О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 21 Гр.София, 31.01. 2022г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря...., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3063 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Бул Трейд Фактор“ЕООД срещу решение №.262835/5.05.21 по г.д.№.15371/18 на Софийски градски съд, ГО, II В състав – с което, след отмяна на решение от 21.08.18 по г.д.№.57408/17 на СРС, 45с., предявеният от касатора иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на 12000лв. неустойка по чл.9 от договор за проектиране и строителство от 28.03.17 е отхвърлен като неоснователен. Ответната страна Р. И. Ц. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД за неоснователен. По делото е безспорно, че: на 22.08.17 между Р. И. Ц., възложител, и „Бул Трейд Фактор“ЕООД, представлявано от управителя Д. Д. Ж., изпълнител, е сключен договор за проектиране и строителство; съгласно същия изпълнителят се задължава да проектира, произведе и изгради двуетажна къща с разгъната застроена площ 120кв.м. в [населено място], обл.Перник, за сумата 60000лв. с ДДС, а възложителят - в 3-дневен срок от подписването да плати половината цена /30000лв./ и да предостави определени документи /скица с виза за проектиране от главния архитект на общината, в която се намира имота, договори с експлоатационните дружества (ВиК и електроразпределителни), геодезическо заснемане, скица в цифров модел, тахиметрия на терена, трасировъчен план, геоложки доклад и др./ /чл.1 и чл.2/; в случай на забава на срочните задължения или на неоснователен отказ от изпълнението на договора /от страна на възложителя/ е предвидено заплащане на неустойка в размери съответно 0,2% от стойността на неизвършеното плащане за всеки ден забава, но не повече от 10% от тази стойност /чл.8/, и 20% от стойността на договора /чл.9/; на 10.04.17 на възложителя е връчена нотариална покана от същата дата /подписана от адв. С. П. като пълномощник на Д.Ж., управител на ищцовото дружество/, с която е предоставен едноседмичен срок от получаването за изпълнение на задължението за плащане на частта от цената, ведно с неустойка за забава - с предупреждение, че в противен случай договорът ще бъде развален по вина на възложителя и ще бъде дължима неустойка по чл.9 в размер на 12000лв.; на 20.04.17 на „Бул Трейс Фактор“ЕООД е била връчена нотариална покана от Р. Ц., с която се заявява, че тя се е усъмнила в представителната власт на лицето, с което е подписала договора от името и за сметка на дружеството, изпитвала притеснения и от факта, че банковата сметка, по която следвало да извърши плащането, е била запорирана, счита сключения договор за недействителен-тъй като не е било налице валидно изявление на дружеството, и с оглед на това оттегля изявлението си за сключването му; налице е и обективна невъзможност за изпълнение на договора с оглед краткия 3-дневен срок за изпълнение на задълженията по раздел VІ; на 22.04.17 на Р.Ц. е връчен отговор, съгласно който по силата на нотариално заверено пълномощно от 24.11.16 лицето Б. е било редовно упълномощено, като е направено и позоваване на чл.301 ТЗ с твърдения, че от страна на дружеството не са предприети действия на противопоставяне на сключения договора, а напротив – потвърждаване на същия с изявлението, съдържащо се в адресираната до Р.Ц. нотариална покана; освен това, с оглед липсата на плащане в предоставения срок, вече е настъпило разваляне на договора, поради което се дължи неустойка в размер на 12000лв. От правна страна е прието, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключения договор за изработка. Ответницата не е платила дължимото възнаграждение в договорения срок. Дружеството е отправило изявление, че ще счита договора за развален, ако не постъпи плащане в едноседмичен срок от поканата, като с изтичането му договорът е бил прекратен. При това положение е обсъден въпроса дали поведението на възложителя съставлява годно основание по смисъла на чл.9 от договора за поставяне в действие на предвидената неустоечна клауза, както и валидна ли е тя с оглед твърдяното й противоречие с добрите нрави. Съдът се е позовал на постановките на ТР 1/15.06.10 по тълк.д.№.1/09, ОСТК, съгласно които неустойката следва да се прецени като нищожна, когато единствената й цел излиза извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна; посочил е, че преценката относно валидността на неустоечната клауза се извършва към момента на сключването на договора, съобразно всеки конкретен случай, при спазване на примерно изброените в ТР критерии – естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, наличие на други обезпечения на същото задължение, вид на уговорената неустойка и на съответното неизпълнение, съотношение на неустойката с очакваните вреди от неизпълнението; същевременно неустойката е форма на договорна отговорност на страните по двустранен договор - предназначена е да служи за обезпечаване на изпълнението на договорните задължения, за обезщетяване на изправната страна за претърпените вреди от неизпълнението им и за санкциониране на страната, допуснала виновно неизпълнение. В случая в чл.9 от договора е предвидена неустойка в хипотеза на отказ на страна - на възложителя - без основание да изпълни договора – в размер на 20% от стойността му. Тълкувайки разпоредбата ведно с тази на чл.8, предвиждащ отказ от страна на възложителя при внесени вече суми в изпълнение на задълженията по сделката, е прието, че чл.9 се отнася за случаите, при които неизпълнението по договора все още не е започнало. При изследване на действителната воля на страните към момента на сключване на договора въззивната инстанция е обърнала внимание на договорките, съгласно които задължения, изпълняеми в 3-дневен срок от сключването, са предвидени само за възложителя - не и за изпълнителя, по отношение на който не се предвиждат никакви задължения; освен това в определения тридневен срок е предвидено както заплащане на 50% от цената, така и задължение за снабдяване и представяне на посочените документи. Според съда по отношение на задължението за снабдяване с този широк кръг набор от документи самият изпълнител е бил наясно, че отнема месеци и е било обективно невъзможно представянето на същите от възложителя да се осъществи в рамките на предвидения в типовия договор срок. Независимо от това от възложителя се очаква в същия срок да плати и една немалка част от цената по сделката /50% в размер на 30000лв./ - при положение, че до снабдяване с всички описани в договора документи за изпълнителя няма да настъпи падеж на никое от задълженията по договора. Нещо повече – с нотариалната покана на ответницата се напомня освен срок за изпълнение на задължението за плащане, и за задължението й за снабдяване с останалите документи, като до представянето им изпълнителят ще счита, че е налице забава на кредитора, доколкото длъжникът бил в невъзможност да изпълнява собствените си задължения. При тези обстоятелства СГС е приел, че още при сключването на договора на ищеца като търговец и професионалист в областта е било известно, че възложителят ще изпадне в забава за изпълнение на задълженията си в раздел VІ, което пък му осигурява позиция на изправна страна по договора, за която не настъпва падеж на нито едно задължение, съгласно договорените етапи на изпълнение на договора. При това положение за изпълнителя не биха настъпили реални вреди предвид факта, че в договора е предвидено възложителят да изпълни задължението си за изплащане на възнаграждение авансово – в самото начало на изпълнението и в известен период от време /няколко месеца/ преди да успее да се снабди с всички книжа, които се е задължил да представи на изпълнителя. При този анализ на договора е формиран извод, че процесната клауза не е предвидена да обезпечава изпълнението на задължението на възложителя да заплати възнаграждение на изпълнителя-очевидно е, че тя има изцяло санкционен характер-в случай на невнасяне на авансово дължимата сума. Отразено е и, че доколкото страните са сключили договор за изработка, негова основна характеристика е правото на възложителя да се откаже от договора, макар и изпълнението да е започнало /чл.268 ал.1 ЗЗД/; в този случай той дължи на изпълнителя направените разходи, възнаграждение за извършената работа и печалбата, която изпълнителят би получил при изпълнение на работата. В обсъжданата неустоечна клауза, тълкувана съвместно с чл.8 от договора, става ясно, обаче, че неустойката е дължима преди да е започнало изпълнението на договора и преди изпълнителят да е предприел каквито и да е действия в изпълнение на същия-доколкото в етапа след сключването на договора за него са предвидени само права, не задължения. Тези съображения са мотивирали извод, че така предвидената неустоечна клауза излиза извън присъщите й обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, създава значително неравновесие между страните, като заплащането й би обусловило неоснователно обогатяване на изпълнителя-с което тя нарушава добрите нрави. Възражението за нейната нищожност на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД е намерено за основателно, респективно претенцията по чл.92 ЗЗД - за неоснователна. Отделно от изложеното съдът е приел и, че договорката е нищожна и доколкото съставлява неравноправна клауза. Отразил е, че на самостоятелно основание и с оглед задължението си да следи за неравноправни клаузи, съдържащи се в договор, сключен с потребител по чл.7 ал.3 ГПК, в случая е приложима закрилата по ЗЗП. Съгласно пар.13 т.1 ДР потребител е всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Процесната клауза не се явява индивидуално договорена съгласно чл.146 ал.2 ЗЗП, тъй като е част от стандартизирани типови договори, изготвени предварително от търговеца, а потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Въззивната инстанция се е позовала на разпоредбите на чл.145 т.5 ЗЗП /неравноправна е тази клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка/, чл.145 ал.1 ЗЗП /неравноправността се преценява към момента на сключване на договора при вземане предвид вида на стоката или услугата предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи/ и чл.146 ЗЗП /неравноправните клаузи са нищожни/ и е намерила, че в случая определената изцяло от търговеца методика на изчисляване на размера на неустойката, надвишаващ печалбата, която би реализирал от договора съобразно съдебно-техническата експертиза /според която цената по договора е по-ниска от средната строителна цена за 2017 без в същата да е включена печалба на търговеца/, е в разрез с принципа на добросъвестност. Тя води до наличие на клауза, създаваща значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата, последният се оказва задължен да заплати необосновано висока неустойка и по тези мотиви договорката се явява нищожна и на това основание. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Извеждането на неустоечната клауза за компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение като нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД може ли да почива на всеобхватен анализ на клаузите от договора с оглед установяване равнопоставеността на страните, както и на произтичащите от договора права и задължения на страните, сравняването на тези права и задължения и съпоставянето им с оглед установяване на привилигирована позиция на страна, т.е. дали дадена страна има повече права или задължения от другата, или преценката за нищожност на компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение следва да се извършва за всеки конкретен случай с оглед на обезпеченото с неустойката задължение, във връзка с чието неизпълнение е била именно ангажирана неустоечната отговорност?“ /ТР 1/15.06.10 по тълк.д.№.1/09, ОСТК/; 2. „При преценката за нищожност на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД на компенсаторна парична неустойка за неизпълнение на парично задължение, поради което неизпълнение кредиторът е претърпял имуществена вреда под формата на пропусната полза, изразяваща се в нереализиране на договорен паричен приход, следва ли решаващият съд задължително да приложи съобразно конкретния случай поне един или повече от примерно изброените в ТР 1/15.06.10 по т.д.№.1/09 ОСТК критерии или може да обоснове заключението си изцяло и само на основата на други критерии, без да обсъжда никой от примерно изброените в цитираното ТР?“ /ТР 1/10 по т.д.№.1/09, ОСТК/; 3.“Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички доводи и контрадоводи на страните за и против основателността на възражението за нищожност на неустоечна клауза на основание противоречието й с морала като едва тогава да извърши преценка за основателност на възражението или е длъжен да разгледа единствено доводите на едната страна?“/реш.№.216/20.02.18 по т.д.№.861/17, І ТО/; 4. „Допустимо ли е с въззивната жалба да се навеждат нови фактически обстоятелства и въз основа на тях да се сочат нови основания за нищожност на неустоечна клауза като противоречаща на добрите нрави, които не са били въведени своевременно, въпреки известността им на страните?“; 5.“Следва ли въззивният съд, когато констатира неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, която констатация е направена за първи път след приключване на устните състезания и в срока за решаване на делото, да отмени хода по същество и да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси или следва да разреши въпроса по същество в решението си без да даде на страните право на становище пред решаващия съд с оглед етапа на въззивното производство и възможността за касационен контрол на въззивното решение, в което са констатирани неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, представлява ли възможност за страните да изразят становище по смисъла на чл.7 ал.3 изр.2 ГПК?“ Доколкото във въпрос №.5 се съдържа въпроса за служебната проверка за нищожност на сделките, във връзка с който е образувано т.д.№.1/20 на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 вр. с чл.229 ал.1 т.7 ГПК - до приключване на производството по т.д.№.1/20 на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІІ ГО, ОПРЕДЕЛИ: СПИРА производството по г.д.№.3063/21 на ІІІ ГО на ВКС до приключване на производството по т.д.№.1/20 на ОСГТК на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: