10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
София, 19.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 896/2017 година.
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение от 17. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 250/2016 г. на ОС – Монтана е отменено решение от 13. 06. 2016 г. по гр. д. № 2301/2015 г. на РС – Монтана в частта, с която предявеният от О. И. Б. против А. Б. И. иск с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен за 1/4 ид.ч. от таванския етаж от 80 кв.м. от жилищната сграда с идентификатор 48489.29.214.1, изградена в имот с идентификатор 48489.29.214 по одобрената КККР на [населено място] и за тази 1/4 ид.ч. от правото на собственост искът по чл. 108 ЗС е уважен. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен за останалите 3/4 идеални части от спорния имот.
Решението е обжалвано от ответника А. Б. И. в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е уважен за 1/4 ид.ч. от имота като неправилно, поради постановяването му при съществено процесуално нарушение – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, необосноваността му и предвид противоречието му с материалния закон - чл. 92 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 108 ЗС. Иска се отмяната му в атакуваната част и отхвърляне на предявения иск.
Решението е обжалвано и от ищцата О. И. Б. в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен за останалите 3/4 идеални части от имота. Поддържа се неправилност на решението поради постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Иска се отмяната му в посочената част и уважаване на предявения иск по чл. 108 ЗС и за останалите 3/4 ид.ч. от правото на собственост.
С определение № 384 от 27. 06. 2017 г. по гр. д. № 896/2017 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение изцяло, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 и т. 1 ГПК, по два въпроса. Първият въпрос касае правомощията на съда при спор за собственост да извърши преценка за приложимостта на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН по отношение на договор за доброволна делба, на който се позовава ищецът, ако ответникът не е направил възражение в посочения смисъл. Същият е поставен от жалбоподателката – ищца и по него касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Вторият въпрос е свързан със задължението на съда да посочи върху кои доказателства приема за установена дадена фактическа обстановка. Същият е поставен от жалбоподателя – ответник по иска и по него касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на решението:
По първия въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ГПК съдът е оправомощен да се произнесе по всички въпроси, които имат значение за решаване на делото, т.е. по всички правоотношения, които са преюдициални спрямо спорното право, а съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Компетентността на съда по преюдициалните въпроси обуславя правомощието му да се произнесе, в мотивите към решението, по действителността на договор, от който ищецът черпи права и от съществуването на който зависи изцяло или отчасти изходът на делото, но само при надлежно въведено от ответника, в предвидения в закона срок, възражение за нищожност. Ако ответникът не се е позовал на нищожността на договора, съдът е оправомощен служебно да провери действителността му само в случай, че нищожността следва от неспазване на предвидена в закона форма за действителност или от друг факт, осъществяването на който личи и се установява от съдържанието на самия договор и обективираните в него волеизявления. Противното би означавало съдът, в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК, да даде на ответника защита и съдействие каквито не са поискани и да се произнесе по невъведени от страните факти, както и да лиши ищеца от възможност да защити интересите си чрез ангажиране на доказателства за установяване действителността на сделката. Затова, при иск за собственост, по който ищецът сочи като правопораждащ факт договор за доброволна делба, съдът няма право да извършва преценка за действителността на договора по чл. 75, ал. 2 ЗН служебно, без въведено от ответника възражение за нищожност на сделката поради неучастие на всички съсобственици при сключването й.
По втория въпрос:
Настоящият състав споделя становището, изразено в представените от касатора решения на ВКС (решение № 27 от 2. 02. 2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г., 4 г.о., решение № 217 от 9. 06. 2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., 4 г.о., решение № 24 от 28. 01. 2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., 1 г.о.), според което съдът е длъжен да обсъди всички събрани по надлежния ред доказателства и след тяхната съвкупна преценка да отрази в мотивите въз основа на кои доказателства приема едни факти за установени, а други за неосъществили се и защо възприема едни доказателства, а други приема за недостоверни. В този смисъл е и ППВС № 1/53 г., т. 3.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното по съществото на касационната жалба:
Делото има за предмет иск с правно основание чл. 108 ЗС, по който ищцата О. Б. сочи като придобивно основание договор за покупко-продажба от 11. 06. 2012 г., сключен с н.а. № 139/2012 г., с Б. И. А. (неин дядо) и твърди, че прехвърлителят по този договор към сключването му е бил собственик на прехвърления жилищен обект на основание договор за доброволна делба от 11. 06. 2012 г., сключен между него и наследниците на брат му А. И. А., договори за дарения от 30. 06. 1983 г., сключени с нотариални актове № № 194/83 г. и 195/83 г., между И. А. Д. и синовете му Б. и А. И. А., и договор за дарение от 28. 03. 1975 г., сключен с н.а. № 84/75 г.
Ответникът е оспорил иска като неоснователен, по съображения, че не ищцата, а той е изключителен собственик на процесния имот на основание договор за покупко-продажба от 16. 11. 2012 г., сключен с майка му О. П. Н., с н.а. № 75/16. 11. 2012 г.
За да постанови частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, в резултат на което предявеният от О. Б. против А. И. иск с правно основание чл. 108 ЗС е уважен за 1/4 идеална част и отхвърлен за 3/4 идеални части от процесния имот, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че И. А. Д., починал на 26. 03. 1985 г., е оставил наследници синовете си Б. И. А. и А. И. А., както и съпругата си М. Б. Д., починала 1999 г. На 1. 12. 1969 г. И. А. Д. придобил, на основание договор за продажба, сключен с н.а. № 60/1969 г., парцел Х от 883 кв.м. и парцел IX от 624 кв.м., в кв. 12 по плана на[жк], [населено място], като в парцел IX построил процесната масивна жилищна сграда, както и лятна кухня и стопанска постройка. На 28. 03. 1975 г., с н.а. № 84/75 г., И. А. Д. дарил на сина си Б. И. А. парцел Х, с площ от 883 кв.м., в кв. 12 по плана на кв. М. К., [населено място]. На 30. 06. 1983 г., с нотариални актове № № 194/83 г. и 195/83 г., И. А. Д. дарил на сина си Б. И. А. 1/2 ид.ч. от парцел IХ, 1/2 ид.ч. от построените в парцела масивна жилищна сграда и стопанска постройка, както и цялата лятна кухня, а на сина си А. И. А. - 1/2 ид.ч. от парцел IХ и 1/2 ид.ч. от построените в парцела масивна жилищна сграда и стопанска постройка. Към този момент жилищната сграда включвала приземен етаж и два жилищни етажа. На 30. 06. 1983 г. между братята Б. и А. А. и родителите им И. и М. Д. бил сключен договор за разпределение ползването на жилищната сграда и парцела, по силата на който страните се съгласили родителите И. и М. Д. да ползват приземния етаж и стопанската постройка, А. А. – целия първи етаж, западната част от парцела и половината от стопанската постройка, а Б. А. – целия втори етаж, югоизточната половина от парцела, половината от стопанската постройка и цялата лятна кухня. Страните са се съгласили Б. И. А. да надстрои и трети етаж на жилищната сграда. В периода 1985 г. – 1987 г. Б. И. А., през време на брака си с О. Н., е построил тавански етаж на жилищната сграда, без учредено в негова ползва право на строеж по реда на чл. 56 ЗТСУ (отм.). Построеното е представлявало общо отворено помещение, обслужващо цялата сграда, в което са били обособени само две помещения за съхраняване на багаж. През 1994 г. е бил прекратен с развод сключеният между Б. А. и О. Н. граждански брак. През 1994 г. е одобрен нов регулационен план на кв. М. К., с който парцели IX и Х са включени в УПИ III, кв. 12. А. И. А. починал на 08. 07. 2008 г. и оставил за законни наследници децата си М. А. И. и Г. А. А.. На 11. 06. 2012 г. е сключен договор за доброволна делба между Б. И. А. и наследниците на А. И. А., по силата на който Б. А. получава в дял и изключителна собственост 1195/1494 ид.ч. от ПИ с идентификатор 48489.29.214 по КККР на [населено място], с площ от 1494 кв.м., самостоятелен жилищен обект от 80 кв.м. с идентификатор 48489.29.214.1.1, на втори етаж, както и прилежащ таван от 80 кв.м., с предназначение жилище апартамент, всички трайни подобрения в южната част на имота, а наследниците на А. И. А. – 322/1494 ид.ч. от имота, самостоятелен жилищен обект в същата сграда „без прилежащ таван“, с предназначение жилище апартамент, както и всички подобрения в западната част от имота. Договорът съдържа постигнато съгласие и относно разпределение ползването на имота. Същия ден - 11. 06. 2012 г., с н.а. № 139/2012 г., Б. И. А. е продал на внучката си О. И. Б. (дъщеря на сина му И. Б. И.) придобитите при делбата самостоятелен жилищен обект от 80 кв.м. с идентификатор 48489.29.214.1.1 и прилежащ таван от 80 кв.м. На 16. 12. 2012 г., с н.а. № 75/2012 г., О. П. Н. продава на сина си А. Б. И. самостоятелен жилищен обект с идентификатор 48489.29.214.1.2 с площ от 80 кв.м., на трети етаж, заедно с прилежащо таванско помещение с площ от 80 кв.м. Пред нотариуса прехвърлителката се е легитимирала за собственик с н.а. № 74/16. 11. 2012 г., издаден по обстоятелствена проверка. Прието е за недоказано твърдението на ответника, според което О. Н. е владяла процесния тавански етаж от 1994 г. до 2005 г., а от 2005 г. (когато е поставила врата на таванския етаж и е заключила същата) до продажбата през 2012 г. изтеклият срок е под десет години. Въз основа на заключенията на основната и допълнителна съдебнотехнически експертизи е прието, че на таванския етаж от 80 кв.м. е обособено самостоятелно жилище с площ от 53, 60 кв.м. и светла височина 2, 36 м., съдържащо две стаи, кухненски бокс, коридор и баня с тоалетна, при граници: отгоре – подпокривно пространство, отдолу самостоятелен обект с идентификатор 448489.29.214.1.2, от изток – дворно място, от запад – складово подпокривно пространство, от север – улица и от юг – стълбище. Жилището е построено незаконно, не е узаконено и няма удостоверение за въвеждането му в експлоатация. От коридора има врата за складово помещение в подпокривното пространство, където се вижда директно покривът от керемиди, с височина до покрива 3, 36 м. Има издадено удостоверение за търпимост за цялата жилищна сграда, включително и таванския етаж, но не и само за тавана, като самостоятелен обект. Обособената част от тавана отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище.
От правна страна съдът е приел, че ищцата О. Б. е собственик на 1/4 идеална част от таванския етаж, като е придобила същата на основание договор за покупко-продажба от 11. 06. 2012 г., сключен с н.а. № 139/2012 г., с Б. И. А.. Продавачът Б. И. е бил собственик само на 1/4 идеална част от таванския етаж, като е придобил същата на следните основания: построяване на таванския етаж през време на брака му с О. Н., върху имот, от който е притежавал 1/2 ид.ч. и придобиване на 1/2 ид.ч. от така построения етаж заедно с О. Н., при условията на съпружеска имуществена общност, прекратена с развод през 1994 г. Приел е, че другата 1/2 идеална част от таванския етаж е на наследниците на А. И. А., които са придобили собствеността по наследство от А. А., който е станал собственик на 1/2 ид.ч. от етажа на осн. чл. 92 ЗС, като собственик на 1/2 ид.ч. от парцела. Приел е, че сключеният на 11. 06. 2012 г., между Б. И. А. и наследниците на А. И. А., договор за доброволна делба, по силата на който Б. А. получава в дял целия тавански етаж, е нищожен, тъй като е сключен без участието на съсобственика на етажа О. Н., с дял 1/4 ид.ч. Прието е, че след като към сключване на договора за продажба между Б. И. А. и О. И. Б., прехвърлителят е притежавал само 1/4 идеална част от правото на собственост от процесното таванското жилище, то не е могъл да прехвърли повече права на ищцата О. Б.. За останалите 3/4 идеални части от процесния обект искът по чл. 108 ЗС е приет за неоснователен, поради неустановяване придобиването им от ищцата О. Б. на твърдяното основание (прехвърлителна сделка).
Решението е частично неправилно.
Правилен е изводът на съда, според който О. Б. е придобила 1/4 идеална част от процесния имот на посоченото от нея придобивно основание – договор за покупко-продажба от 11. 06. 2012 г., сключен с н.а. 139/2012 г., с Б. А. И., който към прехвърляне на имота е придобил същия на основание договор за доброволна делба от 11. 09. 2012 г. и договор за дарение от 30. 06. 1983 г., сключен с И. А. Д., с н.а. № 194/1983 г.
О. Б. е придобила и останалите 3/4 идеални части от правото на собственост върху таванския етаж на същите основания, а изводът в обратен смисъл е незаконосъобразен по следните съображения: .
На първо място, съставът на въззивния съд, в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК, служебно се е произнесъл по валидността на договора за доброволна делба с оглед съответствието му с чл. 75, ал. 2 ЗН, приемайки същия за нищожен в частта относно процесния тавански етаж, тъй като при сключването му е следвало да участва и О. Н., собственик на 1/4 ид.ч. от етажа. Както бе посочено по-горе, съдът е оправомощен служебно да провери действителността на договор, от който някоя от страните черпи права, само в случай, че нищожността следва от неспазване на предвидена в закона форма за действителност или от друг факт, осъществяването на който личи и се установява от съдържанието на самия договор и обективираните в него волеизявления, тъй като противното би довело до оказване на непоискано съдействие и защита на насрещната страна, до произнасяне по невъведени от страните факти и би лишило същата от възможност да защити интересите си чрез ангажиране на доказателства за установяване действителността на сделката. В случая, никоя от страните не е въвела довод за нищожност на договора за доброволна делба от 11. 06. 2012 г. на осн. чл. 75, ал. 2 ЗН, поради сключването му без участие на всички лица, които към подписването му са притежавали идеални части от правото на собственост. Не са въведени и твърдения към този момент О. Н. да е била придобила 1/4 идеална част от таванския етаж на основание построяването му през време на брака с Б. И. върху имот, от който 1/2 ид.ч. е била лична собственост на съпруга й, и прекратена с развод съпружеска имуществена общност. На страните не е била предоставена и възможност да изразят становище по този въпрос и ангажират доказателства. Нищожността по чл. 75, ал. 2 ЗН не произтича нито от неспазване на установената в закона форма за действителност, нито от обстоятелство, осъществяването на което личи и се установява от съдържанието на самия договор и волеизявленията на страните. Съдът е имал право да провери съответствието на договора с чл. 75, ал. 2 ЗН само в случай на направено от ответника, в срока за отговор на исковата молба, възражение за нищожност на доброволната делба поради извършването й без участие на всички съсобственици.
На следващо място, необоснован и противоречащ на чл. чл. 92 и 97 ЗС е изводът, че към 11. 06. 2012 г. (сключване на договора за доброволна делба) О. Н. е била придобила собствеността върху 1/4 от таванския етаж на основание прекратена с развод през 1994 г. съпружеска имуществена общност и придобиване на 1/2 ид.ч. от етажа през 1987 г., през време на брака й с Б. И., чрез построяването му върху имот, от който съпругът й притежавал 1/2 идеална част.
В тази връзка, таванският етаж е построен в периода 1985 г. – 1987 г., от Б. И. и О. Н., през време на брака им, без учредено право на строеж, относно които обстоятелства не е имало спор, а и в договора за разпределение ползването на къщата от 1983 г. съсобствениците Б. и А. И. са постигнали съгласие Б. И. да надстрои трети етаж. Оплакването в касационната жалба на А. И. за липса на доказателства и Б. И., наред с О. Н., да е участвал в със средства и труд при построяването на етажа, не е необходимо да се разглежда, тъй като за разрешаване на спора, предмет на настоящото дело, е без значение кой от двамата съпрузи и с чии средства е извършил надстрояването.
