Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * земеделски земи * допустимост на иск * придобивна давност * гори * право на възстановяване

РЕШЕНИЕ

                    РЕШЕНИЕ

 

                                                         N 357

 

София, 26.04.2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на  двадесети април две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

 

 

 

при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ж. Силдарева гражданско  дело N 294/2009 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

С решение от 12.11.2008 г. по гр. д. № 1080/2008 г. Пловдивски окръжен съд е оставил в сила решение по гр. д. № 2016/2007 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Т. А. Б. срещу община “. и ОСЗ - Р. установителни искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за седем имота в землището на с. Б., един имот, съставлявал нива, ливада и гора в с. П. и пет имота в землището на с. Б.. Решението е постановено при участието на контролиращите страни регионално у. на г. – Пловдив и Д. лесничейство Пловдив.

С определение от 26.06.2009 г. по гр. д. № 294/09 г. състав на ВКС е допуснал до касационна проверка въззивното решение относно разрешените с него процесуални и материални въпроси – допустимостта на исковете, легитимацията на наследодателя като собственик на заявените за възстановяване имоти към момента на кооперирането им за земеделските и на одържавяването за горските и значението на сключения продавателен договор от 1917 г.

Касационните доводи са за необоснованост на извода, че наследодателят не е бил собственик на описаните в исковата молба имоти и че от събраните доказателства не се установява това.

Ответника по касация не е взел становище по жалбата. Третите лица помагачи също не са взели становище по жалбата.

Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт въз основа на доказателствата по делото и разрешените с него процесуални и материални въпроси от значение за изхода на спора и намери следното:

С приета от въззивния съд експертиза е установено, че населените места посочени в исковата молба, в които се твърди, че наследодателят е притежавал имоти, не съществуват към момента на предявяване на иска като самостоятелни административни единици. Село Брезовица е включено в землището на с. Л., а с. П. в землището на с. Б.. Вещото лице е установило и това, че има съвпадане на някои от имотите описани в исковата молба със някои от заявените от други наследници на А. Б. земи за възстановяване. Посочил е, че белези на идентичност установява по отношение на ливада от 6.9 дка в м. “Е” в землището на с. Л., с отказания за възстановяване имот със същата площ в землището на с. С. посочен в т. 10 на решението, поради това, че попада във военно поделение. Сходство в белезите намира и за имотите ливада от 2.00 дка в м. “Ж” описана в т. 27 на административен акт на ОСЗ, за имоти описани под №№ 12 е 13 в същото решение индивидуализирани като гора от 2 дка в м. “Х” и гора от 2.00 дка в м. “Г”. Експерта е установил и това, че в кметството на с. Л. се съхраняват емлячни регистри на имотите в землището на селата Лилково и Брезовица, както и че в регистъра от 1934 г. има данни за притежаваните от наследодателя имоти на стр. 24, партида 21.

Въпреки така установените факти въззивният съд не е изпълнил задължението си да установи дали предявените искове са допустими с оглед предпоставката земите да не са заявявани за възстановяване пред ОСЗ на територията на населеното място, в землището на което се намират от ищеца или от други наследници на общия наследодател.

Необосновано съдът е кредитирал данните в удостоверение № 133 от 01.10.2007 г. издадено от община Р., в което е установено, че в емлячния регистър на с. Л. от 1949 г. няма открита партида на името на наследодателя на касатора. При постъпили данни, че с. Б., в землището на което са се намирали част от земи описани в исковата молба, е преминало към с. Л., но без да е конкретизирано кога е станало административното обединяване на населените места, удостоверението не дава сведение за това дали през 1949 г. наследодателят е декларирал притежаваните от него земеделски имоти и дали те са идентични с декларираните през 1934 г. Съдът е разполагал с възможността на възложи на експертизата да установи тези обстоятелства и къде се съхраняват архивите на присъединените села Лилково и с. П.. Изводите за това дали наследодателят е загубил собствеността върху имотите, декларирани през 1934 г. може да бъде основана само на доказателства че друг го е придобил или че той се е отказал от него – чл. 99 ЗС.

В нарушение на процесуалния закон съдът е приел като писмено доказателство не заверено ксерокопие от “продавателен договор”, сключен от наследодателя А като купувач на 19.01.1919 г., което е и нечетливо в края на стр. № 2, обсъдил го е и въз основа на него е намерил , че той не удостоверява възникнали между страните правоотношения тъй като не е подписан от купувача. Второто съображение да игнорира договора е това, че не е сключен в предвидената от закона форма за разпореждане с недвижими имоти, поради което не е породил транслативно действие.

Съдът е следвало да изиска от страната представянето на оригинала или на четливо заверено копие, едва тогава е имало основание да бъде прието като писмено доказателство по делото и обсъдено.

В случай че не се установи договорът да е подписан от наследодателя, той следва да бъде зачетен и обсъден, тъй като установява началото на давностно владение, което с оглед този начален момент до обобществяването на земите е било достатъчно за придобиване на вещни права на това оригинерно основание (чл. 34 от Закона за давността). Фактът на установяване на владение въз основа на частен писмен договор е от значение и при прилагане нормата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Тъй като се налага повтаряне на някои съдопроизводствени действия и извършване на нови, след отмяна на обжалваното решение делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение от 12.11.2008 г. по гр. д. № 1080/2008 г. Пловдивски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.