Р Е Ш Е Н И Е № 254 Гр. София, 20 декември 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП Б. ДЖАМБАЗОВ, като разгледа докладваното от съдия М. наказателно дело № 958/16 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. В. С., упълномощен защитник на подсъдимата Н. А. Т. срещу решение № 185 на Апелативен съд - Пловдив, Наказателно отделение, 1 състав, постановено на 14.07.2016 г. по в.н.о.х.д. № 152/2016 г. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Развита е тезата за недоказаност на обвинението по чл.115 от НК и за неправилна правна квалификация на деянието, което се оценява като престъпление по чл.118 от НК. Твърди се, че причина за инцидента е било поведението на пострадалия Я. М., който “въоръжен” с метална тръба се е включил в конфликт, по който не e бил страна и е нанесъл удари на съпруга на подсъдимата, което е провокирало и нейното участие в същия. Както и че ударът с нож подсъдимата е нанесла в отговор на предходни удари от пострадалия спрямо нея, в резултат, на които е причинено счупване на едната й ръка. Квалификацията по чл.118 от НК се счита за доказана от наличните по делото факти за агресивното поведение на пострадалия, което според защитата е провокирало афектното състояние, в което подсъдимата е изпаднала по време на инцидента. Оспорва се правилността на формиране на вътрешното убеждение на контролираните съдилища, поради допуснати съществени нарушения при проверката и оценката на релевантните доказателства. В резултат на тези нарушения се твърди, че неправилно е определен момента, в който подсъдимата е нанесла удара с ножа по отношение на М., като се сочи, че въззивното решение съдържа противоречия относно последователността на действията, извършени от участниците в инцидента. Изводите на въззивния съд по фактите се оспорват като изградени преимуществено върху показанията на свидетелите Ю. С. и М. С., чиито действия са дали повод за възникването на конфликта и на свидетелките А. С. и Й., роднини на пострадалия, като се счита, че свидетелските показания, дадени в полза на подсъдимата са останали недооценени. В тази връзка се сочи, че неправилно са били отказани исканите от защитата очни ставки, за да се провери истинността на кредитираните свидетелски показания, както и в подкрепа на авторството на подсъдимата безмотивно са били възприети показания на свидетели, които не са очевидци. Заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза се оценява като непълно, с оглед ограничените по обем задачи, които са били поставени на експертизата. В подкрепа на довода за явна несправедливост на наложеното наказание се посочва недооценката на активното сътрудничество от подсъдимата за разкриване на обективната истина по делото и данните за добрата и характеристика по местоживеене. Иска се наказанието да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, предпоставките за прилагането, на която разпоредба се извеждат от поведението на пострадалия по нанесени спрямо подсъдимата и нейния съпруг удари, предшестващи удара с нож, който тя му е нанесла, както и от данните за участие на брата на пострадалия в конфликта, в помощ на последния. В заключение, цялостната обстановка по извършване на деянието се преценява в полза на искането за намаляване размера на наказанието и прилагане на привилегированата разпоредба на чл.55 от НК. В жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата. Алтернативно се иска преквалификация на деянието по чл.118 от НК и като втора алтернатива – намаляване на наложеното наказание, с прилагане на чл.55 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимата, адв. С., поддържа изцяло жалбата по изложените в същата писмени доводи в подкрепа на релевираните в цялост касационни основания и с направените алтернативни искания. Относно нарушението на материалния закон, защитата акцентира върху едностранчивата преценка на съдилищата за липса на физиологичен афект при подсъдимата, основана изолирано върху експертното становище на вещите лица, без да се вземат предвид доказателствата по делото за силно раздразненото състояние, в което Т. се е намирала по време на инцидента и причините за това, които счита, че до голяма степен се коренят в агресивното поведение на пострадалия. С оглед изложеното, се поддържа искането за преквалификация на деянието по чл.118 от НК. В подкрепа на наведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се поддържа тезата от жалбата за недооценка на доказателствата по делото относно механизма на деянието и за неправилно определена последователност на нанасяне на ударите от подсъдимата и пострадалия, един спрямо друг. Защитникът на подсъдимата намира противоречие във фактическата обстановка, възприета от първия и въззивния съд, в частта за поведението на подсъдимата по нанасянето на удара с нож. Позовава се на несъответствието между мотивите към присъдата, в които е прието, че подсъдимата е нанесла процесния удар непосредствено след като е пристигнала на мястото на инцидента и на потвърдителното решение, където е посочено, че Т. е нанесла удара спрямо пострадалия след като неговият брат е ударил съпруга й по главата, с помощта на дървен сап. При наличието на две противоречиви групи свидетелски показания, се счита, че е даден превес на едната, без убедителни съображения за това, при което е нарушено правото на защита на подсъдимата, което е съществено процесуално нарушение и налага отмяна на решението на въззивния съд и връщането на делото за ново разглеждане. Явната несправедливост на наказанието, подържана алтернативно, обосновава с многобройните смекчаващи обстоятелства и несъразмерната тежест на минимално предвиденото в чл.115 от НК наказание, което счита, че дава основание за прилагане на чл.55 от НК и редукция на определения от въззивния съд размер. Подсъдимата Т., в съдебно заседание пред касационната инстанция застъпва тезата, че по делото не са събрани всички доказателства и моли същото да се върне за ново разглеждане, или да се намали наложеното й наказание. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Щ. М. и А. М., адв. С., пред ВКС застъпва тезата, че фактическите и правни изводи на контролираните съдилища са правилни и са възприети въз основа на обективен и пълен анализ на всички относими доказателства. Правната квалификация на деянието намира за законосъобразно определена и съобразена с данните по делото от самопризнанията на подсъдимата за състоянието, в което се е намирала при извършването му. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец, Г. А., като законен представител на С. М., адв. К., пред настоящата касационна инстанция, моли да се остави в сила решението на въззивния съд, с което е потвърдена присъдата на първата инстанция и да се отхвърли жалбата на подсъдимата. Намира, че доказателствата по делото са изяснени в тяхната цялост и обективният им и пълен анализ е довел до законосъобразен въззивен акт, без процесуални пороци, жалбата срещу който счита, че следва да бъде оставена без уважение. Наказанието определя като справедливо отмерено и адекватно определено в съответствие с тежестта на извършеното деяние. Прокурорът от ВКП, пред ВКС счита, че наведените в жалбата касационни основания не са налице и определената правна квалификация е правилна и съответна на извършеното деяние. Сочи, че за целите на оценката на състоянието на подсъдимата е назначена комплексна експертиза и съдът се е съобразил с установеното в заключението. Наказанието на подсъдимата счита, че няма основания да бъде редуцирано при условията на чл.55 от НК, поради липса на предпоставките за това. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 5 от 18.01.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 1446/2015 г., по описа на Пловдивски окръжен съд, Наказателно отделение, подсъдимата Н. А. Т. е призната за виновна относно това, че на 11.09.2014 г., в [населено място], област Пловдив, умишлено е умъртвила Я. Щ. М., поради което и на осн. чл.115 от НК и чл.54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от дванадесет години, изтърпяването на което, на осн. чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС е определено да се осъществи при първоначален “строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На осн. чл.59 от НК съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимата и времето, през което е била с мярка “ домашен арест” при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Със същата присъда, подсъдимата Т. е осъдена да заплати в полза на гражданските ищци Щ. А. М., А. Х. М. и Г. М. А., като законен представител на С. Я. М., обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние в размер на по 100 000 лв., за всеки един от тях, като предявените граждански искове от Щ. и А. М. са отхвърлени в останалата част до пълния предявен размер от по 150 000 лв. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимата да заплати направените разноски в полза на държавното и частно обвинение и съответните държавни такси. С въззивно решение № 185 от 14.07.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 152/2016 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, НО, 1 въззивен състав, присъдата на Окръжен съд-Пловдив е потвърдена изцяло. Касационната жалба на защитата е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което се явява допустима, като разгледана по същество се прецени за частично основателна. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на въззивното решение: Не се констатира наличие на допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение със съществен характер при оценката на гласните и писмени доказателства, както и на доказателствените средства, посредством които същите са приобщени, което да опорочава правилността на вътрешното убеждение на съда по фактите и да налага отмяна на постановения съдебен акт. Въззивният съд е реализирал оценъчната си дейност при стриктно спазване на изискванията на чл.13, ал.2 и чл.14 от НПК и законосъобразно е изградил изводите си за доказателствената стойност и тежест на приетите за релевантни доказателства, като е изложил убедителни съображения в подкрепа на направената преценка. Същественото в съображенията, подкрепящи оплакването за допуснати процесуални нарушения е твърдяно противоречие в доказателствените източници за механизма на деянието и в частност за това, кога подсъдимата е нанесла удара с нож спрямо пострадалия - преди или след като той я е ударил с металната тръба /корниз/, която държал, при което й причинил множество тежки наранявания. В тази връзка се оспорва обективността на направената от съдилищата доказателствена оценка, обусловила приетата за установена фактическа обстановка, съгласно която първо подсъдимата е причинила прободно - порезното нараняване в гръдната област на пострадалия, от което впоследствие е настъпила смъртта му, след което пострадалият й нанесъл удари с металния корниз, който държал, с което й причинил описаните телесни увреждания, в това число и счупването на дясната ръка. На първо място следва да се отговори на възражението за несъответствия между мотивите към присъдата и въззивното решение относно приетата фактология по механизма на извършване на деянието. Внимателният преглед на съдебните актове, постановени от контролираните съдилища не разкрива несъответствия в приетите за установени от тях факти. Следва да се посочи, че въззивният съд не е обвързан от фактите, установени от първата инстанция и разполага със законови правомощия да приема нови фактически положения, както когато установи нови фактически данни, така и при нова оценка на наличните доказателства. В случая въззивният съд е възприел фактите, установени от първата инстанция за правилни и съответни на доказателствата по делото, като е изложил убедителни съображения в подкрепа на тезата си. Независимо, че първият съд е използвал особен подход при описанието на инцидента, при което хронологически по-ранните събития са изложени след по-късно състоялите се, действията на участниците и тяхната последователност са правилно отразени и в съответствие с обективиращите ги доказателствени източници. В решението на въззивната инстанция са приети същите факти, но изложени в тяхната времева последователност и хронология, с цел по-ясно описание на механизма на деянието, без да е налице промяна в съдържанието им. В конкретика се касае до участието на свидетеля М. М., брат на пострадалия, в конфликта между пострадалия Я. М., подсъдимата и свидетелят Т., неин съпруг. Контролираните инстанции са приели от фактическа страна, че на процесната дата между свидетелите М. С. и Ю. С. от една страна и свидетелят Т., съпруг на подсъдимата, от друга е възникнал конфликт по повод нерегламентиран строеж, от първите свидетели, който е прераснал в сбиване между тях. Пострадалият Я. М. се включил в сбиването, с цел да защити Ю. С.. След като свидетелката С. напуснала мястото на конфликта между Я. М. и съпруга на подсъдимата продължила съвместната размяна на удари. Инцидентът бил възприет и от брата на пострадалия, свидетелят М. М., който се включил в помощ на брат си, като взел дървен сап и се насочил към Т., с когото започнали да си разменят удари. Докато Т. му противодействал и двамата дърпали сапа един срещу друг, подсъдимата Т., предварително снабдена с нож, който поставила в широката част на метла, се приближила до пострадалия Я. М. и му нанесла два удара с ножа, първият от които попаднал в гръдната му област, а другият му причинил порезно нараняване в областта на вътрешната повърхност на лявата му предмишница. След нанасянето на ударите от подсъдимата, Я. М. й нанесъл три силни ответни удара с металния корниз, който държал, единият от които причинил счупване на дясната й ръка, а вторият - попаднал в областта на главата и довел до падането й на земята и изпадане в тежко и безпомощно състояние. Описаната последователност и характеристика на действията на участниците в конфликта са възприети еднопосочно от контролираните съдилища, като първият съд е намерил за удачно да опише поведението на свидетеля М. М., което е предшествало нанасянето на удара с ножа от подсъдимата, след размяната на ударите между брат му и подсъдимата, за които изрично е посочил, че са извършени след като свидетелят М. се е включил в сбиването. С оглед изложеното относно фактическото съдържание на контролираните съдебни актове, противоречия в мотивната им част не се установиха, поради което и възражението в тази насока е неоснователно. Защитата възразява срещу доказателствената оценка на гласните доказателства, въз основа на която са изведени релевантните за обвинението факти, като оспорва обективността й. Касационната проверка на процесуалната годност на доказателствената основа, послужила за изграждане на изводите на инстанциите по фактите не установи нарушения при формиране на вътрешното им убеждение, за което се прецени, че е основано на обективен пълен и всестранен анализ на наличните фактически данни. Критерият, въз основа на който контролираните инстанции са преценявали обективността на съответния доказателствен източник не е дали същият обслужва обвинението или защитата, а е обективен анализ на вътрешната му устойчивост и наличната кореспонденция с останалите доказателства по делото. Установените фактически данни относно причинените на подсъдимата и пострадалия тежки увреждания и обстоятелството, че същите са получени от взаимно нанесени удари определят като изключително важно за квалификацията на деянието поредността на тяхното нанасяне. Приетите факти, че подсъдимата първа е нанесла смъртоносния удар в областта на гърдите на пострадалия и следващия удар с нож, с който му е причинила повърхностно нараняване, след което Я. М. е нанесъл ударите спрямо Т. като ответни, са основани както върху гласните доказателства на очевидците, така и върху заключението на медицинските експертизи, установяващи тежестта на уврежданията и способността на лицата, на които са причинени да извършват активни действия след като са ги получили. В тази връзка ясно е посочено от експертите медици, изготвили допълнителната съдебномедицинска експертиза, че смъртта на М. не е настъпила моментално след нараняването в областта на гърдите, като същият е имал обективна възможност за активно противодействие и отпор срещу подсъдимата за определено време. Тежестта на причинените от ударите на пострадалия увреждания на Т., от друга страна са довели до падането й на земята, и изпадане в тежко състояние, / подсъдимата не е могла да се придвижва самостоятелно, което е наложило нейни близки да я отнесат до дома и / което изключва възможността за активни действия, включително и за нанасяне на удар с нож. Защитата оспорва изводите на въззивния съд по фактите за механизма на деянието, като твърди, че същите са основани на избирателно кредитирани гласни доказателства, без при това да бъдат подложени на проверка по реда на очната ставка. Възражението не почива на обективен прочит на наличната доказателствена съвкупност. В процеса на обсъждане достоверността на гласните доказателства относно последователността на ударите и конкретния механизъм, по който са причинени уврежданията на участниците в конфликта, същите са подложени на критичен и пълен анализ, при който са отчетени както множеството противоречия между тях, така и заинтересоваността на свидетелите, поради определена връзка с всяка от страните. Като е основал преценката си по фактите за механизма на деянието въз основа на показанията на свидетелката Н. Й., пряк очевидец на инцидента, въззивният съд не е допуснал нарушение от процесуален характер, тъй като описанието, което същата свидетелка е дала на механизма, по който подсъдимата е нанесла удара с нож съвпада изцяло с медицинската характеристика на увреждането, възприета в съдебномедицинската експертиза и възможния механизъм на причиняване, като посока и сила на удара и взаимно разположение на нападателя и пострадалия. Аналогични по характер са и показанията на свидетелката А. С., която описва напълно подобен механизъм на причиняване на увреждането на М. относно извършените от подсъдимата действия. В пълна кореспонденция с показанията на цитираните две свидетелки са и депозираните от свидетеля М. М., брат на пострадалия, както и тези на свидетелката Ю. С. относно последователността на ударите и поведението на подсъдимата и пострадалия по време на инцидента. Показанията на свидетеля А. Т., съпруг на подсъдимата и депозираните от А. А., неин племенник обосновано са оценени като необективни, с оглед тяхната изолираност и противоречие с цялостната доказателствена съвкупност. Роднинската връзка на лицата с подсъдимата също е обективен фактор, обосновано отчетен в насока заинтересоваността им от изхода на делото в полза на подсъдимата. Въззивният съд е провел съдебно следствие с допълнителен разпит на част от свидетелите, разпитани пред първата инстанция, при което е потвърдил фактическата обстановка, установена от окръжния съд. Искането на защитата за поставяне на свидетелите в очна ставка и отказа на съда да го уважи не може да бъде оценено като процесуално нарушение, каквото възражение депозира защитата. Извършването на очна ставка като способ за проверка на гласни доказателства е законова възможност, като съдът не е задължен да прибегне до този способ при проверката и оценката на доказателствата, а следва да прецени необходимостта от неговото прилагане. Следва да се посочи, че очната ставка е способ, приложим само при наличието на противоречия от съществен характер, а не и при констатиране на несъществени за главния факт на доказване несъответствия в доказателствата, които могат да бъдат преодолени и по друг начин. В конкретният случай това е извършено чрез съпоставка и обективен анализ на доказателствата, разгледани в контекста на изготвените по делото експертизи относно вероятния механизъм на нанасяне на ударите и вида и естеството