РЕШЕНИЕ
№ 352
София, 19 ноември 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА
ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря Надя
Цекова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от председателя (съдията)
Савка Стоянова
дело № 392/2009 година
Производството е образувано по повод касационни жалби от подсъдимия А. К. Г. и частния обвинител и граждански ищец М. К. против въззивно решение № 127 от 02.04.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 21/2009г. на Софийския апелативен съд.
В касационната жалба на подсъдимия се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т. 1, 2 и 3 НПК , които се поддържат и в съдебното заседание. Иска се алтернативно- отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, отмяна и признаване на подсъдимия за невинен или изменяване на решението, като се намали размера на наказанието и приложи чл.66, ал.1 НК.
Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл.348, т.2 НПК се свеждат основно до нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствената съвкупност, погрешни логически изводи касаещи авторството на деянието, както и липсата на мотиви относно направените съществени възражения пред въззивния съд , касаещи индивидуализацията на наказанието и начина на изтърпяването му.
С касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец се атакува решението само гражданско- отхвърлителната му част, като се прави довод за постановяването му в нарушение на чл.52 ЗЗД и се иска увеличаване размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че и двете жалби са неоснователни и решението следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:
Софийски градски съд с присъда № 16 от 31.10.2008г. по н.о.х.д. № 3782/2007г. признал подсъдимия А. К. Г. за виновен в това, че на 20.01.2007г. пред дискотека „Амор" в гр. С., като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, направил опит умишлено да умъртви М. К. нанасяйки му пет удара с нож и деянието е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия, по хулигански подбуди и е довършено, но не са настъпили предвидените от закона и искани от подсъдимия обществено опасни последици, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, предложение 2 и т.11 вр. чл.18, ал.1, чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.54 НК му наложил наказание от пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ" режим.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 35000лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като искът в останалата му част до предявения размер от 100000лв. е отхвърлен.
Софийският апелативен съд с решение № 127 от 02.04.2009г. по в.н.о.х.д. № 21/2009г. е потвърдил присъдата.
Касационните жалби на подсъдимия и гражданския ищец и частен обвинител са неоснователни и съображенията за това са следните:
ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ А. Г. <Гинчев&@Г. &/span>
Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи оценката на доказателствените средства, не се споделят от настоящия състав.
Въззивната инстанция неоснователно е упрекната в неизпълнение на задълженията си по чл.14, чл.107, ал. З и 5 и чл.305, ал. З НПК. Производството пред същата е проведено в съответствие с изискванията на процесуалните правила, без да са допуснати не само съществени по смисъла на чл.348,ал. З НПК, но и каквито и да е било нарушения на процесуалния закон. Изключително прецизно в мотивите на решението е посочено въз основа на кои доказателствени средства се приемат за установени фактите и обстоятелствата по делото, изследвана е достоверността на всяко едно доказателствено средство и са изложени съображения, така както изисква чл.305, ал. З НПК, защо се възприемат едни,а други отхвърлят. В оценъчната дейност на съда не са налице пороци, тя съответства на правилата на формалната логика, поради което и вътрешното убеждение е основано в съответствие с изискванията на чл.14, ал.1 НПК. Съдържанието на решението на въззивната инстанция съответства на изискванията по чл.339, ал.2 НПК, поради което и настоящият състав намира всички възражения за неоснователни.
Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, аргументирано с неправилния извод на съда, че подсъдимият е автор на деянието.
Въпросът за авторството е изследван изключително внимателно, като при решаването му са взети предвид всички доказателствени средства, чрез които подсъдимият по същество го оспорва.
При правилно установените фактически обстоятелства, с признаването на подсъдимия за автор на деянието, квалифицирано по чл.116,т.6 предл.2 и т.11 вр. чл.18, ал.1 НК, материалният закон не е нарушенстановени са квалифициращите обстоятелства, както и че се касае до довършен опит, а подсъдимият макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.
Наложеното наказание в размер на пет години лишаване от свобода не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.5, т.1 и 2 НПК.
При определяне на наказанието са отчетени и правилно преценени всички обстоятелства от значение за индивидуализацията. Оценката на относителната тежест на смекчаващите обстоятелства не е занижена, като правилно съдът е посочил, че възрастта на подсъдимия не налага определяне на по-ниско по размер наказание, тъй като непълнолетието му към момента на извършване на престъплението поначало задължава приложение на чл.63 НК и това смекчаване на санкцията по закон е достатъчно . Обществената опасност на извършеното престъпление е завишена, такава е и тази на дееца, поради което за неговото поправяне и превъзпитание се налага изтърпяване на определеното по размер наказание.
ПО ЖАЛБАТА НА ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