Ключови фрази
Делба на наследство * разпределяне на имотите при делба


Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
София, 21.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2378 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Ш. М. срещу решение № 51 от 01.03.2016 г. по гр. д. № 720/2015 г. на Шуменския окръжен съд, постановено във втората фаза на делбата.
Жалбоподателят поддържа, че при извършване на делбата съдът не е спазил основния принцип, произтичащ от чл.69, ал.2 ЗН и затвърден в съдебната практика, според който всеки от съделителите при възможност следва да получи дял в натура. В случая била налице такава възможност, а съдът неправилно постановил изнасяне на дворното място на публична продан, въпреки положителното становище по чл.201, ал.1 ЗУТ, че то е делимо и въпреки наличието на заповед на кмета на общината за обособяването му в два дяла, колкото са и съделителите. Делбата на това място следвало да се извърши чрез разпределението му по реда на чл.353 ГПК и при отчитане на обстоятелството, че в застроената част жалбоподателят е направил значителни подобрения.
Ответникът в производството М. Ш. М. оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС и е правилно.
С определение № 405 от 29.06.2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса от какви правила следва да се ръководи съдът при избора на способ за извършване на делбата, когато броят на съделителите е равен или по-малък от броя на делбените имоти.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Определените в ГПК способи за прекратяване на съсобствеността при извършване на съдебна делба са четири: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези по чл.349 ГПК; теглене на жребий по чл.352 ГПК; разпределение по чл.353 ГПК и извършване на публична продан по чл.348 ГПК. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, действа принципът, заложен в чл.69, ал.2 ЗН, според който всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура. Изхождайки от този принцип, в ТР №63/01.06.1965 г. е разяснено, че когато не е възможно да се образуват реални дялове за всички наследници поради това, че имотът не може удобно да се подели, същият се изнася на публична продан. Същото е прието и решение №634/04.10.10г. по гр.д.№1378/09г. на ВКС, І ГО - че публичната продан е допустим способ за извършване на делбата само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Основният принцип, че при извършване на делбата всеки от съделителите следва да получи по възможност реален дял от съсобствените имоти, не може да бъде игнориран по съображение, че имотите или обособените дялове са на различна стойност, защото чл.69 ЗН изрично предвижда, че в този случай неравенството в дяловете се изравнява в пари. В решение №60/ 26.07.10г. по гр.д.№534/09г. на ВКС, І ГО, е прието, че нормата на чл.69 ЗН следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите имоти, а ако имотите са поделяеми – на обособените дялове от тях. Публичната продан по чл.289 ГПК /отм./ е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Стойността на отделните дялове и квотите на съделителите са от значение само за избиране на способа за извършване на делбата – разпределение по чл.292 ГПК /отм./ или жребие. Принципът на реален дял е водещ в делбата и не може да бъде игнориран по съображение, че имотите са с различна стойност, защото чл.69 ЗН изрично предвижда в този случай неравенството в дяловете да се изравни в пари.
В обжалваното въззивно решение е прието обратното – че допуснатото до делба дворно място следва да се изнесе на публична продан, макар то да е поделяемо в два реални дяла, а съделителите също са двама. Разпределението по чл.353 ГПК в случая е неподходящ способ за извършване на делбата, тъй като чрез него не може да се осигури равенство на съделителите, защото в едната част от мястото попада жилищна сграда и стопански постройки, а другата част е изцяло незастроена. Не са налице еднакви по вид имоти, които да бъдат разпределени между съделителите. При обосноваване на този извод въззивният съд се е позовал на практика на ВКС – решение №258/25.10.2011 г. по гр.д. № 144/2011 г. на ІІ ГО; решение №165/08.05.2012 г. по гр. д. №900/2011 г. на ВКС, ІІ ГО и решение №7/27.01.2016 г. по гр. д. № 4711/2015 г. на ВКС, І ГО. В посочените решения е развито становището, че при разпределението по чл.353 ГПК по възможност във всеки дял следва да включат еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите. В първото решение е прието, че не може да се извърши разпределение по чл.353 ГПК на два имота между двама съделители, тъй като имотите не са от един вид и са неравностойни - жилищен етаж от сграда и гараж, а и няма съгласие между съделителите за обособяването им в два дяла. По същите съображения във второто решение е отказано прилагане на способа по чл.353 ГПК по отношение на апартамент и лозе. Третото решение също изхожда от идеята за равностойност на дяловете, като е прието, че жилищният имот следва да се изнесе на публична продан, а останалите равностойни незастроени имоти да се обособят в дялове и да се разпределят по чл.353 ГПК.