на причинените с тях увреждания. Обясненията на подсъдимата са получили от въззивния съд адекватна оценка, като необективността им е изведена въз основа на данните от експертните заключения за възможния начин на причиняване на уврежданията на М. и противоречието им с тях. Данни за присъствието на детето на подсъдимата, О., на мястото на инцидента в останалите гласни доказателства не са налични / само свидетелят А. Т. излагат такава версия при разпита му в съдебно заседание в противоречие с депозираното на досъдебното производство относно развитието на конфликта / . Такива липсват и в показанията на свидетелката З. А. и тези на свидетеля А. А.. Подсъдимата описва като механизъм на причиняване на смъртоносното увреждане на М., удар с нож от нейна страна, нанесен докато е била паднала на земята и с посока отдолу нагоре спрямо тялото му. Обясненията й в тази част противоречат съществено на заключението на тройната медицинска експертиза за посоката на удара с нож и взаимното разположение на двете лица, за което е установено, че при нанасянето на удара са били изправени и един срещу друг или леко странично разположени. Не намира доказателствена опора и заявеното от подсъдимата, че случайно е намерила ножа на мястото на инцидента и го е използвала, за да защити детето си от пострадалия. В тази връзка по делото са налице голям обем идентични гласни доказателства, първични и производни, че подсъдимата предварително е взела процесния нож от дома си, като го е поставила в широката част на метла, подход, който Т. е използвала и при друг описан от обвинението инцидент, състоял се предния ден, който е бил възприет от голяма част от нейните съселяни и при който е причинила повърхностно нараняване на свидетеля С.. Последното потвърдено от заключение на медицинска експертиза за характеристиката на полученото от свидетеля нараняване. С оглед изложеното, не се констатират нарушения в процесуален план, които въззивният съд да е допуснал при оценката и проверката на релевантните за обвинението доказателства, поради което и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и искането за отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане следва да се отхвърли. По довода за нарушение на материалния закон: Защитата възразява срещу приетата правна квалификация на деянието, която е по чл.115 от НК, като счита, че извършеното от Т. се субсумира в нормата на чл.118 от НК. В подкрепа на тезата си се позовава на фактическите данни от гласните доказателства за психичното състояние, в което Т. се е намирала по време на деянието – в състояние на раздразненост, провокирана от агресивното поведение на пострадалия спрямо нейния съпруг и от действията на съседи, които са изливали незаконно бетон. В тази връзка намира, че данните от съдебно психиатричната и психологична експертиза за липса на афект не могат самостоятелно да послужат за определяне квалификацията на деянието, за правилността, на която е необходимо да се направи комплексна преценка на цялостната доказателствена съвкупност. Възражението е неоснователно. Съдебната практика и теорията са последователни в разбирането, че квалификацията по чл.118 от НК изисква действията на подсъдимия да са провокирани от поведението на пострадалия по извършване на насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което могат да настъпят тежки последици за дееца или негови ближни, което да е довело до изпадането му в афектно състояние. По делото липсват доказателства за провокативно поведение на пострадалия М., осъществено съобразно законовите хипотези. Установено е, че участието му в инцидента е било с цел оказване на помощ на свидетелката Ю. С., която е била нападната от съпруга на подсъдимата. При тези фактически данни поведението на Я. М. по време на конфликта е правилно оценено от контролираните инстанции и обосновано е отчетено като ирелевантно за квалификацията на деянието. Не е установен и медицинският критерий за наличие на афектно състояние при подсъдимата, като резултатът от психическото изследване на състоянието и не показва данни за физиологичен или патологичен афект. Физиологичният афект, елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.118 от НК представлява силно чувство с характер на краткотрайно избухване, при което волята и поведението на дееца са изцяло подчинени на това чувство, което е водещо в изпълнението на намерението да се умъртви пострадалия. / Р № 1196/1961 г. на I НО на ВС, р. 27-54-ОСНК /. От заключението на комплексната психиатрична и психологична експертиза обективно не е установено Т. да се е намирала в такова психично състояние по време на извършване на деянието. Поведението и е оценено от експертите като целенасочено и добре организирано действие, резултат от преценката, която е извършила на ситуацията, съобразено с личностовите й специфики. В състоянието и не са описани вегетативни симптоми, които да са външен израз на силните афективни преживявания, характерни за физиологичния афект, както и липсва фазата на изчерпване, съпътстваща това състояние, характеризираща се със силна отпадналост, дезорганизация, неспособност за активни действия непосредствено след инцидента. В устните разяснения по заключението ясно е посочена липсата на данни / съдържащи се в материалите по делото и при освидетелстването на подсъдимата /, от които да се изведе заключение, че по време на инцидента са били налице обстоятелства, довели до афективно стеснение на съзнанието на Т., както и на останалите компоненти на физиологичния афект - значима психотравма и вегетативни признаци на гняв и съпътстващата афекта последна фаза, която е на изчерпване. При тези фактически данни, правилно въззивният съд не е преквалифицирал извършеното деяние по чл.118, вр. чл.115 от НК, поради липса на законовите предпоставки за това. Като е квалифицирал извършеното по чл.115 от НК съдът е приложил правилно материалния закон, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е частично основателно. Първият съд е индивидуализирал размера на наложената санкция, която е отмерил на дванадесет години лишаване от свобода, с две години над специалния минимум от десет години, като е отчел наличие преимуществено на смекчаващи обстоятелства, към които е причислил чистото съдебно минало и добра характеристика на подсъдимата, актуалните здравословни проблеми и тежкото й семейно положение, както и ниската й лична степен на обществена опасност. Като отегчаващ факт е възприел проявената от нея упоритост при извършване на деянието, която е извел от поведението и в деня, предхождащ процесния инцидент, относно участието й в друг конфликт, където е проявила сходно агресивно поведение. Въззивният съд е възприел направената от първата инстанция оценка на касаещите вината на подсъдимата обстоятелства, като отделно е отчел в нейна полза поведението на пострадалия по време на конфликта, по употреба на насилие, макар и с правомерна цел и е потвърдил размера на санкцията. Настоящият касационен състав намира, че справедливо наказание за извършеното деяние е минимално предвиденото за престъплението по чл.115 от НК, в размер на десет години лишаване от свобода, като съответно на тежестта на извършеното деяние и степента му на обществена опасност, както и на личната степен на опасност на подсъдимата като деец, които не са завишени. В тази връзка следва да бъде взета предвид цялостната обстановка, съпътстваща действията на подсъдимата по нанасяне на удара с нож, включително създалата се конфликтна ситуация със сбиване, в което са участвали пострадалият и нейният съпруг. Отчетената от съдилищата престъпна упоритост в действията на Т., при положение, че поведението и от предходния ден няма връзка с умъртвяването на пострадалия, не може да бъде възприета като характеристика на конкретното деяние, а представлява характерова особеност, отразена в заключението на психиатричната и психологична експертиза, поради което не следва да се цени като отегчаващо обстоятелство за конкретното престъпление. С оглед изложеното, при наличието на категоричен превес на смекчаващите обстоятелства, наказанието следва да се редуцира до законовия минимум, като се измени въззивното решение и наказанието на Т. се намали до размер от десет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата следва да се остави в сила. Становището на защитата за наличие на предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказанието на Т. не може да бъде възприето. Минимално предвиденото в закона наказание за това престъпление, не е несъразмерно тежко относно извършеното и не изисква за адекватността на санкцията да се определи наказание под специалния минимум. Действията на подсъдимата по умъртвяване на пострадалия се характеризират с безпричинна по естеството си тежест на посегателството, несъответна на сериозността на ситуацията, която към момента на включването на подсъдимата не е излязла извън рамките на обикновен битов инцидент, който не е бил необичаен за хората от селото. Не без значение е и обстоятелството, че подсъдимата предварително се е снабдила с нож, с цел да го използва за разрешаване на конфликта, което утежнява формата й на вина. По изложените съображения, наказанието на подсъдимата Т. следва да се намали от дванадесет на десет години лишаване от свобода, в какъвто смисъл следва да се измени и решението на въззивния съд. В останалата част, включително и в гражданската, която не е обжалвана от страните, въззивното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл.354, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.3 от НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 185 на Апелативен съд - Пловдив, Наказателно отделение, 1 състав, постановено на 14.07.2016 г. по в.н.о.х.д. № 152/2016 г., като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимата Н. А. Т. наказание за извършено от нея престъпление по чл.115 от НК от дванадесет на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.