Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                   № 98                                                  София, 16 февруари 2010 г.                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                       Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 февруари две хиляди и десета година в състав:                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                          ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                               при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Ив.Анадолска н.дело № 685/09г       Производството е образувано по повод касационен протест на Софийска окръжна прокуратура срещу въззивна присъда от 05.10.2009г, постановена по в.н.о.х.д. № 324/09г. на Софийски окръжен съд. Развити са съображения за нарушение на материалния закон. Отправено е искане за изменение на атакувания съдебен акт, с определяне, в съответствие с чл.42бНК периодичността на наложената пробационна мярка”задължителна регистрация по настоящ адрес”. Окръжна прокуратура-София е атакувала, на основание чл.349,т.3НПК и определение, постановено на 08.10.2009год., с което по реда на чл.306,ал.1,т.1 НПК, съдът се е произнесъл, относно периодичността на пробационната мярка, като е заявено искане за отмяна на определението, с оглед допуснатите при постановяването му съществени нарушения на процесуалните правила. Недоволен от въззивната присъда е останал и подсъдимият Д. И. Б., който изтъква доводи за процесуалната й и материална незаконосъобразност. Заявено е искане за отмяна на присъдата и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.последно НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста на СОП, както и частния такъв, по отношение на постановеното определение от окръжния съд, по реда на чл.306 НПК. Подсъдимият Д. И. Б., лично и чрез защитника си изтъква доводи за нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните, провери въззивното решение в пределите на правомощията по чл.347 НПК, взе предвид следното: С атакуваният съдебен акт, е отменена присъда № 3/07.05.2009 год. по н.о.х.д. № 459/2008 год. на районен съд-гр. Ботевград и постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Б за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 НК и при условията на чл.55,ал.1,т.2,б”б” НК, е осъден на „пробация” със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл.343г НК, е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца. С първоинстанционната присъда е признат за невинен и оправдан подсъдимия по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.343бНК.   Касационният протест срещу присъдата е основателен. Въззивната инстанция, като е ангажирала наказателната отговорност на касатора, е наложила наказание „пробация”, с определяне на двете задължителни по смисъла на чл.42а,ал.4, във вр.ал.2,т.1 и т.2 НК пробационни мерки. Но в разрез с разпоредбата на чл.42бНК, е пропуснала да се произнесе по въпроса за периодичността на „задължителната регистрация по настоящ адрес”, пропуск, отстраним от касационната инстанция, съобразно правомощието по смисъла на чл.354,ал.2,т.2 НПК, предвид определената периодичност в минимален размер-два пъти седмично.   Протестът срещу определението е основателен. Изтъкнатите доводи за процесуална му незаконосъобразност се възприемат изцяло. На първо място, въззивната инстанция е „допълнила”постановената от нея присъда по недопустим от процесуалния закон ред. В разпоредбата на чл.306 НПК изчерпателно са изброени всички хипотези, при които съдът може да се произнесе по някои въпроси, когато е пропуснал да стори това с присъдата и хипотезата на чл.42бНК не попада между тях. На второ място, съдът се е произнесъл в закрито съдебно заседание, в противоречие с изискването на чл.306,ал.2НПК, изискващ провеждане на открито съдебно заседание, с призоваване на страните. Поради това, определението на СОС, постановено в нарушение на процесуалните изисквания, подлежи на отмяна.   Жалбата на подсъдимия е неоснователна. При постановяване на атакувания съдебен акт не са допуснати заявените процесуални нарушения. Въззивната инстанция е изложила аргументирани съображения при отхвърляне аналогичните възражения на молителя. След обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, е взето решението по вътрешно убеждение на базата на съвкупна оценка на събрания доказателствен материал. Процесуалните права на Б. не са ограничени. На същия е дадена възможност да ангажира доказателства в подкрепа на защитната си теза. По категоричен и несъмнен начин е установено авторството на извършеното деяние и вината на дееца. Обясненията на подсъдимия, са разгледани в контекста на останалия доказателствен материал-показанията на свидетелите П. И. и Др. В. служители и писмените такива-АУАН, талон и протокол за медицинско изследване, справки относно техническите параметри за дрегера и преминаване на технически преглед за установяване годността му. Подсъдимият не отрича факта, че в момента на полицейската проверка е управлявал собствения си лек автомобил, след употреба на алкохол, но твърди, че степента на алкохолна концентрация в кръвта му не е категорично установена. Експертите и от изслушаната съдебно-медицинска експертиза са категорични в изводите си, относно здравословното състояние на молителя- диабет І-ви тип и възможността-това да рефлектира върху отчетените показатели на алкохолна концентрация. Получил е отговор въпросът за параметрите на фабрично предвидената техническа грешка при отчитане на „Алкотест Дрегер” – 0.08 промила, безпорно установен като изправен след лабораторната проверка. При наличното диабетно заболяване, е предвидена и възможност за преобразуване на издишания от Б. ацетон в алкохолни пари, отчетени в размер на 0.15%. Софийски окръжен съд е изложил в достатъчен обем съображения, защо не са кредитирани експертизите, изслушани от първата инстанция, предвид не само на явното им противоречие с останалите доказателства, но и с оглед категоричният извод, че при наличие на по-голямо количество от 0.15% ацетон в кръвта, то човек би изпаднал в диабетична кома, за което липсват данни по делото. При възприетата от окръжния съд фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Безспорно подсъдимият е управлявал моторно превозно средство - л.а.“Пежо”, с ДКН С40-67С, с концентрация на алкохол в кръвта-1.33%, установена по надлежния ред. Правилно е посочено - какви са правните последици при отказ от кръвна проба и приложимостта на чл.6 от Наредба№30/27.06-2001год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. При индивидуализиране на наказанието, съдът е подложил на цялостна преценка, всички смекчаващи отговорността обстоятелства, като е прието, че същите са многобройни, степента на обществена опасност на деянието и дееца - ниски и целите, визирани в чл.36 НК, могат да бъдат постигнати с този вид и размер на наказанието, определено при условията на чл.55 НК- многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по неговия смисъл и най-лекото, предвидено в закона наказание - несъразмерно тежко. Кумулативно наложеното наказание-лишаване от права е съобразено със същите условия.   По изложените съображения касационната инстанция намира, че следва да бъде уважен касационният протест срещу въззивната присъда и определена периодичността на пробационната мярка, а атакуваното определение, постановено по реда на чл.306,ал.1 НПК- отменено. Жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.   Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение       Р Е Ш И:     ИЗМЕНЯ въззивна присъда от 05.10.2009 год., постановена по в.н.о.х.д. № 324/09 год. на Софийския окръжен съд, като определя периодичност на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес”, наложена на подсъдимия Д. И. Б. - два пъти седмично. ОТМЕНЯ определение от 08.10.2009год., постановено по реда на чл.306,ал.1,т.1 НПК, по в.н.о.х.д. №324/09год на Софийски окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: