5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 825 София, 14.12.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав: Председател : ТАНЯ МИТОВА Членове : ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ изслуша докладваното от съдията Томов ч. гр. дело № 1070/2013 г. и за а се произнесе , взе предвид следното : Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК Образувано е по частна жалба на Д. С. Ю. чрез адв. Я.З. от САК срещу определение № №2537 от 27.11.2012г по ч д.№4026/2012г ,с което по частна жалба на насрещната страна Ню Б. филм АД са намалени разноските , присъдени с определение от 11.09.2012г по реда на чл.248 ал.1 ГПК от първоинстанционния съд , след отказ от иска и прекратяване на делбото Въззивният съд е отменил присъждането на сумата 6 000 лева разноски за адвокатска защита , над размера от 1500 лева . В изложение,приложено допълнително и в срок , е поставен въпрос дали когато прилага разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК съдът следва да съобразява трикратния размер съгласно §2 отДР на Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в какви рамки може да намалява адвокатско възнаграждение .Касационната жалба също е съдържала изложение , в което е поставен и въпрос дали внесеното адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от лице , което не е страна по делото ,но погрешно е вписано в пълномощното наред със страната по делото , означава ,че страната по делото има право да претендира като разноски съмо половината от внесения от двама хонорар , ако в договора не е посочено друго. Посочено е основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по този въпрос ,по първия въпрос е била посочена и практика на ВКС по чл.290 ГПК и определения по чл. 274 ГПК в поддържания от защитата смисъл , като производството е било спряно с определение №232 от 04.04.2013г на основание чл.292 ГПК до приемане на Тълкувателно решение по ТД № 6 /2012г на ОСГТК . Ответникът Ню Б. Филм АД изтъква в отговор ,че жалбата е неоснователна , а претендираното възнаграждение от 6000 лева е било прекомерно , който довод се поддържа и понастоящем . Производството по настоящето дело следва да се възобнови с оглед приемането на ТР № 6 от 06.11.2013 по т.д ТД № 6 /2012г на ОСГТК . Поради претото в т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013 разрешение, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в Наредбата , касационно обжалване не следва да се допуска по въпроса на частната жалбоподателка в изложението ,тъй като определеното от въззивния съд за присъждане адвокатско възнаграждение не е в портиворечие с възприетото по тълкувателен път. По този въпрос , не следва да се допуска касационно обжалване и поради това , че въззивният съд не е обосновал съображенията си с прилагане на чл. 78, ал. 5 ГПК Софийски апелативен съд е приел ,че когато адвокатския хонорар за защита на ответника е бил по дело, образувано по отрицателен установителен иск за право на собственост и е последвал отказ от този иск , но в защита ,с отговора на исковата молба ,ответницата е предявила насрещен иск ,който е отделен за разглеждане в друго съдебно производство ,по което спорът е висящ , правилото на чл.81 ГПК изисква присъдените раноски на ответника при пракатяване на делото да бъде съобразен с това обстоятелство. Представен е бил списък на разноски в размер на 6000 лева , въз основа на договор за защита по делото за платено възнаграждение в този размер ,които първоинстанционният съд е присъдил в пълен размер. От приетите за доказани разноски на ответницата ,сега частен жалбоподател , въззивният съд е приел за подлежащи на присъждане само половината , на основание чл.81 във вр. с чл. 78 ал.4 ГПК ,тъй като производството по делото е било разделено и образувано друго дело Този оспорван от защитата извод на съда не е намерил израз в изложението , не е формулиран и конкретен въпрос в тази връзка. Освен това , въззивният съд приема ,че и така дължимите разноски по представения договор с адв.З. следва да бъдат намалени наполовина , тъй като и в пълномощното ,и в договора от 17.10.2011г наред с представляваната ответница Д. Д. С.- Ю. ,като упълномощител и като платец по договора за правна помощ е вписан и О. Ю. , а последният не е между посочените от ищеца ответници ,т.е не е страна по делото. Не е бил посочен и като ищец по насрещния иск , а тъй като договорът е частен документ и поради липса на други данни въззивният съд е приел ,че половината от сумата е била платена от него. По това съображение на съда , довело до извод , че от отразените като платени 6000 лева по договора за правна помощ следва да се присъдят само 1500 лева , Върховен касационен съд ІІІ г.о приема основание за допускане до касационно обжалване по въпроса дали внесеното адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от лице , което не е страна по делото , но погрешно е вписано в пълномощното наред със страната по делото , сочи на основание в полза на страната да се присъдят разноски съмо за половината сума , при така внесения от двама хонорар , ако в договора не е посочено друго. Въззивният съд е разрешил този въпрос като не е съобразил обстоятелството , че в случая основанието за сключване на договора за правна помощ с адвокат е именно процесуално представителство за защита по делото . Поради това разноски се следват на защитаваната в процеса страна , ако от договора може да се направи извод ,че уговореното и платено възнаграждение е на това основание .От редовно оформен бланков договор за правна защита и съдействие , сключен в писмена форма с адвокат за процесуално представителство по съдебно дело - както е и конкретно посочено , следва да се направи именно този положителен извод , независимо че в договора наред със страната по делото , е вписано и лице , което към момента на упълномощаването не е имало , нито по- късно е добило процесуално качество на страна по делото . В случая видно се касае за съпруг , но поначало при установяването на разноските и присъждането им съгласно чл. 78 и сл. ГПК е от значение основанието им , което легитимира страната по делото , а не трети лица да ги искат . От значение е още дали разноските са реално извършени , в която връзка обаче не е от решаващо значение кой е платил възнаграждението в полза на поелия защитата по делото адвокат . Предвид отговора на поставения въпрос , касационната частна жалба е частично основателна . Въззивният съд правилно е да съобразил , че независимо от прекратяването на делото по първоначалния иск , именно с оглед защитата на ответницата по отрицателен установителен иск за собственост е бил предявен насрещния иск , по който производството не е приключило. Съображенията да се присъди само половината от адвокатското възнаграждение в този случай намират основание и в условието на процесуалния закон ,тъй като делото, посочено в договора за правна помощ , е било разделено . Защитата на ответник по отрицателния установителен иск , когато спорът е за право на собственост , се изразява най-вече в отразяване на положението му да изтъкне изчерпателно възраженията си и да предяви всички материалноправни основания на своето вещно право , под страх от съдебното му отричане. Тази защита е осъществена в полза на ответницата и не може да се приеме ,че при осъществяването й липсва фактическа и правна сложност Поради това не може да се приеме тезата на ищцовата страна в процеса , че възнаграждение от 3000 лева е прекомерно.Както вече се изтъкна, Софийски апелативен съд незаконосъобразно е намалил и това възнаграждение наполовина , по съображения , че не е доказано ответницата да е единствени платец на адвокатското възнаграждение. Както е посочено и в т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 по т.д ТД № 6 /2012г на ОСГТК достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено . По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о. О П Р Е Д Е Л И : Възобновява производството по ч гр.д № 1070/2013г на ВКС ІІІ г.о Допуска до касационно обжалване определение № 2537 от 27.11.2012г по ч д.№4026/2012г на Софийски апелативен съд Отменява определение № 2537 от 27.11.2012г по ч д.№4026/2012г на Софийски апелативен съд в частта , с която е отменено определение на Софийски градски съд от 11.09.2012г в частта , с която [фирма] е осъдена да заплати на Д. Д. С.- Ю. разноски по делото над сумата 1500 лева , до размера на сумата 3000 лева и вместо това постанови Осъжда [фирма] да заплати на Д. Д. С.- Ю. разноски още 1500 лева разноски по делото Оставя в сила определение № 2537 от 27.11.2012г по ч д.№4026/2012г на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.