Р Е Ш Е Н И Е № 375 Гр. София, 26 септември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1241 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. А. С. против решение № 37 от 07.03.2013 г. по в.н.о.х.д. № 344/ 2012 г. на Варненски апелативен съд, с искане за намаляване на наказанието като явно несправедливо. Наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е аргументирано с прекомерно високия размер на наложената санкция лишаване от свобода. В съдебно заседание подсъдимият и неговият служебен защитник (адв. Антон И.) поддържат жалбата и направеното с нея искане. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а наказанието за справедливо наложено. Частният обвинител и граждански ищец И. Х. И. не взема становище по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 37 от 07.03.2013 г. по в.н.о.х.д. № 344/ 2012 г. Варненският апелативен съд потвърдил присъда № 75 от 02.08.2012 г. по н.о.х.д. № 187/ 2012 г., по описа на Сливенски окръжен съд, с която подсъдимият Б. А. С. бил признат за виновен в това, че на 19.04.2012 г., около 01.30 ч., в с.П., на [улица], пред дом № 27, направил опит умишлено да умъртви И. Х. И. и деянието останало недовършено, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55 от НК му било наложено наказание от шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изпълнение в затвор. Съдът приспаднал предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение „задържане под стража” от 20.04.2012 г. Осъдил подсъдимия С. да заплати обезщетение за претърпените от гражданския ищец и частен обвинител И. Х. И. неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, заедно със законовата лихва за забава. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Касационната жалба на подсъдимия Б. А. С., с наведен довод за явна несправедливост на наложеното наказание, е неоснователна. Съдилищата отчели всички индивидуализиращи деянието и дееца предпоставки и извършили правилна преценка за вида и размера на наказанието. То е съобразено с необремененото съдебно минало на подсъдимия и възраст, с изразеното от дееца отношение към извършеното и разкаяние, с довършеността на опита, с навременната високоспециализирана медицинска помощ, която предотвратила смъртния резултат, с вида и броя на причинените увреждания и с използваното оръдие на престъплението. Първоинстанционното съдебно производство приключило по реда на Глава о на извършеното престъпление, на личността на дееца и на целите по чл. 36 от НК, поради което е справедливо. Отсъства необходимост от привеждане на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и не се налага изменение на въззивното решение. Обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 07.03.2013 г. по в.н.о.х.д. № 344/ 2012 г. на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.