Р Е Ш Е Н И Е № 31 София, 01.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков Филип Владимиров при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 367 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Й. Г.,П. Й. Н.,Д. А. П.,Х. А. Х.,Ж. Т. А.,И. А. П., Д. А. С.,Д. С. А.,Ф. Х. Т.,И. Х. Г. и К. Х. Д. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 06.01.2011г. по гр.д.№2058/2010г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от касаторите иск за признаване за установено че К. К. Г.,А. Д. И. и М. Г. Г., починал в хода на процеса на 30.08.2009г. и заместен от наследниците си по закон Д. М. А. и Д. М. Г., не са собственици на недвижим имот,представляващ реална част от имот №* по ПНИ на СО”А. м.”,с площ на реалната част от 605кв.м.,описани в жълт цвят по скицата към заключението на СТЕ от 27.11.2008г., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението. С определение №617/15.06.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса дава ли право на изкупуване по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ сграда, която е построена като масивна жилищна,но при издадено разрешение за строеж за дървена барака за сезонно ползване. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че построяването на сграда за живеене при издадено разрешение за изграждане на лека постройка за сезонно ползване- за подслон и съхраняване на инвентар, дава право на придобиване на право на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Излагат също така доводи за неправилност на въззивното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-необсъждане в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства. Поддържат,че заключенията на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи за идентичността на имота са възприети безкритично от съда,като не е съобразено,че в протокола на ИК на ОНС-В.,даващ правото на ползване,имотът не е надлежно описан с действителна площ и поне три граници и е налице несъответствие между този имот и описания в удостоверението. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен като им бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответниците по касационна жалба К. К. Г., Д. М. А.,Д. М. Г. и А. Д. И. не изразяват становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ наследниците на Х. Й. Х. са предявили иск за признаване за установено,че К. К. Г.,А. Д. И. и М. Г. Г., починал в хода на производството и заместен от своите наследници по закон Д. М. А. и Д. М. Г.,не са собственици на недвижим имот,представляващ реална част от имот №* по ПНИ на СО”А. м.”,землището на [населено място]. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че по делото е установено осъществяването на твърдяния от ответниците придобивен способ,а именно трансформация на право на собственост вследствие прекратяване правото на ползване по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ-на М. Г. Г. е предоставена за ползване пустееща земя от ДЗС в землището на [населено място],м.”Я. т.” с площ от 0.8 дка при граници:Г.Г.,А.Д.,Т.Ц. и път,посочени в препис-извлечение №6 от ИК на ОНС-В. по протокол №14 и решение №4/16.09.1967г. на ИК на ОНС-В.,който имот е идентичен с описания в оценителен протокол №1629/24.09.1993г. и процесния ПИ №* по плана на СО”А. м.”. С разрешение за строеж №782/11.10.1977г. на началник отдел “Архитектура и благоустройство” при [община] е позволено на М. Г. да монтира дървена барака за сезонно ползване,като в имота е построена тухлена едноетажна сграда със застроена площ от 40.60кв.м.,състояща се от стая и кухня,покривът е на плоча,трайно прикрепена е към земята,водоснабдена и електрифицирана,с долепена до нея лятна кухня с навес,която сграда е отразена като съществуваща за първи път в плана от 1987г. Определената оценка за имота е платена,през 1997г. е съставен н.а.№*,том *,н.д.№*/1997г. за признаване правото на собственост и през 2005г. е издадена заповед №0045/15.02.2005г. на зам.кмета на [община],поправена със заповед №0329/05.2005г.,с която е наредено придобиване на собствеността при условията на §4з,ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ за новообразуван имот с идентификационен №*,целият с площ от 824кв.м. Въпросът,обусловил наличие на основание за допускане на касационно обжалване,касае приложното поле на §4а ПЗР ЗСПЗЗ и по-специално дава ли право на изкупуване по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ сграда, която е построена като масивна жилищна,но при издадено разрешение за строеж на дървена барака за сезонно ползване,по който въпрос в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата. В обжалваното решение е прието,че сграда,построена като масивна жилищна,дава правото на изкупуване по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,макар за изграждането й да е било издадено разрешение за монтиране на дървена барака за сезонно ползване. В решение №250/09.04.2008г. по гр.д.№1240/2007г. на ВКС,V ГО е прието,че ако в издаденото строително разрешение е посочено,че се разрешава сезонна постройка по чл.108,ал.7 ППЗТСУ/отм./,то ползувателят няма правото на изкупуване по §4а ПЗР ЗСПЗЗ,тъй като тази характеристика е формулирана в т.1,ал.3 на §1в ДР ППЗСПЗЗ относно постройка,която не се счита за сграда по §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Прието е,че дори в имота да е изградена постройка,различна от тази,за която е дадено разрешение и която представлява сграда за живеене,това не дава право на придобиване по §4а ПЗР ЗСПЗЗ,защото ползувателят не може да черпи права от своето противоправно поведение. Настоящият състав като взе предвид указанията по приложението на разпоредбата на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,дадени в ТР №2/13.09.2011г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№2/2011г.,приема за правилно становището,изразено в обжалваното решение на Варненския окръжен съд,постановено на 06.01.2011г. по гр.д.№2058/2010г. Съображенията за това са следните: В ТР №2/13.09.2011г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№2/2011г. се прие, че в полза на ползвателите възниква правото да придобият собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ когато сградата отговаря на изискването за постройка,отразено в тълкувателната норма на §1в,ал.3 ДР ППЗСПЗЗ-да е трайно прикрепена към терена без да е необходимо същата да отговаря на изискванията на строителните правила и норми,установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. Изложени са съображения,че по отношение на правото на възстановяване на собствеността върху такива земи законодателят изхожда от фактическото положение,а именно отчитайки факта на тяхното застрояване,като с актовете,предвидени в §63 ПЗР ППЗСПЗЗ е предвидено застрояване на предоставените за ползване земеделски земи предимно със сезонни постройки,за подслон и съхранение на селскостопански инвентар,както и че разпоредбата не установява изискване за законност на строителството.С оглед на това по поставения въпрос следва да се приеме,че релевантно за правото на изкупуване по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ е вида и характера на постройката,а не вида на постройката,за която е било издадено строителното разрешение,като обстоятелството дали построеното съответства на описаната в разрешението за строеж постройка е ирелевантно. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.При постановяването му не са допуснати сочените от касаторите нарушения на съдопроизводствените правила /чл.188,ал.3 ГПК/отм./ и чл.157 ГПК/отм./ и правилно е приложен материалният закон /§4а ПЗР ЗСПЗЗ/. За да се приеме,че са налице предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, достатъчно е по делото да е установено,че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ в имота е била построена жилищна сграда,т.е. сграда,която не попада в приложното поле на §1в,ал.3 ДР ППЗСПЗЗ. И след като по настоящето дело е установено,че още към 1987г. в процесния имот е построена тухлена едноетажна сграда със застроена площ от 40.60кв.м., състояща се от стая и кухня,трайно прикрепена към земята, водоснабдена и електрифицирана,която е отразена като съществуваща още в кадастралния план от 1987г.,правилно въззивният съд е приел,че тази сграда дава на ползувателя правото да придобие собствеността върху земята по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,като обстоятелството,че с разрешение за строеж е позволено монтиране на дървена барака за сезонно ползване е ирелевантно. Неоснователни са оплакванията на касаторите,че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане и преценка на доказателствата. Всички събрани по делото доказателства са обсъдени от въззивния съд и доказателственото им значение е правилно преценено. Изводът за идентичност на процесния недвижим имот с предоставения за ползване на М. Г. Г. е основан на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,за която е прието,че е изготвена компетентно и обективно въз основа на всички данни,имащи значение за изясняване на поставения пред експертите въпрос. Правилно е преценено и значението на представените по делото препис-извлечение №6 от ИК на ОНС-В., удостоверяващо съдържанието на протокол №14 и решение №4 от 16.09.1967г.,както и на приложения към протокола списък на лицата, получили места по ПМС №21. Неоснователни са доводите в касационната жалба,че липсата на точна индивидуализация на предоставения за ползване имот в протокола сочи на невъзможност за установяване идентичността на имота с процесния,както и че последващата индивидуализация в списъка на лицата,на които са предоставени земи за ползване е недопустимо. В случая границите на имота са посочени в препис-извлечение №6,удостоверяващо предоставянето за безвъзмездно ползване по реда на ПМС №21 от 1962г. на описания имот с решение №4/16.09.1967г. на ИК на ОНС-В.,което представлява официален свидетелстващ документ,удостоверяващ факта на вземане на решение за предоставяне на ползването от компетентен орган и по предвидения в закона ред. Обстоятелството,че в самия протокол №14 от проведеното на 16.09.1967г. заседание на ИК на ОНС тези граници не са посочени не сочи на липса на годен обект на правото,доколкото данни за същото са посочени в издадения препис-извлечение,основан на всички представени на заседанието книжа и обсъжданите от ИК факти-в т.ІV,І на протокол №14 изрично е посочено,че е утвърден списък на пустеещите земи за раздаване по ПМС №21,като изрично е отбелязано и взето решение за одобряване на този списък,приложен към протокола,т.е. че е обсъждано и одобрено предоставяне право на ползване на конкретни лица върху конкретни недвижими имоти. Правилно следователно въззивният съд е основал извода си за наличие на надлежно предоставено право на ползване върху конкретен имот именно на данните,съдържащи се в препис-извлечение №6. Така постановеното въззивно решение е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон,поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 06.01.2011г. по гр.д.№ 2058/2010г. Председател: Членове: