4 Р Е Ш Е Н И Е № 371 София, 17.07.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 септември, двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 1886 / 2011 година Производството е образувано по касационна жалба от подс. С. И. И. против решение № 23 от 04. 05. 2011 год. постановено по НОХД № 15 / 2011 год. по описа на Военно-апелативния съд, с което е била отменена присъда № 5 от 08. 02. 2011 год. постановена по НОХД № 267 / 2010 год. по описа на Сливенския военен съд в гражданско-осъдителните й части и потвърдена в останалата си част. В жалбата поддържана и в съдебно заседание, по същество се релевират доводи за допуснати от въззивната инстанция касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, изразяващи се в неправилно признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения, както и необсъждане в изискуемата от закона цялост, на събраните по делото доказателства. Прави се искане, атакуваното решение да бъде отменено, а делото върнато, за ново разглеждане от стадия на съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата. Гражданските ищци и частни обвинители не се явяват и не се представляват в съдебно заседание пред настоящата инстанция. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Военно-апелативния съд в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение, в настоящия състав намери следното: С присъда № 5 от 08. 02. 2011 год. постановена по НОХД № 267 / 2010 год. по описа на Сливенския военен съд, касатора И., бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, както и за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 3 във вр. с чл. 130 от НК, като отново при условията на чл. 54 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и бил оправдан по първоначално повдигнатите му обвинения за извършване на две отделни деяния по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. На основание чл. 23 от НК, съдът наложил на подс. И. най-тежкото наказание – „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което било отложено при условията на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години. С присъдата, подс. И. бил осъден да заплати на гражданските ищци обезщетения за причинените им от деянията неимуществени вреди както следва – сумите от 1000 лв. и 1500 лв. за пострадалия Т. и сумите от 800 лв. и 1500 лв., за пострадалия С., а предявените искове били отхвърлени над уважените части, като неоснователни. ­По жалба на подсъдимия било инициирано въззивно производство, като с атакуваното решение на Военно-апелитивния съд, първоинстанционната присъда била отменена в гражданско-осъдителните си части и делото в тази част било върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а в останалата си част, присъдата била потвърдена. І. По жалбата на подсъдимият : Основният довод който може да бъде изведен от изложеното в жалбата, е за допуснато от инстанционните съдилища, в частност от въззивната инстанция, съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с преценката на събрания по делото доказателствен материал. По същество, въззивната инстанция е приела фактическата обстановка възприета от първоинстанционния съд, като в атакуваното решение е посочено, че е споделен и извършения от Сливенския военен съд, анализ на събраните по делото доказателства. В случая обаче, въззивната инстанция не е изпълнила в цялост, вменените й с разпоредбата на чл. 339 от НПК задължения. Това е така защото, въпреки изричните доводи посочени във въззивната жалба, Военно-апелативния съд не е изложил в необходимата пълнота, изискуемите от закона съображения защо не ги споделя. Съгласно разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, когато въззивния съд потвърждава първоинстанционна присъда, той следва да посочи основанията поради които не приема доводите изложени в подкрепа на жалбата или протеста, а не, защо споделя изводите на първоинстанционния съд. В конкретния случай, въззивният съд в мотивите на решението си, в едно изречение е посочил : „Не се подкрепят от доказателствата по делото доводите в жалбата на подсъдимия”, което не може да бъде прието като изпълнение на вменените му с посочената по-горе законова разпоредба, задължения. Следва да се посочи и това, че липсват изложени каквито и да е било съждения, касателно обективната и субективната страна на престъпленията в чието извършване, касатора И. е бил признат за виновен, като са изложени доводи единствено по отношение на квалифициращите признаци на престъпните състави. Междувпрочем, такава лаконичност граничеща с липса на мотиви е налице, и по отношение на наложените на подсъдимия наказания. Както неведнъж ВКС е намирал повод да отбележи, задължение за въззивния съд е, да провери изцяло правилността на първоинстанционния акт и да даде отговор на възраженията на обжалващата страна като съображенията за отхвърлянето се отразят в мотивната част на въззивното решение, което в настоящия случай, по същество, не е било сторено. В обобщение се налага извода, че при постановяване на атакуваното решение е допуснато съществено нарушение и на чл. 14 и на чл. 339, ал. 2 от НПК, което изпълва съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обстоятелство налагащо отмяната на въззивния съдебен акт. ІІ. Посоченото в пункт първи предполага връщане на делото във въззивната инстанция, но допуснатата грешка от въззивния съд – да раздели делото, вместо сам да реши в гражданската част, след като е установил пороци /виж и чл. 337, ал. 3 от НПК/ е непоправима с пряко коригиране на двата съдебни акта, доколкото решението в отменителната му част, не подлежи на пряк касационен контрол /аргумент за такъв извод, е разпоредбата на чл. 346, т. 1 и т. 2 от НПК/. Отменителното решение следва да бъде зачетено по отношение стадия на делото, от който то отново трябва да продължи общо по отношение на наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в потвърдителната му част /относно наказателната отговорност/ и делото върнато на първата инстанция с оглед да бъде възстановена цялостната му висящност. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение. РЕШИ: ОТМЕНЯВА въззивно решение № 23 от 04. 05. 2011 год. постановено по НОХД № 15 / 2011 год. по описа на Военно-апелативния съд в частта му, с която е потвърдена присъда № 5 от 08. 02. 2011 год. постановена по НОХД № 267 / 2010 год. по описа на Сливенския военен съд, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в Сливенския военен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.