1 Р Е Ш Е Н И Е № 169 гр. София, 31.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 664 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ваня Д. срещу решение от 15.11.2010г. по гр. дело № 292/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което е оставено в сила решение № 860 от 20.11.2009г. по гр. дело № 263/2008г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав и ответното дружество е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2 450 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционното решение [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата 15 254,96 лв. – част от цената на описан недвижим имот съгласно предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 20.09.2006г. и договор за покупко-продажба, сключен на 27.12.2006г. с нотариален акт № 183, т. III, рег. № 2779, по нот. дело № 504/27.12.2006г. от нотариус с рег. № 048 и фактура № 303/27.12.2006г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 457,65 лв.– мораторна неустойка съгласно раздел VI, т. 6.4. от предварителния договор, със законната лихва върху тези суми, считано от 06.02.2008г. до окончателното им плащане, и разноски по делото в размер 1 000 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище за неправилност на извода, че след като в чл. 2.2. от предварителния договор е уговорен начин на плащане по банков път, то ответникът с банкови документи следва да установи извършеното плащане или съобразно разпоредбата на чл. 77, ал. 1 ЗЗД да се снабди с разписка за извършено плащане. Релевира доводи, че този извод е в противоречие с правилата на доказване, разпределението на доказателствената тежест и необходимостта страната, която оспорва нотариалния акт в частта, с която е материализирано изрично изявление, че цената на продавания имот е изцяло изплатена, да докаже оспорването при условията на пълно и главно доказване. Според касатора приемането от въззивния съд, че предвид записванията в счетоводните книги, ответникът не е извършил плащане, е в противоречие с изискването, че за да се позове ищецът на счетоводните си записвания като доказателство, е необходимо да е установил, че счетоводството му е редовно водено, което в случая не е направено. Прави оплакване за неправилност на извода за липса на доказателства за плащане на цената в брой и неправилно приложение на чл. 77 ЗЗД, тъй като въззивният съд не е съобразил, че по своята правна същност изявлението в нотариалния акт относно получаването на цената има характер на разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД. Касаторът моли решението да бъде отменено, предявените искове отхвърлени и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. П. К. оспорва касационната жалба и релевира доводи за правилност на въззивното решение. Поддържа становище, че е доказал неверността на признатото от него в нотариалния акт обстоятелство, че цената е получена, предвид клаузата на чл. 2.2. от предварителния договор, липсата на плащане по банков път, липсата на издадена фискална касова бележка, отразяваща плащане в брой и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Подробни съображения са изложени в представените в откритото съдебно заседание писмени бележки. Ответникът моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С определение № 406 от 06.06.2012г. по настоящото т. дело № 664/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните процесуално-правни и материално-правни въпроси: 1/ дали опровергаващият съдържанието на нотариалния акт в частта, в която е отразено плащане на цената, трябва да докаже пълно и главно, че признатото от него обстоятелство за получаване на цената е невярно; 2/ представляват ли счетоводните книги и записванията в тях доказателство за страната, която ги е водила; 3/ представлява ли изявлението, материализирано в нотариалния акт, че цената по сделката е получена, разписка за извършено плащане. По релевантните правни въпроси: Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. В частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ. В частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът, че е получил цената, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание и материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената. Поради това съгласно практиката на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК и задължителна за съдилищата по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК /решение № 403/10.01.2012г. по гр. дело № 1543/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 402/17.01.2012г. по гр. дело № 449/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 173/27.07.2010г. по гр. д. № 5166/2008г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и други съдебни актове/, нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот в частта, с която страните са направили изявление за заплащане, респективно получаване на продажната цена, има характер на разписка за плащане. Когато страните са удостоверили в нотариалния акт за покупко-продажба, че цената е платена и получена от продавача, не е необходимо издаване на отделна разписка съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 180 ГПК подписаните от лицето, което ги е издало, частни документи /диспозитивни и свидетелстващи/ притежават формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това лице. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена сила, т. е. има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление. В този случай твърдението, че признатият от издателя факт всъщност не се е осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документа в съответната част по смисъла на чл. 133, ал. 1, б. „е” ГПК /отм./, аналогичен чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Следователно, когато обективираното в документа изявление принадлежи на подписалото го лице, но това изявление не е вярно, защото не съответства на обективната действителност, документът е автентичен, но с невярно съдържание. Доказателствената тежест за опровергаване на верността на удостовереното обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително изявление, т. е. на страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил. В зависимост от постигнатия резултат доказването може да бъде пълно и непълно, а съобразно разпределението на доказателствената тежст – главно и насрещно. Пълно е доказването, което създава сигурно убеждение в съзнанието на съда в истинността, респективно верността, или неистинността, респективно неверността на съответното фактическо твърдение и е насочено към сигурно установяване съществуването или несъществуването на даден факт, т. е. пълно е доказването на всички твърдения, обуславящи спорното право. Непълното доказване създава вероятностна представа, ненапълно сигурно убеждение на съда за съществуването или несъществуването на определен факт. Непълно доказване може да бъде проведено по отношение на фактическите твърдения, от които не зависи изходът на спорното право. Когато предмет на доказване са факти, за които доказващият носи доказателствена тежест, доказването е главно. Насрещно е доказването на противната страна, която не носи доказателствената тежест, и поради това същото може да бъде непълно. Поради това, че твърдението на ищеца – продавач, че признатият от него факт за получаване на цената не се е осъществил, обуславя спорното право за заплащане на цената по иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, и с оглед доказателствената тежест за опровергаване верността на удостовереното обстоятелство за получаване на цената, то ищецът трябва да проведе пълно и главно доказване, че признатото от него обстоятелство за получаване на цената е невярно. По въпроса за доказателствената тежест на счетоводните книги и направените в тях записвания по реда на чл. 290 ГПК е създадена постоянна практика на ВКС, която е задължителна за съдилищата по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК /решение № 62/25.06.2009г. по т. д. № 546/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 7/22.02.2011г. по т. д. № 264/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и други/ и съгласно която счетоводните книги и вписванията в тях могат да служат като доказателство на страната, която ги е водила, според тяхната редовност, която не се презумира, а трябва да бъде установена, и с оглед останалите доказателства. Съгласно чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство в негова полза, но те не се ползват със задължителна доказателствена сила, а същата трябва да бъде преценена от съда с оглед всички събрани по делото доказателства. Поради това, че счетоводните книги са производни, тъй като се изготвят на базата на първични счетоводни документи, същите трябва да бъдат редовно водени, което не се предполага, а трябва да бъде установено чрез съдебно-счетоводна експертиза. Поради това при допускане на съдебно-счетоводна експертиза по определени задачи по искане на страните, съдът следва служебно, ако това не е поискано, да постави на вещото лице и въпроса дали счетоводните книги са редовно водени за съответния период, през който се извършва проверката. По правилността на решението: При така дадените отговори на релевантните правни въпроси настоящият съдебен състав счита, че неправилно въззивният съд, позовавайки се на разпоредбата на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, съгласно която при извършено плащане в брой купувачът може да се снабди с разписка от продавача, отразяваща заплащането на сумата по този начин, е приел, че не са констатирани писмени документи за плащане на тази сума в брой. Когато в нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот страните по сделката са направили изявление, че покупко-продажната цена е платена от купувача, респективно получена от продавача, без да е отразено, че плащането е извършено по банков път, се приема, че в тази част нотариалният акт има характер на разписка за плащане на сумата, поради което не е необходимо издаване на отделна разписка съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Решаващият съдебен състав не е съобразил, че ищецът не е провел пълно доказване, че признатото от него в нотариалния акт обстоятелство за получаване на цената е невярно. Правилно въззивната инстанция е констатирала, че съгласно т. 2.2. от предварителния договор страните са договорили, че 80% от цената в размер 61 021,90 лв. с ДДС е заплатена авансово в деня на подписване на договора, а останалите 20% в размер 15 255,47 лв. с ДДС е следвало да се платят в момента на подписване на нотариалния акт. В противоречие с разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ и постоянната съдебна практика обаче съдебният състав, позовавайки се на извършените от ищеца осчетоводявания, включително на фактура № 033/27.12.2006г., включена в дневника за продажбите и справката-декларация по ДДС за 2006г., изготвени от ищеца, но неподписана от ответника и само на балансите на ответника за 2006г. и 2007г., депозирани в НАП, е направил извод за липса на писмени документи за плащане на сумата 15 254,96 лв. по банков път или в брой. При съпоставяне на отразеното в нотариалния акт плащане в размер 76 277,37 лв. и установеното с предварителния договор плащане на сумата размер 61 021,90 лв. с ДДС може да се направи извод, че признатото от ищеца в нотариалния акт обстоятелство за получаване на цената е невярно в частта за сумата 61 021,90 лв. За останалата част в размер 15 255,47 лв. съдържанието на нотариалния акт не е опровергано. Поради това, че счетоводните книги са производни, тъй като се изготвят на базата на първични счетоводни документи, същите трябва да бъдат редовно водени, което не се предполага, а трябва да бъде установено чрез съдебно-счетоводна експертиза. За да се позове страната на счетоводните си записвания като доказателство, е необходимо да е установила, че счетоводството й е водено съгласно изискванията на Закона за счетоводството, Търговския закон и съответните подзаконови нормативни актове. Като не е отчел, че в първоинстанционното производство редовността на воденето на счетоводни книги при ищеца не е изследвано и не е допуснал съдебно-счетоводна експертиза за установяване на това обстоятелство, въззивният съд е постановил неправилно решение. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено, включително и в частта за присъдената неустойка по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, предвид акцесорния й характер, и делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да извърши проверка на счетоводството на ищеца и да даде заключение за редовността при воденето на счетоводните книги, както и проверка в НАП по партидата на ответника относно представените от него в НАП дневници за покупка, включително на счетоводството на ответника и да даде заключение включена ли е издадената от ищеца данъчна фактура № 033/27.12.2006г. в дневника за покупки на ответника за съответния период, осчетоводена ли е от него, по коя сметка и има ли отразени в счетоводството на ответника плащания на цената на процесния имот и въз основа на какви документи. С оглед изхода на делото разноски не се присъждат, а същите трябва да бъдат съобразени от въззивната инстанция при постановяване на решението по съществото на спора. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 15.11.2010г. по гр. дело № 292/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.