Р Е Ш Е Н И Е № 192 София, 17 април 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на първи април две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 592/2013 година Производството пред касационната инстанция е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдената С. Г. И. за възобновяване на ВЧНД № 3/2013 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд и отмяна на постановеното решение№ 5/08.02.2013 г. само в частта относно приложението на чл. 24 от НК. В искането за възобновяване се претендира, че определената санкция с увеличаването й по реда на чл. 24 от НК е явно несправедлива. Отправеното искане е за отмяна на приложението на чл. 24 от НК. Осъдената И. и процесуалният представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК, поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : С определение от 04.12.2012 г., постановено по ЧНД № 1848/2012 г. от Специализирания наказателен съд, са групирани наказанията, наложени на осъдената И. с две отделни присъди (споразумение), а именно: по НОХД № 2301/2010 г. на Софийски районен съд за извършено продължавано престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.2 от НК и по НОХД № 1195/2012 г. на Специализирания наказателен съд за извършено престъпление по чл. 321, ал.3, т.1 във вр. ал.1 във вр. с чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.3 (ред. ДВ, бр. 26/2004 г.) във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като е определено да изтърпи най-тежкото, а именно пет години лишаване от свобода, увеличено с една година по реда на чл. 24 от НК. По жалба на осъдената е постановено въззивното решение, с което е потвърдено определението на СНС. В решението е посочено, че същото е окончателно и не подлежи на обжалване по касационен ред (спорно, с оглед ТР №.2 от 2005 г. на ОСНК на ВКС – виж, съобразителната му част.), но е постановено и съобщаване за изготвянето му по реда на чл. 340, ал. 2 от НПК. Съобщението е получено от осъдената на 12.02.2013 г. – виж, служебна справка - л. 27, 28 от касационното производство. След получаване на съобщението, осъдената И. и/или нейният процесуален представител, получил уведомление на 13.02.2013 г., приложено по въззивното дело, не са предприели действия по обжалване и след изтичане на срока, решението е влязло в законна сила. Искането за възобновяване е подадено на 11.03.2013 г., тоест в предвидения шестмесечен срок, процесуално допустимо е, но разгледано по същество е неоснователно. Производството по делото е било инициирано от прокурор при Специализираната прокуратура, изготвил предложение за произнасяне по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК. В предложението е заявено становище за определяне на общо най-тежко наказание на осъдената в размер на пет години лишаване от свобода. Както в предложението, така и в проведеното съдебно заседание пред СНС, представителят на държавното обвинение не е претендирал приложение на чл. 24 от НК. С оглед това, осъдената И. настоява, че увеличаването на общото наказание с една година, без да е искано от прокурора, е явно несправедливо. Прилагането на разпоредбата на чл. 24 от НК и увеличаване на общото наказание, определено по отделните осъждания на дееца, е предвидено в закона като право на решаващия съд. За приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК не се изисква нарочно искане от прокурора, поради което съдът не е обвързан от неговата процесуална позиция. Затова, поддържаните в този аспект доводи са неоснователни. На следващо място, за да достигне до извод за необходимост от приложението на чл. 24 от НК, въззивният съд е изследвал цялостната престъпна дейност на осъдената И. и е приел, че тя е лице с висока степен на обществена опасност и изградени престъпни навици. Макар и лаконични, съображенията на съда са правилни. Престъпната дейност на И. се изразява в посегателства срещу реда и правната сигурност на документирането, създали затруднение в дейността на държавните органи и взаимоотношенията между гражданите, както и в образуване и ръководене на ОПГ с цел да върши документни престъпления. Престъпленията, предмет на двете осъждания, са извършени в период от около две години и се характеризират с висока степен на обществена опасност, тъй като при всички престъпни деяния (самостоятелни и цел на образуваната и ръководена група) е очертана свързаност на документите с имоти. Престъпното посегателство по второто осъждане (това по НОХД № 1195/2012 г.), е извършено, след като осъдената И. е наказвана вече по реда на чл. 78а от НК за престъпление идентично по вид на тези, цел на ОПГ. И. е била санкционирана по реда на чл. 78а от НК и за друго деяние, също свързано с неистински официален документ (чл. 308, ал.1 от НК). Деянията по чл. 78а от НК, както е посочено в т. 4 от ППВС № 7/85 г., запазват престъпния си характер и следователно могат да бъдат оценявани от съда, като фактори, относими към степента на обществена опасност на личността на дееца. В тази връзка, твърденията в искането за липса на предходно укоримо поведение от осъдената очевидно не държи сметка за казаното. Вярно е, че престъпленията в сформираната съвкупност са само две, едно от които обаче е продължавано. Наред с последното и данните за повтаряемост на престъпното поведение на осъдената след наказването й, макар и по административен ред (очевидно не изиграло предупредителен и възпиращ ефект), не дава основание на настоящият съдебен състав да отмени приложението на чл. 24 от НК. Иначе казано, обществената опасност на деянията, включени в съвкупността, техният характер и тежест, последователност във времето и всички останали обстоятелства, при които са извършени, както и личната обществена опасност на дееца, предопределят, че наложеното общо наказание от пет години лишаване от свобода не е достатъчно за реализиране на целите по чл. 36 от НК и то правилно е било увеличено по реда на чл. 24 от НК. С оглед изложеното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С. Г. И. за възобновяване на производството по ВЧНД № 3/2013 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд и отмяна на постановеното въззивно решение № 5/08.02.2013 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.