6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
Гр. София, 30.10. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 696/2011 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Г. - гражданка на Русия, срещу решение № 12 от 23.03.2011 г., постановено по гр. д. № 31/2011 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалваното решение, след отмяна на решение № 288 от 23.11.2010 г. по гр. д. № 71/2010 г. на Бургаски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от Т. Н. Г. против [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 19 622 евро с левова равностойност 38 378 лв. - неустойка за неизпълнение на предварителен договор от 24.04.2008 г. за покупко - продажба на недвижими имоти, и са присъдени разноски на ответника в размер на 1 988 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за присъждане на претендираната неустойка, ведно с направените по делото разноски. Поддържа се оплакване, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.20 ЗЗД като е тълкувал клаузите на чл.3 и чл.7 от предварителния договор, без да търси вложената в съдържанието им действителна обща воля на договарящите страни. Навеждат се доводи, че в резултат на неправилното тълкуване съдът е направил необоснован и незаконосъобразен извод за недължимост на уговорената в чл.7 неустойка, въпреки доказаната забава в изпълнението на поетите от ответника - продавач задължения за прехвърляне на собствеността върху имотите и за предаването им във вид, годен за използване по предназначение.
Ответникът по касация [фирма], понастоящем Е., със седалище в [населено място] не е изразил становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
Производството пред Бургаски окръжен съд е образувано по иск на Т. Н. Г. против [фирма] за заплащане на сумата 38 378 лв. /левова равностойност на 19 622 евро/, представляваща неустойка за забава по чл.7 от сключен на 24.04.2008 г. предварителен договор за покупко - продажба на два обекта - ателие № 8 и офис № 2, намиращи се в новострояща се жилищна сграда в УПИ VІІІ - 5008 от кв.97 по плана на [населено място], м. „Малкото солено езеро”. Искът е основан на твърдения, че ответникът - продавач не е изпълнил поетите с чл.3 от договора задължения да прехвърли на ищцата - купувач собствеността върху изградените обекти в срок след 28.02.2009 г., да въведе обектите в експлоатация до края на м. април 2009 г. и да предостави на ищцата удостоверение за ползването им /акт 16/, поради което дължи уговорената в чл.7 неустойка за 283 дни забава /от 01.05.2009 г. до 07.02.2009 г./.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло иска и е присъдил претендираната с него неустойка.
Сезиран с въззивна жалба от ответника, Бургаски апелативен съд е отменил решението на първата инстанция и е отхвърлил иска. За да постанови този резултат, въззивният съд е подложил на тълкуване клаузата на чл.7 от предварителния договор и е приел, че предвидената в нея неустойка е уговорена само за забава на задължението на продавача по чл.3.1 от договора - да прехвърли в нотариална форма собствеността върху изградените обекти, не и за забава на задълженията по чл.3.2 и 3.3 - да въведе обектите в експлоатация до края на м. април 2009 г. и да снабди купувача с удостоверение за ползването им. По съображения, че задълженията по чл.3.2 и чл.3.3 не са обвързани санкционно с неустойката по чл.7, искът за неустойка е счетен за неоснователен, независимо от липсата на ангажирани от ответника доказателства за въвеждане на обектите в експлоатация и за предаването им с разрешение за ползване до края на м. април 2009 г. Като неоснователна е преценена и претенцията за заплащане на неустойка за забава на задължението по чл.3.1 за прехвърляне на собствеността. Решаващият въззивен състав е преценил, че с клаузата на чл.3.1 е постигнато съгласие продавачът да прехвърли по нотариален ред собствеността върху готовите обекти след 28.02.2009 г., но след допълнително уговаряне с купувача на час и дата за нотариално оформяне на продажбата. С аргумент, че ищцата не е доказала договарянето на конкретна дата и част за сключване на сделката, въззивният състав е отрекъл наличието на виновна забава в поведението на продавача по отношение на поетото с чл.3.1 задължение, а оттук - и възникването на основание за начисляване на уговорената в чл.7 неустойка.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 175 от 13.03.2012 г. по повод релевантния за изхода на делото материалноправен въпрос за тълкуването на сключения между страните предварителен договор в съответствие с установените в чл.20 ЗЗД критерии. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано отклонение на решението от задължителна практика на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД, формирана по реда на чл.290 ГПК.
Правният спор по делото е концентриран върху възникването на предпоставките на чл.7 от предварителния договор за санкциониране на ответника - продавач с неустойка за забавено изпълнение на визираните в чл.3 задължения. Правилното разрешаване на спора предполага тълкуване на клаузите на чл.3 и чл.7, с които страните са уговорили съдържанието на поетите от продавача задължения и основанието за начисляване на неустойка за забава в случай на евентуалното им неизпълнение. Критериите за тълкуване на договорите са законово установени в разпоредбата на чл.20 ЗЗД, която изисква отделните договорни уговорки да не се тълкуват изолирано, а във връзка едни с други; всяка една уговорка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор; всички клаузи да се тълкуват с оглед целта на конкретния договор, обичаите в практиката и добросъвестността. Прилагането на критериите по чл.20 ЗЗД е съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС, в т. ч. и в създадената по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК задължителна практика, намерила израз в решение № 89/17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, І т. о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 151/05.10.2010 г. по т. д. № 1035/2009 г. на ВКС, ТК, и др.
Необходимостта от тълкуване на клаузите на чл.3 и чл.7 от предварителния договор е констатирана и от въззивния съд, но в нарушение на въведените с чл.20 ЗЗД правила и в отклонение от посочената задължителна практика на ВКС съдът е тълкувал тези клаузи самостоятелно, без да ги прецени във връзка една с друга и с останалите клаузи на предварителния договор и без да изследва смисъла и целта на самия договор. Нарушението на чл.20 ЗЗД е довело до неправилност на въззивното решение, с което искът за заплащане на уговорената в чл.7 неустойка е отхвърлен като неоснователен, въпреки доказването на предпоставките за нейното присъждане.
Със сключения на 24.04.2008 г. предварителен договор е постигнато съгласие продавачът [фирма] да построи, продаде и предаде с договор за покупко - продажба в нотариална форма на купувача Татьна Г. собствеността върху апартамент № 8 и офис № 2, намиращи се в изграждаща се на територията на [населено място] жилищна сграда. Според чл.1.1, цената на обектите е съответно 42 337 евро - за апартамента, и 27 000 евро - за офиса, и се заплаща от купувача на вноски с уговорен падеж, като последната четвърта вноска в размер на 6 934 евро е платима при издаден акт 16 в момента на нотариалното изповядване на покупко - продажбата, след отправена покана от продавача и уведомяване на купувача за насрочване на сделката при нотариус. В чл.2 са предвидени довършителните работи, които следва да бъдат извършени от продавача, а с чл.3 продавачът е поел задължения да предаде на купувача в нотариална форма собствеността върху обектите със срок след 28.02.2009 г., при допълнително договорени дата и час за сделката /3.1/; да получи за завършените обекти удостоверение за използване /3.2/ и да ги въведе в експлоатация до м. април 2009 г. /3.3/. Неизпълнението на задълженията на договарящите е обвързано с неустойки, както следва : Неустойка по чл.7 за забава на продавача при изпълнение на задължението по предаване на обектите в посочения в договора срок, дължима в размер на 0.1 % на ден от договорената цена за обекта до датата на неговото действително предаване; Неустойка по чл.8 за забава на купувача при плащане на втората вноска от цената с падеж 31.10.2008 г. /чл.8.1/ и при неплащане на цялата договорена цена /чл.8.2/.
Разглеждана самостоятелно, клаузата на чл.7 не позволява конкретизиране на задължението на продавача, чието несвоевременно изпълнение страните са обвързали с неустойка. Неустойката е уговорена за забава на задължението „по предаване на обектите”, без да е ясен смисъла на понятието “задължение по предаване”. Тълкувана обаче по правилата на чл.20 ЗЗД - във връзка с клаузите на чл.1 - чл.3 и с оглед целите на предварителния договор, клаузата на чл.7 разкрива общата воля на страните да санкционират продавача с неустойка в случай на забава на престацията, за която се е задължил с предварителния договор. Естеството на дължимата престация не оставя съмнение, че под „предаване” по смисъла на чл.7 страните са имали предвид както фактическото предаване на обектите на продажба във вид, позволяващ използването им по предназначение /чл.3.2 и чл.3.3/, така и юридическото прехвърляне на правото на собственост върху тях в изискуемата от чл.18 ЗЗД писмена нотариална форма за действителност /чл.3.1/. Изводът на въззивния съд, че с израза „задължение по предаване” страните са свързали само задължението по чл.3.1, е необоснован и не кореспондира със смисъла на предварителния договор, на плоскостта на който предаването обичайно се свързва с фактически, а не с юридически действия. Тълкуването на клаузите на чл.3 и чл.7 от предварителния договор обосновава категоричен извод, че неустойката по чл.7 е уговорена не само за забава на задължението по чл.3.1 за нотариално оформяне на продажбата след 28.02.2009 г., но и за забава на задълженията по чл.3.2 и чл.3.3 за предаване на обектите в завършен вид, придружени с разрешение за ползване, най-късно до края на м. април 2009 г.
В хода на производството пред инстанциите по същество ответникът не е ангажирал доказателства за завършване на обектите и за въвеждането им в експлоатация до изтичане на срока по чл.3.3 - 30.04.2009 г. Безспорно е по делото, че след 28.02.2009 г. същият не е предприемал и действия за прехвърляне по нотариален ред на собствеността върху обектите. Прехвърлянето на правото на строеж със сключените на 20.05.2009 г. договори във формата на нотариални актове № 165/2009 г. и № 166/2009 г. не може да се квалифицира като изпълнение на задължението по чл.3.1 от предварителния договор. Продажбата на ограниченото вещно право на строеж не е равнозначна на продажба на собствеността върху готовите обекти, за което се е задължил ответникът, както основателно се поддържа в касационната жалба. Неизпълнението на поетите с чл.3 договорни задължения съставлява основание за санкциониране на дружеството - продавач с уговорената в чл.7 неустойка за забава. Необоснован е изводът на въззивния съд, че поради липса на доказателства за постигната договореност относно датата за нотариално оформяне на продажбата ответникът не е в забава на задължението по чл.3.1 и не следва да отговаря за неговото неизпълнение. Този извод не е съобразен с клаузата на чл.1.1 от предварителния договор, с която определянето на точната дата за извършване на продажбата е възложено на продавача, който се е задължил при готовност за прехвърляне на собствеността върху завършените обекти да уведоми купувача и да го покани да се яви при нотариус. Неустойката се дължи за целия исков период от 01.05.2009 г. до 07.02.2009 г., а изчислена по предвидения в чл.7 начин - 0.1 % на ден върху цената на двата обекта /69 337 евро/ за всеки ден от забавата, същата възлиза на 19 622.37 евро с левова равностойност 38 378.02 лв. Искът по чл.92, ал.1 ЗЗД е предявен за сумата 38 378 лв., която ответникът следва да бъде осъден да заплати на касаторката, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е релевирал възражение за нищожност на клаузата за неустойка, но същото е неоснователно. Неустойката е определяема по размер и не излиза извън придадените й от закона и от страните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Липсата на уговорен краен предел и срок за начисляване на неустойката не прави неустоечната клауза нищожна, доколкото и периодът, и размерът на неустойката, са последица единствено от виновното бездействие на ответника - продавач в рамките на исковия период /т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/.
Неоснователно е и противопоставеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане със сумата 28 152.04 евро, претендирана като неустойка по чл.8.2 от предварителния договор за забава в плащането на дължимите от касаторката първа и четвърта вноски от продажната цена. Неустойката по чл.8.2 е уговорена като санкция за неплащане на цялата дължима цена, а от представените по делото разписки се установява, че касаторката е заплатила преди изтичане на сроковете по чл.1 всички дължими вноски от цената, с изключение само на последната четвърта вноска с размер 6 934 евро. Неплащането на четвъртата вноска не e основание за начисляване на неустойка по чл.8.2, тъй като изискуемостта на вноската е обвързана с момента на сключване на окончателния договор и доколкото той не е настъпил до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, не е налице забава на купувача по смисъла на чл.8.2 от договора и чл.84, чл.1 ЗЗД.
Предвид изложеното, въззивното решение следва да се отмени като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК и спорът да се разреши по същество като се присъди претендираната с иска по чл.92 ЗЗД неустойка.
Въззивното решение подлежи на отмяна и в частта за разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК касаторката има право да получи направените пред трите съдебни инстанции разноски в размер общо на 4 332.66 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 12 от 23.03.2011 г. по гр. д. № 31/2011 г. на Бургаски апелативен съд и вместо него постановява :
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на основание чл.92, ал.1 ЗЗД на Т. Н. Г. - гражданка на Русия, със съдебен адрес в Република България [населено място], [улица], ет.1, ап.3, сумата 38 378 лв. /тридесет и осем хиляди триста седемдесет и осем лв./ - неустойка за забава по чл.7 във вр. с чл.3 от сключен на 24.04.2008 г. предварителен договор за покупко - продажба на недвижими имоти, ведно със законната лихва от 04.05.2010 г. до окончателното плащане, както и сумата 4 332.66 лв. /четири хиляди триста тридесет и два лв. и шестдесет и шест ст./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |