1 Р Е Ш Е Н И Е № 148 гр. София, 19.10.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2210 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ищеца [община] чрез процесуален представител адв. И. Ш. и на ответника Министерство на регионалното развитие и благоустройството, [населено място] чрез процесуален представител гл. юрк. П. К. срещу решение № 1243 от 17.06.2016г. по т. дело № 2147/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е обезсилено изцяло решението от 08.02.2016г. по гр. дело № 19741/2014г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 20 състав и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София град. Касаторът [община] прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно въззивният съд е приел, че отношенията между страните нямат частноправен, а публичноправен – административен характер, както и че искът за реално изпълнение по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ следва да се гледа по реда на АПК, предвиден за жалби против изявленията за налагане на финансови корекции. Касаторът поддържа, че при издаването на писмо, с което е отказано заплащането на дължимата по договора сума, управляващият орган на Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013г.“ не е действал като административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК и издаденият от него акт не е административен по смисъла на чл. 21 АПК. Счита, че при договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е налице съвпадение на две насрещни волеизявления – на органа и на бенефициента, като с подписване на договора управляващият орган придобива качеството на страна по договора, контрагент и губи това на административен орган. Издаваните във връзка с изпълнението на договора актове не са индивидуални или общи административни актове, по отношение на които административният съд осъществява контрол за законосъобразност, а са становище на страна по договор, несъгласието с което може да бъде разрешено само по общия исков ред. Касаторът излага доводи, че към момента на изпращане на писмото за отказ от заплащане на дължима сума по процесния договор няма административна процедура и административен акт, подлежащ на разглеждане по реда на АПК, с влизане в сила на ЗУСЕСИФ не е възникнал специален ред за защита, като същата не може да бъде подведена под хипотезата на § 10, ал. 2 ПЗР на ЗУСЕСИФ и следва да се реализира по общия исков ред. Счита възприетия от въззивния съд процесуален ред за разглеждане на исковата претенция за недопустим, поради което моли за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на решаващия съд за разглеждане по същество. Касаторът Министерство на регионалното развитие и благоустройството прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи относно неправилно тълкуване и прилагане от страна на въззивния съд на новоприетия ЗУСЕСИФ. Счита, че процесният договор за предоставяне на безвъзмедна финансова помощ няма характер на административен договор и с него между страните е възникнала частна облигационноправна връзка. Според касатора налагането на финансова корекция от договарящия орган на бенефициента е клауза от сключения договор и не представлява административна процедура, приключваща с издаването на административен акт, подлежащ на административен контрол по реда на АПК. Не споделя и извода на въззивния съд, че по силата на § 10 ПЗР на ЗУСЕСИФ е придадена обратна сила на новоприетия закон по отношение на заварените обществени отношения по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР /сключване на договор, регистриране на нередности и налагане на финансови корекции/ и обжалване на наложените финансови корекции. Излага твърдението, че в конкретния случай ЗУСЕСИФ се явява неприложим, тъй като производството по налагане на процесната финансова корекция е започнало, развило се е и е приключило преди влизане в сила на закона, като действащата нормативна уредба е била МОФК. Според касатора – ответник решаващият съд неправилно е тълкувал нормата на § 10, ал. 2 ПЗР на ЗУСЕСИФ, същата няма приложение към заварени от закона гражданскоправни производства, а само по отношение на образувани по жалби срещу административни актове съдебни административни производства, поради което счита, че компетентен да се произнесе по спора е не административният, а гражданският съд. Моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното: С определение № 256 от 24.04.2017г. по т. дело № 2210/2016г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по следните процесуалноправни въпроси: 1/ Подведомствен ли е на гражданския съд осъдителен иск за заплащане на суми – част от окончателно плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013г.“, при отказана верификация, предявен преди 25.12.2015г. от съответната община, на която се предоставя безвъзмездната финансова помощ, срещу съответното министерство – договарящ орган? 2/ Приложима ли е разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ по отношение на висящи към момента на влизане в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за налагане на финансови корекции или произтичащи/свързани с такива корекции? По поставените процесуалноправни въпроси: С постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 17 от 23.03.2017г. по гр. дело № 50176/2016г. на ВКС, ГК, IІІ г. о., решение № 66 от 21.03.2017г. по гр. дело № 60146/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 123 от 20.07.2017г. по т. дело № 2547/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. и постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 501 от 17.10.2016г. по ч. т. дело № 1872/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 9 от 05.01.2017г. по ч. т. дело № 2294/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 126 от 09.03.2017г. по ч. т. дело № 2071/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. се застъпва становището, че отношенията между страните по сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015г. се уреждат от гражданското право и споровете във връзка с дължимостта на плащанията по тях са гражданскоправни и подлежат на разглеждане по реда на общия съдебен исков процес. Съобразно разпоредбата на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ образуваните до влизане в сила на този закон – 25.12.2015г., гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се извършват по досегашния ред – гражданскоправен ред и този ред следва да се прилага и след тази дата относно висящите искови производства. В решение № 66 от 21.03.2017г. по гр. дело № 60146/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о. изрично е посочено, че исковете за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие“, предявени преди 25.12.2015г., са подведомствени на общите съдилища и постановените решения по тях са допустими. Съгласно решение № 17 от 23.03.2017г. по гр. дело № 50176/2016г. на ВКС, ГК, III г. о. исковата защита е допустима както чрез осъдителен иск за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, така и чрез установителен иск с оспорване основанието за налагане на финансови корекции по тези договори. С решение № 123 от 20.07.2017г. по т. дело № 2547/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. съдебният състав е приел, че със Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, в сила от 25.12.2015г., се преодоляват колебанията относно правното естество на възникналите правоотношения с източник договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и изявлението на органа за финансова корекция, както и за реда за защита. С него се регулират заварени от влизането му в сила производства в зависимост от защитата, която е предприета от бенефициента по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ срещу изявление на органа за финансова корекция. В съдебния акт на ВКС е посочено, че в разпоредбата на § 10, ал. 2 ПЗР на ЗУСЕСИФ са включени образуваните съдебни дела по жалби на бенефициентите срещу изявления за финансови корекции, за които производства е предвидено, че се довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5-7 ЗУСЕСИФ. Предприетата от бенефициента защита по гражданскоправен ред чрез предявяване до 25.12.2015г. на искова молба пред общия съд за изпълнение по договор за безвъзмездна финансова помощ или за обезщетение за неизпълнение на договора следва да се довърши по досегашния ред на основание § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, т. е. исковото производство следва да продължи пред гражданския съд, тъй като новият съдопроизводствен ред е регламентиран в чл. 27, ал. 1 и чл. 5-7 ЗУСЕСИФ. Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната от различните съдебни състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК и чл. 274, ал. 3 ГПК съдебна практика по релевантните правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Изводът в тази насока е обусловен от следното: Със Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, в сила от 25.12.2015г. е създадена националната правна рамка, съдържаща общите правила, по които се управляват и разходват предоставените от ЕС публични средства съобразно разпоредбите на чл. 174 и чл. 175 ДФЕС в изпълнение на задължението на Република България по чл. 175 ДФЕС относно предоставените от Европейския съюз публични средства: националната институционална рамка за управлението на средствата от ЕСИФ, реда за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ, специалните правила за определяне на изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ, правила за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията и на финансовите корекции. С посочения нормативен акт е уредено предоставянето на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ да се извършва с административен договор, който подлежи на оспорване по реда за оспорване на индивидуален административен акт /чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ/. Разпоредбите на чл. 69 – чл. 77 ЗУСЕСИФ регламентират процедурата за установяване на нередности и извършване на финансови корекции, като съгласно чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ решението за финансова корекция може да се оспорва пред съд по реда на АПК. В Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ законодателят е приел правни норми, уреждащи реда, по който следва да бъдат довършени започналите производства. Съгласно § 10, ал. 1 ПЗР на ЗУСЕСИФ започналите и недовършени до влизането в сила на закона производства се довършват по досегашния ред, а съобразно § 10, ал. 2 ПЗР на ЗУСЕСИФ /изм. ДВ, бр. 74 от 2016г./ по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5-7 ЗУСЕСИФ се довършват само образуваните до влизането в сила на закона съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, т. е. административните производства. Новата разпоредба на § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015г. /ДВ, бр. 74 от 2016г./ предвижда, че образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред, а именно по реда на исковото производство. Следователно с посочените правни норми се регулират заварени от влизането в сила на ЗУСЕСИФ производства в зависимост от защитата, която е предприета от бенефициента по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ срещу изявление на органа за финансова корекция. Предвид изложените съображения и постоянната практика на ВКС, настоящият съдебен състав отговаря по следния начин на релевантните правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: О. иск за заплащане на суми – част от окончателно плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013г.“, при отказана верификация, предявен преди 25.12.2015г. от съответната община, на която се предоставя безвъзмездната финансова помощ, срещу съответното министерство – договарящ орган, е подведомствен на гражданския съд. Разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ е неприложима по отношение на висящи към момента на влизане в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за налагане на финансови корекции или произтичащи/свързани с такива корекции. В посочената хипотеза приложение намира разпоредбата на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. По правилността на въззивното решение: Предвид даденото разрешение на релевантните процесуалноправни въпроси се налага изводът, че касационните жалби са основателни. Неправилната преценка на Софийски апелативен съд за правния интерес от иска е довела до обезсилване на допустимо постановено първоинстанционно решение и неправилно десезиране от решаването на спора между страните. С искова молба от 09.12.2014г. ищецът [община] е предявил осъдителен иск против Министерство на регионалното развитие и благоустройството за заплащане на сумата от 25 100 лв., представляваща част от заявено окончателно плащане в размер 615 062,57 лв. за СМР по К., дължима по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161РО001/1.4-02/2008/005/21.10.2009г. с предмет „Изграждане и възстановяване на градска крайречна зона Л.“ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013г.“. Твърди, че с писмо с изх. № 99-00-612313/20.11.2013г. на ръководителя на Управителния орган на ОПРР от страна на ответника е отказано верифицирането и плащането на сума в общ размер 1 207 624,73 лв. с ДДС, измежду които и сумата 615 062,57 лв. – поради увеличени количества, надвишаващи допустимите 15 %, и оспорва основателността на отказа. В случая се касае за гражданско производство, образувано преди 25.12.2015г. по искова молба на бенефициент за присъждане на вземане по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, който спор е породен от изявление на ръководителя на управляващия орган за финансова корекция. По смисъла на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ този спор подлежи на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред по ГПК. Посочената правна норма е приета с § 6, ал. 2, б. „б” от Заключителните разпоредби на ЗИД на АПК /ДВ, бр. 74 от 20.09.2016г./, т. е. след постановяване на въззивното решение, но предвид обстоятелството, че й е придадено обратно действие, то същата намира приложение към настоящия случай. Следователно изводът на въззивния съд, че с влизане в сила на ЗУСЕСИФ е прекратена компетентността на общите съдилища да разглеждат предявените искове срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, е неправилен. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което същото следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. С оглед изхода на делото касационната инстанция не се произнася по претенцията за присъждане на разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд при постановяване на решението. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1243 от 17.06.2016г. по т. дело № 2147/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.