2 гр. д. № 892/2017 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 176 София, 05.12.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 892/2017 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. М. срещу решение № 398 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 667/2016 г. Русенски окръжен съд, постановено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, с което е допуснато да се извърши делба между Л. М. и М. М. на недвижим имот – апартамент № 2а на първия етаж в блок „Т. К.”, вх. 3, в [населено място], с площ от 57.96 кв. м. при права 5/12 за Л. М. и 7/12 за М. М.. Ответницата по жалбата я намира за неоснователна. Претендира присъждане на разноски. С определение № 351 от 16.06.2017 г. е допусната касационна проверка на решението по въпросите: - как следва да се тълкува изразената воля от завещателя според първоначалното изявление или според допълнителните, направени след подписа под завещанието; - наличието на втори подпис след излагането на допълнителни мотиви, задължава ли съда да приеме и това допълнение като част от завещанието. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: По поставените въпроси: Изразената воля от завещателя, когато след подписа под завещанието е вписан от него допълнителен текст, под който също е поставен подпис, следва да се тълкува като един текст по правилото на чл. 20 ЗЗД с цел намиране смисъла на волеизявлението, като се вземат предвид обичаите в практиката и добросъвестността. Наличието в завещанието на допълнителен текст и подпис под него, когато е логически свързан с предхождащия го, е основание да се приеме, че той е част от завещанието. По същество на касационната жалба: От фактическа страна, съдът е приел за установено, че страните по делото са наследници на М. Л. М., техен баща, починал на 29.09.2014 г. и на майка им В. М., починала на 04.10.2015 г. Приживе наследодателите са придобили в режим на семейна имуществена общност апартамента, предмет на иска за делба. На 05.04.2015 г. В. М. е изготвила саморъчно завещание, с което завещава в полза на дъщеря си 1/6 ид. ч. от семейното жилище. На 12.06.2015 г. е съставила друг писмен документ, наименован завещание, в който е направила твърдение, че притежава 3/6 ид. ч. от семейното жилище, толкова са били и правата на съпруга й върху същия имот и че тяхното желание е било жилището да предоставят на наследниците си. Поради това, че съпругът й е починал внезапно при катастрофа, се налагало тя да изрази тяхното желание. След поставения подпис е написан друг текст, в който е изразена воля от завещателката в смисъл : …”всички написани завещания по молба или натиск да се считат нищожни”. Няма спор между страните и е установено с писмени доказателства, че страните по делото са наследници от първа низходяща степен на М. М., починал през 2014 г. и на В. М., починала през 2015 г. Приживе наследодателите са придобили правото на собственост в режим на семейна имуществена общност върху апартамент № 2а на първия етаж в блок „Т. К.”, вх. 3, в [населено място], с площ от 57.96 кв. м. На 5.04.2015 г. В. М. е завещала на дъщеря си 1/6 ид. ч. от апартамента като е изразила воля останалите 3/6 ид. ч. да се разделят поравно между двамата й наследника след нейната смърт. На 12.06.2015 г. е съставила друго завещание с текст, че към датата на съставянето му притежава 3/6 ид. ч. от семейното жилище, че толкова са били и правата на съпруга й върху същия имот. Поради това, че съпругът й е починал внезапно при катастрофа, се налагало тя да изрази тяхното желание, което е било …” наследниците им да влязат във владение на имота след тяхната кончина”. След този текст е поставен подпис, а след подписа е написан друг текст, в който е изразена воля от завещателката в смисъл: …”всички написани завещания по молба или натиск да се считат нищожни”. Въззивният съд е обсъдил съдържанието на частния документ и е направил извод, че със завещанието, което е едностранен акт, не може да се правят разпореждания от името и с правата на друго лице. От съдържанието на второто завещание не се установява да е изразена ясна и недвусмислена воля за начина, по който завещателката се разпорежда с имуществото си за след смъртта й. Намерил е и това, че ако последващото завещание засяга по-малък обем от права от предходното, който обем е неразпореден с предходното, то няма за последица отмяна на предходното. Въз основа на този анализ на второто завещателно разпореждане е формирал извод, че с него наследодателката В. М. не е отменила предходното, направено в полза на дъщеря й. Изводът е необоснован, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Във второто завещание наследодателката ясно е изразила желанието притежаваното от нея имущество да бъде наследено по равно от двете й деца, като е заявила, че това е било желанието и на нейния съпруг. Изразеното в същия смисъл относно имуществото на съпругът й е ирелевантно за характера на направеното разпореждане, тъй като както правилно е приел въззивния съд, никой не може да се разпорежда чрез завещание с чужди права. На следващо място към момента на изявяване на завещателната воля, наследството на съпругът й вече е било открито и прието от наследниците му. Обективираното волеизявление за завещателя след поставения от него подпис и последвано отново от подписа му е част от завещанието. В него ясно е изразена воля за отмяна на предходното, което наследодателката счита, че не изразява действителната й воля. Това е смисъла на записването…” Всички писани завещания по молба или натиск да се считат нищожни”…, което обсъдено в контекста на изразената в предходната част на завещанието воля притежаваното семейно жилище да остане на наследниците й син и дъщеря при равни права, обосновава извода за отмяна на предходното завещание. Изразът „отменям” не е елемент от формата по чл. 25 ЗН. За да се счита предходното завещание отменено е достатъчно от съдържанието на следващото да може да се установи несъмнено и безусловно, че такава е завещателната воля. Завещанието е едностранен, личен формален и отменим акт. За него важат правилата на едностранните договори. То подлежи на тълкуване по правилото на чл. 20 ЗЗД за да се открие действителната воля на завещателя. Тълкуването е способ за намиране смисъла на волеизявлението, обективирано в завещанието, с оглед преследваната с него цел, като се вземат предвид обичаите в практиката и добросъвестността. Като не е тълкувал волята на наследодателката, а само структурата на документа и буквалния смисъл на някои изразни средства, съдът е достигнал до необоснования извод, че със следващото завещание, не е отменено това от 05.04.2015 г. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, след отмяна на въззивното решение на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде постановено ново решение от касационната инстанция по съществото на спора. При така установените по горе факти и изложени мотиви настоящият състав на ВКС, І г. о. намира, че със завещанието от 12.06.2014 г. е отменено предходното от 05.04.2015 г., поради което делбата на съсобствения на основание наследяване имот между страните, които са наследници от първа низходяща степен, следва да се допусне при равни права по аргумент от чл. 5, ал.1 ЗН. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 398 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 667/2016 г. Русенски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА да се извърши делба между Л. М. М. от [населено място], р-н Л., кв. Р., ул. „Б. ш.№ №1, ет. 1 и М. М. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на недвижим имот съставляващ апартамент 2а с идентификатор 63427.1.246.1.46 в [населено място], [улица], бл. „Т. К.”, вх. 3, ет. 1, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения и застроена площ от 57.96 кв. м., избено помещение с площ от 1.77 кв. м., както и припадащите му се 0.616% ид. ч. от общите части на сградата при права по 1/2 ид. част за всеки от тях. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: