Р Е Ш Е Н И Е № 44 София, 28.03.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4478/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ПГ по химични технологии и биотехнологии „Проф. Д. Б.”-гр.Р., представлявана от директора М. Е. и процесуален представител адв.П. И., срещу решение № 194/19.03.2013 г. по гр.д.№150/2013 г. на Русенския окръжен съд. След образуване на касационното производство, с влязла в сила заповед № РД-14-10/13.02.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката, на основание чл.10, ал.6 Закона за народната просвета /ЗНП/ гимназията е закрита, считано от 01.08.2013 г. С разпореждане от 16.09.2013 г. по настоящото дело на нейно място е конституирано Министерство на образованието и науката/МОН/. Същото чрез процесуален представител гл.експерт М. Х. приподписва касационната жалба и изразява становище,че я поддържа. В нея се правят оплаквания ,че на практика обжалваното решение е без мотиви, с което се нарушава формата на съдебния акт, а така също и т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.д.№1/2000 г.ОСГК. Счита,че въззивният съд е следвало да направи самостоятелна преценка на събраните доказателства и да изложи своите фактически и правни изводи, че въззивното решение е бланкетно, с изложени изводи, състоящи се от две изречения.Прави оплакване за необоснованост на извода ,че работодателят не е извършил подбор. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответницата по касационната жалба Р. Н. С. в с.з. се представлява от адв.И. И.,която поддържа становище,че доверителката й е с най-висока квалификация и че не е извършен подбор между всички лица, които са изпълнявали длъжността учител по практическо обучение.Претендира разноски. С определение № 1252/13.12.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос : трябва ли въззивната инстанция да изготви собствени мотиви, когато не е възприела мотивите на първоинстанционното решение , поради несъвпадане на фактическите и правни изводи и следва ли когато излага мотиви различни от тези на първата инстанция, да посочи кои от тях споделя и кои не и на какво основание. По така поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира следното: Второинстанционното производство според действащия ГПК е уредено като ограничено въззивно обжалване . В мотивите на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. ОСГТК е посочено,че непосредствена негова цел е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което преценката за правилността на решението на първоинстанционния съд е само косвен резултат. Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а негово продължение. В тази своя дейност извън проверката за валидност, за допустимост в обжалваната част на въззивното решение и за нарушение на императивна материалноправна норма, той е ограничен от заявените в жалбата оплаквания. Въззивният съд следва да установи истинността на фактическите твърдения на страните, чрез преценка на доказателствата и да подведе установените факти под приложимата правна норма. Той прави свои фактически и правни изводи, които отразява в мотивите си и те рефлектират върху крайния резултат. При решаване спора по същество, в съответствие с формираното си становище, въззивният съд потвърждава или отменя решението на първата инстанция. Само когато потвърждава първоинстанционното решение , при пълно съвпадение на фактическите и правни изводи на двете инстанции, а не само на крайния резултат , съгласно чл. 272 ГПК, той може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, но това не го освобождава от задължението да изготви собствени мотиви. Препращането не може да се извърши формално и без излагане на нужната аргументация. Когато отменя решението на първата инстанция въззивният съд трябва да направи констатации за пълно или частично несъвпадение с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Подобно разрешение е дадено и в ТР № 1/4.01. 2001 г. по тълк.д.№1/2000 г. ОСГК-т.19, което е запазило действието си . По делото съдът констатира следното: С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 21.12.2012 г. по гр.д.№5070/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от ответницата по касационната жалба искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ и вместо това e признал за незаконна и е отменил заповед № 232/26.04.2012 г. на директора, с което е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, възстановил я е на заеманата преди уволнението длъжност, без да посочва коя е тя , уважил е иска по чл.225 ал.1 КТ до размер на сумата 4 679,40 лв. за периода 02.05.2012 г.-02.11.2012 г., а за разликата до претендирата сума от 4 800 лв. за която е отхвърлен го потвърдил и в тази част то е влязло в сила. Въззивният съд е приел, че уволнението е повторно; към момента на прекратяването на трудовия договор в щатното разписание са били предвидени две щатни бройки за учители по практическо обучение в професионално направление код 524; на работа на тази длъжност са били четири лица. Направил е извод, че анализът на доказателствата по делото дава основание да се приеме, че уволнението е незаконно, тъй като работодателят не е изпълнил задължението си да извърши подбор между всички лица, заемащи засегнатата от съкращението длъжност и следствие на това не е доказал, че останалите на работа учители по практика работят по-добре и са по- квалифицирани. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е неправилно, но е изложил крайно лаконични мотиви въз основа на кои факти и защо стига до този правен извод. В решението му липсва положителна преценка за валидността и допустимостта на акта на първоинстанционния съд, за да бъде тя последвана от решаваща дейност по същество .Същата трябва да се изрази в изработване на фактически и правни изводи на въззивния съд по съществото на спора , последвано от констатации за пълното или частичното им несъвпадане с тези на първоинстанционния съд. Решението не съдържа част с фактически констатации, анализ на доказателствата въз основа на които те са приети и правни изводи в рамките на исканията, възраженията и доводите на страните и съдържащите се във въззивната жалба оплаквания.От така изложените мотиви не може да се установи как съдът е формирал своето вътрешно убеждение за незаконност на уволнението.Ищцата-ответница по касационната жалба е основала иска си за неговата незаконосъобразност на обстоятелството,че не е налице съкращаване в щата и е релевирала оплакване в тази насока във въззивната жалба, което изобщо не е обсъждано.Въззивният съд само е посочил,че четири учители работят по щат в професионално направление код 524, но не е упоменал кои са тези лица , правилно или не, някои не са включени в извършения подбор, ако е неправилно-какви са съображенията за това, в какво се изразяват различията с изводите на първоинстанционния съд . С оглед на изложеното на основание чл.293 ал.3 ГПК делото следва да се върне на същия съд на друг състав за ново разглеждане.При новото разглеждане на спора следва постановеният съдебен акт да се мотивира в съответствие с посоченото по-горе . По направеното искане за присъждане на разноски от ответницата по касационната жалба, на основание чл.294 ал.2 ГПК, следва да се произнесе при повторното гледане на делото въззивният съд. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о. РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 194/19.03.2013 г. по гр.д.№150/2013 г. на Русенския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: