Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови обстоятелства * отмяна-нови писмени доказателства


4

Р Е Ш Е Н И Е № 72
гр. София 13.05.2016 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в открито заседание на осемнадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Наталия Такева,като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3043/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.307 вр. с чл.303 ал.1 т.1 пр. първо и второ ГПК .
Образувано е по молба на К. И. Б.,за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 пр. първо и второ ГПК, на влязлото в сила решение от 19.06.2007 год. по гр.д.№ 11135 / 2006 год. на Софийски районен съд , потвърдено с решение от 24.10.2008 год. по гр.д.№ 3280 / 2007 год. на Софийски градски съд,което е окончателно.С решението,чиято отмяна се претендира, са отхвърлени предявените като частични, искове на К. Б. против [фирма], за осъждане дружеството да заплати, на основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева и за неимуществени, в размер на 100 лева, в причинна връзка с извършено незаконосъобразно разпореждане с имущество на ищеца /колесен трактор/, от чиято стойност е лишен патримониума му и чрез което действие е извършено посегателство върху достойнството му, а също и за осъждане ответника да заплати на основание чл.82 ЗЗД обезщетение за пропуснати ползи,в резултат на същото това разпореждане,предвид осуетената за ищеца възможност за ползване на вещта по предназначение, в размер на 200 лева, за периода 2004 – 2006 година. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства, за които не би могъл да бъде в известност при решаването на спора,както и нови доказателства, с които не би могъл да се снабди към същия момент, от съществено значение за правния резултат. Позовава се на и прилага опр.№ 539/15.09.2014 год. по т.д.№ 3867 / 2013 год. на второ отделение на ВКС,с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 19.03.2012 год. по гр.д.№ 2238/2011 год. на САС,с което, след отмяна на първоинстанционното решение за отхвърляне на искове на настоящия молител срещу [фирма],са уважени същите, като банката е осъдена да заплати на К. Б. 6 190 лева - обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,поради намаляване на личното му имущество, вследствие неправомерна продажба на друго негово движимо имущество , индивидуализирано по опис, съставен от съдия-изпълнител. Позовава се и на изходяща от БНБ – Централен кредитен регистър - № 114092 / 07.10.2014 год. ,справка за кредитополучател - ЕТ „К. – Фрукт – К. Б.„, която според възприятието на молителя не сочи наличието на непогасени кредити,нито просрочия по погасяване на кредити,твърдени като погасени предсрочно към 27.01.1999 год..Видно от обстоятелствената част на молбата,с посочените доказателства молителят счита,че се установява обстоятелството,че всички предприети от ответната страна действия за удовлетворяване на вземанията й по предоставени кредити са „ престъпни, неправомерни и виновни„.
Ответната страна - [фирма] - оспорва молбата като недопустима, тъй като на същото основание е налице произнасяне, с решение на състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, по т.д.№ 2535/2014 год.. В евентуалност счита молбата неоснователна,тъй като не е доказана невъзможността на молителя да узнае съответни обстоятелства, а и такива по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 пр. първо ГПК не се сочат, нито невъзможност да се снабди с представените доказателства . Претендира възмездяване на разноски.
Върховен касационен съд,Търговска колегия, първо търговско отделение намира,че подадената молба за отмяна е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК , предвид неизтекъл към момента на подаване молбата за отмяна – 28.10.2014 год. , тримесечен срок,считано от датата на постановяване на представеното определение на състав на ВКС – от 15.09.2014 год. и от датата на издаване приложената справка на БНБ – от 07.10.2014 година / т.е. спрямо датите на изготвяне на посочените като нови доказателства /.
Възражението за недопустимост на производството, заявено от ответната страна,е неоснователно.Производството по чл.303 ал.1 т.1 ГПК – предмет на т.д.№ 2535 / 2014 год. на състав на второ търговско отделение на ВКС, макар с идентично правно основание на претенцията, е с различен от настоящия предмет, доколкото страната се е позовала на различни от тук сочените като нови доказателства, респ. обстоятелства установими от доказателствата.
Молбата за отмяна, обаче, е неоснователна и следва да се остави без уважение, предвид следното :
Основанието по чл.303 ал.1 т.1 пр.първо ГПК предпоставя узнаването на обстоятелства,които са от съществено значение за разрешаването на правния спор и за които страната не би могла да е в известност при решаването на спора, поради което и не ги е твърдяла в производството, но съобразяването им е от естество да промени правния резултат. Молбата за отмяна не излага новоузнати обстоятелства, отделно, извън коментираните, като установими в приложените писмени доказателства, в обосноваване на пр.второ на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Справката , със съдържанието си относно кредитите на ЕТ„К. Фрукт К. Б.„,е напълно неотносима към фактическата страна на спора, разрешен с атакуваното чрез молбата за отмяна решение.Вземането на [фирма], по договор за кредит с едноличния търговец на молителя,в причинна връзка с предприетото в удовлетворяване на което принудително изпълнение се твърдят вредите,към момента на произнасянето на съда е установено в друго производство и пререшаването му, освен че не попада в подлежащия на установяване по делото фактически състав, е и недопустимо /чл.299 вр. с чл.298 ГПК/. Представеното определение на ВКС,постановено по реда на чл.288 ГПК, не се ползва със сила на пресъдено нещо.Със същото не е допуснато касационното обжалване на въззивно решение, постановено по различно от спорното в случая производство,макар между същите страни и на идентично правно основание,но по различна претенция за обезщетяване на молителя – ищец в същото.
Основанието на чл.303 ал.1 т.1 предл.второ ГПК, сочено от молителя,предпоставя узнаването и снабдяването с писмени доказателства за твърдени в хода на производството,релевантни за решаването на спора обстоятелства, с които доказателства страната не е могла да се снабди по време на висящността на производството по обективни причини, не и поради неположена дължима грижа за собствените си работи / процесуално бездействие / или доколкото самите писмени доказателства,в удостоверяване на съществуващо в хода на производството и твърдяно от страната обстоятелство,са били последващо съставени.Така сочените нови писмени доказателства следва да са от съществено значение за решението по спора . Никое от така визираните условия за прилагането на чл.303 ал.1 т.1 пр. второ ГПК в случая не е налице. Отделно от коментираната по-горе неотносимост на съдържанието на новопредставените доказателства спрямо относимия в спора фактически състав,като при това би било от значение съществено за промяната на правния резултат съдържание,а не само относимост към спора, следва да се съобрази и обстоятелството, че като новосъставени - след постановяване на атакуваното решение ,вкл. след влизането му в сила, документите не са за обстоятелства и изготвени в процедура,за които или в условията на която молителят не би могъл да се снабди по време на висящността на делото, ако би положил дължимата грижа за собствените си работи.
По изложените съображения , тъй като наведените от молителя обстоятелства не се явяват релевантни за приложение на чл.303 ал.1 т.1 пр. първо и второ ГПК,Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. Б.,за отмяна, на основание чл.303 ал.1 т.1 пр. първо и пр. второ ГПК, на влязлото в сила решение от 19.06.2007 год. по гр.д.№ 11135 / 2006 год. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА К. И. Б., на основание чл.78 ал.8 ГПК да заплати на [фирма] разноски за производството в размер на 500 лева, на основание чл.9 ал.4 пр.второ от Наредба № 4 / 2001 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :



11