Необоснован е изводът, според който към 1987 г. построеният тавански етаж е представлявал обособена вещ, годна да бъде самостоятелен обект на правото на собственост. От събраните гласни доказателства (св. Е. Е., В. М., И. И., Б. Б.) е установено, че от построяването му през 1987 г. до 2005 г. таванският етаж е представлявал общо отворено пространство, обслужващо цялата сграда, в което са били обособени само две помещения за съхраняване на багаж. Едва през 2005 г., когато е правен ремонт на покрива, част от таванския етаж е преустроена в самостоятелно жилище, включващо две стаи, кухненски бокс, коридор, баня с тоалетна, отделено от покрива с излята бетонна плоча (на мястото на съществуващ гредоред), а останалата част от таванския етаж е останала като подпокривно складово пространство.
След като към 1987 г. таванският етаж не е представлявал самостоятелен обект на правото на собственост, то с построяването му същият е бил придобит от съсобствениците на сградата Б. и А. И., по силата на чл. 97 ЗС, а не от собствениците на парцела, на основание чл. 92 ЗС. След като придобита от Б. И. през 1983 г., по дарение, 1/2 идеална част от къщата е представлявала негова лична собственост, то и 1/2 ид.ч. от присъединеното през 1987 г., по реда на чл. 97 ЗС, към главната вещ таванско помещение, следва статута на главната вещ – лична собственост, а не съпружеска имуществена общност.
С обособяване на самостоятелния жилищен обект на таванския етаж през 2005 г., в резултат на извършеното от О. Н. преустройство, същият е бил придобит по приращение, на осн. чл. 92 ЗС, от съсобствениците на терена Б. И. А. и А. И. А..
Обоснован и правилен е изводът на съда, според който О. Н. не е придобила таванския етаж по давност. От 1987 г. до 2005 г. е било невъзможно самостоятелно придобиване на таванския етаж, тъй като същият не е представлявал обособен обект на собственост. Собственици на същия по силата на чл. 97 ЗС са били съсобствениците на сградата Б. и А. И. А., при дялове по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. А и по делото не се установява в посочения период същата да е упражнявала фактическа власт върху таванския етаж като върху свой. Действията по съхраняване на собствени вещи в двете помещения, обособени в общото таванско пространство, не налагат извод за упражнявана фактическа власт върху таванския етаж с намерение за своене. С извършеното през 2005 г., от О. Н., преустройство, довело до обособяване на част от таванския етаж в самостоятелно жилище, е станало възможно придобиване на жилището по давност. По делото е доказано, че от 2005 г. О. Н. е установила владение върху таванското жилище и складовото подпокривно пространство до него, находящи се на таванския етаж – заключила е целия тавански етаж, само тя е упражнявала фактическа власт върху него, ползвала го е, не е допускала в същото праводателя на ищцата, брат му и наследниците на последния. Към 16. 11. 2012 г. (снабдяването й с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 74/12 г. и продажбата му на ответника А. Б. И. с н.а. № 75/12 г.), обаче, не е бил изтекъл установеният в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен придобивен давностен срок. Предвид недостатъчната продължителност на осъществяваното от О. Н. владение, е без значение дали същото е имало качествата непрекъснато, явно, спокойно и дали е упражнявано върху целия етаж или върху реална част от същия, поради което не е необходимо обсъждане на оплакванията в този смисъл, съдържащи се в касационната жалба на ответника по иска.
По силата на доброволната делба Б. И. А. е станал изключителен собственик на самостоятелен жилищен обект на втория етаж с идентификатор 48489.29.214.1.1, с площ от 80 кв.м., както и на таванския етаж с площ от 80 кв.м. Съсобствеността е прекратена върху целия тавански етаж от 80 кв.м. – както върху реалната част от същия от 53, 60 кв.м., обособена в самостоятелно жилище, така и върху реалната част от 29, 40 кв.м., останала извън жилището, като принадлежност към самостоятелен жилищен обект. От договора за доброволна делба е видно, че целият тавански етаж от 80 кв.м. изрично е изключен от обектите, включени в дела на другите съделители (наследниците на А. А.).
След като е станал изключителен собственик на самостоятелен жилищен обект на втория етаж с идентификатор 48489.29.214.1.1, с площ от 80 кв.м., както и на таванския етаж с площ от 80 кв.м. (на реалната част от същия от 53, 60 кв.м., обособена в самостоятелно жилище, и на реалната част от 29, 40 кв.м., останала извън жилището, като принадлежност към самостоятелен жилищен обект), Б. И. е продал същите на ищцата, негова внучка, О. Б.. Неоснователен е доводът на касатора, според който сключеният между двамата договор за покупко-продажба не е породил прехвърлително действие за таванския етаж предвид неясното му описание в нотариалния акт. Вярно е, че описанието на обекта е непрецизно - същият е индивидуализиран едновременно като прилежащ таван и като самостоятелно жилище – апартамент. Независимо от това, волята на страните относно прехвърляните обекти е ясна – да се прехвърли собствеността както върху самостоятелно жилище с идентификатор 48489.29. 214.1.1, с площ от 80 кв.м., така и върху целия тавански етаж от 80 кв. м. (както обособената в жилище реална част от 53, 56 кв.м., така и останалите 29, 40 кв.м., останали извън обособения жилищен обект като прилежаща част към самостоятелен жилищен обект).
Договорът за продажба от 16. 11. 2012 г., сключен с н.а. № 75/2012 г., между О. Н. и сина й А. Б. И., не е породил прехвърлително действие относно таванския етаж, тъй като прехвърлителката не е била носител на правото на собственост върху същия. Упражняваната от ответника по иска фактическа власт върху етажа е без основание.
Предявеният от О. И. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен изцяло, а не само за 1/4 идеална част от имота.
Въззивното решение е правилно в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционния акт, искът по чл. 108 ЗС е уважен за 1/4 идеална част от процесния имот, поради което в тази част следва да бъде потвърдено.
Решението е неправилно частта, потвърждаваща отхвърлителното първоинстанционно решение за останалите 3/4 идеални части от имота, поради което в тази част подлежи на отмяна. Тъй като за решаване на спора не се налага повтаряне на извършени или извършване на нови съдопроизводствени действия и съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК, спорът следва да бъде решен по същество, като за посочените 3/4 идеални части искът по чл. 108 ЗС бъде уважен, по изложените по-горе съображения.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 2075 лв. разноски за трите инстанции.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 250/2016 г. на ОС – Монтана в частта, с която след частична отмяна на решение от 13. 06. 2016 г. по гр. д. № 2301/2015 г. на РС – Монтана, предявеният от О. И. Б. против А. Б. И. иск с правно основание чл. 108 ЗС е уважен за 1/4 ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ тавански етаж от жилищната сграда с идентификатор 48489.29.214.1, изградена в имот с идентификатор 48489.29.214 по одобрената КККР на [населено място], включващ самостоятелно жилище от 53, 60 кв.м., състоящо се от две стаи, кухненски бокс, коридор, баня с тоалетна, при граници: отгоре – подпокривно пространство, отдолу самостоятелен обект с идентификатор 448489.29.214.1.2, от изток – дворно място, от запад – подпокривно пространство, от север – улица и от юг – стълбище, а извън самостоятелното жилище – подпокривно складово пространство.
ОТМЕНЯ решение от 17. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 250/2016 г. на ОС – Монтана в частта, с която е потвърдено решение от 13. 06. 2016 г. по гр. д. № 2301/2015 г. на РС – Монтана в частта, с която предявеният от О. И. Б. против А. Б. И. иск с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен за останалите 3/4 идеални части от процесния недвижим имот, както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от О. И. Б. срещу А. Б. И. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че О. И. Б. е собственик на 3/4 идеални части от процесния недвижим имот, представляващ тавански етаж от жилищната сграда с идентификатор 48489.29.214.1, изградена в имот с идентификатор 48489.29.214 по одобрената КККР на [населено място], включващ самостоятелно жилище от 53, 60 кв.м., състоящо се от две стаи, кухненски бокс, коридор, баня с тоалетна, при граници: отгоре – подпокривно пространство, отдолу самостоятелен обект с идентификатор 448489.29.214.1.2, от изток – дворно място, от запад – подпокривно пространство, от север – улица и от юг – стълбище, а извън самостоятелното жилище – подпокривно складово пространство И ОСЪЖДА А. Б. И. да предаде на О. И. Б. владението върху 3/4 идеални части от описания имот.
ОСЪЖДА А. Б. И., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на О. Б. И. сумата 2075 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |