Р Е Ш Е Н И Е № 60222 гр. София, 10 декември 2021 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Г.Стоянова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 931 по описа за 2021г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по подаден касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура - Благоевград срещу нова и оправдателна въззивна присъда № 14/30.06.2021г. по ВНОХД № 705/2020г. на Благоевградски окръжен съд. С протеста се претендира нарушение на материалния закон с оправдаване на дееца при неправилна преценка на доказателствения материал. С допълнение към протеста се оспорва възприемането от въззивната страна на липса на умисъл при извършване на деянието. Твърди се непълнота на мотивите на въззивната инстанция, доколкото според прокурора не ставало ясно защо се възприема времеви период на извършване на деянието от 3 до 5 дни преди извършване на проверката от полицейските служители. Прокурорът се позовава на извършена токсикологична експертиза и на показанията на полицейските служители Б. и Ф., в която връзка въззивната инстанция изобщо не била изложила мотиви. В протеста прокурорът застъпва тезата, че деянието представлява формално престъпление, за съставомерността на което било достатъчно деецът за управлява МПС след употреба на наркотични вещества, без да се изисква установяване на време на употреба на наркотичните вещества. Твърди се, че законодателят не е въвел количествен критерий, нито пък се изисквало да се установи повлияване на дееца в определена степен на дееца от употребеното наркотично вещество. Иска отмяна на постановената нова въззивна и оправдателна присъда, както и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция и отстраняване на нарушението на материалния закон. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че поддържа подадения касационен протест като основателен и по изложените в него съображения. Твърди, че е налице нарушение на закона и съответното касационно основание. Според него деянието е извършено - управление на МПС след употреба на наркотично вещество, като степента на повлияване се отчитала при индивидуализацията на наказанието, тъй като наличието или липсата на повлияване не били съставомерни елементи. Според касационният прокурор деянието е формално, на просто извършване, като за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на престъпен резултат. Поради това, заключава, прокурорът, подс. М. е действал с пряк умисъл. Поддържа искането за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от Благоевградски окръжен съд. Подсъдимият К. И. М., редовно призован, се явява лично, представлява се от защитник, който оспорва подаденият протест като неоснователен. Излага доводи в подкрепа на правилността на въззивната присъда, като счита, че законът е приложен правилно. Твърди, че деянието изисква умисъл, при който деецът да съзнава общественоопасния характер на това, което върши. Според защитата, вината е немислима без определено психическо отношение на дееца към деянието и неговите свойства, като абсолютно необходим елемент е съзнанието за противоправност на деянието, като при липсата му тази противоправност би останала без юридическо съдържание. В присъдата с мотивите било отговорено на твърденията на защитата за нарушения на процедурата, по която е взета кръвна проба. Становището на защитата по допуснато от първата инстанция изменение на обвинението било, че това действие е неоснователно. Моли да се потвърди атакуваният с протест въззивен съдебен акт. Подсъдимият М. поддържа заявеното от защитата. При последната си дума иска да се потвърди присъдата на въззивната инстанция. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 2378/22.07.2020г. по НОХД № 534/2018г. по описа на РС- Гоце Делчев подс.К. И. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б., ал.3, пр.1-во от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, както и глоба в размер на 300лв. По реда на чл.343г. от НК подс.М. е лишен от право да управлява МПС за срок от 9 месеца. Присъдени са и направените деловодни разноски. С атакуваната с касационния протест нова и обратна въззивна присъда подс.М. е оправдан по възведеното му обвинение, като е отменена първоинстанционната присъда. Настоящето касационно производство е първо по ред. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежно легитимирано лице- прокурорът от ОП-Благоевград. След като разгледа по същество подаденият протест, касационният състав намери, че той е основателен. По отношение на установените по делото факти не възниква спор. Въззивната инстанция е възприела изцяло заключенията на депозираните по време на производството експертни заключения относно вида на установените наркотични вещества, подлагайки на доказателствен анализ посочените от експертите варианти за времето на прием. По отношение на направените възражения за нарушения при вземане на кръвната проба съдът от втората инстанция е изложил споделими доводи, съгласно които начинът на установяване на наличието на наркотични вещества при подс.М. не буди съмнение. Съдът от втората инстанция е приел, че от обективна страна деянието е осъществено, като подсъдимият М. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Позовавайки се на експертите, съдът е заключил, че тази употреба не е непосредствено преди управлението, а е датирана във времеви диапазон от 3 до 5 дни преди вземане на кръвната проба. Съдът е избрал възможността употребата да е именно в такъв период, тъй като експертите са посочили по-малка вероятност на възможността употребеното наркотично вещество да съставлява продукт с по-ниско съдържание. Поради тази причина и избраната от него възможност съдът от въззивната инстанция е приел, че при такава времева отдалеченост от момента на вземане на кръвната проба деецът не е съзнавал , че извършваните от него действия са след употреба на наркотично вещество. Деянието по чл.343б, ал.3 от НК е умишлено, доколкото законодателят не е предвидил изрично да се носи отговорност и при условията на непредпазливост. Умисълът е налице при наличието на който и да е от двата вида - пряк или на евентуален. Съдът от въззивната инстанция е пропуснал да диференцира възможното психическо отношение на дееца към деянието и неговите общественоопасни последици. Очевидно е, че употребата на алкохол (която се подчинява на същия наказателноправен режим впрочем, като единствено е от значение степента на концентрация на алкохол в кръвта), се свързва с един значително по – бърз процес на елиминация на алкохолното съдържание в организма. При употребата на наркотични вещества този период на остатъчно съдържание и действие, респективно въздействие върху организма несъмнено е по-дълъг ( от 3 до 5 дни), видно и от експертното заключение. Това е част от причините законодателят да възприеме наркотичните вещества като значително по-опасни за общественото здраве, като въведе и строг наказателноправен режим за притежаването и употребата им като цяло, а не само при управление на МПС. За отбелязване е, че при сравнение на двата състава на престъпление по чл.343б, ал.1 и ал.3, независимо от количеството употребено наркотично вещество, това деяние се наказва по- строго от управление след употреба на МПС с алкохолна концентрация над 1.2 на хиляда ( макар и по – голямата строгост да се отчита само с размера на кумулативно предвидената по-висока глоба). При приемането в случая на наркотични вещества следва да се приеме, че интелектуалния момент при този вид деяния включва съзнание относно общественоопасния характер на употребата на това вещество и съответно предвиждане на неговите общественоопасни последици. Няма спор по делото, че деецът е употребил наркотично вещество, следователно и независимо от момента на това действие, интелектуалния момент на прекия умисъл е налице. Спорно по делото е наличието на т.н. „ волеви“ момент – „пряко насочване на дееца към предизвикване на тези последици („тяхното искане“) или съзнателно допускане те да настъпят при преследване на друга цел.“ (по „И.Ненов,“Наказателно право на НРБ“,изд.72г., стр.325). Въззивната инстанция се е задоволила декларативно да отбележи, че съзнание за управление на МПС след употреба на наркотични вещества не може да е налице при такава времева отдалеченост. Това отбелязване не е достатъчно, за да се направи несъмнен извод в тази насока. Съдът е възприел единствено и само експертното заключение в неговите два варианти и от две вероятности е избрал тази с по-голяма степен на достоверност, без да изложи обаче други съображения. Основателно е възражението на прокурора, че съдът не е взел предвид свидетелските показания на полицейските служители Б. и Ф., които освен преки впечатления, съдържат в себе си и производни факти относно времевата употреба. Те следва да се анализират на общо основание, ако е необходимо и с помощта на експертно изследване. Този анализ е допустим, тъй като подс.М. не е бил задържан, а в рамките на полицейската проверка и в изпълнение на служебните задължения по установяване на фактите по полицейската проверка са били задавани въпроси. С други думи, липсва преднамереност за използване на получените сведения в едно бъдещо наказателно производство, за да е необходимо да се извършва преценка дали правото на защита на дееца е било ограничено към този момент. Но и това обстоятелство не е най-същественото, според касационният състав въззивната инстанция е била задължена да отговори дали е налице пряк умисъл, ако не е налице такъв, дали във фактите по делото не се съзира наличието на евентуален такъв и при отрицателен отговор, едва тогава с увереност да твърди, че липсва умисъл. При отсъствието на такъв отговор и настоящия съдебен състав не е в състояние да удовлетвори касационното искане да установи има или не нарушение на закона. Този недостатък съставлява непълнота на мотивите ( отбелязана в допълнението към протеста), приравняваща се на липса на такива и е самостоятелно основание за отмяна на атакуваната въззивна присъда. Необходимо е да се отбележи, че при употребата на наркотично вещество се цели чисто физиологично удовлетворяване на психически потребности, като няма ограничение в субективно отношение относно продължителността на въздействието. В такъв случай волевия момент не може да е ограничен в къс времеви период – както твърди въззивната инстанция, а освен това употребилият такова вещество, при намерението си да управлява моторно превозно средство, има в съвременния свят на разположение значителни възможности, включително тестови, да се убеди, че няма да извършва тази дейност с остатъчни следи от употребата на наркотично вещество в организма си. По тази причина не може да се направи еднозначен и особено, както се отбеляза, декларативен извод, че липсва съзнание при тази времева отдалеченост за възможността употребата на наркотично вещество да е оставила следи в организма на дееца. По силата на изложените съображения касационната инстанция намери че следва да се отмени решението на въззивната инстанция, като делото се върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание от въззивната инстанция. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2-ра, вр.ал.1, т.5-та от НПК, Върховният касационен съд, състав на първо наказателно отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ новата и оправдателна въззивна присъда № 14/30.06.2021г. по ВНОХД № 705/2020г. на Благоевградски окръжен съд, като връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: 1. 2.