Р Е Ш Е Н И Е    № 199   гр.София, 29 октомври  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи април   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                         ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                                                                                              със секретар   Лилия Гаврилова при участието на прокурора    КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 179/2009 година   Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура и жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци Е. Кр. З. и Л. Н. З. срещу решение № 19 от 6.ІІ.2009 год. по внохд № 549/2008 год. на Софийския апелативен съд. Възраженията в протеста са на посочените в чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК касационни основания. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Повереникът на Е. и Л. З. обжалва решението на всички касационни основания, намирайки за занижени и присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Искането е аналогично на това, посочено в протеста. В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Защитникът на подсъдимия намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 5 от 16.V.2007 год. по нохд № 185/2006 год. на Пернишкия окръжен съд, подсъдимият И. Н. Е. е признат за виновен в това, че на 13. ХІ.2005 год. в заведението „Тропикана” в Перник умишлено е умъртвил 40-годишния Н. Т. З. от с.гр., извършвайки деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, и на основание чл.119 във вр. с чл.115 НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 5 години, като е оправдан по обвинението в престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл.първо и т.11 НК. В полза на Е. К. З. и Л. Н. З.-съпруга и дъщеря на убития – са присъдени съответно 20 000 и 15 000 лева за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди с отхвърляне на предявените искове до размерите съответно на 60 000 и 40 000 лева. С решение № 598 от 10. ХІІ.2007 год. по внохд № 897/2007 год. на Софийския апелативен съд, присъдата е изменена в гражданската й част с увеличаване на присъдените в полза на Е. и Л. З. обезщетения на по 30 000 лева. С решение № 161 от 19.V.2008 год. по нд № 114/2008 год. на ВКС, първо н.о., въззивното решение е отменено и делото е върнато на апелативния съд за ново разглеждане. Сега обжалваното решение на апелативния съд е същото като това, което ВКС е отменил. Протестът и жалбата са основателни. При повторното разглеждане на делото, въззивният съд е изпълнил указанията на ВКС, дадени в отменителното му решение по нд № 114/2008 год. на първо н.о. Назначената и изслушана от съда балистична експертиза е дала 3 възможни взаимоположения на подсъдимия и пострадалия в момента, когато Н. Т. З. е бил прострелян, едното от които е съответствало на приетото от съда и базиращо се на показанията на свидетеля Г. Г. Георгиев сравнително най-пълно е проследил и предал развоя на инцидента между Е от момента, когато последният го е предизвикал, до фаталния му за З. завършек – затова и направените въз основа именно показанията на Г. Г. фактически констатации следва да се преценят като отразяващи обективната истина, а възражението за допуснато процесуално нарушение – като неоснователно. Основателно е оплакването за незаконосъобразност на въззивното решение. Приемайки, че деянието на Е. по чл.119 НК не е във вр. с чл.116, ал.1, т.6, предл.първо НК, въззивният съд не е приложил закона, който е следвало да се приложи – касационно основание по чл.348, ал.2, предл.второ НПК. След като подсъдимият е отблъсквал насоченото срещу него от с. на пострадалия нападение и същото е продължавало – задължителна предпоставка за прилагане института на неизбежната отбрана – е съществувала вероятността З. да отклони насоченото срещу него оръжие, а оттам и вероятността изстреляният или рикоширал куршум да нарани някой от намиращите се в затвореното помещение хора. Поначало огнестрелното оръжие е средство и стрелбата с него-начин, опасни за живота за мнозина, предположение, което би могло да отпадне единствено тогава, когато не съществува и най-малката вероятност за нараняване на другиго било поради отсъствието на други хора на местопрестъплението, било поради отдалечеността им на разстояние, изключващо достигането до тях на изстрелян или рикоширал боеприпас. Основателно се възразява и срещу справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание. Провокативното му поведение към пияния пострадал с демонстративното изваждане и зареждане на пистолета в отговор на явно пренебрежителното отношение на З. към него, повече от несъответстващата на нападението отбрана, произвеждането на стрелба с огнестрелно оръжие в затворено помещение, без да се държи сметка за присъствието в него и на други хора, както и демонстративното безразличие към последиците за простреляния, определят подсъдимия като подчертано егоцентрична личност със занижени критерии за дължимото от него за разлика това от другите поведение и отношение в обществото. При склонността си към преобладаващо положителна себеоценка /вж. експертното обсъждане на л.166 от първ.д., Б. Б. психични качества/, наложеното наказание – в нисък размер и отложено от изтърпяване – би утвърдило у Е. убеждението в правилността на действията му, което не съответства на целите на специалната превенция, а в обществото би създало неправилна представа за допустимото в сходни ситуации поведение. Съобразно дотук изложеното и чл.354, ал.3, т.1 и 3 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 19 от 6.ІІ.2009 год. по внохд № 549/2008 год. на Софийския апелативен съд И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав и от съдебното заседание. При новото разглеждане на делото да се изпълнят указанията за правилното прилагане на материалния закон и справедливостта на наказанието. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:         ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА ДОКЛАДЧИКА САША РАДАНОВА   Считам, че протестираното и обжалвано въззивно решение е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила с неизпълнението от съда на задължителните указания, дадени в отменителното решение на касационната инстанция. За да отмени решението на Софийския апелативен съд по внохд № 897/2007 год., ВКС е имал предвид не само липсата на съответен на приетата за установена фактическа обстановка анализ на фактите, отнасящи се до наличието или не на осъществено от пострадалия над подсъдимия „ противоправно нападение”, но и липсата на доказателства за такова поведение, които да се съдържат в показанията на лицата, присъствали в заведението по времето, когато Е. е застрелял З. , цитирайки, на л.6 от съдебния си акт, показанията на съпрузите и собственици на заведението М. и Г. Г. , на А. Г. и Н. Й. Насочил е още вниманието на съда, на когото е върнал делото за ново разглеждане, към показанията на посочените свидетели, дадени при досъдебното разследване пред съдия /по реда на изброяването им по-горе, съответно на л.24, 27-28, 20 и 29 от сл.дело/, както и към необсъждането като доказателствено средство на направеното от д-р К. Ч. експертно заключение /л.45, гърба и 46 от сл.дело/, който, впрочем, изобщо не е давал разяснения по заключението си при първоинстанционното разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото, апелативният съд е назначил единствено комплексна-медицинска и балистична-експертиза, заключението по която, даващо три възможни взаимни разположения на подсъдимия и пострадалия в момента на прострелването на З. , е потвърждавало взаимно изключващите се показания и на М. Г. в момента на изстрела двамата са били изправени, с лице един към друг-и на Г. Г. в този момент подсъдимият е бил паднал и „от земята” произвел изстрела към изправения пострадал. Тогава и сега съществуващата неяснота, кой и защо е провокирал повторния инцидент между подсъдимия и пострадалия, и имал ли е последният поведение с обективните признаци на „непосредствено противоправно нападение”, е следвало да се отстрани с повторния разпит на М. В. Г. , Г. Н. Г. , А. Б. Г. и Н. Ст. Й. ; със съпоставянето на тези показания с показанията, които свидетелите са давали при досъдебното разследване и при първоинстанционното разглеждане на делото;. с поставянето на свидетелите в очна ставка, ако дават различни показания за едно и също обстоятелство /каквито, напр., са твърденията на М. Г. и на Г. Г. за взаимното разположение на подсъдимия и пострадалия при произвеждане на изстрела/. Реакцията на подсъдимия още при първоначалния му конфликт с пострадалия е следвало да се обсъди съвместно с коментара на специалистите от назначената при първоинстанционното разглеждане на делото комплексна-психиатрична и психологична-експертиза /в б.”Г” на л.12 от експертизата, л.167 от първ.дело/ и да се прецени, дали тя е била в отговор на застрашаващо живота или здравето му поведение на пострадалия или това поведение е било възприето от Е. като унизителна за него проява от с. на З. на физическо превъзходство и пренебрежение, на която Е. , като не е могъл да отговори по същия начин, е показал решимостта си да отговори с оръжие на отправеното му предизвикателство /не само веднага, след шамара в тилната част на врата или на главата, извадил пистолета, но и демонстративно го заредил/. Коментираната демонстрация на подсъдимия, която е била повече от предизвикателна за пияния пострадал/а, че З. е пиян, е било очевидно за всички присъстващи/ и това ясно следва от последващите му реплики /”Ще ти фрасна един и ще излетиш през прозореца” и „кой ви дава на вас оръжие”/ е следвало да се обсъди във връзка с правното квалифициране поведението на пострадалия, защото, дори да се установи, че той е нападнал подсъдимия, последният не може да му отговори с „неизбежна отбрана”, след като сам той е провокирал застрашилото го нападение с огнестрелно оръжие и недвусмислено заявявайки намерението си да го употреби – П.12-1973 год., Пл., т.3.