Р Е Ш Е Н И Е № 507 гр.София, 22 ноември 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1640/ 2012 година Настоящото производство е образувано по касационна жалба на подсъдимия Й. Д. срещу въззивна присъда №6 от 15.06.2012г. на Варненски апелативен съд /АС/, обявена по внохд 67/2012г. Депозираната саморъчно написана жалба обективира свободен разказ на Й. Д. за неговата съпричастност към инкриминираното престъпление, изразила се в случайно намиране на издадената от „Юробанк И Еф Джи България”АД кредитна карта и съдържа оплаквания за упражнено спрямо него от разследващите органи в досъдебната фаза физическо насилие. Волеизявленията на подсъдимото лице, индициращи на оспорване авторството на неправомерното посегателство и на манипулиране на доказателства, предпоставили постановяването на осъдителен съдебен акт, са съпроводени с настоятелна молба за внимателно обсъждане на релевираните факти и намаляване на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В открито заседание на 15.11.2012г. Й. Д. и неговият служебен адвокат поддържат касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за липса на основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №12 от 01.02.2012г., по нохд №1746/2011г., Варненският окръжен съд /ОС/ е признал Й. Й. Д. за невиновен в това, за периода от 03.10.2010г. до 04.10.2010г., в гр.Варна и в с.Тополи, при условията на продължавана престъпна дейност да е използвал платежен инструмент - кредитна карта EUROLIN/AMEX, с №377758794284495, издадена от „Юробанк И Еф Джи България” АД и данни от платежния инструмент, без съгласието на титуляра М. И. С., като деянието не съставлява по- тежко престъпление, поради което по чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.249, ал.1, вр.чл.26 от НК. В рамките на иницииран от прокурора въззивен контрол, по внохд №67/2012г. Варненски АС, след проведено съдебно следствие е отменил първоинстанционния съдебен акт и ангажирал наказателната отговорност на подсъдимия за инкриминираното деяние, като му определил санкции- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при строг режим на изтърпяване в затвор и ГЛОБА в размер на 800 /осемстотин/ лева. При съблюдаване изискванията на чл.68, ал.1 от НК с постановената въззивна присъда е приведено в изпълнение лимитираното по нохд №5787/2010г. на РС-Варна, наказание – шест месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Касационната жалба на Й. Д. е неоснователна. Настоящият състав не установи дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК от въззивния съд, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за обвинението обстоятелства, обосновали осъждането на подсъдимия за престъпление по чл.249, ал.1, вр.чл.26 от НК. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез разпита на свидетелите М. С. и Д. М.; съдържима се в приложените писмена документация и запис от АТМ устройство AFIB9036 ; и проверена с изготвената комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, обезпечава с изискуемата се степен на интензитет основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление против личността и неговото авторство. С проявен юридически усет и с демонстриран професионализъм са анализирани приобщените чрез показанията на полицейския служител М. данни за депозирани от Й. Д. самопризнания при задържането му, като доказателствената им тежест ценена с оглед тяхната конкретика и съответствието им с останалата доказателствена маса. Свидетелят описва обективно и хронологически последователно участието си, в длъжностното качество на младши разузнавач в Първо РУ на МВР - Варна, в реализиранитe оперативно-издирвателни мероприятия по разкриване на осъществени през месец октомври 2010г., на територията на града криминални посегателства - кражби от офис на фирма „Клима 93” ЕООД и от микробус „Нисан” с ДК №В21-41, собственост на дружеството. Той добросъвестно възпроизвежда своите спомени за резултатите от разследването, индициращи на съпричастност на Й. Д. към регистрираната в с.Тополи неуспешна транзакция от банкомат № AFIB9036, с неправомерно отнетата от фирмения автомобил кредитна карта, с титуляр М. С.; и правдиво разказва за проведената среща-беседа със заподозрения, при която лицето с подробности споделило за предприетите от него действия с намерения платежен инструмент със записан ПИН код – извършени тегления от терминални устройства във Варна на сумата от 800 лева и опити за транзакции, финализирали с последвалото на 04.10.2010г. блокиране на процесната карта в с.Тополи. Очертаната от свидетеля Д. М. фактология, относима към инкриминираното престъпно деяние и неговото авторство се подкрепя изцяло и във взаимовръзка от фактите в дадените от М. С. показания, от наличната информация в представените и приети по делото писма изх.№№933/1128 от 14.10.2010г. и 3100/0281 от 13.12.2011г. на „Юробанк И Еф Джи България” АД, и от приложеното в досъдебната фаза на процеса веществено доказателство - магнитен носител /дискета/, предоставена от Първа инвестиционна банка и съдържаща директория с наименование 9036, с поставен в нея снимков материал от АТМ устройство №AFIB9036. Съществуващата корелация досежно времето на извършване на престъпленията против собствеността на фирма „Клима 93” ЕООД /началото на месец октомври 2010г./ и надлежното сигнализиране от пострадалия С. на полицейските органи и на банковата институция, издала отнетата кредитна карта EUROLIN/AMEX, с №377758794284495; констатираната съответност по отношение на мястото на извършените операции с АТМ /банкомати/ в гр.Варна /бул.”Владислав Варненчик”, бл.29, ул.”Матей Стоянов”№16/ и в с.Тополи ул.”Ат.Липов” №20/ , на броя на реализираните тегления и на регистрираните неуспешни транзакции, поради надхвърлен дневен лимит или наложена блокировка на платежния инструмент за периода от 03-04.2010г., и на размера на получените от терминалните устройства парични средства /800 лева/, предпоставя категорично заключение, че подсъдимият Д. е действителният извършител на престъпното посегателство по чл.249, ал.1, вр.чл.26 от НК. Установеното от коментираните доказателствени източници за авторството на инкриминираното деяние кореспондира и с изслушаната комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза. При съблюдаване правната природа на експертизата в наказателния процес като способ за доказване, лимитиращ система от сложни, различни по своето естество действия /проучвания и изследвания/, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата по делото чрез даване на основани върху доказателствената съвкупност изводи от известни за неизвестни факти, са интерпретирани компетентните мнения на Я. К.-специалист по видеозаписи и лицева идентификация. Същите са убедителни, че при прегледа на цифровите изображения, представляващи презапис от оригиналните файлове, намиращи се върху твърдия диск на компютърна видео-охранителна система, без следи от манипулация върху отразената информация, се вижда лице от мъжки пол, опериращо с АТМ устройство №AFIB9036, като резултатът от анализа на фотокопията със сравнителния материал /снимка на Й. Д./, сочи на изискуемата се пълна идентичност. В контекста на изложеното, безспорната доказаност на обвинителната теза не се разколебава от схематично поднесените пред въззивния съд обяснения на подсъдимия /възпроизведени и в касационната жалба/, чрез които той декларира, че е намерил процесната кредитна карта до банкомат, в с.Тополи, като отрича да е използвал платежния инструмент, по описания в обвинителния акт начин, през инкриминирания период. Визираните твърдения са лишени от доказателствена опора и се опровергават от събраните и проверени в хода на наказателното разследване фактически данни, обсъдени в атакуваната присъда. Съмнения в изведеното заключение за доказателствена обезпеченост на повдигнатото срещу Й. Д. обвинение, не обуславят и релевираните оплаквания за упражнена от полицейски служители принуда за депозиране на признания чрез нанасяне на побой, индициращи на престъпно поведение на длъжностни лица от досъдебното производство. Заявеното, съпоставено с инкорпорираните по делото гласни и писмени доказателства; и при съотнасяне с протоколите за проведените на 05.10.2011г. и 03.11.2011г., в присъствието на защитник разпити на подсъдимото лице, обективиращи възползване от процесуалното право на отказ за даване на обяснения и афиширане на невиновност, поради липса на съпричастност към инкриминираното престъпление, поради което неприобщени чрез четене при условията на чл.279, ал.2 от НПК от съда и извън обсега на доказателствения материал, ценен при обявяване на осъдителния акт, звучи недостоверно. Възприемането на лансираната от Й. Д. версия, въз основа на голословни и доказателствено неподкрепени изявления, противоречи на волята на законодателя, при регламентиране компетентността на разследващите органи, изхождаща от презумпцията за добросъвестност при упражняване на правомощията, и би довело до юридически произвол. Подобни доводи биха били правно релевантни и основателни, при налични по делото убедителни факти за физическо насилие и психическо въздействие спрямо обвиняемия /подсъдим/, или при надлежно реализирано ефективно разследване, установяващо извършено престъпление от участващите в наказателното производство лица /съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или полицейски служител/, респективно неистинност на събраните от тях доказателства, мотивиращи постановяването на присъдата. В тези процесуални ситуации възражения в коментирания смисъл биха наложили изключване на снетите чрез несъразмерна употреба на сила и отправяне на заплахи обяснения на малтретирания от доказателствената съвкупност, или ревизия на фактическите констатации и правните изводи по наказателното дело, чрез извънредна проверка по чл.422, ал.1, т.т.1-2 от НПК. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на Й. Д. се субсумира от особените правни норми на чл.249, ал.1, вр.чл.26 от НК. Подсъдимото лице, през периода от 03.10.2010г. до 04.10.2010г., в гр.Варна и в с.Тополи, при условията на продължавана престъпна дейност, е използвало платежен инструмент- кредитна карта EUROLIN/AMEX, с №377758794284495, издадена от „Юробанк И Еф Джи България” АД и данни от платежния инструмент - ПИН код, без съгласието на титуляра М. С., с което обективно и субективно /при пряк умисъл/ консумирало състава на формалното престъпление по чл.249, ал.1 от НК, очертано чрез типичните особености на общественоопасното деяние, без да се предвижда и изисква настъпването на определен престъпен резултат, изразяващ се увреждане на обекта на посегателство или поставянето му в опасност. В съответстве с принципите - законоустановеност и индивидуализация на наказанието, е диференцирана и отговорността на Й. Д.. При преценка на тежестта на извършеното престъпление и на личността на дееца, отчитайки социалния отзвук на неправомерните посегателства против паричната и кредитна система, и с подчертано внимание на императивно предписаните от разпоредбата на чл.36 от НК, цели на индивидуалната и генерална превенция, въззивната инстанция е отмерила санкцията, в рамките на чл.54 от НК-ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода Конкретиката на инкриминираните пхрояви, време, място, механизъм на реализиране и причинените с тях вредоносни последици /изтеглена парична сума от 800 лева/, последното от които без да е задължителен признак за престъпната съставомерност, е от значение при лимитиране на отговорността; данните, свързани с личната опасност на Й. Д.- младежка възраст, липса на изградени трудови навици, предходни осъждания за посегателства против собствеността на гражданите и демонстрирана упоритост при осъществяване на инкриминираното престъпно деяние; честотата на престъпленията по чл.249 от НК, отразена в официалната статистика и общественият резонанс, предпоставен от тяхната специфика и насоченост, от характеристиките на предмета на посегателство – платежен инструмент, обективиращ наличните спестявания и средства за издръжка, сочат на справедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Предложената аргументация обосновава липса на касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК за отмяна или ревизия на атакувания от Й. Д. въззивен съдебен акт, в обхвата на възложените от чл.354 от НПК правомощия на настоящата инстанция. Воден от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №6 от 15.06.2012г., постановена по внохд №67/2012г., по описа на Варненски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.