4 Р Е Ш Е Н И Е № 107 гр. София, 03 юни 2021 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Петя Маринова от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 360 по описа за 2021г. Производството е по чл.422 ал.1,т.5 от НПК. Направено е искане от осъденото лице И. Г. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 309/2020г. на Ямболски окръжен съд, по което е одобрено споразумение с определение № 112/02.10.2020г. С него за деяние по чл.242, ал.1, б.“д“ от НК по реда на чл.54 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода и 50 000лв. глоба, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено по чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години. На основание чл.242, ал.8 от НК е отнето в полза на държавата и превозно средство- влекач „Д.“, с рег. [рег.номер на МПС] и прикачено полуремарке, марка „Л.“ с рег.№ с рег. [рег.номер на МПС] . Претенцията в искането се основава на допуснати процесуални нарушения, нарушение на закона и явно несправедливо определено наказание. Твърди се, че е нарушен чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като при споразумението е допуснато засягане на чл.2,§1 от Рамково решение 2005/212 от 24.02.2005г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с чл.17, §1 от Хартата на основните права на ЕС. С решение от 14.01.2021г. по дело № С І 393/2019г. съдът на ЕС се е произнесъл, че не се допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на квалифицирана контрабанда, когато то принадлежи на трето добросъвестно лице. Излагат се доводи за значимостта на преюдициалното производство при прилагането на съюзното право и евентуалната колизия с националното. Сочи се, че съобразно чл.5, ал.4 от Конституцията на Р.България е приложимо съюзното право при констатиране на противоречие. Отделно се прави позоваване на явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Иска се възобновяване на наказателното производство,, да бъде отменено посоченото определение и делото да бъде върнато на Ямболския окръжен съд за ново разглеждане. Алтернативно се иска изменяване на определението чрез намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода и относно отнемането на товарния влекач с прикаченото полуремарке. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането е неоснователно, макар и подадено в срока, като подадено от лице, което няма правен интерес. Посочва,че собственикът на конфискуваната вещ следва да ползва друг процесуален ред, като се обърне към главния прокурор, за да отправи последният искане за възобновяване на наказателното дело. Алтернативно пледира, ако не се възприеме това становище, да се приеме, че искането е основателно, като се позовава на преюдициалното запитване за тълкуване на чл.17 от Хартата на основните права на ЕС, като сочи,че отнемането на собственост на трето добросъвестно лице, което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление, съставлява намеса, която засяга същността на неговото право на собственост. Осъденото лице не се явява, уведомено чрез упълномощен защитник, последният се явява и пледира за уважаване на искането, като изтъква доводи само относно постановената с определението конфискация на превозното средство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява в едната си част неоснователно, а в частта относно постановената конфискация следва да се остави без разглеждане. По НОХД № 309/2020г. на Ямболски окръжен съд е одобрено споразумение с определение № 112/02.10.2020г., с което на осъденото лице И. Г., украински гражданин, за деяние по чл.242, ал.1, б.“д“ от НК по чл.54 от НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода и 50 000лв. глоба, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено по чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години. На основание чл.242, ал.8 от НК е отнето в полза на държавата и превозно средство- влекач „Д.“, с рег. [рег.номер на МПС] и прикачено полуремарке, марка „Л.“ с рег.№ с рег. [рег.номер на МПС] . Съдебната процедура е проведена с участието на защитник на осъденото лице и на преводач. Разяснени са му правата във връзка с участието му в тази процедура и И. Г. се е съгласил с всичките му аспекти, включително и с направените промени в споразумението относно разноските за писмен превод (отпадането им) и възлагането на подсъдимия на разноските за извършените по делото експертизи. Наложеното наказание, с което деецът се е съгласил напълно, е в рамките на закона, определянето на изпитателен срок е достатъчно снизходително при конкретния случай, доколкото лишаването от свобода е определено на минимума. Наложената глоба от 50 000лв, като част от комплексната санкция е над минимума, но като цяло е съобразена с размера на контрабандните стоки- в размер на 253 275.00 лева. Предвид съобразяването на наказанието с материалния закон и постигнатото съгласие при сключване на споразумението, касационният състав намира, че с искането по същество се претендира недопустима ревизия на валидно изразената воля на страните. Поради това съдът прие, че в тази част искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Що се отнася до втората част от искането за възобновяване на наказателното дело, по отношение на конфискуваното превозно средство , съдът намери, че осъденото лице не е носител на материалните права, които пораждат допустим правен интерес да атакува, макар и по този извънреден способ, съдебния акт. Вярно е, че с цитираното решение на съда на ЕС – С-393/19г. се отбелязва и прави тълкуване, че: -На първо място - не се допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице(чл.2,§1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г.вр.чл.17,§1 от Хартата на основните права на ЕС); - На второ място – не се допуска национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита(чл.4 от Рамково решение 2005/212, вр.чл.47 от Хартата на основните права).Това тълкуване е и в унисон с конституционната закрила на правото на собственост, регламентирана в чл.17, ал.1 и 2 от Конституцията на Република България В случая обаче това право не може да бъде упражнявано от лицето, което не е негов носител, като отделен е въпросът дали това може да бъде сторено опосредено, както посочва прокурорът от ВКП или пък лично от притежателя на имуществото. Във всеки случай осъденото лице не е легитимирано да защитава чужди права, независимо от връзката им с неговото виновно поведение, като в наказателния процес подобна правна възможност не е предвидена под никаква форма. Това води до несъмнения извод, че искането в частта относно приложението на чл.242, ал.8 от НК следва да бъде оставено без разглеждане. Водим от горното и на основание чл.423 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОСТАВЯ без разглеждане искането за възобновяване на НОХД № 309/2020г. на Ямболски окръжен съд в частта относно приложението на чл.242, ал.8 от НК. ОСТАВЯ без уважение искането за възобновяване на наказателното дело - НОХД № 309/2020г. на Ямболски окръжен съд, в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.