Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 683/2009 г.   София, 02.03.2010 г.     В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на седми декември, две хиляди и девета година в състав:                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                                                                                     ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА                                                   изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 4860/2008 г.                          Производството е  по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. П. П., гр. Пловдив, срещу въззивно решение от 06.08.2008г. по гр.дело № 1608/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. С определение № 335/30.04.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, поради произнасяне по правен въпрос за присъждане на претендирана в български лева парична сума при уговаряне на задължението в щатски долари след отмяна на чл.10, ал.1 ЗЗД /ДВ, бр.83/99г./ като съществен за изхода на спора, разрешението на който е от значение за еднообразното тълкуване на закона и създаване на практика,както и необходимостта от тълкуване във връзка с въпроса за точното изпълнение по смисъла на чл.63 и сл. ЗЗД на уговорено парично задължение в един вид валута и погасяването му в друг вид валута. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касация Л. Д. А., гр. П., оспорва жалбата като неоснователна. ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение по гр.д. № 3030/2007г. на Пловдивския районен съд в частта му за присъждане на 1412,84 лева – законна лихва върху сумата 3996 лева, представляващи левова равностойност на 1800 щ.д. към 15.04.2002г., задължение по договор за заем от 21.01.2002г. за периода 27.08.2004г. – 27.08.2007г. Прието е, че ответникът по иска Й. П. е получила в заем от ищеца Л. А. сумата 2000 щ.д. със срок за връщане 15.04.2002г. В хода на процеса задължението по главницата е погасено чрез плащане. Въззивният съд е приел, че претенцията за лихва за забава е основателна до размера от 1412,84 лева за периода 27.08.2004г. – 27.08.2004г. като се отчете основателността на възражението за изтекла погасителна давност до началото на същия. Присъждането на сумата в левове, а не в щатски долари не представлява заместване на волята на страните, защото не се отразява на съдържанието на спорното право – претендира се паричен еквивалент на стойност. Възприето е заключението за определяне на мораторната лихва върху претендирана главница в размер на 3996 лева. Сключеният между страните по делото договор за заем е от 21.02.2002г. и има за предмет сумата 2000 щ.д., които ответникът по иска е получил от ищцата със задължение да върне на 15.04.2002г. Не е било спорно, че паричното задължение по главницата не е било погасено за размера от 1800 щ.д. до завеждане на исковата молба, както и че по време на процеса – на 19.10.2007г., задължението е изпълнено изцяло като е заплатена и сумата 128,11 лева – първоначално заявен размер на претенцията за лихва за забава. Основанието на иска е неизпълнение на сключен между ответника и ищеца договор за паричен заем. Страните по договора за уговорили престация в щатски долари и впоследствие това съглашение не е променяно, вкл. и извършеното по време на процеса погашение е изпълнено отново в същата валута като изпълнението е прието от кредитора. По аргумент на чл.65 ЗЗД не само кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение различна от дължимата валута, но не може и да иска изпълнение в друга от уговорената валута с изключение на изрично предвидените в закона случаи. Длъжникът също не може да бъде задължен да изпълни нещо различно от уговореното. Ето защо е незаконосъобразно разбирането на въззивния съд, че присъждане на сумата в левове, а не в щатски долари не представлява заместване на волята на страните. Позоваването на ТР№1/1997г. ОСГК е неоснователно, поради неприложимост на последното в разглеждания случай. Престацията е уговорена в чуждестранна валута след отпадане на забраната на чл.10,ал.1 ЗЗД, поради което произволно избраната курсова стойност на лева към долара не представлява паричен еквивалент на стойност.говореният между страните падеж на паричното задължение е моментът, който е релевантен за осъществяване на дължимия резултат. С настъпването му настъпва и моментът на забавата на паричното задължение по главницата, поради което за неизправния длъжник възниква задължение за обезщетяване на забавата, съизмерно с лихвата по чл.86 ЗЗД. След като задължението по главницата е уговорено в чуждестранна валута съгласно принципа на свобода на договарянето в чл.9 ЗЗД, то незаконосъобразно е разбирането в обжалваното решение за изчисляване на лихвата за процесния период върху левовата равностойност на главницата. Задължението по чл.86 ЗЗД е акцесорно и следва главното парично задължение, поради което при липса на уговорка между страните, не може да бъде изчислявано върху левовата равностойност на главницата, тъй като това би се отразило на спорното право - размера на задължението. Въззивният съд е следвало да постави задача на счетоводната експертиза съобразно т.10 от ТР№1/2001г. ОСГК, да установи размера на паричното задължение за обезщетение за периода на забавата върху главницата от 1800 щ.д. като съобрази възражението за изтекла погасителна давност за това задължение. При положение, че кредиторът претендира заплащане левовата равностойност на така формираното в чуждестранна валута задължение, то няма пречки като паричен еквивалент дължимата сума да бъде присъдена в лева по курса към датата на завеждане на исковата молба. Изложеното налага касиране на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, който на основание чл.293,ал.3 ГПК следва да разгледа спора след събиране на доказателствата, съгласно мотивите по-горе. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение от 06.08.2008г. по гр.дело № 1608/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ:1.   2.