Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1240/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 348 гр.София, 17 ноември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: САША Р АДАНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1240/2014 година Касационното производство е образувано по жалба от повереника на частните обвинители В. и К. Ц. Ц. срещу решение № 228 от 25VІ.2014 год. по внохд № 497/2013 год. на Софийския апелативен съд.В жалбата се възразява срещу правилността на доказателствения анализ на въззивния съд и,отчасти,срещу правилността на назначената и изслушана от този съд автотехническа експертиза.С позоваване на чл. 354,ал.5 НПК, жалбоподателят иска от ВКС да отмени решението на апелативния съд и да осъди подсъдимия. В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват и не се представляват. Подсъдимият С. А. А. и защитникът му, както и представителят на ВПР, поддържат становище за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 408 от 8.ХІІ.2011 год. по нохд № 3563/2011 год. на Софийския градски съд, С. А. А. е признат за невиновен в това, около 14 ч на 23.VІІІ.2010 год., в района на кръстовището между [улица]и [улица]в /населено място/, да е управлявал товарен автомобил /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] и прикачено към автомобила полуремарке с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение правилата на чл. 20,ал. 1 и 2, и на чл. 25,ал.1 ЗДП,довело до причиняването по непредпазливост смъртта на 83-годишния Ц. В. Ц. от с.гр., при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 343,ал.1,б.”в” НК. Присъдата е потвърдена с решение № 329 от 26.Х.2012 год. по внохд № 634/2012 год. на Софийския апелативен съд. С решение № 67 от 16.V.2013 год. по нд № 2312/2012 год. на ВКС е отменено решението на апелативния съд и делото му е върнато за ново разглеждане. Със сега обжалваното решение отново е потвърдена първоинстанционната присъда. Жалбата е основателна, но не по съображенията изложени в нея. За да отмени обжалваното решение по внохд № 634/2012 год., съдебният състав по нд № 2312/2012 год. на ВКС е констатирал наличието на процесуални нарушения, свързани с доказателствения анализ: необсъждане от въззивния съд на част от доказателствата и тяхното отношение към механизма на станалото пътнотранспортно произшествие /напр. за намерените на мястото на произшествието следи, отразени в протокола за оглед като спирачни/ ; неизлагане на съображения относно приетото за установено, че до мястото на удара пострадалият е изминал 0.80 м, въпреки че в две от експертизите е прието, този път да е 1 м; липсата на коментар по единствено приетото експертно положение, че пострадалият е пресичал перпендикулярно платното за движение на [улица].Касационният съд е констатирал и наличието на нарушение, пряко свързано с принципа на чл. 13 НПК, изразяващо се в отказът на въззивния съд да уважи направеното от процесуалния представител на гражданския ищец К.Ц. искане за установяване самоличността на лицето, подало на тел. 112 съобщение за станалото пътнотранспортно произшествие /ПТП/, и разпитът на това лице като възможен очевидец. При повторното разглеждане на делото въззивният съд е направил необходимото да отстрани нарушенията, свързани с доказателствения анализ, посредством преодоляване на съществуващите несъответствия в заключенията на предходните 4 експертизи, включително тройна и петорна комплексни медико-автотехнически експертизи /КМАТЕ/, предназначени да изяснят механизма на ПТП, и наличието или липсата за настъпването му на вина от страна на подсъдимия.Била е назначена КМАТЕ от 7 специалисти – двама съдебни лекари и петима специалисти по двигатели с вътрешно горене и автомобили- които са дали изчерпателен отговор на поставените им 18 въпроса.И тази експертиза, обаче, в отговор на поставената й 10-та задача, който отговор е най-значим за ангажиране или не отговорността на подсъдимия, е изказала само предположения за момента, в който пострадалият пешеходец е станал опасен за движението и възможността в този момент да бъде възприет от подсъдимия.Предположенията са дадени в 5 варианта, при 3 от които подсъдимият е могъл да възприеме пешеходеца, последният се е намирал извън опасната зона на спиране на товарния автомобил и произшествието е било предотвратимо, а в останалите два пешеходецът е попадал в невидима за водача на автомобила зона, възприемането му като опасност е било невъзможно и произшествието е било непредотвратимо. Причината за тази многовариантност на механизма на ПТП произтича от липсата на информация за поведението на пострадалия Ц.Ц.-83-годишен, в недобро физическо здраве, придвижващ се бавно с помощта на бастун.Не е ясно, дали Ц. се е движил по тротоар или по платното за движение; ако се е намирал върху тротоар, поведението му издавало ли е очевидно намерение да не спира и от движение да предприеме пресичане на платното за движение;къде се е намирал Ц. в момента, когато, след спиране преди кръстовището на [улица], откъдето е идвал, подсъдимият е започнал да осъществява остър ляв завой за включване в движението по /булевард/; в кой момент след началото на маневрата пешеходецът е започнал да пресича пътя на товарния автомобил. Единственият възможен очевидец на станалото ПТП, който би могъл да даде информация за поведението на пострадалия, е лицето, съобщило за произшествието на тел. 112 и върху него е акцентирано в отменителното решение на ВКС, но въззивният съд не е стигнал докрай в усилията си да установи самоличността му .От дирекция „Национална система 112” е изискана и получена справка, че сигналът е подаден от лице, представило се с името Н. С., което е позвънило от мобилен телефон с № 0886 642 206 /л.11 от възз.д./, а от изисканата и получена от [фирма] справка се е установило , че към датата на ПТП, 23.VІІІ.2010 год., този номер се е водел на [фирма] /л.55от възз.д./.И тъй като именно на това дружество е било възложено изграждането на водопровод от /квартал/ до [улица], включително в района, където е станало ПТП /писмо от Столична община на л. 57 от възз.д./ , логично следва да се предположи, че лицето, подало сигнал на тел. 112 и представило се като Н. С., работи в това дружество и ползва предоставен му служебен телефон.Съдът е трябвало да продължи с издирването като отправи запитване до споменатото дружество, дали в интересуващия делото период е имало работник или служител с посочените две имена, като при отрицателен отговор изиска името на лицето, на което въпросният телефон е бил предоставен. С тези действия съдът действително би изчерпал възможностите да достигне до оказаната му от ВКС информация с цел осигуряване разкриването на обективната истина. Допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение –при възможност за такова- на дадени от ВКС задължителни указания по чл. 355,ал.1,т.3 НПК, е винаги съществено, налага повторна отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото от апелативния съд.Ето защо и на основание чл. 354,ал.5,изр.първо във вр. с ал.3,т.2 НПК, ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 228 от 25.VІ.2014 год. по внохд № 497/2013 год. на Софийския апелативен съд И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав и от съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: