Р Е Ш Е Н И Е № 98 София, 20 юни 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 381/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, подадена от адв. Д. В., служебен защитник на подсъдимия Ж. И., срещу въззивно решение № 234 от 12.10.2016г., постановено по внохд №355/16г. по описа на Апелативен съд-Пловдив. В жалбата на адв. В. се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК- явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за изменение на въззивното решение, като се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода в рамките на минимално предвиденото в закона. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, подадена от защитата на подсъдимия и моли да бъде оставена без уважение. Частният обвинител Г. И. и повереникът й -адв.Д., редовно призовани, не се явяват. Адвокат В., защитник на подсъдимия пледира за уважаване на касационната жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е прекомерно тежко независимо от намалението, направено от въззивния съд. Позовава се на чистото му съдебно минало, признатата от подсъдимия вина и осъзнаване в голяма степен на извършеното. Претенцията на защитата е за намаляване на наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият Ж. И. моли за намаляване на наложеното му наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 25 от 19.05.2016г., постановена по нохд №759/15г., Окръжен съд - Хасково е признал подсъдимия Ж. К. И. за виновен в това, че на 21.02.2015г. в [населено място], обл./населено място/, се съвкупил с ненавършилата 14 години Г. И., като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание седемнадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, разноските и приложението на чл.59 от НК. С въззивно решение № 234 от 12.10.2016г., постановено по внохд № 355/16г., Апелативен съд - Пловдив е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда в частта досежно наказанието, като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода за срок от седемнадесет години на петнадесет години. В останалата част присъдата е била потвърдена Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Пределите на касационната проверка, лимитирани от касационното основание, поддържано от жалбоподателя, са само за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид, са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции. Именно във връзка с преценката на въззивния съд на значимите за определяне на наказанието обстоятелствата, са и възраженията на касатора. Апелативният съд изцяло е възприел вярно отчетените от първата инстанция смекчаващи обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни и грижата за родените от съжителството си с М. деца, от които последната напълно се е дезинтересирала. Ценил е и липсата на данни за противообществени прояви на подсъдимия. Правилно решаващите съдилища не са приели сред смекчаващите обстоятелство/сочените от защитата пред всички инстанции, включително и в касационната жалба/, данните за неграмотност на подсъдимия и дъщеря му, липсата на образование, ниска култура на поведение, както и факта, че техният етнос в значителна стенен е обусловил неосъзнаване в достатъчна степен на неморалното, недопустимо и наказуемо поведение. По този въпрос настоящата инстанция изцяло се солидаризира и с аргументацията на съдебните състави, изложена в актовете им, поради което не намира за необходимо за трети път да я препотваря. По отношение на отегчаващите обстоятелства е необходимо да се посочи правилно възприетия от апелативния съд подход да кредитира само обстоятелства, които не са припокриващи се с инкриминираните като елементи от състава на престъплението, поради което правилно е отчетено обстоятелството, че пострадалата е рождена дъщеря на подсъдимия. Също така правилно въззивният съд е изключил от кръга на отегчаващите обстоятелства процесуалното поведение на подсъдимия и в частност липсата на самопризнания, ценени от първия съд. Тези изводи апелативният съд е аргументирал с убедителни мотиви, касаещи правото на защита на подсъдимия, включващо в своя обем и това да избира процесуална позиция, която не може да бъде ценена от съдилищата в негова вреда. В допълнение апелативният съд е отчел като отегчаващо обстоятелство и факта, че деянието е извършено в присъствието на други деца- малолетни и непълнолетни. Вярно установените от въззивния съд и значими за определяне на наказанието обстоятелства, преценени при хипотезата на чл.54 от НК, в тяхната взаимна връзка и в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, са обусловили определянето на наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години. В настоящия случай решаващите инстанции правилно са приели, че не са налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК. Настоящият състав на касационната инстанция намира за необходимо да посочи принципното си разбиране за подхода, които следва да бъде водещ при индивидуализацията на всяко наказание, а именно, че няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В контекста на това разбиране и при вярно отчетени от АС-Пловдив смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, наложеното на подсъдимия И. наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години е законосъобразно определено и съответно за постигане целите по чл.36 от НК. С оглед на всичко гореизложено, определеното на подсъдимия Ж. И. наказание лишаване от свобода/след намаляването му от въззивната инстанция/ не разкрива белезите на явна несправедливост, поради което не се налага намесата на ВКС в насока за неговото допълнително намаляване. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 234 от 12.10.2016г., постановено по внохд № 355/16г., по описа на Апелативен съд -Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: