О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 28 Гр. София, 09 март 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито съдебно заседание на март през две хиляди и двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП, Н.ЛЮБЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 112/21 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по частна жалба от И. Г. З., чрез адвокат Г. Б. Г. против разпореждане от 14.12.2020 г., постановено по в.н.ч.д. № 411/2020 г., по описа на АСпНС за връщане на жалба, вх. № 270111/07.12.2020 г., депозирана против разпореждане от 27.10.2020 г. по същото в.н.ч.д. № 411/2020 г. на АСпНС. В частната жалба се сочи, че атакуваното разпореждане за връщане на жалбата на З., подадена срещу разпореждането от 27.10.2020 г. е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, ведно със законните последици от това. Излагат се съображения в насока липсата на правомощия от страна на въззивния съд да разглежда жалба, подадена срещу постановен от същия съд акт, като в правомощията му е само да я администрира и да изпрати делото на горната съдебна инстанция за разглеждането й по същество. Отделно се сочи, че апелативният специализиран съд неправилно е разгледал жалба, отправена до ВКС в нарушение на законовите изисквания В частната жалба се излагат и подробни съображения в насока неправилност на разпореждането на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане жалба, подадена от И. З., чрез адв. Г. срещу определение, постановено по реда на чл.161, ал.1 от НПК, по н.ч.д. № 188/2020 г., по описа на Специализирания наказателен съд /СпНС/ и се прави искане за неговата отмяна / обезсилване/. В жалбата се съдържа и допълнително искане, за разглеждане на предходна частна жалба, депозирана против определение от 14.08.2020 г., постановено по същото в.н.ч.д. № 411/2020 г., по описа на АСпНС и за отмяна на това определение. Излагат се подробни съображения в подкрепа на тезата за допустимост на касационното му обжалване и за разглеждане на жалбата срещу него по същество от ВКС. В писмено становище прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва тезата, че частната касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като с обжалваното разпореждане на АСпНС е върната жалба срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намира за установено следното: С определение от 07.07.2020 г. по н.ч.д. № 1881/2020 г. на Специализиран наказателен съд /СпНС/, постановено в производство по чл.161, ал.1 от НПК е разрешено извършването на процесуално-следствени действия, претърсване и изземване от недвижим имот, ползван от И. Г. З.. По жалба от И. З. срещу определението на СпНС е образувано в.н.ч.д. № 411/2020 г., по описа на АСпНС. С определение № 569/14.08.2020 г. на АСпНС, 2-ри състав, жалбата на З. срещу определението на СпНС, постановено по реда на чл.161, ал.1 от НПК е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Това определение на АСпНС е обжалвано от И. З., чрез адв. Г. с частна касационна жалба, вх. № 260496/21.10.2020 г., пред ВКС. С разпореждане от 27.10.2020 г. на съдия-докладчик при АСпНС, 2-ри въззивен състав по същото дело, в.н.ч.д. № 411/2020 г., частната жалба на З. е оставена без разглеждане, като неподлежаща на разглеждане по касационен ред. В разпореждането е посочено, че същото подлежи на обжалване пред ВКС в 7-мо дневен срок от уведомлението. Срещу разпореждането от 27.10.2020 г. на съдията-докладчик при АСпНС е подадена частна жалба, вх. № 270111/07.12.2020 г., от И. З., чрез адв. Г., адресирана до ВКС. С разпореждане от 14.12.2020 г. на съдия-докладчик по в.н.ч.д. № 411/2020 г., частната жалба на З., вх. № 270111/07.12.2020 г., подадена до ВКС е върната на подателя като просрочена. Настоящото производство пред ВКС е образувано по частна жалба на И. З., чрез адв. Г. срещу разпореждането на съдията-докладчик от АСпНС от 14.12.2020 г. за връщане на частната жалба на З., вх. № 270111/07.12.2020 г., подадена до ВКС. На първо място, с оглед вида на отправените искания в частната жалба на З., по която е образувано производството пред ВКС, е необходимо да се очертаят пределите на касационната проверка. Касационната проверка по делото обхваща допустимостта, респективно основателността на частната жалба на З., подадена срещу връщане на жалба, с която се атакува оставянето без разглеждане на частна касационна жалба срещу разпореждане на апелативния специализиран съд, постановено по реда на глава двадесет и втора от НПК. Производството по глава двадесет и втора от НПК обхваща проверка на определения и разпореждания, за които това е изрично предвидено в НПК. Съгласно разпоредбата на чл.341, ал.3 от НПК всички останали определения и разпореждания / изключват се тези, които подлежат на разглеждане по глава двадесет и първа от НПК / не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата. В хипотезите на чл.341, ал.2 и 3 от НПК се касае за актове на въззивния съд, които са окончателни и процесуалният закон не предвижда обжалването им по касационен ред в нито една хипотеза. Тези актове на въззивния съд изначално са изключени от пределите на касационната проверка по чл.346 от НПК, поради което за тях не е предвидена процедура по връщане на жалби пред ВКС, предвид обстоятелството, че необжалваемостта им е по силата на закона. В случаите когато касационната проверка на определен вид съдебни актове е изначално недопустима по силата на закона, връщането на подадените срещу тях жалби е безпредметно, тъй като няма хипотеза, в която би могла да се разглежда тяхната основателност. Следователно, при подадена касационна жалба срещу акт на въззивния съд, постановен по глава двадесет и втора от НПК, съдия при въззивния съд не следва да връща жалбата в процедура по чл.351, ал.6 от НПК, а да я администрира, като изпрати делото на ВКС, който да се произнесе относно недопустимостта на жалбата, като я констатира. В тези случаи е безпредметно да се образува и развива производство по чл.351, ал.5 и 6 от НПК, тъй като същото не е самоцелно, а е предназначено да гарантира на страните по делото, правото им на обжалване, като касационният съд реши по същество спора относно допустимостта на върнатата жалба. Процедурата по връщане на касационни жалби, съгласно чл.351, ал.5 и 6 от НПК е приложима само към жалби срещу съдебни актове, постановени от въззивния съд, които са изрично посочени в чл.346 от НПК, както и срещу съдебни актове, които не подлежат на касационно обжалване, но са постановени по реда на глава двадесет и първа от НПК и за тях би могъл да съществува спор относно допустимостта на касационната проверка. По същите съображения следва да се остави без разглеждане и жалбата срещу връщането на жалба, с която се обжалва оставянето без разглеждане от въззивния съд на изначално недопустима касационна жалба, извън обхвата на чл.346 от НПК, тъй като същата не би могла да бъде предмет на производство по чл.351, ал.5 и 6 от НПК. Обстоятелството, че в разпореждането на апелативния специализиран съд е посочено, че подлежи на обжалване пред ВКС и е указан срок за това, не може да породи различни правни последици, тъй като е в противоречие със закона. По изложените съображения частната жалба на З., чрез адв. Г. срещу разпореждането за връщане на частната му жалба, вх. № 270111/07.12.2020 г., подадена до ВКС следва да се остави без разглеждане като недопустима и да се прекрати производството по делото пред ВКС. За пълнота следва да се посочи, че определението на апелативния специализиран съд, № 569/14.08.2020 г., по в.н.ч.д. № 411/2020 г., постановено по жалба срещу определение на специализирания съд по чл.161, ал.1 от НПК е окончателно и не подлежи на обжалване по касационен ред, поради вида на съдебния акт и производството, в което е постановен – определение на въззивен съд в процедура по глава двадесет и втора от НПК. По същите съображения като изложените по-горе, касационната жалба срещу това определение е била недопустима, поради необжалваемостта на съдебния акт, за който вид актове липсва предвиден редовен касационен контрол, поради което е следвало да не се разглежда, а да се администрира до ВКС за констатиране на нейната недопустимост. Водим от горното и на осн. чл.351, ал.6 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната касационна жалба на И. Г. З., чрез адв. Г. срещу разпореждане от 14.12.2020 г. на съдия-докладчик по в.н.ч.д. № 411/2020 г., с което частната жалба на И. З., вх. № 270111/07.12.2020 г., подадена до ВКС е върната на подателя като просрочена. ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. № 112/2021, г., по описа на ВКС, 3-то НО. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: