Р Е Ш Е Н И Е № 133 София, 20.10.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …тридесети септември …… две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря ……ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА …… и на прокурора …СТЕЛИЯНА АТАНАСОВА ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 658 .. по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители Т. С., М. С., М. Л., К. Л. и Р. Л., както и по жалба на подсъдимия З. С. З. срещу решение № 121/ 14.04.2020 г. по внохд № 868/ 19 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 10/ 17.05.2019 г. по нохд № 158/19 г. на Кюстендилския окръжен съд. В жалбата на частните обвинители са развити съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, като се отправя искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане с указания за увеличаването му по размер и отмяна на разпоредбата на чл. 66 от НК. Претендира се увеличаване и на наказанието лишаване от правоуправление. В жалбата на подсъдимия се релевират нарушения, относими към трите касационни основания. Направени са алтернативни искания- за връщане на делото за ново разглеждане, преквалифициране на деянието по чл. 343а от НК или определяне на наказанието при основанието по чл. 55 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни и счита, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, намери за установено следното: Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъдата, с която подсъдимият З. е признат за виновен в това, че на 13.03.2018 г., при управление на л.а. „БМВ“ в нарушение на правилата за движение по чл. 16 ал.1 т.1 и чл. 21 ал.1 от ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на Р. Л., поради което и на основание чл. 343 ал.1 б.В от НК и чл. 58а от НК е осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. На осн. чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и осем месеца. Изложените в жалбата на подсъдимия доводи, че въззивното решение не отговаря на стандарта, възведен в разпоредбата на чл. 339 ал.2 от НПК не могат да бъдат споделени. Мотивната част на съдебния акт не представлява буквален препис на първоинстанционните мотиви, поради което не може да бъде поставен под съмнение начинът на формирани на вътрешното съдийско убеждение. Производството по делото е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 371 т.2 от НПК и спор между страните по отношение на фактическите обстоятелства на деянието не са налице. Това обяснява сходството в описанието на фактическата обстановка, направено в обвинителния акт, в присъдата и във въззивното решение. В мотивната част на съдебните актове обаче в достатъчна степен са обсъдени събраните на досъдебното и в съдебното производства доказателствени източници, подкрепящи направеното от подсъдимия признание на фактите, поради което не може да се приеме за основателно възражението за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 14 от НПК. Несъстоятелно е и възражението, че Софийският апелативен съд не е отговорил на съществени възражения на защитата относно наличието на фактически обстоятелства по оказана помощ на пострадалия от страна на подсъдимия. Касационният състав поначало счита, че при съкратеното съдебно следствие в хипотезата по чл. 371 т.2 от НПК съдът няма право да установява фактически положения, различни от отразените в обвинителния акт и признати от подсъдимото лице. В случая, в обвинителния документ по делото не са отразени като установени каквито и да било действия на подсъдимия след настъпилия удар между двата автомобила, сочещи на оказана помощ. Въпреки това, Софийският апелативен съд е обсъдил свидетелските показания, на които се позовава защитата в допълнението към въззивната жалба и е изложил убедителни съображения за извода си, че не са налице достатъчни като интензитет и ефективност действия на подс. З., които да покрият признаците на привилегирования състав на престъплението по чл. 343а от НК. Демонстрираната от касатора съпричастност към състоянието на пострадалия е отчетена от съда при индивидуализацията на наказанието. Искането за преквалифициране на деянието не може да бъде удовлетворено. Върховният касационен съд намира, че подсъдимият не е осъществил деянието при допуснато нарушение на чл. 16 ал.1 от ЗДП. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че той е управлявал лекия автомобил в населено място със скорост от 93 км.ч., която значително превишава разрешената скорост от 50 км.ч. Установено е също, че именно в резултат на високата скорост автомобилът е загубил странична устойчивост и е навлязъл в насрещната лента за движение, където е настъпил ударът с автомобила на пострадалия. Предвид на тази фактология е очевидно, че навлизането на л.а. „БМВ“ в насрещната лента за движение е резултат от високата скорост, поради което разпоредбата на чл. 16 ал.1 от ЗДП не представлява отделно нарушение, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК. Тази разпоредба от ЗДП регламентира разположението на нерелсовите превозни средства върху пътното платно, като позволява навлизането в насрещната пътна лента само при изпреварване или заобикаляне. Когато това навлизане не е волево, а се дължи на режима на скоростта, извършеното нарушение на правилата за движение е по чл. 21 ал.1 /съотв. чл. 20 ал.2/ от ЗДП, а не по чл. 16 ал.1 от ЗДП. Като е приел обратното въззивният съд неправилно е приложил закона. Допуснатата незаконосъобразност може да бъде отстранена от ВКС чрез частично оправдаване на касатора и не е основание за отмяна на съдебни акт. Върховният касационен съд намира, че въззивният съд е наложил справедливо наказание за извършеното от подс. З., както по отношение на неговия размер, така и по начина на изтърпяването му. Софийският апелативен съд подробно е обсъдил обстоятелствата, относими към индивидуализацията на наказателната санкция. Отчел е всички факти, сочещи на ниска степен на обществена опасност на касатора, каквито са чистото съдебно минало, липсата на наложени наказания за предишни нарушения на ЗДП, положителните данни за личността му, съпричастността му към състоянието на пострадалия и изразеното съжаление за случилото се. Касационният състав споделя решението на контролираната инстанция, че наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не покриват критериите за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като и най-лекото, предвидено в закона наказание, не се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление. Неоснователно е и виждането на частните обвинители за явна заниженост на наложеното наказание, изразено в подадената касационна жалба. До голяма степен жалбата е декларативна откъм съдържание, тъй като не са налице конкретни съображения в подкрепа на релевираното касационно основание. Посоченото е, че съдът не е отчел отегчаващите вината обстоятелства, но такива не са отбелязани от жалбоподателите поради очевидната им липса. Отсъствието на съпричиняване от пострадалия за настъпване на катастрофата не може да се оценява в тежест на подсъдимия, а тежкият съставомерен резултат е елемент от обективната страна на престъплението по чл. 343 ал.1 б.В от НК и не може да се отчита повторно като отегчаващо отговорността обстоятелство. Убедителни и в съответствие със закона са съображенията на въззивната инстанция за липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното наказание, които ВКС споделя изцяло и няма какво повече да добави поради липсата на доводи в касационната жалба по искането за отмяна приложението на чл. 66 от НК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 и т.4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 121/14.04.2020 г. по внохд № 868/2019 г. на Софийския апелативен съд като оправдава подсъдимия З. С. З. по обвинението за допуснато нарушение на чл. 16 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: