Ключови фрази
Частна касационна жалба * заповедно производство * указания на съда-заповедно производство * установителен иск в заповедно производство


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 644
София, 05.08.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………...............…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1915 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 26913 от 5.ІІІ.2014 г. на [фирма]-София /по нататък [фирма] или Банката/, подадена против определение № 3430 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 17.ІІ.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 14198/2013 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу определение на СРС, ІІ ГО, 53-и с-в, от 17.V.2013 г. по гр. дело № 41354/2012 г. - за прекратяване на първоинстанционното производство, заведено по положителен установителен иск на Банката по реда на чл. 422 ГПК срещу И. К. С. от [населено място], Софийско, чиито предмет е бил съществуването на вземане, произтичащо от отпуснат на последния потребителски кредит в размер на сумата от 16 655.55 лв., поръчител по който е бил К. Ив. Д..
Единственото оплакване на Банката частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отнасящи се до заменянето на страна в процеса /чл. 228 ГПК/. Поради това се претендира касиране на атакувания съдебен акт и връщане на делото в първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия по предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск. Инвокират се доводи, че наистина кредиторът /заявител/ няма правен интерес от водене на положителен установителен иск срещу длъжник, който не е правил възражение по реда на чл. 414 ГПК, но при направено в срока по чл. 228 ГПК искане за заменяне на първоначалния ответник длъжник /при отказ от този иск/ с поръчителя по издадената заповед за незабавно изпълнение, първоинстанционното пр-во не е следвало да се прекратява.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение СГС се произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: „Дали заповедният съд има задължение, при подадено възражение по чл. 414 ГПК срещу издадена заповед за изпълнение от страна на един от няколко солидарно задължени по нея длъжници, да указва изрично на кредитора /заявителя/ срещу кого точно от тези длъжници да предяви установителния иск по чл. 422 ГПК?”
Ответникът по касация И. К. С. от [населено място], Софийско не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на развитите в частната жалба оплаквания за неправилност на атакуваното прекратително определение на въззивния съд.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред СГС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
При потвърждаване на първоинстанционното прекратително определение СГС е приел, че не дължи произнасяне по възраженията в частната въззивна жалба на Банката досежно своевременно направеното от нея пред първата инстанция искане за замяна на първоначалния ответник по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК с другия длъжник /поръчителя/, подал възражение по чл. 414 ГПК, понеже: „изричен диспозитив по това искане в обжалвания акт липсва”, а и защото - при твърдяното неуведомяване на [фирма] за постъпило възражение по чл. 414 ГПК от поръчителя К. Ив. Д. – „банката би могла да заведе друго дело срещу подалия възражение длъжник и в това пр-во следва да се преценява допустимостта на исковата молба”.
Налице е предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване в процесния случай: предвид липсата на съдебна практика по релевирания от Банката частен касатор процесуалноправен въпрос и съществуващата неяснота в текста на чл. 415, ал. 1 ГПК относно това какво следва да е минимално необходимото съдържание на указанията, които заповедният съд е длъжен да даде на заявителя /кредитора/ за предявяването на положителен установителен иск.
По същество:
При своевременно направено искане по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК, последвалото прекратяване на първоинстанционното пр-во имплицитно означава произнасяне по съществото му от надлежно сезирания първостепенен съд в отрицателен смисъл. От друга страна, граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК, където думата „възражение” е членувана, предпоставя, че у заявителя, инициирал заповедно пр-во /по чл. 410 ГПК или по чл. 417 ГПК/ следва да е било надлежно създадено конкретно знание относно обстоятелството кой от солидарните негови длъжници е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Процесуалните правила за иницииране както на въззивното, така и на касационното обжалване /чл. 259, ал. 1 ГПК и съответно - чл. 283 ГПК/ предпоставят, че жалби са постъпили в пределите на преклузивен срок, който и в двата случая започва да тече „от връчване” на съдебния акт – бил той първоинстанционно или въззивно решение. Поради това изводът, който се налага, е, че в процесния случай на Банката настоящ частен касатор би следвало да е бил връчен препис от такова разпореждане на заповедния съд, което да съдържа ясно посочване не само на указанието за предявяване на положителен установителен иск за съществуване на вземането й, както и за довнасяне на дължимата допълнителна държавна такса, но досежно факта чие е „възражението”, постъпило в срок срещу заявеното вземане.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 3430 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 17.ІІ.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 14198/2013 г., КАКТОФ И потвърденото с него определение на СРС, ІІ ГО, 53-и с-в, от 17.V.2013 г. по гр. д. № 41354/2012 г. за прекратяване на първоинстанционното пр-во, образувано пто реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на първостепенния съд – за по-нататъшни процесуални действия по искането на ищеца [фирма]-София с правно основание по чл. 228, ал. 3, изр. 2-ро ГПК и задължително съобразяване на фактите, кога на длъжника поръчител К. Ив. Д. е била връчена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, издадена на 21.ІІІ.2012 г. по ч. гр. дело № 7955/2012 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 53-и с-в, както и дали и кога последният е подавал възражение срещу нея.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

2