Р Е Ш Е Н И Е   № 160   гр.София, 15 април  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети март   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                        БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                                                            със секретар   Кристина Павлова и с участието на прокурора   АТАНАС  ГЕБРЕВ изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)  ЛИДИЯ СТОЯНОВА  наказателно  дело под № 26/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Г. Т. Ф. против решение № 240/29.10.2008 год. по въззивно нохд № 468/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав, в която се поддържат доводи за съществени нарушения на процесуалните правила довели до неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна и връщане на делото на досъдебното производство или оправдаване по предявеното обвинение и алтернативно – за изменение и определяне на наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца. Гражданският ищец В. Д. Г. не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че няма нарушения, които да са с характер на касационни основания за отмяна или изменение на обжалваното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Хасковският окръжен съд с присъда № 129/10.07.2008 год. по нохд № 148/2008 год. признал подсъдимия Ф за виновен в това, че на 11.03.2008 год. в гр. Х. при условията на опасен рецидив направил опит да отнеме чужди движими вещи от владението на св. Г на обща стойност 487 лева с намерение да ги присвои като употребил за това сила и деянието останало недовършено по независещи от волята му причини. На основание чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б. Б вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението от гражданския ищец Г. , уважил в размер на 1 000 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния му предявен размер. Произнесъл се по въпросите за размера на разноските и държавната такса, за приложението на чл.53, ал.1, б. А НК и за веществените доказателства. Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 468/2008 год. изменил присъдата в частта относно наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия, което увеличил на 4 години и 10 месеца и относно гражданския иск, който увеличил до 4 000 лева. Потвърдил в останалата й част. Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт за извършено от подсъдимия Ф престъпление опит за грабеж при условията на опасен рецидив. В съдебното заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 10.07.2008 год. заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения по чл.371 НПК и като е приел, че са налице предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие се е произнесъл с осъдителна присъда като е наложил наказание лишаване от свобода под предвидения минимум в размер на 3 години и 6 месеца съобразно изискванията на чл.373, ал.2 НПК. Въззивното производство е образувано по повод протест на прокурор, съдържащ искане за увеличаване размера на наказанието, което определил като явно несправедливо и несъответстващо на целите по чл.36 НК. Подсъдимият направил искане в жалбата си за намаляване размера на наказанието. В жалбата си гражданският ищец оспорил справедливостта на присъденото обезщетение, което определя като занижено и несъответно на действително претърпените болки и страдания в резултат на неправомерното поведение на подсъдимия. Въззивният съд взел предвид доводите и извършил цялостна проверка по чл.314 НПК на първоинстанционния съдебен акт. Изложил съображения за основателността на протеста на прокурора и жалбата на гражданския ищец и мотивирал отказа си да приеме възраженията на подсъдимия за допуснато нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.29, ал.1, т.1 НПК и това за невиновност. Жалбата в частта за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в произнасяне на присъдата от незаконен състав поради участие на съдията в производство по мярката за неотклонение е неоснователна. Видно от данните по делото съдията, който е длъжен да си направи отвод е този, които се е произнасял по въпроса за мярката за неотклонение „задържане под стража” в досъдебното производство. Такова основание по отношение на участвалия в състава, разгледал делото и постановил осъдителната присъда Ф. Ф. не е налице. С определение(л.31) по чл.64 НПК, с което е постановена мярка за неотклонение „задържане под стража” се е произнесъл друг съдия- М. Д. , но тя не е участвала в състав на инстанциите по същество. Поради това няма допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 вр.ал.1, т.2 НПК, което да е касационно основание за отмяна. Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на чл.107, ал.3 НПК. Първоинстанционният съд е установил, че самопризнанията на подсъдимия за извършен от него опит за грабеж с употреба на сила и причинени увреждания по тялото на пострадалия-работник в бензиностанцията, Г. с нож се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което е обявил по предвидения ред наличието на предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие. В мотивите си, които съответстват на изискванията по чл.303, ал.3 НПК, е изложил своите съображения за виновността на подсъдимия. Позовал се е не само на направеното самопризнание, но и на останалия, събран по предвидения процесуален ред, доказателствен материал, който го подкрепя като се е съобразил с изискванията по чл.107, ал.3 НПК. Във въззивното производство е поддържал друго становище-че не е автор, че е могъл да вземе парите, но се е отказал доброволно и въззивният съд е изложил съображения, които настоящият състав изцяло споделя и не намира за необходимо да ги преповтаря, за тяхната неоснователност.мисълът за извършване на престъплението е установен по несъмнен начин от конкретното обективирано поведение на подсъдимия към момента на извършване на деянието. Какви са причините, за да вземе такова решение и да предприеме действия по реализирането му, както и какво е могъл, но не е направил, не са обстоятелства, относими към предмета на доказване. Неоснователни са доводите за явна несправедливост на наложеното наказание в определения завишен с обжалваното решение размер. Въззивният съд по повод протеста на прокурора е направил извод, че са установени достатъчно индивидуализиращи личността на подсъдимия и на деянието обстоятелства, след оценката на които е обосновал и виждането си, че с оглед предходните осъждания извън определящите извършеното при условията на чл.29 НК поведението в обществото, тежестта и характерът на извършеното престъпление, което е от вида със завишена динамика, последиците, че както дееца така и деянието са с висока степен на обществена опасност. Обосновал е решението си да увеличи наказанието в пределите по чл.55, ал.1, т.1 НПК/под предвидения минимум за извършеното престъпление, предвидено от законодателя в размер на 5 години/ с недооценката от с. на първоинстанционния съд на тези обстоятелства и несъобразяването му в пълна степен с действителния смисъл на доказателствата. Наказание в размер по-нисък от определения и още по-малко в размер на 8 месеца, каквото искане прави подсъдимия, означава да се определи признанието с по-голяма тежест от тази, която действително има на декларация с оглед възможността да ползва предвидения по-облекчен режим за отговорност или да се пренебрегнат подбудите за извършване на деянието, демонстративното незачитане на законите в страната, последиците и въздействието-както за пострадалия, така и за останалите членове на обществото. Затова и наказанието лишаване от свобода в размер на 4 години и 10 месеца е съответно на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което е справедливо. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240/29.10.2008 год. по въззивно нохд № 468/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: