2008 год. на ВКС, І Т. О. на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване само в частта, с която е отменено решение №54 от 04.07.2007 год. по гр.д. №1083/2006 год. на Софийския окръжен съд и е отхвърлен искът на З. “Б” против Р. Г. Б. по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за сумата над 1633.05 до предявения размер от 2912.21 лв. Същественият материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата е от кой момент се дължи законна лихва върху платеното от застрахователя обезщетение след суброгация му в правата срещу застрахования. В подкрепа на това подържано основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване касаторът ЗПАД”Б” гр. С. е посочил и представил решение от 04.07.2006 год. по гр.д. №12697/2005 год. на ГК на СРС и решение от 20.09.2004 год. по гр.д. №4887/2003 год. , СГС, ІV Г, за които няма данни да са влезли в сила, както и окончателните решение от 17.05.2007 год. по гр.д. №1287/2006 год. ГК на САС и решение от 22.02.2007 год. по гр.д. №2005/2006 год. ГК на САС. Ответникът е представил окончателното решение №250 от 28.07.2005 год. по в.гр.д. №54/2005 год. на ГК на ВТАС.

ВКС, І Т. О. в настоящия състав намира, че въпросът от кой момент застрахователят може да претендира лихвата върху паричното си вземане на основание чл.407, ал.2, изр.второ, ТЗ, отм., чл.81 ЗЗ,отм., и чл.19 ал.1, т.2 от Наредба за задължителното застраховане, отм. срещу застрахования, следва да се определи от правната същността на регресното право на застрахователя срещу застрахования и неговата функция. По принцип застрахователят се освобождава от задължението си към застрахования, в случаите, когато последният умишлено е причинил риска или с поведението си е увеличил вероятността за настъпването му в степен, за която застрахователят не носи отговорност. При задължителната застраховка ”гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите и водачите на МПС, когато щетите на увреденото лице са причинени от застрахования по време на управление на МПС след употреба на алкохол, обаче, застрахователят по силата на закона се задължава да заплати на третото увредено лице/чл.81, ЗЗ, отм./ и има регресно право срещу застрахования причинител на щетите/чл.19 Наредба за задължително застраховане, отм. и чл.81 ЗЗ, отм./. Задължението на застрахователя е вторично, произтичащо от задължението на застрахования да обезщети вредите, причинени на третото лице. В този случай застрахователят изпълнява чуждо задължение-това на деликвента. Регресното право на застрахователя е същинско регресно право, произтичащо от правния му иинтерес/арг. от чл.74 ЗЗД/.

Това право, обаче, не е същинско застрахователно право, каквото е регресното право по чл.402 ТЗ. То възниква по силата на закона при наличие на вече прекратено застрахователно правоотношение, поради виновното причиняване от застрахования на застрахователното събитие, поради което се изключва и приложимостта на чл.392 ТЗ, отм. относно началото на погасителната давност, относима към изискуемостта на вземането. С това право се съчетава законодателната гаранция за третото увредено лице да получи обезщетение за причинените му вреди, поради вредоносно поведение на застрахования, когато той е лишен от застрахователна закрила, с наказателната санкция срещу граждански отговорните лица.

Вземането по регресния иск произтича от закона и то възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице. Това вземане не е срочно по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗД, поради което и на основание алинея втора от същия закон застрахованият ответник изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

В случая правилно Софийският апелативен съд е приел, че ответницата по регресния иск с правно основание чл. чл.407, ал.2, изр.второ, ТЗ, отм., чл.81 ЗЗ,отм., и чл.19 ал.1, т.2 от Наредба за задължителното застраховане, отм. Р. Б. изпада в забава след изтичане на десетдневния срок, даден й с отправената от застрахователя-ищец покана, връчена й на 27.04.2005 год. Тази е и правилната съдебна практика, застъпена в посочените по-горе влезли в сила решения, а именно решение от 17.05.2007 год. по гр.д. №1287/2006 год. ГК на САС и решение от 22.02.2007 год. по гр.д. №2005/2006 год. ГК на САС.,

Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №142 от 12.06.2008 год. по гр.д. №1803/2007 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, частта, с която е отхвърлен искът, предявен от ЗПАД”Б” гр. С. против Р. Г. Б. с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 1 633.05 лв. до 2 912.21 лв.

В останалата част решение №142 от 12.06.2008 год. по гр.д. №1803/2007 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав е влязло в сила.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: