1 Р Е Ш Е Н И Е № 440 София, 07 ноември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на втори октомври, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков касационно наказателно дело № 1339 / 2013 година Касационното производство е образувано по протест от прокурор при Апелативна прокуратура – гр.Варна, против въззивно решение № 72 от 13. 05. 2013 год., постановено по ВНОХД № 50 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – гр.Варна, с което е била потвърдена присъда № 1 от 17. 01. 2013 год., постановена по НОХД № 202 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр.Добрич. С протеста се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излагат се доводи за наличие на процесуални нарушения при проведения доказателствен анализ, както и такива, за допуснати нарушения на материалния закон. Прави се искане атакуваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият Р. А. Л. не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Защитата му поддържа становище за неоснователност на касационния протест. Като съобрази депозираният протест, доводите на страните и след проверка на делото в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 1 от 17. 01. 2013 год., постановена по НОХД № 202 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр.Добрич, подс. Р. А. Л. бил признат за невинен в това, че на 01. 07. 2011 год., в [населено място], като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, полицейски орган - младши разузнавач по линия „издирване” в сектор „Криминална полиция” при Първо РУ „Полиция”, ОД на МВР-гр. Добрич, приел от А. П. П. от [населено място], дар – банкнота от 50 лв., които не му се следват, загдето е нарушил служебните си задължения регламентирани в чл. 157, ал. 3 от ЗМВР и чл. 4, ал. 1 от НРДИФМВР, а именно, предоставил на А. П. П. лични данни: адрес по местоживеене и снимка на С. А. А. от [населено място], адрес по местоживеене и телефонни номера на родителите му и телефонен номер на съпругата му поради което и на основание чл. 304 от НПК оправдан, по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 302, т.1 във вр. с чл. 301, ал. 2 от НК и съответно, признат за виновен в това, че на 01. 07. 2011 год., в [населено място], разгласил сведения които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗМВР и чл. 4, ал. 1 от НРДИФМВР, а именно, предоставил на А. П. П. лични данни: адрес по местоживеене и снимка на С. А. А. от [населено място], адрес по местоживеене и телефонни номера на родителите му и телефонен номер на съпругата му - престъпление по чл. 360 от НК, като на основание чл. 78а от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Със същата присъда, подс. Л. бил признат за невинен в това, че на 24. 06. 2011 год. в [населено място], разгласил сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗМВР и чл. 4, ал. 1 от НРДИФМВР, а именно, предоставил на С. Я. С. от [населено място] информация за това, че Е. И. Х. от [населено място], общ. А., обл. Варна, притежава свидетелство за правоуправление на МПС, поради което и на основание чл. 9, ал. 2 от НК бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 360 от НК. Присъдата била протестирана с оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като към въззивната инстанция било отправено искане за упражняване на правомощията й по чл. 336, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С атакуваното въззивно решение № 72 от 13. 05. 2013 год., постановено по ВНОХД № 50 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – гр.Варна, горепосочената присъда на Окръжен съд – гр.Добрич, била потвърдена. Касационната инстанция намира релевираните в протеста доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Това е така, поради следните съображения: Апелативният съд е проверил изцяло правилността на протестираната първоинстанционна присъда, съобразно пределите на въззивната проверка, визирани в разпоредбата на чл. 314 от НПК. В съответствие с принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 от НПК е извършил собствен анализ на доказателствените източници, като е изложил съображения кои доказателствени материали приема и кои, отхвърля. Поради това, не може да бъде споделен доводът, изложен в касационния протест за липса на анализ на показанията на основния свидетел на обвинението – свид. П.. Такъв извън съмнение е сторен и именно в резултат на него апелативният съд е приел, че показанията на този свидетел по същество се явяват недостоверни. Констатирал е тяхната нелогичност и непоследователност, както и противоречието им с други доказателствени материали - показанията на свид. К. /в състояние да предостави на П. исканата от Л. информация касаеща свид. А./, на свид. Д. /относно мястото, на което е открита процесната банкнота/, заключението по видеотехническата експертиза на двата носителя – ВДС, назначена в рамките на първоинстанционното съдебно следствие /за това, че подсъдимият не е правил жест с който да иска пари от П., както и за липса на предмет, наподобяващ банкнота в рамките на изготвения видеозапис/. В противовес на показанията на свид. П., обясненията на подсъдимия Л. като неопровергани от доказателствения материал по делото, са били счетени за достоверни. Така, в рамките на възприетите фактически положения, въззивният съд законосъобразно е счел, че обвинението за престъпление по чл. 302, т.1 във вр. с чл. 301, ал. 2 от НК не е установено в съответствие с изискванията на чл. 303, ал. 2 от НПК. След като по делото не е било доказано по несъмнен начин, че подс. Л. е приел дар – банкнотата от 50 лв., които не му се следват, загдето е нарушил служебните си задължения регламентирани в чл. 157, ал. 3 от ЗМВР и чл. 4, ал. 1 от НРДИФМВР, правилно е прието, че същият не е извършил престъпление по чл. 302, т.1 във вр. с чл. 301, ал. 2 от НК, а осъщественото от него деяние покрива съставомерните признаци на по-леко наказуемото престъпление по чл. 360 от НК. Законосъобразни са съображенията на съда по отношение на второто престъпление, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинение. Събраните по делото доказателства, относими към него и основно показанията на свид. С., са дали основание на съда да достигне до извод за наличие на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК – деянието на подс. Л., макар и формално да изпълва признаците, посочени в чл. 360 от НК, поради своята малозначителност не е общественоопасно и не съставлява престъпление. Може да се обобщи в цялост, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата /а и такива по чл. 348, ал. 3 от НПК/, довели до неправилно приложение на закона, поради което доводите, изложени в протеста се явяват неоснователни, обстоятелство, обуславящо извода на ВКС, че атакуваното решение на Апелативен съд – гр.Варна следва да бъде оставено в сила. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 72 от 13. 05. 2013 год., постановено по ВНОХД № 50 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – гр.Варна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.