От извършения преглед на практиката на ВКС следва да се заключи, че приоритет има принципът, залегнал в чл.69, ал.2 ЗН, според който, когато това е възможно, всеки от съделителите следва да получи дял в натура, а неравенството в дяловете се изравнява в пари. Едва на следващо място, с оглед особеностите на конкретния случай, може да се приложи идеята при обособяване на дялове да се съблюдава изискването за приблизителна равностойност по вид и стойност на имотите, включени в дяловете.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение състав на Шуменския окръжен съд, след частична отмяна на решение №1719/02.11.2015 г. по гр. д. № 997/2013 г. на Шуменския районен съд, е изнесъл на публична продан допуснатото до делба дворно място в [населено място], Шуменска област, с площ от 3192 кв. м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда с площ от 80 кв.м. и стопанска сграда с площ от 52 кв.м. По реда на чл.353 ГПК в дял на М. Ш. М. е поставил нива от 6 000 кв. м. в местността „К.“, а в дял на Х. Ш. М. – нива от 5 500 кв. м. в местността „Г. баир“ и овощна градина от 1000 кв. м. в местността „К.“, като за уравнение на дяловете М. Ш. М. е осъден да заплати на Х. Ш. М. сумата от 65 лв.
Въззивният съд е приел, че съделителите имат равни квоти в недвижимите имоти. Прието е, че дворното място е делимо на два реални дяла, като в единия от тях попадат къщата и стопанската сграда, а другият остава незастроен. Въпреки че имотите са повече от съделителите, делбата не може да се извърши чрез теглене на жребий или разпределение по чл.353 ГПК, а трябва да се използва комбиниран способ – публична продан за жилищния имот и разпределение на земеделските земи. Видът на имотите е различен – един жилищен и три земеделски, при което не може да се обособят два дяла, във всеки от които да има имоти от еднакъв вид. Налице е и спор между съделителите за обособяване на жилищния имот в самостоятелен дял. При това положение жилищният имот следва да се изнесе на публична продан, а земеделските земи да се разпределят между съделителите.
Решението е неправилно.
Неправилен е решаващият извод на въззивния съд, че способът по чл.353 ГПК е неприложим по отношение на жилищния имот. Касае се за дворно място с жилищна сграда, като мястото е поделяемо в два дяла – застроен и незастроен. Тези дялове са еднакви по вид, тъй като се намират в чертите на населеното място, представляват урегулирани поземлени имоти, обособени със заповед №РД-25-2052/12.12.2014 г. на кмета на [община] и са предназначени за застрояване с жилищни сгради, т.е. за задоволяване на жилищни нужди и в този смисъл се касае за жилищни имоти. Действително, единият от тях е застроен, а другият не, но ако идеята за съставяне на равностойни по вид дялове се прилага с нагласата за абсолютно изравняване, ще се достигне до изключване на водещия принцип по чл.69, ал.2 ЗН за получаване на реален дял в натура с парично изравняване на неравенството в дяловете. Публичната продан ще лиши и двамата съделители от възможността да получат в свой дял урегулиран поземлен имот, който може да служи за задоволяване на жилищни нужди, затова този способ за ликвидиране на съсобствеността в конкретния случай е неподходящ.
Неподходящ способ за извършване на делбата по настоящото дело е и този по чл.352 ГПК. Тегленето на жребий в случая ще бъде много неудобно по смисъла на чл.353 ГПК и т.5б на ППВС №7/1973г., тъй като съделителят Х. Ш. М. е извършил по-голямата част от подобренията в жилищната сграда, с което е увеличил нейната стойност с 4727 лв., което представлява приблизително 52 % от пазарната оценка на сградата, която е 9140 лв. Подобрения е извършил и М. М., но те са увеличили стойността на сградата само с 857 лв., което е приблизително 9,36 % от нейната цена. Ето защо застроеният имот следва да бъде възложен по реда на чл.353 ГПК в дял на Х. Ш. М., а незастроеният – в дял на М. Ш. М., като разликата в цената на дяловете се изравни в пари. Според заключението на вещото лице цената на застроения имот е 12 960 лв., от които земя на стойност 3820лв. и сгради – 9140 лв., а на незастроения - 2440 лв. Общата оценка на двата дяла е 15 400 лв., от които всеки съделител притежава квота по ½ или по 7700 лв. Съделителят Х. М. получава дял, който е по-скъп от квотата му с 5260 лв., затова той следва да бъде осъден да заплати на другия съделител тази сума за уравнение на дяловете. Макар тази сума да е относително висока, следва да се отчете и обстоятелството, че тя е формирана и при отчитане на подобренията, извършени от страните, за което има влязло в сила решение за присъждане на суми.
Неоснователно е искането на жалбоподателя Х. М. делбата да се извърши чрез разпределение, при което той да получи само застроената част от дворното място, а всички останали имоти да бъдат възложени на другия съделител М. М.. Видът и броят на допуснатите до делба имоти позволява при извършването на делбата да се образуват приблизително еднородни дялове, при което всеки от съделителите да получи в свой дял както дворно място, така и земеделска земя. По отношение на извършеното от въззивния съд разпределение на земеделските земи по реда на чл.353 ГПК няма постъпили оплаквания, тъй като основният спор между страните е бил само за застроеното дворно място. Ето защо в тази част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, на страните се дължат разноски в съотношение, което се определя от стойността на имотите, по отношение на които касационната жалба е уважена, съответно – отхвърлена. Предмет на касационното производство е имущество на стойност 23 090 лв. Касационната жалба е уважена за имущество на стойност 15 400 лв., съответно – отхвърлена за имущество на стойност 7690лв. В съответствие с тези съотношения на жалбоподателя Х. М. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 386,83 лв. от общо направените 580 лв., а на ответника М. М. – 215,48 лв. от общо направените 647 лв. При компенсиране на тези две суми М. М. следва да заплати на Х. М. 215,48 лв. разноски по компенсация.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 51 от 01.03.2016 г. по в.гр.д. №720/2015 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е изнесено на публична продан дворно място с площ от 3192 кв.м., находящо се в [населено място], Шуменска област, [улица], №19, заедно с построената в него жилищна сграда и стопанска сграда и вместо него постановява:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.353 ГПК на Х. Ш. М. от [населено място], [община], [улица], следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1948 кв. м., съставляващо УПИ ХІІІ-565 в кв.14 по плана на [населено място], Шуменска област, утвърден със заповед за частично изменение на ПУП-ПР №РД-25-2052 от 12.12.2014 г. на кмета на [община], с проектен идентификатор 68504.110.565, при съседи: имоти с идентификатори 68504.110.496; 68504.110.566; 68504.110.498; 68504.110.138; 68504.110.224, ведно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с проектен идентификатор 68504.110.565.3 с площ от 80 кв.м. и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с проектен идентификатор 68504.110.565.1 с площ от 52 кв.м., при цена на този дял в размер на 12 960 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.353 ГПК на М. Ш. М. от [населено място], [община], [улица], следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1244 кв.м., съставляващо УПИ ХІV-566 в кв.14 по плана на [населено място], Шуменска област, утвърден със заповед за частично изменение на ПУП-ПР №РД-25-2052 от 12.12.2014 г. на кмета на [община], с проектен идентификатор 68504.110.566, при съседи: имоти с идентификатори 68504.110.565; 68504.110.498; 68504.110.227; 68504.110.138, при цена на този дял в размер на 2440 лв.
ОСЪЖДА Х. Ш. М. да заплати на М. Ш. М. сумата от 5260 лв. за уравнение на дяловете.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51 от 01.03.2016 г. по в.гр.д. №720/2015 г. на Шуменския окръжен съд в останалата обжалвана част, с която по реда на чл.353 ГПК е извършено разпределение на допуснатите до делба земеделски земи между двамата съделители и е извършено уравнение на дяловете им в тях.
ОСЪЖДА М. Ш. М. да заплати на Х. Ш. М. сумата от 215,48 лв. разноски пред ВКС по компенсация.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: