РЕШ Н И Е                    №  1039 София, 13.04.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година, в състав:     Председател: ДОБРИЛ А ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                   ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА     при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4769 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална а. за п. гр. С. срещу решение №128 от 18.09.2008г. по гр.д. №2691/07г. на Софийски градски съд, в частта, с която са били уважени предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. З от КТ. Жалбоподателят поддържа оплакване за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон — касационно основание по чл.281, т. З от ГПК. Изложени са подробни доводи в подкрепа на виждането, че процесното дисциплинарно уволнение е законно, тъй като уволненият служител е допуснал тежки нарушения на трудовата дисциплина при произнасянето си по жалба срещу ревизионен акт №К 411/26.05.06г. Ответникът в производството А. К. С. оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно. С определение №251 от 02.04.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т. З от ГПК, по въпроса за дисциплинарната отговорност на служители на НАП, допуснали нарушение на текстове на ДОПК, регламентиращи сроковете за произнасяне на административния орган по жалби срещу ревизионни актове. За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното: Предявени са искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. З от КТ. Ищецът е бивш служител на НАП, заемал длъжността директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП и в това си качество е представлявал административен орган, който се произнася по жалби срещу ревизионни актове в производство по чл.152-155 от ДОПК. Бил е дисциплинарно уволнен за три нарушения: 1. Че се е произнесъл след законоустановения срок по жалба срещу ревизионен акт №К 411/26.05.06г., като го е отменил в частта за определените данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м.02.2004г. в размер на 461922,26лв. и лихви 126289,52лв.; по ЗОДФЛ за 2002г. в размер на 803668,95лв. и лихви 305 980,87лв. и за 2003г. - в размер на 1315856 лв. и лихви 331411,57лв. 2. Че произнасянето е било при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка, при несъответствие между изводите на решението и събраните в хода на ревизионното производство доказателства, както и с констатациите относно воденото счетоводство на търговеца, като в случая служителят не е изпълнил задължението си по чл.155, ал.4, т.1 от ДОПК, след като отмени обжалвания ревизионен акт, да го върне със задължителни указания на органа, възложил ревизията. 3. Че не е отменил своя заповед № Р* от 19.01.2006г., чиято т.2 грубо нарушава утвърдената с последваща заповед на директора на НАП П. №02 "Разглеждане на жалбата и изготвяне на проект за решение", с което умишлено е лишил от правомощия началника на отдел "Обжалване" в дирекция ОУИ. С обжалваното в настоящото производство решение състав на Софийски градски съд е отменил частично решението от 28.06.07г. по гр.д. №6180/2007г. на Софийския районен съд и е уважил предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. З от КТ. Въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконна. За първото нарушение е прието, че произнасянето на административния орган по жалбата срещу ревизионния акт не е след срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, тъй като 45 дневният срок е инструктивен, а не преклузивен; споразумение за продължаване на този срок съгласно чл.156, ал.7 от ДОПК може да се сключи и след изтичането му, но дори и постановено след срока, решението на административния орган е валидно, тъй като той може да се произнесе до изтичане на срока за изпращане на делото в съда. Прието е също, че са налице обективни причини за произнасяне след законоустановения срок — налагало се събиране на допълнителни доказателства в хода на административното производство. Но дори да се приеме, че е допуснато нарушение на трудовата дисциплина, то не е тежко по смисъла на чл. 189, ал. 1 от КТ. За второто нарушение е прието, че то не е мотивирано, тъй като заповедта за уволнение препраща към друг документ - становище на главния директор на ГД "ИКС" при ЦУ на НАП, което не е приложено към нея и не е връчено на ищеца. Независимо от това, нарушението не е доказано - липсват писмените доказателства, които административният орган е събрал и не може да се провери твърдението на работодателя, че той не е следвало да им се доверява. За третото нарушение е прието, че наказанието е наложено след изтичане на едногодишния срок по чл.194, ал.1 от КТ и поради това дисциплинарна отговорност за това нарушение не може да се търси. Решението е неправилно, макар и не по всички оплаквания в касационната жалба. Когато един служител по трудов договор в НАП заема длъжност, включваща правомощието да се произнася по жалби срещу ревизионни актове, той има качеството на административен орган и в трудовите му задължения се включва спазването на реда за произнасяне по тези жалби - в случая, спазване на правилата на чл. 152-155 от ДОПК, както и на правила, предвидени в други глави на ДОПК, но визиращи правомощия и задължения на административния орган. Нарушението на тези правила може да доведе до дисциплинарна отговорност по К. на труда. Съгласно чл.155, ал.1 от ДОПК, решаващият орган разглежда жалбата срещу ревизионния акт и се произнася по нея с мотивирано решение в 45 дневен срок от постъпването и, съответно - от изправяне на нередовностите или от споразумението по чл.154 от ГПК, което е за това кои доказателства се приемат за безспорни. Непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част -чл.156, ал.4 от ДОПК. Предвидено е също, че срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до 3 месеца, в което се посочва срокът на продължението - чл.156, ал.7 от ДОПК. Непроизнасянето в този срок се приема за потвърждаване на ревизионния акт, като в този случай жалбата до съда може да се подаде в 30 дневен срок от изтичане на срока за произнасяне. В този случай административният орган не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката в съда - чл.156, ал.7, вр.ал.5 и ал.6. От значение за дисциплинарната отговорност на служителя, изпълняващ функции на административен орган, е в кои случаи той може да подписва споразумение по чл.156, ал.7 от ДОПК - преди или след изтичане на 45 дневния срок по чл.155, ал.1 от ДОПК; в кои случаи може да се произнася с решение след изтичане на законния или продължения със споразумение срок и какви са последиците от непроизнасянето в определения срок. Отговорът на тези въпроси дава рамката, в която действията на административния орган са правомерни, съответно - излизането извън тази рамка представлява нарушение на трудовата дисциплина, за което може да се носи дисциплинарна отговорност. От съпоставката на чл.155, ал.1 и чл.156, ал.4 от ДОПК следва, че 45 дневният срок за произнасяне от административния орган по жалба срещу ревизионен акт е преклузивен. След изтичането на този срок, ако не е имало произнасяне, ревизионният акт се счита за потвърден, започва да тече срокът по чл.156, ал.5 от ДОПК за обжалването му по съдебен ред, ето защо в този срок административният орган не може да се произнесе и да отмени акта. Същите разсъждения се отнасят и за допълнително продължения срок по реда на чл.156, ал.7 от ДОПК. Възможността по чл.156, ал.6 от ДОПК за решаващия орган да постанови решение след изтичане на срока за произнасяне, до изтичане на срока за изпращане на преписката в съда, не променя извода за преклузивния характер на сроковете по чл.155, ал.1 и 156, ал.7 от ДОПК, тъй като тази възможност следва да се свърже само с хипотезата на обжалване по съдебен ред на мълчаливо потвърден ревизионен акт, при която административният орган може да потвърди писмено акта, в съответствие с вече формираната и мълчаливо изразена воля за потвърждаването му. Освен това - ако срокът по чл.155, ал.1 от ДОПК беше инструктивен, нямаше да се предвижда възможност за продължаването му, а в случая такава възможност е изрично предвидена. От преклузивния характер на срока по чл.155, ал.1 от ДОПК следва, че споразумението по чл.156, ал.7 за продължаване на този срок може да бъде сключено само преди изтичането му. Сключеното след този срок споразумение не създава право на решаващия орган да се произнесе по жалбата срещу ревизионния акт, тъй като той вече е мълчаливо потвърден. Затова и самото споразумение следва да има дата, от която да установи кога е сключено - преди или след изтичане на срока по чл.155, ал.1 от ДОПК. Липсата на дата на споразумението само по себе си не води до неговата невалидност, ако тази дата може да бъде установена с други допустими доказателства. В настоящия случай ищецът, в качеството си на директор на дирекция ОУИ, е следвало да се произнесе по жалба срещу PA № К 411/26.05.06г., постъпила на 16.06.06г. Предвиденият в чл.155, ал.1 от ДОПК 45 дневен срок за произнасяне изтича на 31.07.2006г. Сключено е споразумение по чл.156, ал.7 от ДОПК за продължаване на срока, но то няма дата, а от доказателствата по делото тази дата не може да бъде установена, за да се прецени дали то е сключено преди или след изтичане на 45 дневния срок. Но дори да се приеме, че споразумението е сключено преди изтичане на срока по чл.155, ал.1 от ДОПК и продължава този срок с 3 месеца - т.е. до 01.11.2006г., решението на ищеца, с което е отменил ревизионния акт, е постановено на 19.12.2006г., след изтичане на продължения срок. Неправилно въззивният съд е приел, че срокът по чл.155, ал.1 от ДОПК е инструктивен, че споразумение за продължаването му може да бъде сключено и след неговото изтичане, че дори и постановено след сроковете по чл.155, ал.1 и 156, ал.7 от ДОПК, решението на административния орган, с което се отменя обжалвания ревизионен акт, е валидно. Тези изводи противоречат на разгледаните текстове от ДОПК. Необходимостта да се събират други доказателства в рамките на административното производство по обжалване на ревизионния акт не може да обоснове произнасянето от административния орган след срока, тъй като за тези случаи е предвидена възможността по чл.155, ал.4 от ДОПК - ревизионният акт да бъде отменен и преписката да се върне на органа, възложил ревизията, със задължителни указания да събере необходимите доказателства, които не са могли да бъдат събрани в производството по обжалване на акта и да издаде нов ревизионен акт. Тази възможност не е била използвана. Вместо това ищецът е отменил ревизионен акт, който вече е бил мълчаливо потвърден с факта на непроизнасянето по жалбата в срок. Неправилен е и изводът на въззивния съд, че това нарушение не е тежко по смисъла на чл.189, ал.1 от КТ. В случая административният орган не се е съобразил с няколко правила на ДОПК, определящи рамките на правомерното му поведение и като резултат неправомерно е отменил ревизионен акт за над 1 900 000лв. По делото не са представени доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, съдържащо се в обясненията му по чл.193, ал.1 от КТ, че в НАП е била създадена практика срокът по чл.155, ал.1 от ДОПК да се възприема като инструктивен; че не са налице законови пречки за произнасянето с решение и след изтичането на този срок, както и практика да не се посочва дата на споразуменията по чл.156, ал.7 от ДОПК. Но дори да е имало такава практика, тя е била неправилна и не би могло от нея да се направи извод за правомерност на действията на ищеца. Ето защо дисциплинарното уволнение по повод тези действия е законно, а предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. З от КТ -неоснователни. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се реши по същество съобразно изводите на настоящата инстанция. За пълнота на изложението следва да се посочи, че останалите изводи на въззивния съд по второто и третото нарушение са правилни, но те не променят крайния извод за неоснователност исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. З от КТ. Водим от изложеното. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,   РЕШИ :   ОТМЕНЯ решение №128 от 18.09.2008г. по гр.д. №2691/07г. на Софийски градски съд в обжалваната част и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от А. К. С. срещу Национална а. за п. искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. З от КТ - за признаване незаконността и отмяна на уволнението, извършено със заповеди № ЗЦХ 160/09.03.07г. и ЗЦХ №161/09.03.07г. на изпълнителния директор на НАП, за възстановяване на А. К. С. на заеманата длъжност директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 9000лв, както и разноски в размер на 972,90лв. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: