Р Е Ш Е Н И Е № 52
Гр. София, 06 юни 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА
и след становище на прокурора от ВКП АТ. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 119/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура-гр. Варна и касационна жалба на подсъдимия И., чрез служебния му защитник, адв. Й. срещу решение № 106/01.12.2021 г. на Апелативен съд–гр. Варна, постановено по в.н.о.х.д. № 20213000600071/2021 г.
В протеста се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 -3 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, довело до определяне на явно несправедливо наказание, в занижен размер, несъответен на извършеното от подсъдимия деяние. Прокурорът мотивира искането за отмяна на решението с пороци в доказателствената и оценъчна дейност на въззивната инстанция при възприемането на новите фактически положения, различни от установените от първия съд, които намира за доказателствено необезпечени и при неправилно формиране на вътрешното убеждение на ВАС. Счита, че апелативният съд безмотивно е кредитирал безусловно обясненията на подсъдимия относно участието на починалия свидетел М. в посегателството срещу пострадалата и водещата му роля в извършването на убийството, без да отчете липсата на подкрепящи ги доказателства. Както и без да подложи на анализ множеството противоречиви доказателства в обратна насока, / подробно описани в протеста/ включително показанията на майката на подсъдимия, която няма причина да свидетелства в негова вреда. В протеста се твърди неправилна оценка на психическото състояние на подсъдимия и на способността му да формира алиби и да се повлиява от М. като значим за него авторитет. Описаните пропуски и грешки при оценката на наличните доказателства, според прокурора са довели до възприемане на фактически изводи, изградени на предположения за това, че подсъдимият е действал в съучастие със свидетеля М. и относно подчинената му роля в убийството на жертвата, което е довело до несправедливо занижаване на определеното от окръжния съд наказание.
В жалбата на служебния защитник на подсъдимия се навеждат всички касационни основания и се иска отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг апелативен състав. Оспорва се обективната и субективна съставомерност на деянието като убийство при евентуален умисъл и се застъпва тезата за причиняване на смърт по непредпазливост в резултат на умишлена телесна повреда. Становището се мотивира с експертното заключение на вещите лица психиатри и психолози за наличието на дефицит във възможностите на подсъдимия,/който страда от глухота и немота/ да прогнозира последиците от действията си, поради възрастова незрялост и ограничения в общуването. Отделно се твърди, че подсъдимият е бил лишен от адекватна защита в досъдебното производство, по аналогични съображения за затруднена комуникация с разследващите органи и защитата, което е било преодоляно едва в съдебната фаза с назначаването на сурдопедагог. Като резултат от допуснатите нарушения се твърди и явна несправедливост на наказанието, което се оценява за завишено.
Срещу касационната жалба на подсъдимия в срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило писмено възражение от частните обвинители и граждански ищци А. Р., Г. Р., Н. Ш. и А. А., чрез назначения особен представител, с което се оспорва твърдението на неговата защита от жалбата и се изразява солидарна позиция с тезата на прокурора, залегнала в протеста. Счита се, че фактическите изводи на апелативния съд са възприети чрез превратна оценка на доказателствата от значение за механизма на деянието, както и са лишени от доказателствена опора. Аналогична позиция се изразява и по отношение на субективната страна на деянието, която е възприета в разрез с психологичната и психиатрична експертна оценка на личността на подсъдимия и способността му да взема самостоятелни решения. Наказанието, отмерено от въззивната инстанция се оценява като несъответно на тежестта на извършеното деяние и определено без извършване на дължимия анализ на обстоятелствата, които са довели до същественото му занижаване по размер. В заключение се поддържа искането от протеста за отмяна на решението и връщане на делото на апелативния съд за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста срещу въззивното решение по наведените касационни основания и съобразно изложените в същия подробни съображения. Заявява, че основното оплакване, което поддържа е във връзка с оценката и анализа на доказателствата по делото, на базата на които въззивният съд е приел за установени нови фактически положения, а именно, че деянието е извършено от подсъдимия в съучастие с друго лице, почналия свидетел М., който е изиграл водеща роля и е мотивирал подсъдимия да вземе участие в него. Сочи, че новите факти са приети изолирано на базата на обясненията на подсъдимия, при липсата на други подкрепящи ги доказателства, както и при игнориране на противоречието им с цялостната доказателствена съвкупност и със заключенията на вещите лица по делото. В съответствие с възприетите от въззивния съд нови фактически положения е и намаленото наказание на подсъдимия, което е аргументирано с водещата роля на съучастника на И. при извършването на убийството и е явно несправедливо. С оглед изложеното се поддържа искането от касационния протест за отмяна на решението на апелативния съд и за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Защитникът на подсъдимия И., служебно назначен, поддържа касационната жалба на подзащитния си и моли да бъде уважена по съображения за неправилна оценка на смекчаващите вината обстоятелства при определяне на наказанието от въззивния съд. Счита, че контролираните съдилища изцяло са пренебрегнали непълноценната личност на дееца, поради наличието на глухонемота, която се отразява върху цялостното му възприятие на действителността и неговите реакции, които съществено се различават от поведението на хора, които не страдат от подобен дефицит. Счита, че наказанието, което въззивният съд е определил, макар и редуцирано не съответства на личността на подсъдимия, поради което моли да се намали допълнително.
По протеста на прокурора взема становище за неговата неоснователност и счита, че следва да се остави без уважение, поради правилна оценка на доказателствената съвкупност от въззивния съд, която основателно е довела до възприемане на нови факти.
Подсъдимият И. пред ВКС, чрез преводач от български жестов език, заявява, че разбира какво говори прокурорът. В последната си дума иска намаляване на наказанието.
Частните обвинители и граждански ищци, А. Р., Г. Р., Н. Ш. и А. А., редовно уведомени не се явяват и не се представляват пред ВКС. Не се явява и назначеният им особен представител от когото е постъпило писмено възражение срещу жалбата на подсъдимия и становище по протеста, приобщено по реда на чл.351, ал.4 от НПК, описано по-горе.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 260011/22.12.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 163/2019 г. по описа на Окръжен съд-гр. Шумен, наказателно отделение подсъдимият И. К. И. е признат за виновен в това, че като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, на 08.06.2018 г. в [населено място], умишлено умъртвил Е. С. Р., като убийството е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост , поради което и на осн. чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, вр. чл.115, вр. чл.63, ал.2, т.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от дванадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим. Със същата присъда на подсъдимия И., на осн. чл.25, вр. чл.23, ал.1 от НК е определено общо най-тежко наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода измежду наказанието по настоящата присъда и определеното наказание по присъда № 20/05.07.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 77/2019 г. на РС – Нови пазар, като е съдът зачел при изтърпяването му предварителното задържане на подсъдимия по настоящото дело, на осн. чл.59, ал.1 от НК, считано от 11.07.2018 г. до влизане на присъдата в сила.
С присъдата на окръжният съд подсъдимият И. е осъден да заплати в полза на гражданските ищци А. Р., Г. Р., Н. Ш. и А. А. обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл.116 от НК, в размер на по 50 000 лв. за всеки един от тях, присъдени ведно със законните последици, като е отхвърлил всички предявени граждански искове до пълния предявен размер като неоснователни.
Съдът е възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото и съответните държавни такси върху уважената част от гражданските искове.
С въззивно решение № 106/01.12.2021 г. на Апелативен съд–гр. В., постановено по в.н.о.х.д. № 20213000600071/2021 г. присъдата на Окръжен съд-гр. Шумен, № 260011/22.12.2020 г., по н.о.х.д. № 163/2019 г. е била изменена в частта относно наложеното по делото наказание лишаване от свобода, както и в частта относно размера на общото най-тежко наказание, определено по чл.25 от НК, като и двете наказания са намалени от дванадесет на седем години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е била потвърдена.
Касационният протест на прокурора и жалбата на подсъдимия, чрез служебно назначения му защитник са подадени в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани страни, поради което са допустими, като разгледани по същество се прецениха, съответно протеста за основателен, а жалбата на подсъдимия – за неоснователна.
По касационния протест на прокурора:
Оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на въззивното решение следва да получи приоритетен отговор, предвид законовите последици в случай на установяване на неговата основателност - отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на първия или въззивен съд. В протеста на прокурора оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание е мотивирано с пороци в доказателствената дейност на въззивния съд, които са опорочили и вътрешното му убеждение по релевантните за обвинението факти, които са в пряка връзка със справедливостта на наказанието. Като основен аргумент в подкрепа на релевираното оплакване по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се твърди безусловно кредитиране на обясненията на подсъдимия И. относно механизма на деянието и участието на друго лице в престъплението, което съвместно с него е умъртвило пострадалата, без наличие на кореспондиращи им доказателства, които да ги подкрепят и да обусловят извод за тяхната обективност.
Оплакването е основателно. Контролираният въззивен съд е възприел нова фактическа обстановка относно извършването на процесното деяние, която съществено се различава от установената в присъдата на първия съд, без да аргументира становището си с надлежен доказателствен анализ. Апелативната инстанция е направила нов прочит на обясненията на подсъдимия И., след проведено въззивно съдебно следствие, в хода на което е извършен повторен разпит на подсъдимия и на вещите лица, изготвили съдебно психиатричната експертиза за неговата личност. Съдът е достигнал до заключение, че гласните доказателства, изходящи от И. са напълно обективни и пресъздават по верен начин фактите и обстоятелствата от значение за извършването на убийството на Е. Р., независимо, че в тяхна подкрепа не са налице други доказателства или експертни изводи, кореспондиращи на механизма на извършване на деянието, който подсъдимият е пресъздал в тях.
Становището на ВАС не може да бъде споделено за правилно. В принципен план обясненията на подсъдимо лице представляват неразделна част от доказателствената съвкупност по делото и в случаите когато са събрани по реда и със средствата на НПК могат да бъдат използвани за формиране на изводи по фактите на обвинението наред с всички останали допустими доказателства и доказателствени средства. Правната същност на обясненията на подсъдимия /респективно приобщените по надлежен процесуален ред обяснения на обвиняемия/ е изяснена в съдебната практика и в теорията, като се приема, че същите имат двояка природа – представляват средство за защита на лицето и едновременно с това са и доказателствено средство. Тази комплексна характеристика на гласните доказателства, изходящи от подсъдимия изисква и съответна внимателна преценка за тяхната достоверност, доколкото чрез обясненията си деецът осъществява защитната си функция в процеса. В този смисъл НПК не изключва възможността обясненията на подсъдимия да бъдат поставени в основата на възприетите от съда правно значими факти, но при всички случаи за тяхното кредитиране е необходимо същите да бъдат подкрепени от други доказателства, за да се направи несъмнен извод за тяхната достоверност. В противен случай факти, възприети само на основата на изолиран доказателствен източник, без надлежна подкрепа от други доказателства се основават на предположения, което е в разрез с изискванията на чл.303 от НПК.
В присъдата на първия съд обясненията на подсъдимия И. са кредитирани частично, като съдът е аргументирал изводите си по фактите с цялостен анализ на всички доказателства и е посочил, че твърденията на подсъдимия за участието на свидетеля М. в посегателството спрямо пострадалата не намират опора в други доказателства по делото, поради което не ги е възприел за достоверни. При формирането на фактическите си изводи в частта относно механизма на деянието, този съд се е позовал на свидетелските показания на майката на подсъдимия и на свидетелката В. С., които имат непосредствени възприятия от събитията, предхождащи смъртта на пострадалата и е приел, че подсъдимият е бил сам в процесната вечер когато е последвал пострадалата, след което същата е била намерена мъртва. В противовес на тези фактически изводи въззивният съд е приел, че установените от първата инстанция факти не съответстват на наличните доказателства и изводите му по тях са формирани при неправилен анализ на обясненията на подсъдимия. Счел е, че изходящите от И. гласни доказателствени средства са изцяло верни и истинни, като е отхвърлил оценката на първия съд, че не следва да се кредитират в тази им част, поради липса на доказателствена подкрепа и съответна експертна обосновка за тяхната обективност. За да кредитира изцяло обясненията на подсъдимия И. от съдебно заседание апелативният съд се е позовал на становището на експертите, които са изследвали личността на подсъдимия, че той не разполага с достатъчно интелектуални възможности да формира алиби и е приел, че същите изцяло съответстват на обективната действителност. Едновременно с това е намерил, че подсъдимият, предвид непълнолетната си възраст, физически и интелектуален дефицит, не е в състояние да свидетелства за неверни факти, поради което е игнорирал всички останали доказателства по делото, които им противоречат и се е доверил изолирано на дадените от него обяснения при възприемането на фактическата обстановка по делото.
Становището на ВАС не почива на верен прочит на доказателствата от значение за фактите на обвинението и е основано на предположения. Фактическите изводите на въззивния съд, че свидетелят М. е осъществил полов контакт с пострадалата преди нейната смърт, са основани на изолиран факт - обясненията на подсъдимия от съдебно заседание пред първия и въззивен съд, както и са направени в противоречие с експертните становища за липса на медицински находки върху жертвата, свидетелстващи на извършен с нея полов акт преди настъпването на смъртта. Независимо, че е отчел липсата на кореспонденция между обясненията на подсъдимия в тази им част с други доказателства, както и противоречието им с цялостната доказателствена съвкупност, съдът е игнорирал тази логическа последователност и се е доверил на съобщеното от подсъдимия в обясненията му пред съда, като е мотивирал тезата си с характеровите особености на дееца и непълнолетната му личност, която няма капацитет да формира защитна версия. Възприетите от апелативния съд факти за сексуален контакт между пострадалата и свидетеля М. по време на побоя, от който Р. е починала, е напълно произволен. Липсата на обективни следи от такъв род посегателство спрямо нея - следи от насилствен контакт и семенна течност в половата област, както и на ДНК материал с произход от трето лице /ДНК експертизата е установила биологичен материал по дрехите на пострадалата само от две лица, съгласно експертния анализ произхождащ от пострадалата и подсъдимия/ не се опровергават от други доказателства. Състоянието на трупа също не показва обективност на обясненията на И. за полов контакт, придружен с измиване на жертвата в половата област и др., доколкото същата/видно от протокола за оглед и приложения към него фотоалбум/ е намерена облечена с панталон и обута с маратонки, което от една страна затруднява половия контакт без събличане, за каквото подсъдимият не съобщава в обясненията си, както и предполага последващото й обличане, данни за което също липсват в разпита му пред съда. Доказателствено необезпечени са фактическите изводи на ВАС за съвместното последване на пострадалата от подсъдимия и М. вечерта, преди побоя. Съдът е игнорирал показанията на свидетелките К. И., майка на подсъдимия и В. С., сестра на свидетеля М., че при второто посещение на Е. Р., което е било късно вечерта, М. е спял и единствено подсъдимият е излязъл от къщата и е тръгнал след жертвата. В противовес на същите е кредитирал обясненията на подсъдимия, че е излязъл заедно с М., по съображения, че свидетелките не са видели излизането на свидетеля от друга част на къщата, като без коментар са останали показанията им в обратна посока - на майката на подсъдимия, че в този момент М. се е приготвял да си ляга и тя ясно е видяла, че синът й е бил сам когато е тръгнал след пострадалата, и на свидетелката С., че двете заедно са излезли след подсъдимия, с цел да го приберат обратно, но по пътя са го изгубили. Направените фактически изводи сочат на преценка за необективност на цитираните свидетелски показания, което изисква съответна обосновка за причината, поради която съдът не им е дал вяра, каквато в решението липсва. Без коментар от въззивния съд са останали проведения следствен експеримент с подсъдимия, в който той не съобщава за участие на друго лице в посегателството срещу пострадалата, както и показанията на поемните лица, които са в същата посока. Не почива на обективен прочит на експертната оценка на личността на подсъдимия, при повторния разпит на експертите, психиатър и психолог, изводът на въззивния съд, че приобщения по делото видеозапис, съдържащ негов разказ за това как е умъртвил пострадалата, не възпроизвежда собствените му действия, а описва поведение на друго лице. В устните разяснения, дадени от вещите лица след прегледа на съдържанието на клипа се пояснява, че разказът на подсъдимия е спонтанен, не е манипулиран и е съпроводен с емоции на радост и щастие при възпроизвеждането на посегателството спрямо пострадалото лице, които не са резултат от чужда манипулация. В заключение, независимо, че обясненията на подсъдимия законосъобразно са оценени като източник на доказателства за механизма на извършване на деянието, в действителност въззивната инстанция не ги е съпоставила с необходимото внимание с останалите доказателствени материали, които са относими към правно значимите по делото факти и които им противоречат съществено. Респективно, не ги е подложила на детайлна проверка за тяхната обективност, при което е изградила вътрешното си убеждение по релевантните за обвинението факти в разрез с изискванията на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК.
С оглед изложеното относно допуснатите от въззивния съд съществени процесуални нарушения в доказателствения прочит на цялостната доказателствена съвкупност, който се характеризира с липса на комплексен подход при оценката на отделните доказателствени източници и превратно тълкуване на съществена част от тях, не съобразно действителното им съдържание, искането от протеста за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав е основателно и следва да се уважи. Допуснатите нарушения при формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд съставляват пречка касационната инстанция да извърши проверка за правилното приложение на материалния закон и относно явната несправедливост на наказанието. В тази връзка не може да бъде удовлетворена претенцията на защитата на подсъдимия за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, както е и пречка да се преценява справедливостта на наказанието, което е следствие от правилно формирани фактически и правни изводи.
Изложените съображения за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, аргументират осъществяване на правомощието на касационната инстанция по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд, при което следва да бъдат отстранени констатираните процесуални нарушения.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 106/01.12.2021 г. на Апелативен съд–гр. В., постановено по в.н.о.х.д. № 20213000600071/2021 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |