Ключови фрази
интерес на детето * доказателства * мерки за закрила на детето


2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 211

гр. София, 30.06.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 995 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. С. Т. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. Л., против въззивното решение № 35 от 29 март 2010 г., постановено по в.гр.д. № 70 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 1550 от 1 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 534 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2009 г.
К. контрол е допуснат с определение № 175 от 4 февруари 2011 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК във връзка с нарушения на първата инстанция по приложението на чл. 143, ал. 1, чл. 145, ал. 1, чл. 145, ал. 2, чл. 146 ГПК и недопускането на Д. експертиза и свидетели от въззивната инстанция с оглед интересите на детето.
По поставения въпрос касаторът сочи, че съдът е допуснал решението му да се основе само на кръвногрупова експертиза, установяваща, че касаторът не може да бъде изключен като вероятен баща на детето, а други доказателства по делото не са събирани.
Ответницата А. К. Н. от [населено място], не представя отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
С решението си въззивният съд приел за неоснователни твърденията на ответника по иска за нарушения на съда по чл. 145, ал. 1 ГПК, изразяващи се в непоставяне на въпроси за изясняване на фактите и неуказването какво е значението им за делото; в разпореждането си по чл. 131, ал. 1 ГПК съдът е указал какво трябва да съдържа отговорът на исковата молба; след като ответникът не е подал отговор, не е направил възражение, нито е представил или посочил доказателства, оплакванията във въззивната жалба са неоснователни; пред въззивния съд не се представят доказателства за особени непредвидени обстоятелства, станали причина за направените пропуски.
По поставения въпрос касационният съд приема следното:
В редица решения на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК (например решение № 549 по гр.д. № 56 за 2010 г. на ІV ГО, решение № 172 по гр.д. № 386 за 2009 г. на ІІІ ГО, решение № 385 по гр.д. № 1245 за 2009 г. на ІІІ ГО, решение № 700 по гр.д. № 304 за 2010 г. на ІІІ ГО) касационният съд тълкува задълженията на първоинстанционния съд да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна чрез изготвяне на доклад по чл. 146 ГПК и свързаните с тези действия преклузии и изключенията от тях (чл. 266, ал. 3 ГПК); въззивният съд трябва да следи за допуснати процесуални нарушения и при констатирани такива по чл. 146 ГПК, опороченото действие следва да се повтори, като се направи доклад по делото и се дадат съответните указания. Посочено е още и задължението на съда преди изготвянето на доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК да постави въпроси на страните по посочените от тях факти при нужда от изясняването им и да даде указания по чл. 145, ал. 2 ГПК (така се приема в решение № 644 по гр.д. № 1269 за 2009 г. на ІV ГО).
Според правилото на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето и във връзка с основното начало за поставянето на децата под закрилата на държавата и обществото (чл. 14 от Конституцията на Република България), закрилата на детето се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето. Съобразно вида или характера на заявено искане, когато то касае и осигуряването на най-добрия интерес на детето и особено в случаите, когато съдът служебно трябва да събере доказателства и да предприеме мерки (така е например според чл. 42 във връзка с чл. 82, чл. 87, чл. 106 от отменения СК, предмет на разглеждания спор), съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение, а преценява всички обстоятелства и се произнася с оглед интересите на детето. Това означава, че съдът не може да откаже да прецени твърдение на страна или доказателствено искане, въпреки че са извършени след установените в ГПК срокове. Затова следва да се заключи, че не може да се приложи преклузия да се сочат нови обстоятелства и да се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК, когато те са във връзка с установяване на интереса на детето в съответните производства.
Като е дал разрешение, което е в противоречие с изложеното, въззивният съд е приложил процесуалния закон неправилно.
Касационната жалба е основателна.
Съдът е сезиран с искове по чл. 41, 42, 82, 87, 106 СК (отм.). Независимо от неподаването на отговор на исковата молба, в съдебното заседание от 9 юли 2009 г. касаторът изрично заявил, че не признава детето и то не е негово. Съдът не поставил въпроси на страните за изясняване на фактите с указване какво е значението им по делото. Първоинстанционното решение е основано единствено на съдебномедицинска експертиза за изследване на кръвни проби на страните по спора и детето, според което касаторът не може да бъде изключен като биологичен баща на детето – по изследването той се явява възможен баща на това дете при тази майка, както и всеки друг мъж, със същата или друга неизключваща бащинството за конкретния случай комбинация. Други доказателства не са искани и не са събирани. Въззивният съд оставил исканията на ответника по спора за допускане на доказателства без уважение предвид разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК.
Съобразно дадения отговор на поставения правен въпрос, въззивният съд неправилно не е дал възможност на въззивника да представи доказателства, освен че и сам е следвало служебно да предприеме съответните действия за изясняване на спорните обстоятелства. Ето защо атакуваното решение следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК и делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане, при което на страните да бъдат поставени въпросите по чл. 145 ГПК, след което да се изготви доклад по чл. 146 ГПК, да се съберат посочените от страните доказателства и да се извършат следващите се съдопроизводствени действия.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение № 35 от 29 март 2010 г., постановено по в.гр.д. № 70 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния апелативен съд в [населено място].

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: